Р Е Ш Е Н И Е
Номер 26.11.2020г. Град София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На шести ноември Година 2020
В
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и
секретар диана Борисова
като
разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 1726 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Д.М., чрез адв. Б., излага в
исковата молба, че е собственик на автомобил „Фолксваген тигуан“ с рег. № ****,
който бил откраднат в периода от 18:00 часа на 22.09.2019г. до 11:00 часа на
23.09.2019г. в гр. София, от ул. „Христо Ценов“, пред № 9-13. Поддържа, че към
този момент е била налице валидно сключена застраховка „Каско“ с ответното
дружество, поради което то дължи изплащане на застрахователно обезщетение за
всички преки физически загуби или вреди на застрахованото МПС, причинени от
покрит риск. Въпреки извънсъдебното предявяване на претенцията, ведно с всички
необходими документи, ответникът отказал да изплати обезщетение. Ето защо,
предявява иск за присъждане на обезщетение в размер на 33 500 лв. –
действителната стойност на автомобила към момента на настъпването на
застрахователното събитие, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане, както и сумата от 660, 69 лв. – законна лихва
върху главницата за периода 22.11.2019г. до датата на исковата молба.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът З.
„А.“ АД подава писмен отговор, в който оспорва предявените искове като
неоснователни. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
между страните по имуществена застраховка „Каско“ към момента на процесното
събитие. Счита, че то обаче не попада в обхвата на покритите рискове по
сключената застраховка. Излага, че по искането на ищцовата страна е била
образувана застрахователна преписка, в рамките на която било установено, че
мястото, на което ищецът твърди да е паркирал процесния автомобил и от което
последният е бил откраднат, попада в обхвата на охранителна камера за
видеонаблюдение. След преглед на съдържанието на видеофайла, който бил
предоставен на застрахователя, не било установено на посочените дати
автомобилът да се е намирал на процесното място, нито да е преминавал по
улиците в съседство, не било установено и изображение на ищеца. Ето защо,
счита, че основателно е отказал изплащането на обезщетение, доколкото съгласно
чл.14.8 от Общите условия, приложими към процесния застрахователен договор, има
право на това в случай, че застрахованият не е предоставил достоверни данни
относно обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното събитие. Поддържа, че
това представлява самостоятелно основание за отказ, извън посочените в закона,
доколкото е пречка самото събитие да бъде квалифицирано като „застрахователно“.
Евентуално, твърди, че е налице неизпълнение на договорно задължение от страна
на ищеца, изрично предвидено в приложимите Общи условия – чл. 58, т.2, което е
предпоставка за отказ от изплащане на обезщетение. На следващо място, счита, че
обезщетението следва да бъде редуцирано с 90%, а на последно място оспорва
същото по размер, като твърди, че действителната стойност на МПС към датата на
събитието е по-ниска.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно наличието
на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „ Каско на МПС", с предмет процесния автомобил към
датата на настъпилото застрахователно събитие.
По делото е представено свидетелство
за регистрация на процесното МПС, в което ищецът е посочен като собственик,
както и удостоверение за техническа изправност на автомобила. Ангажирана е също
комбинирана застрахователна полица за застраховка „Каско“ и „Злополука“ №
0306Х0431311 от 09.11.2018г. и срок една година с покрити рискове съгласно
клауза „П“ /пълно автокаско/.
От удостоверението, издадено на
ищеца от 04 РУ – СДВР, се установява, че на 23.09.2019г. той е заявил за
противозаконно отнет личния си автомобил „Фолксваген тигуан“, рег. №****.
Автомобилът е бил паркиран на адрес гр. София, ул. „Христо Ценов“, пред №9. По
случая било образувано досъдебно производство №228 ДПК-1735/2019г., като до
момента извършителят не е установен и автомобилът не е издирен. С постановление
на прокурор към СРП от 21.10.2019г. наказателното производство по ДП
№1735/2019г. по описа на 04 РУ- СДВР, пр.пр. №40350/2019г. по описа на СРП
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.346, ал.1 от НК е спряно на
осн. чл.242, ал.1, вр. с чл.244, ал.1, т.2и чл.245, ал.1 от НПК.
Между страните не е спорно, а и се
установява от представените писмени доказателства – сведение и
уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, че ищецът е
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие по риска
„Противозаконно отнемане на МПС“. В сведението е посочено, че за последно
същата е била управлявана от ищеца на 22.09.2019г., като около 18 часа е била
паркирана на ул. „Христо Ценов“ 9-13. На 23.09.22019г. около11 часа ищецът
установил липсата на автомобила, след което незабавно се свързал с 04 РУ-СДВР и
застрахователя. Представен е и списък на необходимите документи, изискуеми при
заявен риск „Противозаконно отнемане на МПС“, от който се установява, че на
посочената дата – 24.09.2019г. ищецът е предал на представител на ответника
описаните в списъка вещи и документи – 2 бр. оригинални ключове,
застрахователна полица, свидетелство за регистрация на МПС, протокол за оглед и
заснемане, удостверение от РУ-СДВР, постановление за спиране на наказателното
производство, като от дописаните на ръка дати се установява, че някои от
документите са били предадени по-късно, след тяхното изготвяне от съответните
компетентни органи. Получаването на последните не се оспорва от ответника.
С писмо от 21.11.2019г. ответникът
отказал да изплати застрахователно обезщетение, поради неизпълнение на
задължението по т. 14.8 от Общите условия за застраховка „Каско“ от страна на
застрахования, а именно – да предостави достоверни данни относно
обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие.
С нарочно писмо от 09.12.2019г. ищецът отново поканил ответника да заплати
дължимото обезщетение, но с писмо от 23.12.2019г. ответникът отново отказал,
като посочил, че заявеният от ищеца механизъм на настъпване на събитието не
съответства на действителния такъв, което е изрично изключен по
застрахователния договор риск.
Въпреки, че по делото не са били
ангажирани общите условия по застраховка „Каско на МПС“, приложими към
процесния договор, доколкото спорът между страните не касае тяхното съдържание,
съдът приема за безспорно по делото, че клаузата "Пълно Каско" включва покритие на риска
"противозаконно отнемане на МПС", че съгласно т.14.8 от ОУ
застрахователят има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в
случаите, в които застрахованият не е предоставил достоверни данни относно
обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното събитие, че съгласно т.58.2
от ОУ при настъпване на събитието, застрахованият е длъжен да изложи всички
обстоятелства относно настъпването му, както и съгласно т.58.2.1. да отговори
изчерпателно и вярно на поставените от застрахователя въпроси.
От изслушаното по делото заключение
на съдебно-оценителна експертиза, се установява, че действителната стойност на
процесния автомобил към 23.09.2019г., определена съгласно изискванията на
чл.20, ал.2 от Наредба №49/16.10.2014г. за задължителното застраховане по
чл.249, т.1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на МПС, където обезщетението се определя, съгласно
методиката по Приложение №1-6 от Наредба №24/2006г. за задължителното
застраховане по чл.249, т.1 и 2 от КЗ, тоест на база бюлетина EurotaxSchwacke –
SuperSchwacke /ценоразпис за леки автомобили, джипове и лекотоварни
автомобили/, след съответните изчисления, възлиза на сумата от 28 155,15 лв.
От изслушаното по делото заключение
на допълнителната СоцЕ, се установява, че средната стойност на процесния
автомобил към същата дата, въз основа на проучените от вещото лице офертни цени на сходни автомобили,
възлиза на 31 000, 00лв. Съдът кредитира заключенията на вещото лице като
компетентно изготвени, логични и последователни.
Във връзка с представения по делото
на технически носител запис от камера за видео-наблюдение, е допуснато
изслушването на съдебно-техническа експеритиза. От заключението на вещото лице,
неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, се установява следното:
Техническият носител - „флаш“ памет,
съдържа видеофайлове, които представляват запис от охранителна камера от дата
22 - 23 септември 2019г., монтирана на фасадата на сграда на адрес гр. София,
ул. „Христо Ценов“ 9-13, като записаното изображение е цветно, без звук, с
отбелязани месец, дата, година, ден, час, минута, секунда. Таймкодът, вкопиран
в изображението, не се прекъсва. Вещото лице е извършило проверка и е
установило, че на адреса се намира офис, като служител на място го е уведомил,
че записите от процесната дата не се съхраняват. По тази причина не е възможно
да се установи с категоричност, че предоставените на вещото лице за изследване
записи са автентични.
Камерата заснема част от площта пред
сградата, част от тротоара, пътното платно, сградата отсреща и паркирани
автомобили. Непосредствено пред камерата се наблюдава висока растителност,
което не позволява идентифицирането с категоричност на МПС, движещи се по
пътното платно и паркирани на ул. „Христо Ценов“. Според вещото лице, обхватът
на камерата е площта пред помещението, в което се намира горепосочения офис -
от ъгъла на сградата на ул. „Христо Ценов“ и вдясно на около 30 м. по посока на
ул. „Банат“. При разпит в съдебно заседание заявява, че при прегледа на
видеофайловете не е установил автомобил с характеристиките на процесния да
преминава и да паркира в обхвата на камерата. Към заключението са приложени
снимки от Google maps на района, като обхватът на въпросната камера е очертан от вещото лице.
По делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите Р.К.и Г.А..
Свидетелката К., чиито показания
съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, заявява, че живее на семейни начала с ищеца. Спомня си, че на
22.09.2019г. ищецът управлявала процесния автомобил, а тя била пътник в същия.
С ищеца от 6 г. живеят в района на сградата на ул. „Христо Ценов“, която е с
административен адрес 9-13. Движели се по улицата в посока Южен парк, в
съответствие с разрешеното. Пред сградата имало перпендикулярно разположени
места за паркиране, от които три са за свободно ползване, а останалите са
частен паркинг. Веднага след сградата има подход за подземен паркинг.
Последното място, на ъгъла на сградата, преди спускането за подземния паркинг,
е със служебен абонамент – за паркиране на служебни автомобили на заплатилия абонамента.
Именно на това място, около 18 часа, ищецът паркирал автомобила си, т.к.
следващият ден бил почивен, а в почивни дни служебните абонаменти не се
ползват. На следващия ден колата липсвала. Мястото, което свидетелката посочва,
се намира извън обхвата на камерата, чийто запис е предмет на изследване от
вещото лице по излушаната СТЕ.
Свидетелят А., чиито показания съдът
също цени по реда на чл. 172 от ГПК, заявява, че е служител на ответника на длъжност „експерт“ към
Дирекция „Информация и сигурност“. В задълженията му влиза да извършва проверки
по настъпили застрахователни събития – ПТП, кражби, пожари и др. Спомня си за
случая с обявения за откраднат автомобил „Фолсваген Тигуан“. Получил обаждане
от колцентъра за подаден сигнал за настъпило застрахователно събитие. Свързал
се с ищеца и се уговорили да се срещнат на мястото, където последно е бил
паркиран автомобилът - ул. „Христо Ценов“ №9-13. Направили оглед, ищецът
попълнил сведение относно настъпилото събитие. След огледа на място, свидетелят
констатирал, че на сградата има монтирани охранителни камери, насочени към
мястото, на което ищецът последно е паркирал автомобила. Тъй като било почивен
ден, веднага на следващия ден свидетелят се свързал с хората, които работят във
въпросната сграда и му били предоставени записите за посочения период, в който
ищецът твърди да е паркирал на въпросното място и да е установил липсата на автомобила.
След преглед на записите, свидетелят установил, че на тях не се виждат ищецът и
процесният автомобил. Въпреки, че обхватът на камерата е такъв, че в него
попада мястото, на което ищецът твърди, че е паркирал автомобила, на записите
последният не се забелязва въобще. При преразпит в съдебно заседание на
свидетеля е предоставена възможност да посочи изрично кое е мястото на
паркиране, посочено му от ищеца, като му е предявена снимката на района,
използвана от вещото лице, изготвило заключението на СТЕ, за да очертае обхвата
на камерата, чийто запис е бил предмет на изследването. Свидетелят изрично
посочва място, което се намира в обхвата на камерата.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск, с правно
основание чл. 405, ал.
1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати застрахователно
обезщетение във връзка с настъпило в периода 22- 23. 09. 2019 г.
застрахователно събитие - кражба на МПС.
Предпоставките за уважаване на
предявения иск са: 1/ Между страните да
е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка "Каско", като рискът "кражба на цяло МПС" е включен в
застрахователното покритие; 2/ Настъпване на застрахователно събитие 3/
Ищецът е изправна страна по
застрахователния договор; 4/ Вреди в определен размер.
По наличието на първата предпоставка
между страните няма спор.
Във връзка с наличието на
втората и третата предпоставка, съдът
намира следното по възраженията на ответника:
Твърденията на последния могат да
бъдат обособени в две групи – от една страна - че не е установен факта на
настъпване на застрахователното събитие, а от друга – че ищецът е неизправна
страна по застрахователния договор, т.к. не е изпълнил задължението си да
предостави достоверни данни относно обстоятелствата, при които е настъпило
твърдяното събитие и не е отговорил изчерпателно и вярно на поставените му от
застрахователя въпроси. Всички възражения на ответника се базират на въпросния
запис от видеокамера, предмет на изследване от изслушаната по делото СТЕ.
Възражението, че не е установен
фактът на настъпване на застрахователно събитие, е изцяло неоснователно, тъй
като е налице официален документ - Постановление за спиране на наказателното
производство от 21.10.2019 г., от което се установява факта на противозаконното
отнемане на процесния автомобил от владението на ищеца, образуваното в тази
връзка досъдебно производство и спирането му поради неразкриване на
извършителя. Ангажираните от ответника доказателства за обратното, не могат да
разколебаят този извод. Твърдението на ответника, че в хода на проверката по
заявената щета е установено, че застрахованият не е предоставил достоверни
данни относно обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното събитие, което
представлява основание за отказ от изплащане на обезщетение по т.14.8 от ОУ,
както и твърдението му за неизпълнение на посочените по-горе задължения от
страна на ищеца, следва да се обсъди в контекста на основанията за отказ по
смисъла на чл. 408, ал.
1, т. 3 от КЗ. Съдържанието на правната норма даващо възможност за
отказ от плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя, предполага
наличието на следните кумулативни предпоставки:
1/ неизпълнение на задължение по
застрахователния договор; 2/ неизпълнението на задължението да е значително с
оглед интереса на застрахователя; 3/ да е предвидено в закон или в
застрахователния договор; 4/ настъпването на застрахователното събитие да е
следствие от неизпълнение на това задължение.
Следователно, фактът на договорно неизпълнение по
застрахователния договор не е достатъчен сам по себе си да обоснове отказ, а е
необходимо между значителното неизпълнението на задължение по договора и
настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка
причинно-следствена връзка.
На първо място, съдът намира, че не
се установява по категоричен начин по делото да е налице договорно неизпълнение
от страна на ищеца на посочените задължения за предоставяне на пълна и вярна
информация относно настъпилото събитие. Това е така от една страна, защото
вещото лице по допуснатата СТЕ заявява изрично, че не може да бъде потвърдена
автентичността на предоставения запис и липсата на минипулация в метаданните,
както и, че преминаващите и паркирани в обхвата на камерата автомобили не могат
да бъдат идентифицирани с категоричност, поради наличието на висока
растителност непосредствено пред камерата. От друга страна, установява се от
свидетелските показания на свидетелката Кубадинова, които съдът кредитира като
непосредствени, логични и последователни, че мястото на паркиране се намира
извън обхвата на въпросната камера. Нещо повече, дори и да се приеме, че ищецът
е определил пред застрахователя мястото на паркиране на процесния автомобил
неточно и на няколко метра встрани от действителното място, в поредица от паркоместа,
според съда този факт не е достатъчен, за да обоснове твърдение за договорно
неизпълнение. В ангажираното по делото сведение ясно е посочено, че автомобилът
е паркиран на адрес ул. „Христо Ценов“ №9-13 и не се установява по безспорен
начин от ответната страна този факт да не отговаря на действителното положение
- от събраните по делото доказателства е видно, че адресът представлява сграда,
като цялото продължение на уличното платно покрай нея се използва за паркиране,
има и очертани паркоместа, които не са за обществено ползване, както и т.нар.
„служебен абонамент“. Идентифицирането на конкретното място, на което
автомобилът е бил паркиран, има значение само доколкото може да се извърши
проверка дали информацията съвпада с посочената пред органите на реда и пред
самия застраховател при декларирането на щетата – което в случая е налице и
посоченото от ищеца място се намира на ул „Христо Ценов“ №9-13. Следва да се
има предвид, че дори и да беше установено по делото, че автомобилът не е бил
паркиран на посоченото място и следователно ищецът не е изпълнил договорните си
задължения да предостави достоверни данни относно обстоятелствата, при които е
настъпило твърдяното събитие и да отговори изчерепателно и вярно на поставените
му от застрахователя въпроси, за да е налице основание за отказ от изплащане на
обезщетение по чл.408 от КЗ, настъпването на застрахователното събитие трябва
да е следствие от неизпълнение на това задължение, като установяването на
последното е в тежест на ответника, което му е указано с доклада по делото. Не
са ангажирани никакви доказателства за наличието на такава причинна връзка. Ето
защо, като взе предвид всичко гореизложено, съдът приема от правна страна, че е
налице настъпил покрит застрахователен риск -"кражба на МПС" по процесната застрахователна
полица и за застрахователят е възникнало задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение, доколкото не се установява ищецът да е в неизпълнение
на свое договорно задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
предвидено е в закона или застрахователния договор и е довело до настъпването
на събитието.
Що се касае до четвъртата
предпоставка за уважаване на иска, съдът взема предвид следното:
В чл. 386, ал.
2 от КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Съгласно установената съдебна практика, обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Следователно,
при определяне на обезщетението, съдът следва да използва установената от
заключението на СОцЕ средна пазарна стойност на автомобила, а не определената
съгласно чл.20, ал.2 от Наредба №49 за задължителното застраховане действителна
стойност, която има отношение при задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Видно от заключението на вещото лице,
пазарната стойност на автомобила към процесната дата възлиза на 31 000 лв. и е
в рамките на уговорената застрахователна сума от 35 200, 00 лв.
Възражението за редукция на
обезщетението с 90%, направено с отговора на исковата молба е изцяло
неоснователно, тъй като, както съдът вече е посочил по-горе, не се установява
неизпълнението на договорни задължения от страна на ищеца, на които ответникът
основава искането си.
Следователно, искът е основателен до
размера от 31 000лв., като за горницата до предявения размер от 33 500 е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на предявения акцесорен
иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД,
съдът счита, че следва да съобрази разпоредбата на чл. 409 застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен
в случаите на чл. 380, ал.
3 КЗ. Срокът по чл. 405
не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал.
1 - 3 или 5 КЗ. Следователно, към датата, от която се претендира
обезщетение за забава, а именно – деня, следващ постановения от застрахователя
отказ от изплащане на обезщетение, последният е в забава и претенцията е доказана
по основание. Съобразно уважения размер на главницата, нейният размер за
периода от 22.11.2019г. до датата на исковата молба, се определя от съда по
реда на чл.162 от ГПК с помощта на онлайн калкулатор и възлиза на сумата от
697,50 лв. Искът е предявен за сумата от 660,69 лв. и в този размер следва да
бъде уважен, доколкото произнасянето на съда свръхпетитум би било недопустимо.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата 3
327,50 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса, депозит за
вещи лица и адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски, съобразно
представения списък и съобразно отхвърлената част от иска, а именно сума в
размер на 62,20 лв.
На
основание изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “З.А.“ АД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.М.М., ЕГН **********
с адрес *** следните суми:
-сумата от 31 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС" по полица от 09.11.2018г., за
застрахователно събитие - кражба на МПС, марка "Фолксваген" модел
“Тигуан", рег. № ****, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 10.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 33 500лв. ОТХВЪРЛЯ иска;
- сумата от 660,69 лв. -
обезщетението за забава за периода от 22.11.2019г. до 10.02.2020г.;
- сумата от 3 327,50 лв. – разноски
по делото.
ОСЪЖДА Д.М.М., ЕГН
********** с адрес *** да заплати на “З.А.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 62,20лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.