Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 18.03.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание четиринадесети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при
секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16 889 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди /ЗОДОВ/
и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
Ищецът – Д.Д.С. твърди, че СРП
повдигнала обвинение срещу него за престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. 3,
вр. с ал. 1 от НК за това, че на 13.09.2008г. около 04:00ч. след като отишъл в
„НАЙ КЛУБ” в гр.София причинил на М.В.С.средна телесна повреда. Заявява, че
било образувано нохд № 126/2010г., по описа на СРС, НО, 15 състав, като на
21.03.2011г. съдът се произнесъл с оправдателен акт. Същият бил протестиран от
СРП, като било образувано нохд № 2864/2011 г. по описа на СГП, като с решение
от №1274 от 29.11.2011г. СГС отменил присъдата и върнал делото на районния съд
на друг състав. Заявява, че било образувано нохд № 9786/2012г. по описа на CPC,
НО, 103 състав, като на 05.05.2016г. съдът отново постановил оправдателна
присъда. Посочва, че така постановения съдебен акт бил протестиран от
прокуратурата и с решение № 10378 от 09.10.2017г., постановено по внохд №
2255/2017г. по описа на СГС, бил потвърден акта на първостепенния съд. Твърди,
че през пролетта на 2012г. заминал за Канада, за да учи и търси професионална
реализация. Отново започналото дело, блокирало оставането му в Канада,
обучението му и професионалната му реализация. Наложило се да се върне в
България и да остави всичко, което постигнал. Посочва, че наказателните дела били
с голям брой открити съдебни заседания, като преди всяко изпадал в силно
безпокойство, ставал нервен, не можел да спи. Дни след проведеното съдебно
заседание нарушеното му спокойствие не се възстановявало. Живеел в несигурност,
макар, че знаел, че е невинен. Заявява, че преди всяко съдебно заседание се
налагало да ползва лекарски услуги. Предписали му били редица успокоителни.
Твърди още, че връщайки се в България започнал усилено да си търси работа.
Регистрирал се в „Бюрото по труда”. Предприел и пътуване до Германия - Хамбург
с цел търсене на работа, която се наложило да прекрати заради делото. През
2017г. се опитвал да се реализира в Англия - Лондон. Там работата му изисквала
непрекъснато пребиваване поне за цял месец. Заради насрочените съдебни
заседания трябвало да се връща. Когато бил в България за поредното съдебно
заседание се обадили и му казаха, че прекратяват трудовото му правоотношение в
Англия. Това наложило отново да се установи обратно в България. Живеел в стрес,
бил унижен пред най-близките си приятели и познати. Приятелите му започнали да
го отбягват. Наказателното преследване оставило следа у него за цял живот.
Счита, че животът му извън България е провален тотално. Сочи още, че ходел на
интервюта за работа, но всеки събеседващ с него го питал какъв е съдебният му
статус, казвал, че има висящо дело, като това била главната причина да остане
без работа. Посочва, че преди да започна наказателното преследване срещу него
имал приятелка, с която планирали брак. Тя останала с него до приключване на
първото дело, но когато разбрала, че всичко отново се подновява, го напуснала.
Така бил унищожен и личният му живот. Моли да се постанови съдебно решение, с
което да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
- сумата от 3 515, 10 лева,
представляваща имуществени вреди, от които 900 лв. заплатен адвокатски хонорар
по ДП № ЗМ 3566/2008г. по описа на 01 РУ-СДВР, 500 лв. разходи за лекарства
/съгласно молба – уточнение от 21.01.2019г./, сумата от 2000 лв. изразяваща се
в заплатени самолетни билети Торонто – Варшава на 20.07.2014г., Варшава – София на 21.07.2014г., София –
Франфурт на 26.11.2015г., Франфуркт – Хамбург на 02.12.2015г. и 115.10 лева
превод на документите, които са представени и на чужд език по делото,
- сумата от 6 434, 66 лева,
представляваща законна лихва за периода от 09.10.2017г. до 17.12.2018г. /датата
на подаване на исковата молба в съда/, ведно със законната лихва върху
присъдените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира направените разноски в настоящото производство, за което
е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК в последното съдебно заседание.
Ответникът – П.НА Р.Б.в законоустановения едномесечен срок по реда на
чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор. Оспорва исковите претенции по
основание и размер. Релевира възражения за завишен размер на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди и несъобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД.
Възразява се за ангажиране на отговорността на ответника за цялата
продължителност на съдебната фаза на процеса. Моли да се постанови съдебно
решение, с което се отхвърлят предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С определение постановено на основание чл.
146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните по делото и съответно
ненуждаещи се от доказване следните факти:
- спрямо ищеца е било образувано описаното в
исковата молба наказателно производство, по което е постановено оправдателна
присъда.
По делото са
представени от ищеца документи на чужд език с превод на български език както
следва:
-заявление за
свидетелство за управление на МПС за Онтарио с отбелязване, че е преминал N,
-документ
относно ищеца, че е признат за сертифициран CISCO сътрудник за
работа с мрежи с дата на сертифициране 16.01.2013г. и валидно до 16.01.2016г.,
- протокол от
резултати от предварителен изпит сертифициран CISCO сътрудник за
работа с мрежи,
- резултати на
пациент /ищеца/ от проведени кръвни изследвания на 10.02.2013г.,
- документ
относно ищеца, че е завършил успешно изискванията да бъде признат като Network + от
24.01.2013г. и
- препоръка от
„Е.Е.С.М.С.“ за ищеца,
Представени
са две медицински направления на страници 40 – 43 от делото на ищеца: на
26.11.2014г. и 25.03.2015г. и две рецепти издадени на ищеца на същите дати.
Както и амбулаторен лист №921 от 01.07.2016г. за извършен преглед на ищеца,
като е поставена диагноза – разстройство в адаптацията, изписан е един
медикамент, за което е представена и рецепта.
На
страници 44 – 45 от делото са представени самолетни билети.
На
страница 49 от делото е представен документ за заплатена сума от 84 лв. за
превод на четири документа от английски език, издаден на 24.08.2016г. При
описване на документите: два са посочени като медицински удостоверения, доклад
и две удостоверения. На страница 50 от делото е представена и фактура №**********
от 29.08.2016г. с получател – ищеца за доплащане на извършен превод на
документи – 30, 80 лв.
По искане на
ищеца пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите:
Л.В.И., осъждан пред повече от 10 години, първи братовчед на ищеца и Д. К. С. –
баща на ищеца.
Първият свидетел
посочва, че за периода 2011 – 2015г. е живял в Канада, като ищецът е пребивавал
там в периода 2012г. – 2014г. при него, живели са в един апартамент. Още
първата година ищецът е изкарал там курсове за шофьорска книжка, а по-късно е
направил квалификация на Сиско. Лятото на 2014г. ищецът му е споделил, че
трябва да се върне в България, защото има проблеми със закона и трябва да изчисти
нещата. Бил е притеснен и му е споделил, че е ходил на прегледи и взима
лекарства.
Вторият свидетел
посочва, че със сина си /ищеца/ живее в едно домакинство. Описва, че от делата
синът му се е изнервил, не можел да спи, започнал е да вдига кръвно. Когато
делото е приключило е станал по-спокоен, но му е останала травма. Посочва, че
пие лекарства за успокоение, сърце и високо кръвно. Когато е започнало второто
дело ищецът е ходил в Лондон да работи за 20 – 30 дни и се е връщал. По същото
време е ходил и в Хамбург да работи. Но поради ангажиментите си с второто дело
не е могъл да продължи тази работа.
По делото е
изискано и прието нохд №9 786/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 103-ти
състав, заедно с пр. пр. №43 511/2008 по описа на СРП, нохд №126/2010г. по
описа на СРС, 15 състав, вох №2864/2011г. по описа на СГС, и вох №2 255/2017г. по описа на СГС. . От
приложените по него материали се установява следното:
- на
13.09.2008г. ищецът е задържан за срок от 24 часа със заповед на полицейски
орган и му е извършен личен обиск, на същата дата ищецът е дал обяснение, в
което е вписал саморъчно „В навалицата ударих едно момче, след което много
съжалих и се извиних.“,
- 28.08.2009г. с
постановление, съставено от разследващ полицай при 01 РУ - СДВР, ищецът е привлечен в качеството
на обвиняем за престъпления по чл. 129, ал. 2, предл. 3 вр. с ал. 1 от НК и
взета мярка за неотклонение „подписка“ и на същата дата ищецът е разпитан в
качеството на обвиняем,
- на
24.08.2009г. ищецът е призован в качеството на свидетел по наказателното
производство, призовката е получена лично от него,
- на страница 69
от пр. пр. №43 511/2008 по описа на СРП е представен договор за правна
защита и съдействие с клиент – ищеца, като е вписано уговорен размер на
адвокатското възнаграждение – 900 лв. и внесена сума – 350 лв.
- на 17.09.2008г.
са предявени материалите от разследването на ищеца,
-
на 04.01.2010г. е внесен обвинителен акт в Софийски районен съд и е образувано
нохд № 126/2010 г. по описа на СРС, 15-ти състав. В обвинителния акт е
посочено, че ищецът е с мярка за неотклонение – подписка,
- по това съдебно производство са проведени съдебни
заседания: на 22.03.2010г., 11.05.2010г., 07.07.2010г., 13.08.2010г., 16.11.2010г.
07.02.2011г., 21.03.2011г., на които ищецът е присъствал лично,
- с присъда
постановена по нохд № 126 /2010г. на СРС, 15-ти състав ищецът е признат за
невиновен по повдигнатото обвинение и е отменена наложената му мярка за
неотклонение – подписка,
- посочената
по-горе присъда е протестирана от СРП, като е образувано внохд №2864/2011г. по
описа на СГС, Н. О.,
-
по това съдебно производство са проведени съдебни заседания на: 02.11.2011г.,
на което ищецът не е присъствал, а е представляван от процесуалния си
представител,
- с решение №1274 от 29.11.2011г., постановена
по внохд № 2864/2011г. по описа на СГС, Н. О., 4 въззивен състав, с която е отменена
присъдата и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда,
-
на 22.05.2012г. в изпълнение на въззивното решение, посочено по-горе, е
образувано нохд № 9786/2012 г. по описа на СРС, 103-ти състав.
-
по това съдебно производство са проведени съдебни заседания: на 30.10.2012г.
/за която дата ищецът не е бил редовно призован, тъй като по сведение на
неговия брат е заминал преди повече от два месеца в чужбина и съответно не се е
явил/, 28.02.2013г. /на което ищецът не се е явил и това е било пречка за
даване ход на делото, тъй като съдът е приел, че с оглед на тежестта на
повдигнатото обвинение присъствието на подсъдимия е задължително/, 13.05.2013г./
на която дата ищецът отново не се е явил, въпреки, че е бил редовно призован и
отново поради тази причина не е даден ход на делото/, 06.03.2014г. /ищецът е
нередовно призован, не се явява, а се явява неговия процесуален представител и
поради тази причина отново не е даден ход на делото/, 19.06.2014г. / на която
ищецът е отново нередовно призован и не се е явил, а се е явил негов
процесуален представител, като съдът изрично е вписал в протокола, че въпреки
проведените до момента оперативно – издирвателни дейности подсъдимият не е
открит и е обявен за общонационално издирване с бюлетин №76/18.03.2014г. на
СДВР/, 27.11.2014г., 02.04.2015г., 01.12.2015г., 10.03.2016г., 05.05.2016г., на
които ищецът е присъствал лично, като съдът е отменил взетата мярка за неотклонение
– подписка,
- с присъда постановена по нохд №9786 /2012г. на СРС, Н.
О., 103-ти състав ищецът е признат за невиновен по повдигнатото обвинение,
- посочената
по-горе присъда е протестирана от СРП, като е образувано внохд №2255/2017г. по
описа на СГС, Н. О.,
-
по това съдебно производство са проведени съдебни заседания на: 20.06.2017г.
/за което ищецът е редовно уведомен, но не е явил, като неговият защитник е
посочил като причина обстоятелството, че ищецът е имал билет за Лондон и е
заминал на 18.06., предвид това поведение на ищеца не е даден ход на делото/, 20.09.2017г.,
на което ищецът е присъствал лично,
- с решение № 1038
от 09.10.2017г., постановена по внохд № 2255/2017г. по описа на СГС, Н. О., 3
въззивен състав, с която е потвърдена оправдателната присъда по отношение на
ищеца. Решението е окончателно и не подлежи на протест.
Пред
настоящата съдебна инстанция е прието заключение на допусната по искане на
ищеца съдено – психиатрична експертиза. В него вещото лице е посочило, че след
запознаване с описаната по-горе представена по делото медицинска документация и
извършен преглед на ищеца е достигнала до извод, че няма клинични данни за
психично заболяване от ранг на психоза, няма клинична симптоматика за депресивно разстройство. Относно двете
медицински направления е вписано, че същите са издадени от личния лекар на
ищеца, като е вписана диагноза: артериална хипертония, невроза и са изписани
медикаменти за сърдечно – съдовата система и за психичното му състояние през
2014г., а през 2015г. само за сърдечно – съдовата система. Относно поставената
през 2016г. диагноза от специалист – психиатър дава пояснение, че разстройство
в адаптацията е емоционално разстройство, което възниква в периода на адаптация
към значими жизнени събития, житейски кризи и стресогенни преживявания.
Клиничната картина варира и включва: депресивно настроение, тревожност,
безпокойство /или смесица от тях/, чувство за невъзможност за справяне със
ситуацията, в някаква степен нарушаване в извършването на рутинните ежедневни
дейности. Това разстройство се повлиява от медикаментозна терапия, а
продължителността на симптоматиката е различна в зависимост от тежестта й. Към
момента клиничната симптоматика е напълно компенсирана, възстановена е психичната
и социалната му адаптация. Доколкото няма данни преди наказателното
производство през 2008г. приема, че адаптационното разстройство е в причинно –
следствена връзка с психотравмените преживявявания.
Въз
основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Относно предявените искове с
правно основание чл. 2 , ал.1, т. 3 от ЗОДОВ
Съобразно чл. 2,
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако „лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано”.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана, независимо
от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице,
действало от името на съответния държавен орган.
Съгласно
направения доклад на основание чл. 146 от ГПК в тежест на ищеца е да установи:
·
Образуване на
досъдебно производство срещу него,
·
Образуване на съдебно
производство срещу него,
·
постановяване на оправдателна
присъда по повдигнатите обвинения,
·
претърпяване от него на описаните
в исковата молба неимуществени вреди,
·
претърпяване на описаните от него
имуществени вреди,
·
причинноследствената връзка между
наказателното производство и настъпилите неимуществени и имуществени вреди.
В настоящия случай ищецът
е бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления на 28.08.2009г., като производството срещу него продължило до 09.10.2017
г., когато е постановено решение №1038 от 09.10.2017 г., постановено по внохд №2255
по описа за 2017 г. на СГС, НО, 3 въззивен състав, с което е потвърдена присъда
постановена по нохд № 9786 по описа за 2012г. на СРС, Н. О., 103 състав, с
която ищецът е признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение по чл.
129, ал. 2, предл. 3 вр. с ал. 1 от НК.
Анализът на
събраните доказателства обосновава извод, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от осъщественото наказателно
производство спрямо него, и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура
на Република България, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ. Тези неимуществени вреди,
предвид събраните гласни доказателства и заключението на съдебно –
психиатричната експертиза са: напрегнатост, безсъние, тревожност, безпокойство,
чувство за невъзможност за справяне със ситуацията и повишаване на кръвното
налягане за определен период. Съдът счита, че относно твърденията на ищеца, че
в резултат на повдигнатото наказателно производство е изпитвал унижение пред
близки и познати, приятелите го отбягвали и че това е повлияло върху личния му
живот съдът приема, че от събраните по делото доказателства не се установяват
така описаните неимуществени вреди. Относно твърдението на ищеца, че последица
от продължителността на наказателното производство е невъзможността му за
реализация в чужбина и по-конкретно Канада, съдът констатира, че същият е
заминал за тази държава след като делото е върнато за ново разглеждане от СРС и
съответно е пребивавал, което е било пречка за развитие на наказателното
производство за срок от 2 години и 1 месец. След което ищецът се връща и пътува
в Европа, което възпрепятства развитието на процеса за срок от 3 месеца и това
се случва през 2017г., когато и приключва с влязъл в сила съдебен акт същото.
При така посочените факти не може да се направи извод, че причината за
напускане на Канада от ищеца е именно явяването в съдебни заседания по
наказателното производство, доколкото съдът е приел, че не може да бъде
проведено задочно наказателното производство, тъй като същите са насрочване за
период през два пъти - 4 месеца, веднъж – три месеца и веднъж – два месеца пред
СРС и 1 година и 4 месеца пред СГС и общия брой на процесуалните действия е –
6, на които е участвал ищеца. Същевременно няма данни през този период в Канада
каква е била извършваната от ищеца трудова дейност и с какво работно време.
При определянето на размера на обезщетението следва да се вземат предвид: - продължителността на наказателния процес – от 28.08.2009г. /датата на първото повдигнато обвинение срещу ищеца/ до 09.10.2017г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда на въззивния съд/. От този период следва да бъдат приспаднати два периода, при които ищецът не се е явявал на насрочени съдебни заседания и е станал причина за тяхното отлагане, а с това и до увеличаване на продължителността на наказателното производство. В първия случай това е периода от 30.10.2012г. /датата на първото насроченото съдено заседание при повторно разглеждане на делото пред СРС/ до 27.11.2014г. В този период са били насрочени общо 5 съдебни заседания от съда, на които не е даден ход на делото, поради неявяване на ищеца, който е бил обявен и за общонационално издирване. Във втория случай това е 20.06.2017г. – 20.09.2017г., когато отново в резултат на поведението на ищеца не е даден ход на делото във въззивното производство, тъй като същият е бил по това време в Лондон. Или общо за тези два случай периода е 2 години и 4 месеца, в които наказателното производство не е могло да се развива предвид поведението на ищеца. С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав приема, че след приспадане на посоченото време, общата продължителност на наказателното производство е 5 години и 9 месеца. - обстоятелството, че на ищеца му е била наложена мярка за неотклонение подписка за периода от 28.08.2009г. до 21.03.2011г., когато същата е отменена, - установените по делото претърпени неимуществени вреди от ищеца, които са описани в предходния абзац на настоящия съдебен акт, - броя на процесуалните действия, в които лично е участвал ищеца по време на наказателното производство – общо 17, от които четири в досъдебното производство и 13 в открити съдебни заседания в съдебната фаза, - вида на престъпленията, за които е повдигнато обвинение – с оглед на възможното наказание - тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс, броя на повдигнатото обвинение – за едно престъпление, - обстоятелството, че ищецът не е бил осъждан и- фактът, че към настоящия момент ищецът няма клинични данни за психично заболяване от ранг на психоза, няма клинична симптоматика за депресивно разстройство.
Като съобрази изложените обстоятелства съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 15 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2018г. до окончателното й изплащане, като над тази сума до предявения размер от 50 000 лв. искът се отхвърли като недоказан. Относно предявените искове за претърпени имуществени вреди в резултат на проведено наказателно производство срещу ищеца съдът констатира, че там се претендират четири групи вреди: за заплатен адвокатски хонорар по наказателното производство от ищеца, за заплатени лекарства, за заплатени самолетни билети и за заплатена сума за извършване на превод на документите, които са представени на чужд език. От събраните по делото документи не се установява извършването на разходи от ищеца за лекарства и за билети, тъй като не са представени никакви финансови документи относно тях, от които да се установи на кои дати, от кого и на какво основание са заплатени лекарства или билети. Относно претенцията за заплащане на такса за превод на документите, които са представени в настоящото производство съдът констатира, че от така представената поръчка не може да се установи освен две медицински удостоверения, какви точно са другите документи, които са преведени. Допълнително следва да се посочи, че същата е извършена повече от две години преди образуване на настоящото производство, поради което не може да се направи категоричен извод, че това е разход направен във връзка с настоящото производство. Относно претенцията за заплатен адвокатски хонорар в размер на 900 лв. в наказателното производство съдът приема, че същата е частично основателна – за сумата от 350 лв., доколкото в приложения договор за правна защита и съдействие в наказателното производство действително е вписан уговорен размер на възнаграждението 900 лв., но е отбелязано, че от него са заплатени само 350 лв. в брой, няма ангажирани по делото доказателства за заплащане на останалата част от ищеца. Предвид изложеното следва предявеният иск за имуществени вреди да се уважи за сумата от 350 лв., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като над нея до предявения размер от 3 515, 10 лв. се отхвърли като недоказан.
Относно предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда - в случая 09.10.2017 г.,
от който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е
прието и в т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на
ВКС.
С оглед
изложеното, основателността на иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ до посочения размер от 15 000 лв. обосновава уважаване и претенцията за присъждане
на законна лихва върху тази сума, считано от 09.10.2017 г. - когато е влязла в сила оправдателната присъда
до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба
е предявен иск за сумата от 6 434, 66 лв. – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 09.10.2017г. – 16.12.2018г. Съдът използвайки
компютърна програма определи размера на законната лихва за посочения период
върху главница от 15 000 лв. – 1 808, 34 лв.
С оглед на
изложеното съдът приема, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от
1 808, 34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 15 000 лв. за периода 09.10.2017г. – 16.12.2018г.,
като над тази сума до предявения размер от 6 434, 66 лв. искът се отхвърли
като неоснователен.
Относно направените по делото разноски
Ищецът е
направил искане в тежест на ответника да бъдат присъдени направените от него
разноски, които са в размер на адвокатско възнаграждение в размер на 2 800
лева, съгласно представения на лист 51 договор за правна защита и съдействие.
С оглед изхода
на делото, направеното искане на ищеца следва да бъде уважено и се осъди
ответникът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 801, 39 лв., съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски
по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 10 лв., както и 73, 56 лв.
разноски, платени от бюджета за депозит по допуснатата съдебно- психиатрична
експертиза, съразмерно уважената част от исковете.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. *******да заплати на Д.Д.С., ЕГН – ********** *** –
чрез адвокат В.А. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата
от 15 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на наказателно
производство, приключило с решение № 1038 от 09.10.2017г., постановена по внохд
№ 2255/2017г. по описа на СГС, Н. О., 3 въззивен състав, ведно със законната лихва,
считано от 17.12.2018г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
сумата от 350 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на описаното по-горе
наказателно производство, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2018г. до
окончателното й заплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 808,
34 лв. – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 15 000 лв. за периода от 09.10.2017г. – 17.12.2018г. и
на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 801, 39 лв., като
ОТХВЪРЛЯ първият иск за сумата над 15 000 лв. до пълния претендиран размер
от 50 000 лв., вторият иск за сумата над 350 лв. до пълния претендиран размер
от 3 515, 10 лв. и третия иск за сумата над 1 808, 34 лв. до
предявения размер от 6 434, 66 лв.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с
адрес: гр. София, бул. *******на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. *******сумата от 83,
56 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: