№ ........................../27.05.2021г.,
гр. София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в
публичното заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
участието на секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 4748 по описа на съда за 2018 год., съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от И.П.П. – Ц., с която са предявени
следните искове срещу К.Г.П.: иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД за
обявяване на нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт
№ 193, т.LLXI,
нот.дело № 22070/1996г.,
поради привидност, иск с правно основание чл.17 ал.1 от ЗЗД за установяване, че
същият представлява прикрит договор за дарение и иск по чл.30 от ЗН за
възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Г.П.Г., починал
на 19.05.1998г.
В исковата молба се твърди, че ищцата е
наследник – внучка на на Г.П.Г., починал на 19.05.1998г., а ответникът е негов
син, брат на баща й. Дядото на ищцата притежавал ателие, находящо се в гр.
София, ул.“Проф. Асен Златаров“ № 82, като след смъртта му тя разбрала, че имота
е закупен от ответника с нотариален акт № 193/23.10.1996г. нот.дело №
22070/1996г. Продажбата била извършена скришом и приживе на бащата на ищцата П.Г.П.
по време, когато същият боледувал, като той починал преди общия за страните
наследодател. Твърди се, че договорът е невалиден, тъй като посочената в
нотариалния акт продажна цена от 30 000лв. не била заплатена, а ищцата не
знаела дали сделката е направена със знанието и в присъствието на дядо й, който
не бил споменавал за нея. Поддържа се, че доколкото баща й не знаел за
сделката, целта е била същият да бъде лишен от наследство по отношение на
запазената му част. Твърди се, че това е единствения наследствен имот на общия
наследодател.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от особения представител на ответника, в който се оспорват
предявените искове, като неоснователни. Ответникът твърди, че за ищцата не е
налице правен интерес от предявяване на исковете, като се възразява срещу това,
че процесният имот изчерпва наследствената маса. Поддържа се, че единствено
бащата на ищцата е бил легитимиран да иска възстановяване на запазената част.
Прави се възражение за погасяване по давност на иска по чл.30 от ЗН, тъй като
от датата на откриване на наследството – 19.05.1998г., до предявяване на
исковата молба са изтекли повече от пет години, оспорва се и размера на
запазената част на ищцата, като се твърди, че възлиза на 1/6 ид.ч.
Съдът, след преценка на събраните в хода на
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от
доказателствата по делото се установява, че ищцата е внучка, а ответникът –
син, на общия за страните наследодател Г.П.Г.,
починал на 19.05.1998г.. Съгласно удостоверение изх.№
ЕС-УН-1892/17.08.2015г., издадено от район „Студентски“, СО, същият е оставил
за наследници сина си К.Г.П. – ответника по делото, и по право на заместване
низходящите на сина си П.Г.П., починал на 15.03.1997г. – дъщерите му И.П.П. – Ц.и
Красимира П.П..
Видно от представения по делото нот.акт за
продажба на недвижим имот № 193 от 23.10.1996г., т.LLXI, нот.дело № 22070/1996г. на първи
нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд, сключен между Г.П.Г., в качеството му на продавач и сина
му К.Г.П., в
качеството на купувач, общият за страните наследодател е прехвърлил правото на
собственост върху описания в нотариалния акт имот - Ателие с кухня, баня-клозет, входно
антре, находящо се в сградата на ул.“*******, в гр. София, застроено на 56,87
кв.м. от 192,71 куб.м., при граници: от изток – ул.“Проф. Асен Златаров“, от
запад – Ателие № 1 държавно, от север – дворно място, от юг – Ателие № 3
държавно, отгоре – покрив и отдолу – собствен апартамент наР.и на С., заедно с
мазе № 13, при граници: от изток – мазе, собственост на С., от запад – мазе №
12, собственост на П., от север – мазе държавно и от юг – коридор и заедно с
приспадащите се 2,787%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
представляващо комплексно жилищно строителство първа зона, за цена
30 000лв., за която, съгласно отразеното в нотариалния акт продавачът е
заявил, че е получил напълно и в брой от купувача преди подписването на
нотариалния акт. От отразеното в нотариалния акт е видно, че пазарната цена е
по-висока от данъчната оценка на имота, както и че продавачът
е запазил за себе си правото на ползване върху продавания имот докато е жив,
като от Район Оборище при Столична община с писмо е изпратен и описания в
нотариалния акт - Договор за продажба на недвижим имот, съгласно Наредбата за
държавните имоти от 11.03.1977г., сключен между председателя на РНС „Васил
Левски“ София и Г.П.Г.. Видно от представена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№
5555/12.08.1998г. ответникът е декларирал като собствен придобития въз основа
на сделката имот.
Съгласно схема №
15-364386-26.07.2016г. на СГКК – гр. София по КККР, одобрени със заповед №
РД-18-45/09.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ
самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент с идентификатор 68134.407.69.2.17, разположен в сграда № 2 в поземлен
имот с идентификатор 68134.407.69, с адрес по схемата: гр. София, район
Оборище, ул.“********, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: няма
данни, ниво 1, при съседи на обекта: самостоятелни обекти в сградата,
разположени на същия етаж - 68134.407.69.2.16,
съседни самостоятелни обекти, разположени под обекта - 68134.407.69.2.14,
68134.407.69.2.13 и над обекта – няма.
По делото е изслушано
заключение на съдебно-графологична експертиза,
съгласно което подписът за „Продавач“ в процесния нотариален акт № 193, т.LLXI, нот.дело № 22070/1996г., е положен
от Г.П.Г.. Същото обаче не следва да бъде съобразявано в настоящото
производство, доколкото, както е посочено и в определение № 1946/25.06.2020г.
по ч.гр.д.№ 1886/2020г. на САС, ТО, 11 състав, с което е отменено определение
от 23.06.2019г. за прекратяването на настоящото дело, искът по чл.26 от ЗЗД е
основан само на твърдяната привидност на договора, но не и на липсата на
съгласие, поради това, че договорът не е бил подписан от продавача. Такова
основание на иска не е било въведено нито в исковата молба, нито в
уточнителната молба, а едва в съдебно заседание пред СРС преди прекратяването
му и изпращането му по подсъдност на СГС, но без да е било направено искане по
чл.214 от ГПК, като ненаведеното от ищцата основание за нищожност на договора
за покупко-продажба би могло да бъде разгледано в друго производство, в случай,
че същата предяви иск.
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Установи се по делото,
че с договор за покупко-продажба от 23.10.1996г.,
оформен в нот.акт № 193, т.LLXI, нот.дело № 22070/1996г. на първи
нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд, Г.П.Г. е
продал на сина си К.Г.П./ответника по делото/ описания в същия акт недвижим
имот, за сумата от 30 000лв., надвишаваща данъчната му оценка, като е
отразено, че цената е платена на продавача преди подписването на нотариалния акт, както и че
продавачът е запазил за себе си правото на ползване върху продавания имот
докато е жив.
На 19.05.1998г. Г.П.Г. е починал и е оставил за свои законни
наследници сина си К.Г.П. – ответника
по делото, и по право на заместване низходящите на сина си П.Г.П., починал на
15.03.1997г. – дъщерите му И.П.П. – Ц./ищцата/ и Красимира П.П..
В разглеждания спор
ищцата се стреми да докаже, че продажбата, осъществена между общия наследодател
на страните и ответника, всъщност прикрива дарение, като исковете за обявяване
на привидността по чл.26
ал.2 от ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл.17
ал.1 от ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а
другият - обвързващата сила на прикритото съглашение.
Привидни са договорите,
при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът.
Когато волята на страните по сключеното съглашение е да бъдат обвързани по
начин различен от посочения по сключеното съглашение, в какъвто смисъл са
твърденията на ищцата, симулацията е относителна, като явната сделка е нищожна,
а ако страните по договора имат воля да бъдат обвързани по различен начин,
съгласно чл.17 ал.1 от ЗЗД, прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени
изискванията за неговата валидност. Разкриването на прикритата сделка се
осъществява чрез изследване на конкретни обективни данни, съпоставени помежду им
и с оглед твърденията на страните, като се правят изводи относно намеренията на
страните по симулативната сделка въз основа на събраните по делото
доказателства.
Тежестта да
докаже твърдяната симулация е изцяло на ищцата, тъй като тя би извлякла, при
евентуално успешно провеждане на иска, благоприятни последици за себе си,
поради което и именно ищцата следва да представи такива доказателства, които по
несъмнен начин да установяват, че целената сделка всъщност е различна от тази,
която е официално удостоверена, а в случая не са ангажирани нито писмени, нито
гласни доказателства.
По делото
ответникът не е представил доказателства за заплащане на продажната цена, макар
в нотариалния акт да е посочено, че сумата е платена преди изповядване на
сделката, но дори
посочената в договора цена да не е била платена, въпросът за плащането на
цената не е релевантен за настоящия спор, а това би могло да послужи за
разваляне на договора за покупко-продажба, каквито действия общият наследодател
не е предприел приживе. От значение за настоящото дело са намерението и
уговорката за възмездност, а не изпълнението на поетото задължение,
удостоверено с изявленията на страните при сключването му. От липсата на
доказателства за заплащане на продажната цена от ответника на общия на страните
наследодател не може с категоричност да се заключи, че в случая става дума за
прикрито дарение, а е необходимо по делото да се установят елементите на
договора за дарение и по-конкретно специфичното дарствено намерение на
прехвърлителя, което в случая не е сторено.
В атакуваната сделка
продавачът и купувачът са изразили волята си относно недвижимия имот, а обективираното
основание на сделката - покупко-продажба, съответства на волята на страните. По
делото липсват доказателства, обуславящи извод за намерение на прехвърлителя /общия
наследодател/ да надари сина си – ответника по делото.
Предвид горното, съдът
намира, че предявените искове по чл.26 ал.2 и чл.17 ал.1 от ЗЗД се явяват
неоснователни, а след като разпореждането не представлява дарение, а възмезден
договор, то не е налице хипотезата на чл.30
ал.1 от ЗН и искът за възстановяване на запазена част от наследството също
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да се налага обсъждането на възраженията
на особения представител на ответника за погасяването на този иск по давност.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.П.П. – Ц., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, оф.418, срещу К.Г.П., ЕГН **********,***, искове с
правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД за обявяване на нищожността на договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 193, т.LLXI, нот.дело № 22070/1996г. на първи
нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд, поради
привидност, иск с правно основание чл.17 ал.1 от ЗЗД за установяване, че същият
представлява прикрит договор за дарение и иск по чл.30 от ЗН за възстановяване
на запазената част на И.П.П. - Ц.от наследството на Г.П.Г., починал на
19.05.1998г.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: