Решение по дело №70/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпила жалбо от адв.Р., защитник на подс.А. П., против присъда №4275/17.10.2014 г., постановена по НОХД №520/2014 г. по описа на РС – [населено място].

Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал необоснован, неправилен, незаконосъобразен и постановен в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. От доказателствата по делото не се установявало авторството на деянието, липсвал очевидец на станалото. Същевременно присъдата не могла да почива единствено на обясненията на подсъдимия. Въз основа на изяснените обстоятелства могла да бъде изградена и друга версия, което разколебавало обвинението. Моли се съда да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, с която П. бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска да бъде намалено наложеното наказание, която в настоящия си вид се явявало несправедливо.

В съдебно заседание страната поддържа жалбата си. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът намира същата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Също не сочи доказателства.

Окръжният съд, след като се запозна със съдържанието на жалбата, въз основа на събраните по делото доказателства, на закона и като взе предвид становището на страните в съдебно заседание, намира следното:

С присъдата, отмяна на която се иска, РС е признал А. А. П., с ЕГН [ЕГН] за виновен в това, че на 26.12.2013г., за времето от 01.00 часа до 04.30 часа, в [населено място], на ул. „Ц. Б." пред дом №117, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство, собственост на [фирма] [населено място] с управител- Г. В. Гр., а именно- товарен автомобил марка и модел „М. Спр. ... ЦДИ" с ДК [рег.номер на МПС] от владението на Г. В. Гр. от [населено място], без съгласието му, с намерение да го ползва, като при управление на автомобила в [населено място] по ул. „Я.С." в района на дом № . реализирал пътно - транспортно произшествие, в резултат на което последвала повреда на автомобила, като нанесените щети са в размер на 2031.29 лв., след което го изоставил без надзор, поради което и на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК, вр. чл. 346, ал. 2, т. 1 пр. I и пр. II, вр. с ал.1 от НК, му определил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което редуцирал по реда на чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК с една трета, като наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. На основание чл. 66 от НК отложил изпълнението на същото за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.

На Петелкьов били възложени и сторените по делото разноски.

Присъдата е постановена въз основа на събрани по реда на съкратено съдебно следствие доказателства, развило се при условията на чл. 371, т. 2 ПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

Предвид горното РС приел за установена следната фактическа обстановка:

А. А. П. е [дата на раждане] в [населено място], жител и живущ в [населено място], ул. „Б." № .., българин, български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, разведен, ЕГН [ЕГН].

[фирма] [населено място], с управител свидетеля Г. В. Гр., е собственик на товарен автомобил марка и модел „М. Спр. .. ЦДИ" с ДК [рег.номер на МПС] . Този автомобил дружеството използвало, за да зарежда със стока магазина си в [населено място], над който в същата сграда живеел управителя му, заедно със съпругата си свидетелката М. Г.. На 25.12.2013 г., свидетеля Д. К., който работел по трудов договор към дружеството като „шофъор”, паркирал микробуса около 15.30 часа пред магазина, като след като оставил вратата на водача отключена, а ключовете от микробуса на контакта на таблото му, излязъл от превозното средство и си тръгнал. Вечерта около 23.00 часа свидетеля Г. В. Гръков излязъл от дома си, като след като заключил магазина, и след като видял, че микробуса е на мястото си, се качил отново в дома си.

По същото време подсъдимия А. А. П. и свидетеля Ю. М. се намирали в ресторант „Б.”, находящ се до пазара в [населено място], като употребявали алкохол. Около 24.00 часа двамата напуснали ресторанта и след като закупили алкохол отишли в дома на последния също в [населено място]. Там продължили да употребяват алкохол. Известно време след това подсъдимия си тръгнал, като бил доста пиян. На 26.12.2013 г. по пътя към дома си минал покрай микробуса на [фирма] [населено място] с управител свидетеля Г. В. Гръков, като след като видял, че вратата откъм шофъора е леко отворена, влязъл в него, за да поспи. В кабината му обаче видял, че ключовете са на ключа на таблото, след което привел в движение микробуса и потеглил с него. Управлявайки го в [населено място] на ул. „Я.С." в района на дом № 8 реализирал пътно - транспортно произшествие, като превозното средство се блъснало в дърво на тротоара. След това подсъдимия слязъл и се прибрал в дома си. Около 04.30 часа свидетеля Г. В. Гръков излязъл от дома си и видял, че микробуса го няма. Позвънил на свидетеля Д. К., за да го попита къде е превозното средство. Тъй като последния не знаел, се качил и казал на съпругата си, след което се обадил на телефон 112. Малко след това пред дома му пристигнали свидетелите С. М. и Б. В., служители в РУ „Полиция” – [населено място]. След като свидетеля Г. В. Гр. им разказал за липсата на микробуса, двамата започнали да обикалят града, като около 07.30 часа намерили превозното средство на ул. „Я.С." в района на дом № 8. Същия ден вечерта свидетелите С. М. и Б. В. били отново на смяна в полицейския участък, където заварили подсъдимия, който им разказал за извършеното от него отнемане на превозното средство.

По – късно автомобила бил върнат на собственика му.

Видно от приетата по делото оценителна експертиза, стойността на настъпилите повреди по автомобила е 2031.29 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите М. Г., Г. Гръков, С. М., Б. В., Д. К., Ю. М., заключението по оценителна експертиза идр.

Въз основа на изложената фактическа обстановка счел, че А. П., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1 пр. I и пр. II, вр. с ал.1 от НК.

Предвид горното, ОС намира въззивната жалба за неоснователна.

По отношение на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения:

Твърди се, че по делото е направен неверен извод за доказаността на авторството въз основа на косвени доказателства , които не били относими към главния факт. В същото време не се оспорва наличието на такива косвени доказателства, а единствено се твърди, че не доказват приетите за установени от съдо факти. ОС намира за необходимо да посочи, че изтъкнатите доводи биха могли да сочат на наличие на съществено процесуално нарушение, ако те навеждат на констатиране на нарушение на процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствата. Проверката на съдопроизводствените действия на първата съдебна инстанция не разкрива каквито и да е пропуски, с които да е била нарушена разпоредбата на чл. 107 от НПК. В присъдата си, което отговаря на изискванията на чл. 301 от НПК, този съд е изложил подробни съображения защо кредитира определени доказателствени източници и как установените от тях факти се отнасят към предмета на доказване по делото. Обективно е извършил анализ на доказателствената маса, като законосъобразно е приел, че именно Петелкьов е извършител на деянието. Тази оценъчно-доказателствена дейност РС е извършил при пълно съблюдаване на правилата на НПК /чл. 105/, поради което защитата няма основания да твърди, че съдът е установил фактите, без да извърши обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изводите на съда почиват на неоспорени доказателствени източници и на закона, поради което са спазени принципите на чл.13 и чл.14 от НПК. Чрез косвените доказателства съдът е извършил проверка на обясненията на подсъдимия и аргументирано е изложил съображенията си. Въз основа на съвкупността от косвени доказателства, чиято достоверност е приета от първата инстанция да е извън всяко съмнение, законосъобразно и аргументирано той е счел, че е налице единна и непрекъсваема верига от факти, обуславящи несъмнения извод за авторството на престъплението. При липсата на каквото и да е процесуално нарушение на правилата на НПК, установяващи реда за събиране и оценка на доказателствата, не се констатира да е налице основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Изложеното не налага и извършването на нов доказателствен анализ в разглеждания случай.

По отношение на твърдяното нарушение на материалния закон:

Въззивният съд не намира основание за приеме, че е било допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства правилно са били подведени под нормата на чл. 346, ал.2, т.1, пр.1 и 2, въ вр. с ал.1 от НК. Несъгласието на подсъдимия с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни са установили фактите, изложени по-горе. При така установената фактическа обстановка ОС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на П. не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което той да бъде оправдан. Поведението му, инкриминирано по делото чрез обвинителния акт, от чийто рамки решаващият съд не се е отклонил, признавайки го за виновен, действително съставлява престъпление. Аргументирано РС е приел, че е налице една единна верига от косвени доказателства, водещи до единствен възможен и необорим извод относно авторството на престъплението в лицето на подсъдимия. Съдебната доктрина е еднопосочна в разбирането си, че осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига обаче по безспорен начин да е установена тяхната достоверност и въз основа на тях да е невъзможен друг правен извод. С тази доказателствена задача първоинстанционният съд се е справил безупречно, като е обосновал единственото възможният извод относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия. В. до този извод съдът е стигнал и въз основа на обясненията на П.

С оглед на това ОС не намира за основателно твърдението в жалбата за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията му за оправдаване на дееца.

По отношение на твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание:

Не се констатира наличие и на това основание, което да доведе до изменение на присъдата. Наложеното наказание не е явно несправедливо, тъй като в пълна степен отговаря на обществената опасност на престъплението и тази на подсъдимия. Отчетени са всички установени по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на П. обстоятелства, като санкцията е била определена при превес на смекчаващите такива. Правилно е било процедирано и при приложението на чл.58а от НК, въз основа на който размерът на лишаването от свобода е бил редуциран с 1/3. Така индивидуализирано, наказанието е съобразено и с целите на чл. 36 от НК .

Поради тези съображения въззивният съд не констатира да е налице основание за отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт. Ето защо и същият следва да остане в сила.

Предвид горното и на основание чл. 334, т.6 във вр. с чл.338 от Н., ОС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда №4275/17.10.2014 г., постановена по НОХД №520/2014 г. по описа на РС – [населено място].

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.