Р Е Ш Е Н И
Е
№ 309
Административен
съд – Пловдив, ХХ състав, в открито заседание на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при
секретаря Таня Костадинова и с участието на прокурора Данаила Станкова, като
разгледа докладваното от съдия Дичев КАНД № 2496 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
И.С.М. *** против Решение /без №/ от 17.08.2020
г. по АД № 16/ 2020 г. на
Районен съд – Пловдив. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано. Моли се съда да отмени решението и да отмени оспорената в
първата инстанция заповед за задържане на лице. В СЗ жалбодателят чрез
процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът не се представлява, в
писмено становище оспорва жалбата и претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана
по същество е неоснователна. Изложените
мотиви в първоинстанционното решение се споделят от настоящия съдебен състав,
поради които преповтарянето им е излишно. В допълнение на същите във връзка с
направените касационни оплаквания следва да бъде посочено следното:
По своята правна същност задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
представлява принудителна административна мярка. Предпоставка за това задържане е наличието на
данни, от които може да се направи предположение, че задържаното лице е
извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна
мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да
не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се отбележи, че
възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна
мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с
разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.
Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило
престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От
данните по делото е видно, че касационният жалбоподател е съпричастен към
извършване на конкретно престъпление – притежание на боеприпаси без съответно
разрешително, като по делото са налице достатъчно доказателства, възпроизведени от първоинстанционния съд,
които установяват горното обстоятелство. Следователно към момента на издаване
на оспорваната заповед са били налице данни за извършено престъпление от страна
на жалбоподателя, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72
от ЗМВР като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават
лицето в извършването на престъпление, нито е необходимо лицето да е привлечено
като обвиняем.
Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е
да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се
попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго
престъпление или да осуети наказателно преследване. Това задържане предоставя
възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да
бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да
бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към
извършването на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане
установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая
следва да се приеме, че обосноваността и необходимостта от задържането са
подкрепени със събраните по делото доказателства. Задържането е извършено на
законово основание, предвидено в нормативен акт – закон и в този смисъл не може
да се приеме, че ограничението на свободата на касатора е необосновано.
В конкретния случай е изпълнено и законовото изискване
по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за посочване в заповедта по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на основанието за прилагането на принудителната административна мярка
"задържане за срок от 24 часа". Лицето е уведомено за основанията
/правни и фактически/ за задържането му и са разяснени правата му, с което е
гарантиран принципа за защита от произвол.
Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и
принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по
чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да
е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната
административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая е
оправдано, защото са били налице
конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес за
разкриване на извършител на престъпление, съответно предотвратяване укриването
на извършител, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Без значение за
правомерността на задържането е обстоятелството, че наказателното производство
впоследствие е било прекратено, което се
установява от представеното постановление на РП – Пловдив, още повече че със
същото преписката е изпратена на съответния полицейски орган за преценка за
налагане на административно наказание за извършеното деяние.
При извършената служебна проверка на
решението съдът не констатира пороци,
които да доведат до касиране, поради което оспореното решение следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото и
съобразно направеното своевременно искане следва да бъде осъден И.С.М. ***, ЕГН
**********,*** разноски в размер на 100 лв. за осъществена юрисконсултска
защита.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение /без
№/ от
17.08.2020 г. по АД № 16/ 2020 г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА И.С.М. ***,
ЕГН **********,*** разноски в размер на 100 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.