Р Е
Ш Е Н
И Е № 930
гр. Пловдив,12.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети
юни,през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Анна
Дъбова
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 998 по
описа на ПОС за 2019г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от В.З.Т.,ЕГН-**********
*** против решение № 253/18.01.19г.на ПдРС,4-ти
гр.с,постановено по гр.д.№ 1601/18г.,с което е допусната съдебна делба по
отношение на описания в решението недвижим имот,представляващ поземлен имот с идентификатор
03304.18.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.******,одобрени със Заповед
РД-18-127/22.12.2016г.на Изпълнителния директор на АГКК,с адрес на поземления
имот: ******,с площ 5160кв.м.,с трайно предназначение на територията:
Земеделска,с начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при
неполивни условия 8; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 18002,при съседи: 03304.18.75, 03304.18.232, 03304.18.229, 03304.888.1, 03304.18.176,
03304.18.62,при квоти от по ½ ид.част,която да се извърши между: „ДР Мериголд" ЕООД, със седалище и адрес на управление: село
Белащица,община Родопи,област Пловдив,местност „Живака" №18Б,ЕИК- *********,представлявано от управителя Д-р Н.Й.Е.,и В.З.Т.,ЕГН:**********,*** ПРИ КВОТИ от по ½ ид. част за всеки от тях.
Жалбоподателката счита атакуваното
решение за неправилно по съображения,изложени във въззивната жалба и
уточнителна молба,като твърди,че делбения имот не е индивидулизиран правилно в решението.Иска се
неговата отмяна и връщане на делото на
ПдРС на друг състав,“за да започне същото отначало“.Претендират се
разноски.Прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата
страна.
Въззиваемото дружество „ДР
Мериголд“ЕООД чрез процесуалния си представител адв.Хр.Р. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени в писмен отговор
съображения.Претендира разноски пред втората инстанция.
Съдът,като съобрази оплакванията в
жалбата и становището на въззиваемата страна и след преценка на събраните
доказателства,приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна,която има правен интерес да обжалва постановеното решение.Тя е в срока
по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради
което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.Обжалваното решение е валидно и допустимо.
При проверка на неговата правилност настоящата
инстанция намира същото за правилно.
Пред първоинстанционният съд е предявен
иск за делба на недвижим имот,представляващ поземлен имот с идентификатор 03304.18.2
по КККР на с.************“,с площ от 5 160кв.м.,с начин на трайно
ползване-нива,а по документи за собственост представляващ ПИ № 018002 в
землището на с.Белащица,с площ от 5,160 дка,с начин на трайно ползване-нива в
местността „Живака“,при квоти 1/2 ид.ч.за ищеца-„ДР Мериголд“ЕООД и ½ ид.ч.за ответницата В.З.Т. с
правно основание чл.34 от ЗС.
Безспорно е,че процесният имот
представлява земеделска земя,възстановена с решение № 04384/27.05.1994г. на
ПК“Родопи“-Пловдив на наследниците на М. и С. Л.Ищцовото дружество се
легитимира като собственик на ½ ид.ч.от имота,като е придобило
собствеността от една част от наследниците на Л. по два нотариални акта-за
дарение и за покупко-продажба, съответно № 20 и № 21 от 27.06.16г.
Останалата ½ ид.ч.се твърди да е
собственост на ответницата на основание наследство,договори за замяна и
покупко-продажба на ид.части от имота и сключен брачен договор със съпруга й Г.
Т.По делото са представени както цитираните по-горе два нотариални
акта,легитимиращи собствеността на ищцовото дружество върху ½ ид.ч.от
делбения имот,така и брачен договор от
17.03.17г. и констативен НА № 68/23.11.17г.,с който В.Т. е призната за
собственик в режим на индивидуална собственост,на другата ½ ид.част от
имота.В констативния нотариален акт са описани всички обстоятелства и
документи,въз основа на които е призната ответницата за индивидуален собственик
на ½ ид.част от имота,а именно:като собственик на 1/20 ид.ч.по
наследство от наследодателите М. и С. Л. (В.Т. е наследник на техния син З. Н.);
1/15 ид.ч.по договор за замяна с НА от 2011г.срещу друг наследствен
недв.имот,индивидуална нейна собственост.Сборът от 1/20 и 1/15 ид.ч.от имота
представлява 7/60 ид.ч.Останалите 23/60 ид.ч.са придобити от Т. по силата на
четири нотариални акта за покупко-продажби на идеални части в периода 2009г.-2011г.,описани в констативния НА,но в
режим на СИО.По силата на цитирания брачен договор Т. става индивидуален
собственик на тези 23/60 ид.части от делбения имот през 2017г.и така придобива
окончателно ½ ид.части от описания имот (7/60+23/60=30/60 или ½ ид.ч.).Макар това да не е описано подробно в мотивите
на първоинстанционното решение,районният
съд се е позовал на представените в тази връзка
писмени доказателства-нотариалния акт от 23.11.17г. и брачния договор,които водят до същия извод.
Основното възражение на
жълбоподателката касае неправилната индивидуализация на делбения
имот.Действително по делото са представени две скици-едната от 10.03.17г.,другата от 18.12.17г.И в двете
имотът е описан с идентификатора си по КККР
03304.18.2 и с № по предходен план-018002.В решението е записан погрешно № на имота по предходния план като
18002.Настоящата инстанция счита,че съдът е допуснал техническа грешка при
изписването на този №,която е
възпроизвел от исковата молба,тъй като в нея имотът е описан погрешно с № по
предходния план 18002.Следва да се има предвид обаче,че основната и най-важна
индивидуализация на имота дава неговия идентификатор,с който имотът е
записан в КККР.Този идентификатор е
уникален и само въз основа на него е достатъчно да се приеме,че имотът е
индивидуализиран,още повече,че до приключването на устните състезания пред ПдРС ответницата не е навела възражения,че делбения имот е
друг,а не процесния.
В двете скици има различия
единствено по отношение на съседните
на процесния имоти,като в скицата от
м.03.17г.фигурират шест съседни недв.имота,а в скицата от м.12.17г.-седем
съседни недв.имота с посочените
идентификатори.При съпоставка на двете скици се установява,че тази
разлика в броя на съседните имоти се дължи на факта,че междувременно в
периода между издаването на двете
скици,единият от съседните имоти е бил разделен и от него са образувани два
нови ПИ и това е видно съвсем ясно на втората скица.Останалите граници на имота
съвпадат,поради което следва да се приеме,че това несъответствие на границите е
незначително и не влияе на индивидуализацията на делбения имот.
Останалите възражения във въззивната
жалба и уточнителната молба са неотносими към спора.
Ето защо атакуваното решение като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Разноски по делото не се дължат на този
етап от делбеното производство.
Водим от горното Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
253/18.01.19г.на ПдРС,4-ти гр.с,постановено по гр.д.№ 1601/18г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: