МОТИВИ

към Присъда по НОХД № 1228/2016 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.

 

         Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение спрямо подсъдимия И.И.П. за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 16.04.2015 год. в гр. Перущица обл. Пловдив е причинил на В.А.Х. ЕГН ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване тялото на лявата лакътна кост, което е довело до трайно затрудняване на движенията на горен крайник.

За съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство е приет предявен от пострадалото лице В.А.Х. чрез особения му представител адв. Д.В. *** против подсъдимия И.И.П. граждански иск за сумата от 5000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия, с претендирани законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието, а именно 16.04.2015 г., до окончателното й изплащане.

         Прокурорът поддържа обвинението по посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянието, като счита същото за доказано по несъмнен начин. Моли съда да определи и наложи наказание при условията на чл.54 от НК лишаване от свобода в размер на една година, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Взема становище и по отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск – да бъде уважен изцяло като основателен в претендирания размер, и по отношение на разноските – за възлагането им в тежест на подсъдимото лице.

         Особеният представител на гражданския ищец и частен обвинител също изразява становище за доказано извършването на престъплението от подсъдимия от обективна и субективна страна и моли съда да постанови съдебен акт, с който да накаже подсъдимия, но не конкретизира какво и в какъв размер наказание да се наложи. За гражданския иск се иска да бъде уважен изцяло.

         Защитникът на подсъдимия адв. И.Ш. *** излага доводи за недоказаност на обвинението спрямо клиента му, като моли съда да постанови оправдателна присъда. Не се оспорва, че подсъдимият е ритнал пострадалото лице, но се твърди, че с тази проява не е бил причинен противоправния резултат. В изложението си поставя съмнение в доказателствата, които прокурорът и особеният представител на гражданския ищец и частен обвинител  считат, че са в подкрепа на обвинението. По отношение на гражданския иск излага съображения за изначалната му недопустимост в производството, като моли да бъде отхвърлен.

         Подсъдимият И.И.П. се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен, дава обяснения, като също не отрича, че е нанесъл удар с крак по пострадалото лице. Поддържа адвоката си в изложението му. Иска се от съда да вземе правилно решение.  

         Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

         Подсъдимият И.И.П. е роден на *** ***, б., български гражданин, женен, с основно образование, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.

         Към м. април 2015 г. подсъдимият И.И.П. работел като охранител в „ДАИКС” ООД гр. Пловдив, като един от обектите, на които се осъществявала охрана от служители на същата охранителна фирма в гр. Перущица било казино „Ларж”.

         В късния следобед на 16.04.2015 г., след 18.00 часа, подсъдимият П. и неговият колега свидетелят Т.К. били на работа до охранявания обект казино „Ларж” в гр. Перущица. И.П. бил седнал на стол на тротоара от едната страна до входа на казиното и чоплел семки, а К. бил на същия тротоар от другата страна на входа на казиното. На уличното платно пред входа имало паркирани автомобили. Свидетелят П.А. – работещ в к., излезнал навън, за да изпуши цигара.

         Към намиращите се до входа на казино „Ларж” подсъдим и свидетели от улицата между автомобилите се насочил гражданския ищец и частен обвинител В.А.Х.. В.Х. ***, със слабо телосложение, дребен на ръст, е лице с психично заболяване – параноидна шизофрения, халюцинаторно – параноиден синдром, с давност на заболяването от 1994 г. Той живеел с родителите си – свидетелите А. и О. Х., които полагали грижи за издръжката на единственото им дете. Заради заболяването му често бил обект на подигравки от други хора. В.Х. ходел и до казиното, където събирал фасове от цигари, искал от клиенти цигари или напитки. Болестното състояние на гражданския ищец било познато и на подсъдимия.

         В един момент И.П. станал от стола си и тръгнал към В.Х., който бил между два паркирани автомобила до тротоара. Подсъдимият му казал „Ела тук да ти кажа нещо”, като Х. направил няколко крачки към П. и последният след като застанал на близко разстояние до психично болния вдигнал десния си грак и го изритал по тялото като ударът попаднал в областта на лакътя на лявата ръка, която била прибрана до тялото. В.Х. извикал от болка, като от силата на удара в лявата му ръка била счупена лявата лакътна кост. Свидетелят А. възприел визуално удара на подсъдимия спрямо пострадалия, а св. К. чул как Х. извикал, което предположил, че е от болката от удара. Подсъдимият И.П. след като ударил с крак гражданския ищец се обърнал, върнал се до мястото си, където бил преди това, седнал на стола и продължил да чопли семки. Пострадалият пък В.Х. се отдалечил от казиното и си тръгнал.

         Вечерта в дома си В.Х. се прибрал разплакан, разтревожен, казал на майка си св. О.Х., че бил изритан от П. и че му била счупена ръката. На баща си също казал, че бил изритан, заради това, че искал една цигара. Майката му дала успокоителни, направила му и превръзка /свидетелката била бивша медицинска сестра в отделение по травматология/, за да се крепи ръката на пострадалия.

         На 18.04.2015 г. Х. посетили спешно отделение към УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД гр. Пловдив, където след преглед и рентгенография на лакетната става и предлакетницата на пострадалия В.Х. бил поставен гипс на счупената му ръка. След сваляне на гипсовата превръзка след миналия необходим за нормалното заздравяване период грижите по възстановяване движението и функциите на ръката на пострадалия били полагани от майката О.Х..

         На 02.05.2015 г. подсъдимият П. *** граждански брак, а на 22.07.2015 г. му се родила дъщеря.

         Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно – медицинска експертиза / СМЕ л.33-36 от досъдебното производство/ при инцидента на 16.04.2015 г. на В.А.Х. е било причинено счупване на тялото на лявата лакътна кост, което е наложило обездвижване на лявата ръка, посредством гипсов ръкав за първоначален срок от 30 дни. Описаните травматични увреждания са причинени от удар с или върху твърд предмет и е напълно възможно и вероятно да са получени по начин, посочен от св. П.А. в документите по досъдебното производство, а именно при един удар с крак в областта на лявата ръка. Теоретично и хипотетично е възможно счупването на лявата лакътна кост да се причини при самонараняване, но основания за такъв извод в случая няма. При извършения преглед на 18.04.2015 г. е нямало основания да се предполага друг срок на травмата освен 16.04.2015 г. Несъмнено теоретично е възможно тази травма да е с давност от периода след инцидента на 16.04.2015 г. и прегледа на 18.04.2015 г., но тази дилема съществува принципно при всеки отложен преглед. Няма медицински белези, по които да се направи диференциация и конкретизиране на срока на счупването. Описаните травматични увреждания са довели до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за срок от около 2 месеца, при благоприятен ход на оздравителните процеси /по смисъла на чл.129 ал.2 от НК/. Травматичните увреждания на В.Х. следва да оздравеят в рамките на 45-60 дни. Не се очакват остатъчни болестни явления.

         Според заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза / СППЕ л.60-66 от досъдебното производство/ В.А.Х. ***. Страда от психично заболяване параноидна шизофрения, халюцинаторно-параноиден синдром, емоционално волева промяна на личността с поведенчески отклонения и когнитивен дефицит. Заболяването е с начало от 1994 г., когато е установено психично разстройство, диагностично уточнен впоследствие като параноидна шизофрения. Най – видимо при влошаване на състоянието е халюцинаторно параноидната симптоматика /императивни гласове/, паратимията, парабулията – качествени емоционални и волеви нарушения. Наличието на остатъчна психоза на фона на изразена емоционално волева промяна на личността нарушава психичната годност на Х. да разбира свойството и значението преди инкриминирания период, по време на него и след него, както и е нарушена годността му да ръководи постъпките си. Към момента на инкриминираното деяние и към момента на експертизата при В.Х. на преден план са параноидни изживявания с налудно съдържание на фона на промяна на личността по шизофренен механизъм, което свидетелства, че е налице продължително разстройство на съзнанието и трайна социална дисфункция, което изключва неговата вменяемост. Поради изложените факти се налага становището, че В.Х. не възприема правилно фактите от обективната действителност и не може да дава достоверни свидетелски показания, което го прави и ненадежден свидетел, в която и да е фаза от разследването. Психичните процеси при Х. са с болестен произход и нарушават психичната му годност да ръководи постъпките си и да осъзнава извършеното от него. Неприемането на поддържаща терапия е довело до влошаване на здравословното състояние на подекспертния в такива състояния поведението става дезорганизирано и непредсказуемо, особено когато липсва критичност  и съзнание за болест както е при Х.. Последиците на това влошено състояние е високорисково поведение, което създава опасност както за самия болен, така и за околните.

         В хода на досъдебното производство чрез доброволно предаване /протокол л.39 от досъдебното производство/ като веществено доказателство по делото е бил приобщен компактдиск DVD-R, марка „Verbatim”, с фабр. № МАР 681RАО1181739 и ръкописно обозначение „зала Перущица 2 клипа”, съдържащ два видеофайла, заснети на 16.04.2015 г. от камера, разположена на казино „Ларж” в гр. Перущица. Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно – техническа експертиза /СТЕ л.45-50 от досъдебното производство/ качеството и съдържанието на извлечените кадри /от прегледани видеофайлове с описани в изследваната част действия и приложени снимкови кадри/ не позволяват провеждане на лицево – идентификационно изследване. Не може да се отговори на въпроса дали лицата от видеозаписа са лицата В.А.Х. и И.И.П..

         В хода на съдебното следствие с оглед изясняване на обстоятелства по наведени от защитата на подсъдимия доводи за действия на П. при физиологичен афект е назначена и изготвена съдебно – психиатрична експертиза / СПЕ л.64-72 от съдебното следствие/, според заключението на вещото лице по която И.И.П. не страда от психично заболяване и не се води на учет към ЦПЗ – Пловдив. Установената фактическа обстановка по делото не е могла да предизвика у обв. П. състояние на физиологичен афект или силно раздразнение. Към времето на инцидента 16.04.2015 г. обв. И.И.П. не се е намирал в състояние на физиологичен афект или силно раздразнение непосредствено преди и по време на акта.

         Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: частично от обясненията на подсъдимия П., частично от показанията на свидетеля А., дадени в хода на съдебното следствие при разпит пред настоящия съдебен състав, и частично от тези, дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, от показанията на свидетеля К. – както дадените в хода на съдебното следствие при разпит пред настоящия съдебен състав, така и дадените в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Х., частично от показанията на свидетелката О.Х., от заключенията на вещите лица по изготвените СМЕ, СППЕ, СТЕ, СПЕ, от приложените по делото като писмени доказателства протокол за доброволно предаване, лист за преглед на пациент, извлечение от амбулаторен дневник, характеристична справка, справки за съдимост, характеристика, удостоверени за сключен граждански брак, удостоверение за раждане, трудов договор, командировъчна заповед, от вещественото доказателство по делото компактдиск DVD-R, марка „Verbatim”, с фабр. № МАР 681RАО1181739, приложен на л.44 от досъдебното производство.  

         Според решаващия настоящото производство съдебен състав доказателствата по делото са категорични и несъмнени за обстоятелствата относно това, че в късния следобед на 16.04.2015 г. В.А.Х., който е психично болно лице, страдащо от психично заболяване параноидна шизофрения, халюцинаторно-параноиден синдром, емоционално волева промяна на личността, е отишъл пред казино „Ларж” в гр. Перущица, пред входа на което са били подсъдимият И.П. и свидетелите П.А. и Т.К., че подсъдимият се е приближил до Х. и го е ритнал по тялото с крак, след което пострадалият си е тръгнал, че вечерта същия ден Х. се е прибрал в дома си разтревожен, разплакан, и е разказал на родителите си, че му била счупена ръката от подсъдимия, че в болнично заведение в гр. Пловдив на гражданския ищец е била поставена гипсова превръзка, на лявата ръка, лакътната кост на която била счупена. За тези безспорни според доказателствата по делото няма спор между страните да са се реализирали в обективната действителност по начина посочен от съда тук.

         При анализиране на доказателствата по делото за изясняване на обстоятелствата за причините довели до това счупване на левия горен крайник на пострадалия В.Х. съдебният състав извлече и своите доводи за виновността на подсъдимия И.П. по повдигнатото му обвинение за престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

         Подсъдимият П. твърди в обясненията си, че е вдигнал крака си – левия, нагоре и ритнал пострадалия настрани, като според казаното от него не може да го е ударил в ръката. Тези му обяснения обаче относно това в коя част на тялото на Х. е попаднал удара с крак и с кой крак го е ритнал се опровергават от останалите доказателства по делото, поради което и съдът не ги кредитира като достоверни, а като опит за убеждаване на решаващия състав в достоверността на изградена защитна позиция, целяща оневиняването на подсъдимия. Според показанията /дадените в разпит пред съда в хода на съдебното следствие/ на св. П.А. – единственият очевидец на действията на подсъдимия по нанасяне на удар с крак по тялото на Х. /като се уточни това, че св. К. твърди да е видял посягане от страна на подсъдимия да удари пострадалия, но не и самия удар/, И. /подсъдимият/ вдигнал крак и ударил в горната част на бедрото от лявата страна на В., като лявата ръка на ударения била надолу към бедрото му. Показанията на този свидетел изцяло кореспондират с експертното заключение по СТЕ, обект на която експертиза са били видеозаписите от охранителната камера на казиното, където ясно са описани действията на лицето извършител – ставащ от стола си, приближаващ се до другото лице и нанасяйки му удар с десния крак, който пък удар видно от заснетото попада именно в областта на тялото, посочена и от св. А. – в областта на лакътя на лявата ръка, която е прибрана до тялото /в областта на левия хълбок над бедрото/. Механизмът на счупването на лявата лакътна кост /като причинено травматично увреждане/ на пострадалия В.Х. според експертното заключение на вещото лице по СМЕ сочи на причинено увреждане от удар с или върху твърд предмет и е напълно възможно и вероятно да са получени по начин, посочен от св. П.А. в документите по досъдебното производство, а именно при един удар с крак в областта на лявата ръка. Наличните допълващи се и кореспондиращи си помежду си показания на св. А. в посочената им част, заключения по СТЕ и по СМЕ, от визуализацията на заснетото видеоизображение върху приложения по делото като веществено доказателство компактдиск, настоящата инстанция прие, че активните действия по причиняване на травма на В.Х. от страна на подсъдимото лице се изразяват в целенасочен удар с десния крак в областта на лакътя на лявата ръка, която е прибрана до тялото. При отхвърляне достоверността на обясненията на П. в посочената им по – горе част съдът намира за нужно да отбележи, че според показанията на св. К. /пак с уточнението, че е същият е видял само посягане да се удари Х., но не и самия удар/ подсъдимият му бил казал, че бил ударил пострадалия по дупето, т. е. подсъдимият е непостоянен в изложението си на това къде е ударил пострадалото лице – веднъж пред колегата си – че го ударил с крак по дупето, втори път в обясненията си пред съда – че ритнал пострадалия настрани.

         Заради пък съответствието между показанията на св. А. /дадените в разпит пред съда/ със заключенията по СТЕ и СМЕ, с вещественото доказателство относно действията на подсъдимия по нанасяне на удар с крак в конкретна област от тялото на пострадалия Х. съдът не прие да ползва като достоверни показанията на същия свидетел А., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, в частта им сочеща, че И. вдигнал крака си високо и ритнал В. в горната част на лявата ръка. Тези показания в тази им част остават изолирани и неподкрепени от други доказателства, не кореспондират и с конкретното причинено счупване на лявата ръка на пострадалия – да е счупена лакътната кост /една от двете големи кости на предмишницата наред с лъчевата, свързващи се в лакътя с раменната кост, която е разположена в горната част на ръката – в мишницата/.

         Съдът не прие да даде вяра на обясненията на И.П. и в частта им за това, че подсъдимият не бил знаел, че ритнатият В.Х. е психично болно лице, доколкото самият разпитан подсъдим в изложението си при разпита заяви като какъв е бил познат Х. ***, как ходел да иска цигари, да краде, че го упоявали другите да му гледали сеира, че ходи пиян, мърляв. Според свидетеля А.П. и друг път е гонил пострадалия, а и е виждал и слушал пострадалият да плюе подсъдимия, което е било преди инкриминирания случай, според другия свидетел К. пък – от дадените в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК показания, е видно, че този пък свидетел колега на подсъдимия е казал на П., че В. е болен и не знае какво прави. Непоследователността в обясненията на подсъдимия за горните обстоятелства и противоречието им с посочените свидетелски показания дадоха основание на съдебния състав да изключи като недостоверни обясненията в тази им част.

         Съдът кредитира показанията на свидетеля А. – както дадени в хода на съдебното следствие при разпит пред настоящия съдебен състав, така и тези, дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, с изключение на посоченото по – горе в частта им несъответстваща на останалата доказателствена съвкупност, също така показанията на свидетеля К. – както дадените в хода на съдебното следствие при разпит пред настоящия съдебен състав, така и дадените в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, а и показанията на свидетеля А.Х. – заради непротиворечието им и съответствието им и с писмените доказателства, заради липсата на съмнение в достоверността им, което да се внесе от други обективни доказателства.

         Почти изцяло се кредитират и показанията на свидетелката О.Х. – майка на пострадалото лице, с изключение на показанията в частта им, където твърди, че на сутринта са отишли във ВМИ, където бил сложен гипс на сина й. Видно е от приложения по делото лист за преглед на пациент в спешно отделение, че пациентът В.А. е постъпил за преглед на 18.04.2015 г. в 10.01 ч., т. е. посещението в медицинско заведение за оказване на помощ за получената му травма на ръката е било не на следващия инцидента от 16.04.2015 г. ден, а на по – следващия. Съдът прие да счете за отговарящо на действително случилото се относно датата, на която е била оказана помощ на пострадалия и са били извършени рентгенография и поставяне на гипсов ръкав, че е тази по листа за преглед на пациент, а не казаното от майката на самия пострадал, още повече, че в самия лист за преглед в полето за анамнеза е посочено, че пациентът съобщава, че е бил ритнат на 16.04.

         В материалите по делото не се съдържат каквито и да било доказателства за конкретно случили се факти и обстоятелства в периода след 19.00 ч. на 16.04.2015 г. /когато е бил ритнат Х. от П./ до 10.00 ч. на 18.04.2015 г. /когато Х. е посетил Спешно отделение в гр. Пловдив/ по отношение засягане телесния интегритет на гражданския ищец В.А.Х. – някой друг да го е ударил, да го е бил, самият той да е паднал и да се е самонаранил, така че да се внесе съмнение в основния факт на доказване в настоящото производство с оглед на повдигнатото обвинение, че констатираното при изследванията на 18.04.2015 г. счупване на лява ръка на тялото на лакътната кост да е резултат на други различни действия от преднамереното поведение на подсъдимия И.П. при удара му с крак по ръката в областта на лакътя на 16.04.205 г. пред казино „Ларж” в гр. Перущица. Пострадалият пред своите родители още същата вечер, когато е бил ритнат е посочил, кой го е ритнал и че му бил счупил ръката, същата причина за счупването й е била посочена и при медицинския преглед на 18.04.2015 г. Направените възражения на защитата и изтъкнатите доводи в насока на недоказаност на причиненото счупване на ръката на Х. да е сторено от удара с крак нанесен от П. на 16.04.2015 г. се счетоха от решаващия състав за неоснователни, непочиващи на съвкупния доказателствен материал, а като изградени на такива догадки и като невъзможни да внесат съмнение в убеждението на съда за авторството от страна на подсъдимия по осъществяване на изпълнителното деяние на разследваното престъпление и настъпилия противоправен резултат.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по приложената на л.33–36 от досъдебното производство СМЕ като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната област. Следва да се посочи констатирано от съда разминаване в експертното заключение и в обстоятелствената част на експертизата, което се преценя като допуснато като техническа грешка от експерта при материализираното изготвяне на заключението, а не като съществен порок, дискредитиращ самото заключение и изключващ същото като годно доказателство. Това разминаване е в обсъждане в обстоятелствената част на експертизата и вписано в началото на експертното заключение травматично увреждане, което засяга левия горен крайник – счупена лява лакътна кост, докато в абзац предпоследен на заключението е вписано, че описаните травматични увреждания са довели до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник. Несъмнено е според съда от всички доказателства по делото, включително това се приема и от експерта според казаното от него в разпита му, че травмата на пострадалия В.Х. се състои в счупване на тялото на лакътната кост на лявата ръка – това се потвърждава и от гласните доказателства, и от писмените такива, травмата на лявата ръка като факт не се и оспорва и от страните по делото. За съставомерността на инкриминираното деяние като престъпление по см. на чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК е без значение дали трайното затрудняване движението на горния крайник се отнася за левия или за десния такъв.

Съдът кредитира изцяло и заключенията на вещите лица по приложените на л.60-66 от досъдебното производство СППЕ и на л.45-50 от досъдебното производство СТЕ също като компетентни и изготвени с нужните познания и опит в съответната област, неоспорени от страните по делото.

По отношение на експертното заключение по приложената на л.64-72 от съдебното следствие СПЕ решаващата инстанция прие да го кредитира и него като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната област, въпреки възражението на защитата на подсъдимия да не се ползва от съда. Експертът с това си заключение дава извод, че подсъдимият И.П. при осъществяване на активното си поведение  и непосредствено преди него по нанасяне на травматично увреждане спрямо жертвата си В.Х. не е действал в състояние на физиологичен афект или силно раздразнение, които да са били предизвикани от пострадалия. Изводът на експерта се затвърждава според съда и от съдържащите се по делото гласни доказателства за това, че П. е стоял на стол, когато до входа на казиното е дошъл Х., и е чоплел семки, че след като го удря с крак и то по начин, че да му счупи една от костите на предмишницата се връща, сяда на стола си, където е бил преди това и продължава да чопли семки. Самият той дори заявява в обясненията си, че даже семките му били в ръката. Това поведение на подсъдимия преди и след нанасянето на удар с крак по пострадалия в никакъв случай не може да бъде определено като поведение на лице изпаднало в предизвикано му състояние на афект или силно раздразнение. Отделно от това, за да е налице евентуалния по – леко наказуем квалифициращ телесната повреда признак по см. на чл.132 ал.1 от НК следва и провокативното действие на жертвата – било то чрез насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, да е от такова естество, че да може от същото да настъпят или да е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Отправянето от страна на психично болно лице на клетвени изрази и псувни по адрес на ближни, каквито подсъдимият П. към инкриминирания момент не е имал, не са според съда такива, които биха могли да предизвикат настъпването на каквито и да било тежки последици за същия подсъдим. 

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че с действията си подсъдимият И.И.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 16.04.2015 год. в гр. Перущица е причинил на В.А.Х. ЕГН ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване тялото на лявата лакътна кост, което е довело до трайно затрудняване на движенията на горен крайник.

От обективна страна подсъдимият П. на 16.04.2015 г. в гр. Перущица е ритнал с крак пострадалия В.А.Х. в областта на лакътя на лявата ръка, която била прибрана до тялото, от който удар било счупено тялото на лявата лакътна кост. Счупването на тялото на лявата лакътна кост е довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, което съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Съдът прие счупването на ръката на частния обвинител за резултат от непосредственото демонстрирано активно поведение на подсъдимия, насочено към увреждане здравето на пострадалия.

С оглед и на начина на настъпване на противоправния и съставомерен престъпен резултат съдебният състав прие, че престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК е извършено от подсъдимия И.П. при форма на вина – умисъл – със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици. Показателно за наличието на прекия умисъл в действията на подсъдимия по причиняване на телесна увреда у пострадалия са и неговите обяснения при проведения му разпит, в които заявява, че не можал да го ритне хубаво.

При така очертаната фактическа обстановка, характера и правната същност на приетото за извършено престъпление с правна квалификация по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК от страна на подсъдимия И.П. при обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено и целите на същото, настоящият съдебен състав като съобрази от една страна смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, липсата на доказателства за други престъпни прояви, предвид на това, че към момента е останал без работа, а е станал и баща, както и като отегчаващо отговорността обстоятелство – причиняване на телесна увреда на лице с психично заболяване, демонстрация на сила над физически по- слабо и незащитимо лице, прие, че съответстващо на обществената опасност на деянието и дееца е да определи и наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година.   

Изпълнението на наказанието лишаване от свобода в размер на една година съдът прие, че следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.66 ал.1 от НК, като по този начин определеното наказание би се явило целе – и законосъобразно.

Относно приетия за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство граждански иск за сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от причинените травматични увреждания на гражданския ищец В.А.Х. – счупването на тялото на лявата лакътна кост, което счупване е довело до трайно затрудняване на движенията на горния ляв крайник, което пък представлява причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, настоящият състав счита, че той е доказан по основание, тъй като увреждането на пострадалия се явява пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на подсъдимия И.П.. Увреждането и неговите последствия се установяват въз основа на заключението на СМЕ, лист за преглед на пациент, от показанията на свидетелите родители на пострадалия. Като взе предвид, преживените от пострадалия болки и страдания от претърпяната телесна повреда, изрязяваща се в счупването на тялото на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на горния ляв крайник, на това, че оздравителният процес е около два месеца при благоприятен ход, то настоящият състав е на мнение, че претендираното обезщетение следва да бъде уважено в размер от 2000 лева. За разликата обаче, от тази сума до пълния предявен размер от 5000 лева, искът според съда е завишен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен в тази му част. Така уважения граждански иск в размер на 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, се явява напълно справедлив и съответства на преживените неприятни усещания от пострадалия Х. от тези му наранявания. Искът се присъди в този му размер и със законната лихва върху сумата от 2000 лв., считано от датата на извършването на деянието, а именно 16.04.2015 г., до окончателното й изплащане.

При така присъдения граждански иск съдът осъди подсъдимия И.И.П. да заплати по сметка на Районен съд гр. Пловдив държавната такса върху уважения размер на гражданския иск – 80 лв. държавна такса.   

С присъдата си настоящият съдебен състав осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият И.И.П. да заплати направените по делото разноски в неговата досъдебна фаза за възнаграждения на вещите лица по изготвяне на експертизите по делото в  общ размер на 354.76 лв. по сметка на ОД на МВР Пловдив.

На същото основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди с присъдата си подсъдимия П. да заплати направените по делото разноски в неговата съдебна фаза – за възнаграждения за вещи лица и пътни разноски за свидетел, в общ размер на  370 лв. по сметка на РС гр. Пловдив в полза на ВСС.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.