РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Перник, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500103 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
С решение № 1132 от 27.12.2024 г. по гр.д. № 314/2024 г. Районен съд Перник е осъдил
Община Перник да заплати на Е. И. Д. следните суми на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
- 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при
счупване на тялото на раменната кост на 20.11.2018 г. вследствие на падане от неравност на
пътната настилка на площад „***“ в град *** пред вход на ***, ведно със законната лихва от
тази дата до окончателното заплащане на вземането;
- 1180 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие
на инцидента, ведно със законната лихва от 22.01.2024 г. до окончателното заплащане на
вземането;
- 648,17 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за имуществени
вреди за периода от 24.11.2018 г. до 21.01.2024 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Община Перник. Сочи, че по
отношение на претендираните вземания е изтекла погасителната давност, което не е било
взето предвид от районния съд. Аргументира неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и в
условие на евентуалност – ако не бъде уважено възражението за изтекла давност, моли
присъденото обезщетение да бъде намалено. Претендира разноски пред двете инстанции.
1
Въззиваемият моли решението да бъде потвърдено.
По валидността и допустимостта на решението:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е
изразена по ясен начин волята на съда.
Същото е обжалвано в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по
допустимостта във всичките му части. Решението е допустимо – налице са процесуалните
предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният
съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2
ГПК).
По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната
част:
По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните
оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните,
констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС).
В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Следните констатации в мотивите на районния съд не са предмет на въззивни
оплаквания: На 20.11.2018 г., докато върви по площад „***“ в ***, ищецът е паднал,
спъвайки се в неравност на настилката пред входа на ***. Причината била неизчистена
покрита със сняг и лед настилка, както и наличието на необозначена неравност – прагче.
Вследствие на падането се стига до счупване в областта на диафизата /тялото/ на лявата
раменна кост и увреждане /лезия/ на левия радиален /лъчев/ нерв. Тези травматични
увреждания са отнели трайно и в значителна степен основни функции на горния крайник и
са реализирали признаците на квалифициращия медико-биологичен признак трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник /ръка/. Възстановителният период е бил
с продължителност от около 4 месеца за нефизически труд и около 5-6 месеца за физически
труд. Травматичните увреждания в областта на левия горен крайник са създавали неудобства
от битов характер, като затруднения при самообслужване, спане, шофиране и др. в рамките
на възстановителния период. Към момента на прегледа, осъществен от вещото лице на
29.10.2024 г., са налице данни за значително редуцирана мускулна маса на левия горен
крайник, най- вече в областта на мишницата и за ограничен обем на движения в раменната,
лакътната и китковата стави и ставите на пръстите на лява ръка. По отношение на
счупването на лявата раменна кост непосредствено след инцидента от 20.11.2018г. е било
осъществено оперативно лечение и поставяне на метална остеосинтеза за стабилизиране на
счупването. Ранният следоперативен период е протекъл гладко, оперативната рана е била
спокойна, първично заздравяваща, без наличие на сетивни и циркулаторни нарушения в
оперирания крайник. Проведена е била медикаментозна терапия с обезболяващи средства. В
следоперативния период е проведено болнично лечение, включващо рехабилитационни
процедури и физикална терапия по отношение на последиците от счупването на лявата
раменна кост и увредата /лезия/ на левия радиален нерв. Установено е още, че за лечение на
2
претърпените травми в периода от 20.11.2018 г. до 24.11.2018 г. ищецът е направил
необходими медицински разходи в размер на 1180 лв. Не е спорен между страните и изводът
на районния съд, че отговорност за претърпените вследствие на инцидента вреди, на
основание чл. 49 ЗЗД, носи ответната община.
Спорът пред настоящата инстанция е концентриран върху въпросите в
съответствие с чл. 52 ЗЗД ли районният съд е определил дължимото обезщетение за
обсъдените неимуществени вреди, както и преклудирано и основателно ли е
възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
По приложението на чл. 52 ЗЗД:
Съобразно ППВС 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Претърпяното от ищеца телесно увреждане е трайно, възстановителният период е
продължил 4-6 месеца, като и до момента същият търпи ежедневно неразположение,
мускулната маса на тази ръка е редуцирана, движенията му са ограничени. Непосредствено
след инцидента е било проведено оперативно лечение, впоследствие е прилагана и
обезболяваща терапия, необходими са били рехабилитационни процедури. Целият този
процес е бил съпътстван от присъщите негативни психически изживявания. Като е
съобразил това, районният съд е определил справедливо обезщетение в размер на 15 000 лв.
за претърпените неимуществени вреди.
По възражението за изтекла погасителна давност: Правилно районният съд не е приел
и разгледал възражението на ответника за изтекла погасителна давност, тъй като същото е
сторено едва с писмената защита. Както е прието изрично в т. 4 на ТР 4/2103 г. на ОСГТК на
ВКС, по силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с
изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът
да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този
момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да
поправи впоследствие пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност. Да
се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон
идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в
началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на
страните и по установяване на релевантните за спора факти. Общото правило за
преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за
възражението за погасителна давност. Същото се преклудира в посочения срок, доколкото по
естеството си не може да се основава на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска
давността се прекъсва – чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
В обобщение, оплакванията във въззивната жалба са неоснователни, поради което при
съвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното решение се явява правилно и следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на въззивния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия се
следват сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1132 от 27.12.2024 г. по гр.д. № 314/2024 г. на Районен
съд Перник.
ОСЪЖДА Община Перник да заплати на Е. И. Д., ЕГН **********, сумата от 1400
лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок при условията на чл. 280, ал. 1
и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4