Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12 06.01.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
На четиринадесети декември две хиляди и двадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
като разгледа докладваното от съдията
Колева административно дело № 1501 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във
връзка с чл.
225а, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от „Шампион 1”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.
„Изгрев”, бл.56, вх.6, ет.6, ап.15, представлявано от управителя С. И. К.,
против заповед № 3904 от 17.12.2019г. на зам.кмета по „Строителство, инвестиции
и регионално развитие“ на Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал.
1,
във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
разпоредено на жалбоподателя да премахне следния незаконен строеж: „Автосервиз
“, находящ се в ПИ с идентификатор 07079.618.148 по КК на гр.Бургас. В
заповедта е определен и 30-дневен срок от влизането ѝ в сила, за
доброволно изпълнение, като при неизпълнение на срока за доброволно изпълнение
е указано да се извърши принудително премахване на незаконния строеж от Община
Бургас, за сметка на „Шампион 1” ЕООД .
В жалбата заповедта се оспорва като незаконосъобразна и необоснована. Оспорват се фактическите обстоятелства изложени в заповедта, като се твърди, че обектът не представлява строеж, а преместваем обект. Посочва, че премахването на обекта ще причини значителни вреди.
Искането е за отмяната на оспорения
административен акт.
В
съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа
жалбата. Иска жалбата да бъде уважена и да бъдат присъдени направените по
делото разноски. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът - зам.кмета по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, представя административната
преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, не се явява и
не се представлява. Ангажира доказателства. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.215,
ал.4 ЗУТ, от лице което е адресат на административния акт и има правен интерес
от оспорването му, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Бургаският административен съд, след
преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено следното от фактическа страна:
Поземлен имот с идентификатор
07079.618.148 по КК на гр.Бургас е частна държавна собственост съгласно АЧДС №
7468/ 09.06.2015г., вписан под №107, т.26, на Служба по вписванията-Бургас,
предоставен за управление на Държавно предприятие „Национална компания
железопътна инфраструктура”.
Видно от договор за наем между ДП
„Национална компания железопътна инфраструктура” и „Шампион 1” ЕООД с предмет
на договора „открита площ -122,00кв.м. с местонахождение гр.Бургас, в района на
ж.п. гара Владимир Павлов,/част от ПИ с идентификатор 07079.618.148 по КК на
гр.Бургас, за поставяне на преместваем обект по чл.56 от ЗУТ за автомонтьорски
услуги”.
Подадено е заявление до Община Бургас, с
вх.№ 70-00-8578 от 17.11.2017г., от „Шампион 1” ЕООД, с което иска да му бъде
издадено разрешение за поставяне на временен преместваем обект, съгласно чл.56
от ЗУТ, от метална конструкция с площ 89,93кв.м. за срок от 21.12.2017г. до
30.11.2020г., находящ се в гр.Бургас, ж.п. гара Вл. Павлов, идентификатор
07079.618.148.
Извършена е служебна проверка от длъжностни
лица по чл.223 от ЗУТ при Община Бургас на строеж: „Автосервиз “, находящ се в
ПИ с идентификатор 07079.618.148 по КК на гр.Бургас; административен адрес
гр.Бургас, ПЗ „Север”, бул. „Кн. Мария Луиза”, в района на жп гара „Вл.
Павлов”, за която е съставен констативен протокол № О-77 от 12.06.2018г.
С оглед направените констатации, с писмо
рег. № 70-00-4971 от 22.06.2018 г. жалбоподателят е уведомен по реда на чл. 26,
ал. 1 от АПК, че е образувано производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за
премахване на незаконен строеж, като е предоставен и срок да се яви в общината
за връчване на констативен акт и акт за установяване на административно
нарушение. Видно от представената обратна разписка, писмото е връчено на
представляващия жалбоподателя на 27.06.2018 г.
На 06.08.2018г., от служители при Община
Бургас е изготвен констативен акт № О-21. В констативния акт е посочено, че в
ПИ с идентификатор 07079.618.148 по КК на гр.Бургас е изпълнено метално хале с
приблизителни размери 16,50м. на 5,70 м. и средна височина 4,00м. Носещата
конструкция е от стоманени колони, покривът и стените са изпълнени от профилна
ламарина. Отворите са решени с 4 метални портала със средна височина 3,50м и
един с височина 2,00м. Строежът е закрепен за съществуваща стоманобетонова
основа основа с отвори за канали, посредством болтове и заварки. Извършен е в
периода 2017г.-2018г., електрифициран и се ползва за търговски обект. Прието е, че строежът е V-та категория,
съгласно чл. 137, ал.1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т.4 от Наредба № 1
от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата за видовете строежи и същият е
извършен без разрешение за строеж (в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ) и без
одобрени инвестиционни проекти. За извършител на строежа е посочен „Шампион –
1” ЕООД. Констативният акт е връчен лично на представляващия жалбоподателя
Стоян Кабов на 14.11.2019г. В законоустановения седмодневен срок не са
постъпили възражения. Съставен е акт за приключило обявяване от 21.11.2019г.
Въз
основа на съставения констативен акт е издадена оспорената заповед № 3904 от
17.12.2019г. на зам.кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“
на Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал.
1,
във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
разпоредено на жалбоподателя да премахне строежа в 30-дневен срок от влизане в
сила на заповедта. До жалбоподателя е изпратено писмо с изх.№ 70-00-497/2/ от
07.01.2020г. , с отбелязване на пощенския формуляр „непотърсено”. На
19.02.2020г. е съставен констативен протокол № О-25, от който се установява, че
служители от Община Бургас са извършили посещение на адрес: гр.Бургас,
к-с”Изгрев”, бл.56, вх.6, ет.6, ап.15 – седалище и адрес на управление,
съгласно Търговския регистър на дружеството-жалбоподател, в резултат на което
не са открили лице за връчване на заповедта. На 09.07.2020г. служители на
Община Бургас са поставили съобщение на обекта на основание §4, ал.2 от ДР на
ЗУТ, в което е посочено, че издадената заповед № 3904 от 17.12.2019г. подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от датата на поставяне на съобщението. На същата
дата същото съобщение е поставено и на таблото за съобщения в сградата на
Дирекция „ЦАУ Освобождение” при Община Бургас, а на 23.07.2020г. е поставено на
интернет страницата на Община Бургас, като е посочен срок на валидност
09.07.2020г. За посочените съобщения са приложени служебни бележки за датата на
поставяне на съобщенията 09.07.2020г. и датата на свалянето им 23.07.2020г.
Съставен е акт за приключило обявяване на горецитираната Заповед, в който е
констатирано, че в законоустановения 14-дневен срок е постъпила жалба с вх.№
70-00-5055/ 22.07.2020г. от „Шампион 1” ЕООД, чрез пълномощник.
В хода на съдебното производство е
изготвена съдебно-техническа експертиза от заключението по която се установява,
че процесната постройка автосервиз е монтиран като временен обект, няма
разрешение за строеж и проект, поискано е разрешение за поставяне на
преместваем обект по чл.56 от ЗУТ, за имота няма одобрен ПУП и кадастрален
план, обектът е нанесен на кадастралната карта като сграда за търговия на 1
етаж, със застроена площ 119 кв.м. Процесният обект представлява метална
сглобяема конструкция: плътни, метални колони 6/8, монтирани върху метални
планки, които от своя страна са закрепени към стоманобетоновата плоча с
болтове, ограждащите страни и покрива са LT
ламарина, закрепени към металната конструкция с болтове, за южна стена се
ползва тухлен зид на съседна сграда, не е трайно прикрепен с ивични основи или
фундаменти към терена. Според вещото лице процесният обект може да бъде отделен
от повърхността, но не може да се преместен в пространството, поради
значителност на габаритите, но може да бъде демонтиран и монтиран на друго
място със същите параметри и индивидуалност, при демонтажа остават
неизползваеми канали за ремонт на коли. В заключението е посочено, че обектът
представлява строеж от V категория- съоръжение за обществено обслужване.
Монтирането на постройката е в периода от м.11.2017г.- м.08.2018г. В съдебно
заседание, експертът уточнява, че обектът е непреместваем и годината на
построяване не съответства да се коментира търпимост на строежа.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Процесната заповед
е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма
и при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване.
Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, или на части от тях. По делото е представена Заповед №
490/28.02.2018 г. на Кмета на Община Бургас, по силата на която, същият е делегирал
на Заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“
правомощията си по ЗУТ, в т. ч. в т. 21 и да издава заповеди по премахване на
незаконни строежи от четвърта до шеста категория на основание чл. 225а, ал. 1
от ЗУТ. В този смисъл, оспорената заповед е постановена от компетентен орган в
кръга на делегираните му правомощия.
Заповедта е в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Съдът намира, че в заповедта, както и в констативния акт, се съдържат
достатъчно данни във връзка с индивидуализацията на обекта, по отношение на
който е постановено премахване. От друга страна в преписката се съдържат
достатъчно данни, от които да се установят характерът на изградения обект, а според
разясненията, дадени с тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК,
мотивите на административния акт могат да се съдържат и в други документи,
приложени в административната преписка, които предхождат издаването на акта.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт. С писмо
рег. № 70-00-4971 от 22.06.2018 г., предхождащо издаването на констативния акт,
жалбоподателят е уведомен и за започналата процедура по реда на чл. 225а от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр.
първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт,
съставен от лицата по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, видно от приложената по делото
длъжностна характеристика. От приложения Констативен акт № О-21/06.08.2018 г.,
изготвен от служители в Община Бургас, съответно специалисти „БКСВЕ“, се
установява, че така указаният ред е спазен. С връчването на констативния акт е
предоставена възможност на жалбоподателя да направи своите възражения, от което
право същия не се е възползвал. Въз основа на така съставения констативен акт е
постановена и оспорената заповед. Съдът намира, че констативниятакт е съставен
в съответствие с административно-производствените правила от компетентните за
това длъжностни лица.
Пðè
ïðåöåíêà íà ìàòåðèàëíàòà
çàêîíîñúîáðàçíîñò
íà çàïîâåäòà,
ñúäúò âçå
ïðåäâèä ñëåäíîòî:
По настоящото дело липсва спор относно
собствеността и извършителя на строежа. Спорът се свежда до установяване характера
на постройката – дали същата представлява строеж или преместваем обект,
респективно дали е необходимо издаване на разрешение за строеж по отношение на
обекта.
От данните по делото се установява, че
процесният обект представлява метална сглобяема конструкция: плътни, метални
колони 6/8, монтирани върху метални планки, които от своя страна са закрепени
към стоманобетоновата плоча с болтове, ограждащите страни и покрива са LT
ламарина, закрепени към металната конструкция с болтове, за южна стена се
ползва тухлен зид на съседна сграда, не е трайно прикрепен с ивични основи или
фундаменти към терена.
С оглед характеристиките на обекта,
съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че процесният
обект е преместваем обект. Съгласно нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (в
приложимата редакция обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2017 г.), както и предвид
разпоредбата на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ (в приложимата му редакция в сила от 26.11.2012
г.) преместваемите обекти се характеризират с особено предназначение, а именно обекти
предназначени за увеселителни, административни, търговски и други обслужващи
дейности, които съобразно изложените в разпоредбата примери, предполагат
обществено обслужване. В последната разпоредба (в относимата редакция) е
уточнено, че преместваем е обект, който може след отделянето му от повърхността
и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. От описанието
на настоящия обект, както посочва и вещото лице, отделянето му от повърхността
може да се осъществи, чрез разглобяване. От изложеното следва, че преместването
на обекта от повърхността е невъзможно да бъде извършено компактно, без да се
загуби неговата индивидуализация, доколкото характерно качество на
преместваемите обекти е тяхното „преместване“, а не „изграждане“. Действително
вещото лице посочва, че обектът дава възможност за отделяне на елементи, но
поради обема не може да бъде преместено в същия вид.
Преместваемият обект следва да отговаря
по вид и предназначение на примерно изброените в закона - павилиони, маси,
кабини, зарядни колонки за електрически превозни средства или други елементи на
градското обзавеждане за търговски или други обслужващи дейности. Това са леки
съоръжения, които могат да бъдат преместени, запазвайки физическата си цялост,
какъвто процесния обект не е.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ строежите
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението. За да постанови оспорената заповед,
административният орган е приел, че процесният обект представлява строеж по
смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ в чужд имот без учредено право
на строеж, одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж.
Обстоятелството, че конструкцията е осъществена от профилна ламарина, не води
до извод, че обектът не представлява строеж. Конструкцията е достатъчно обемна,
доколкото не може да бъде преместена без разглобяване и след това изграждане
отново. Друго съществено обстоятелство е, че при изграждането ѝ е
променена трайно субстанцията на земята, като са изградени стоманобетонови
канали за ремонт на коли. С оглед на изложеното съдът намира, че правилно
административният орган е категоризирал процесния обект като строеж.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите
могат да се извършват само ако са разрешени по този закон. Настоящият строеж, с
оглед неговата категоризация, не попада в предвидените в чл. 151, ал. 1 от ЗУТ
изключения, за които строежи не е необходимо издаване на разрешение. Същият не
попада и в изключенията посочени в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, за които обекти не се
изисква одобрение на инвестиционни проекти. Не е спорно в настоящия случай, че
за процесния строеж не са одобрени инвестиционни проекти и не е издадено
разрешение за строеж. Установи се също, че за обекта е подадено заявление за
издаване на разрешение за поставяне по чл.56 от ЗУТ, но такова не е издадено. В
заповедта е посочена за нарушена и разпоредбата на чл.137, ал.3 от ЗУТ, според
която строежите се изпълняват в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Както бе посочено
по-горе за обекта не е одобрен инвестиционен проект. Съгласно нормата на
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, приложима на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ,
незаконни са строежите, които са извършени без издадени разрешения за строеж
или одобрени проекти и същите подлежат на премахване. Неприложими са в случая и
нормите на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. За да се приеме,
че са налице предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ, постройката следва да е
изградена до 07.04.1987г. при първата хипотеза, от 08.04.1987г. до 30.06.1998г.
при втората хипотеза и след 30.06.1998 г. при хипотезата на ал.3, като в
хипотезите на ал.2 и ал.3 е необходимо също да е деклариран пред одобряващите
органи до 31.12.1998 г. съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от обнародването
на ЗУТ, съгласно ал.3. В хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ
строителството следва да е извършено преди 31 март 2001 г. В случая тези
предпоставки не са налице. Според установеното по делото, строежът е изграден
след закупуване на имота от същата през 2017 г.-2018г., а към този момент
горните срокове са изтекли. Ето защо съдът приема, че строежът не представлява
търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
По изложените
мотиви, съдът формира извод, че оспорената Заповед № 3904 от
17.12.2019г. на зам.кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“
на Община Бургас е законосъобразен административен акт и отхвърля
жалбата срещу нея.
При този
изход от спора, право на разноски има ответникът, но доколкото липсва направено
искане за това, то съдът не дължи тяхното присъждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Шампион
1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.
„Изгрев”, бл.56, вх.6, ет.6, ап.15, представлявано от управителя С. И. К.,
против заповед № 3904 от 17.12.2019г. на зам.кмета по „Строителство, инвестиции
и регионално развитие“ на Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал.
1,
във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
разпоредено на жалбоподателя да премахне следния незаконен строеж: „Автосервиз
“, находящ се в ПИ с идентификатор 07079.618.148 по КК на гр.Бургас.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: