№ 952
гр. Варна, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500854 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Oбразувано e по постъпила въззивна жалба вх. № 260 802/08.06.2021г., подадена от
АЛТ. Р. АХМ., ЕГН **********, с адрес: *******************************************,
срещу Решение № 260 056 / 03.06.2021г., поправено с Решение No 260 079 / 07.10.2021г.,
поправено с Решение No 260 002 / 20.01.2022г., постановени по гр.д. № 238 / 2020г. по
описа на РС – Девня, В ЧАСТТА, в която е прието за установено по предявен иск от
„Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК *********, при участие на третото лице – помагач на
страната на ищеца - „Бруната“ ООД, ЕИК, *********, че АЛТ. Р. АХМ., ЕГН **********,
дължи на „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 1824.10 лв (хиляда
осемстотин двадесет и четири лева, 10 ст.), от която 1580.03 лв, представляваща цена за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г.,
244.07 лв, представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 28.03.2019 г.,
ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
която обща сума е част от предмета на изпълнение по Заповед от за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 23.04.2019 г., издадена по ч. гр. дело №20877/2019 г. по опис
на РС София, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.153 ЗЕ.
В жалбата се излага, че решението е неправилно - постановено в противоречие с
материалния закон, процесуалните правила и необосновано. Съдът изобщо не бил
1
коментирал наведените по делото твърдения на ответника, оспорвания на документи, както
и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Не бил разграничил конкретните
факти, различаващи този случай от масовия случай, като един недоказан иск бил приел за
доказан при условия на пълно и главно доказване. По делото не били представени
доказателства за реално потребление - общите условия на ищеца, фактурите, кредитните
известия, покани за отчети, изравнителни сметки. В счетоводството на ищеца не били
осчетоводени задълженията на ответника, фактурите не били включвани в дневниците за
продажба по ДДС, нито в справките -декларации по ДДС. Отделно по "съобщенията към
фактури" се установявало, че се дължали сумите от 20.70 лв. за периода 1.5.2015г. -
30.4.2016г., минус 347.64 лв. за периода 1.5.2016г. - 30.4.2017г.; 479.14 за периода 1.5.2017г.
- 30.4.2018г. или общият сбор от тези три суми е в размер на 152.20 лв. за целия процесен
период, а претендираната от ищеца сума била в размер на 1580.03 лв. Тези обстоятелства се
установявали и от изготвената по делото ССЕ, а именно, че дължима сума по изравнителни
сметки е сумата от 155.99 лв. /20.68 лв. - 358.82 лв.+14.97лв+479.16 лв./.
Първоинстанционният съд не бил съобразил и обсъдил, че ответникът не дължи суми за
никакво "топлоподаване", тъй като изрично бил заявил, че не желае такова, освен това и
топлоподаване не е било доставяно. С влязло в сила Решение № 859 от 8.11.2018г. по в.т.д.
№ 939 от 2018г. на ВОС, е отречена дължимостта на суми за периода 01.5.2013г. -
30.4.2015г. на основание, че ответникът не ползва имота и желае да се спре
топлоподаването. Със заявление от 12.10.2016г., получено от ответника на 18.10.2016г.
отново ответникът заявил, че не желае доставка на топлоподаване, тъй като му се
начислявали суми, въпреки че нямало консумация. Поискал реално измерване на
консумацията. Със свое писмо, изх. № Г 21276 от 27.10.2016г. ищецът го препратил към
фирма "Бруната" ООД. Ответникът сезирал "Бруната" ООД, която указала на ищеца със
заявление 20.2.2017г., получено от фирмата на 1.3.2017г., че от датата 18.10.2016г.
/евентуално 1.3.2017г./ ответникът не дължал суми за никакво "топлоподаване", тъй като
изрично бил заявил, че не желаел такова. На 21.2.2017г. бил съставен констативен протокол
No 034239, с който било засечено незначително потребление. Ответникът разполагал с две
индивидуални справки за използвана топлинна енергия за периода от 01.5.2016г. до
28.2.2016г., както и с такава от 1.3.2017г. до 30.4.2017г., от които се установявало, че по
първата на него се дължи сумата от 361.66 лв., а по втората, че дължи само 14. 03 лв., т.е
ищецът дължал на ответника, а не ответникът - на ищеца. Не били коментирани и други
събрани доказателства по инициатива на потребителя - копия от декларациите на ответника
по чл. 27, ал.2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на
услуги, предоставяни от Столична община, че не ползва
************************************* за години 2016, 2017 и 2018г; фактури за водата
в имота /партидата се водела на стария собственик М.И.Д./ № ********** от 23.9.2016г., от
която се виждало, че потребление няма - посоченото било начислено служебно - само 8
кубика, както и фактура № ********** от 26.7.2017г., от която се виждало, че служебно
начислени са 2 кубика.; фактури за електроенергия № ********** от 10.12.2015г. от която
се вижда, че потреблението е незначително /всъщност няма потребление, но винаги има
2
някакви минимални наличности/, № ********** от 10.1.2016г., № ********** от 2.8.2016г.,
№ ********** т 8.12.2016г., № ********** от 10.3.2017г. Моли съда да отмени решението,
като постанови ново, с което да уважи исковете и за присъждане на разноските за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от
въззиваемата страна и от третото лице – помагач.
В открито съдебно заседание, за въззивника се явява процесуален представител,
който поддържа въззивната жалба, моли за отмяна на решението в обжалваната част, за
отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски. За въззиваемата страна не се явява
представител в открито съдебно заседание, депозирана е писмена молба, с която се оспорва
подадената въззивна жалба, моли се решението да бъде потвърдено и да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Третото лице – помагач не изпраща
представител.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Девня е образувано по предявен от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу А.Р. А., ЕГН **********, иск с правно
основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.153 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1878.47
лв, от която 1580.03 лв, представляваща доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., 244.07 лв, представляваща мораторна лихва за
периода от 14.09.2016 г. до 28.03.2019 г., ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до
окончателното плащане, 45.50 лв, представляваща цена на услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., 8.87 лв, представляваща мораторна лихва за
периода от 30.04.2016 г. до 28.03.2019 г., ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 23.04.2019 г. по ч. гр. дело №20877/2019 г. по опис на РС
София.
С Определение No 210 / 06.04.2020г. на Районен съд –Девня е конституирано като
трето лице – помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД, ЕИК, *********.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът А. А. в качеството на собственик на
топлоснабден имот е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване на сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите и да заплащат цена за ТЕ при условията и реда, определени в
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Сочи, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
3
София“ ЕАД за клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация
София“ ЕАД и се одобряват от КЕВР. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите. Сочи, че с тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и други. Заявява, че ответникът е
упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила действащите за
процесния период Общи условия, като за него в сила са били Общи условия, одобрени с
Решение №ОУ-001 от 07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и Общи
условия, одобрени с Решение №ОУ-02 от 03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.
Сочи още, че задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размер,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца
на доставката на ТЕ. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си, поради което
предявил в РС София заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу отв. А. А. и образувано ч. гр. дело. Моли съда да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума за консумирана топлинна енергия и дялово
разпределение в размер 1878.47 лв., от които: 1508.03 лв – цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва от 11.04.2019 г. до изплащане на вземането; 244.07 лв – мораторна лихва за
периода от 14.09.2016 г. до 28.03.2019 г.; 45.50 лв – цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до
изплащане на вземането; 8.87 лв - мораторна лихва за периода от 30.04.2016 г. до 28.03.2019
г. Претендира заплащане на направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
изцяло основанието и размера на иска. Твърди, че няма индивидуален договор, не са му
изпращани фактури и не е получавал такива, не са му съобщавани месечни задължения за
„потребление“, респ. не се дължи нито главница, нито лихва. Заявява, че не са му известни
общите условия, действали в процесния момент. Оспорва потреблението. Оспорва, че
представената справка от 28.03.2019 г. не се отнася до апартамента на ответника, тъй като
не носи никакви индивидуализиращи признаци, нито подпис и печат и сама по себе си не е
първичен документ. Оспорва договор №1829 от 10.09.2002 г. за автентичност и вярност.
Твърди, че в апартамента не се престира услугата „топлинно счетоводство“, не е извършван
месечен или междинен отчет, нито годишно изравнително отчитане на потреблението.
Твърди още, че не съществува каквато и да е доставка на услуга „топлинно счетоводство“.
Не е извършвано дялово разпределение, а ако е извършвано е извършено неправилно,
несъответно на нормативната уредба. Заявява, че протокол от 23.09.2002 г. не е в
предвидената в договор №1829 от 10.09.2002 г. форма – писмена с нотариална заверка на
подписите, както и не съдържа имена и подписи на собственици, поради което е нищожен,
4
недействителен, не поражда последици. Заявява още, че на 23.09.2002 г. не е провеждано
събрание. Заявява също, че след като няма потребление не се явява потребител, респ.
купувач и не дължи суми за нещо, което не е доставяно и потребявано, както и не са спазени
никакви изискания за отчитане и разпределение на енергия. Твърди, че не дължи суми за
„топлоподаване“, тъй като изрично е заявил, че не желае такова. Завява, че топлоподаване
не е доставяно. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Третото лице „Бруната“ ООД, ЕИК ********* – помагач на ищеца, е предоставило
писмени доказателства, като е изразило становище, че отчитането и разпределянето на
топлинна енергия е извършено в съответствие с действащата през процесния период
нормативна уредба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от страните такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно от приобщеното ч.гр.д. № 20877/2019 г. на РС- София е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.04.2019г. срещу А.Р. А., ЕГН
**********, да заплати на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 1580,03лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 11.04.2019г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 244,07 лв. за периода от 14.09.2016г.
до 28.03.2019г., сумата от 45,50 лв., представляваща цена за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва от
11.04.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 8,87лв. за периода от
30.04.2016г. до 28.03.2019г. и 87,57 лв. разноски по делото, а именно: 37,57 лв. – държавна
такса и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Вземането произтича от следните
обстоятелства: длъжникът е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от м.05.2015г. до м.04.2018г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.
София, ул. „Цар Асен“ 75, ет.1, надпартерен апартамент, аб. No 096712. Заповедта е
връчена на длъжника АЛТ. Р. АХМ. лично и същият в едномесечния срок е подал
5
възражение. Заявителят е предявил иска си по чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 т.1 от ГПК в срока по
ГПК.
Не е спорно между страните, а и видно от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №188 от 05.12.2008г. на нотариус Румен Димитров – район на действие
СРС, ответникът А.А. е закупил процесния апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Цар
Асен“ №75 на първи надпартерен етаж, като изрично е обективирано, че с НА №32/1997 е
учредено право на ползване върху процесния имот на М.И.И., ЕГН **********.
С влязло в сила между страните решение No 859 / 08.11.2018г., постановено по в.т.д.
939 / 2018г. на ВОС, е ОТХВЪРЛЕН предявеният от „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК
*********, при участие на трето лице „Бруната“ ООД, ЕИК, *********, иск срещу АЛТ. Р.
АХМ., ЕГН **********, за приемане за установено, че АЛТ. Р. АХМ., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 1687.66 лв (хиляда
шестстотин осемдесет и седем лева, 66 ст), от която: 1487.26 лв ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване – 23.06.2016 г. до окончателното
плащане, представляваща главница на неплатена цена за доставена през периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ул.“Цар Асен” №75, ет.1 (надпартерен), ап.7, аб.№096712; 177.28 лв, представляваща
законна лихва за забавено плащане на цена за доставена топлинна енергия, както следва –
върху главница 533.46 лв за периода от 20.08.2014 г. до 23.06.2016 г. и върху главница
953.80 лв за периода от 20.08.2015 г. до 23.06.2016 г.; 20.40 лв, представляваща неплатена
цена за дялово разпределение на доставена през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г.
топлинна енергия за топлоснабден имот с аб.№096712; 2.72 лв, представляваща законна
лихва за забавено плащане на цена за дялово разпределение на доставена топлинна енергия,
както следва – върху главница 10.20 лв за периода от 20.08.2014 г. до 23.06.2016 г. и върху
главница 10.20 лв за периода от 20.08.2015 г. до 23.06.2016 г., която обща сума е част от
предмета на изпълнение по Заповед №273 от 27.07.2016 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. дело №498/2016 г. на РС Девня, на основание
чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, като е
ПОТВЪРДЕНО решение №171/01.12.2017г. по г.д.№604/2016г. на РС Девня, в частта, с
която са отхвърлени предявените от „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК *********, при
участие на трето лице „Бруната“ ООД, ЕИК, *********, срещу АЛТ. Р. АХМ., ЕГН
**********, искове за приемане за установено, че АЛТ. Р. АХМ., ЕГН ********** ДЪЛЖИ
на „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва: за разликата над
1487.26 до претендираната стойност 1988.05 лв за неплатена цена за доставена през периода
от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. топлинна енергия за топлоснабден имот с аб.№096712;
разликата над 177.28 лв до претендираната стойност 340.07лв и в частта относно периода от
30.06.2013г. до 20.08.2014г. за законна лихва за забавено плащане на цена за доставена
топлинна енергия; разликата над 20.40лв до претендираната стойност 51.60 лв за неплатена
цена за дялово разпределение на доставена през периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.
топлинна енергия за топлоснабден имот с аб.№096712; разликата над 2.72лв до
6
претендираната стойност 10.55лв на законна лихва за забавено плащане на цена за дялово
разпределение на доставена топлинна енергия, които суми са част от предмета на
изпълнение по Заповед №273/27.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д. №498/2016 г. на РС Девня, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. Мотивите на съда за отхвърляне на
претенцията са, че ищецът не е представил доказателства за размера на претенциите си и
остойностяване на доставеното количество топлинна енергия.
По делото е представено заверено копие на Договор №1829/10.09.2002г. за
извършване на услуга „топлинно счетоводство” чрез система за индивидуално отчитане и
разпределение на топлинна енергия, сключен между „Бруната България” ООД, в качеството
на изпълнител и собственик или упълномощен потребител на топлинна енергия към
„Топлофикация София” ЕАД на адрес гр.София, ул.”Цар Асен” №73 и №75, съгласно
протокол от ОС на собствениците /приложение №1/, в качеството му на възложител. С
договора на третото лице – помагач е възложено извършването на „топлинно счетоводство”,
а възложителят приема разпределянето и заплащането на количеството топлинна енергия
между отделните потребители, отчетено по топломера в абонатната станция и фактурирано
от Топлофикация, да се извършва съгласно: ЗЕЕФ; Наредба за топлоснабдяването и Правила
за дялово разпределение на потребената топлинна енергия в сгради етажна собственост;
системата Бруната за дялово разпределение. Към договора е представен Протокол от
проведено на 23.09.2002г. ОС на собствениците на адрес гр.София, ул.”Цар Асен” №75, на
което са взети решения за сключване на договор с фирма „Бруната България” ООД за
доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили, отчитане на
потребената топлинна енергия, както и за упълномощаване на лицето Петър Стоименов
Асенов да сключи договор с „Бруната България“ ООД. Приложена е и декларация от лицето
Петър Стоименов Асенов с нотариална заверка на подписа му, с която декларира, че
подписите на приложения списък са поставени в негово присъствие от лицата, фигуриращи
в списъка, както и от упълномощени от тях лица.
Приобщен е договор при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ал.2 от Закона за Енергетиката от
08.07.2011г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД, като възложител и „Бруната“
ООД, като изпълнител, по силата, на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в град София, при
спазване на изискванията на ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР.
Приложени са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, в актуална редакция към
03.02.2014г. и към 27.06.2016г.
Представена по делото е справка от 28.03.2019г. за абонат с потребителски клиентски
№ 096712 / без подпис и други идентификационни данни/, в която са посочени задължения в
7
общ размер на 1878,47 лв., от които главница – 1625,53 лв. и лихви – 252,94лв. за периода от
03.2016г. до 07.2018г. Представени са и три броя съобщения към фактури с дата на данъчни
събития – 31.07.2016г., 31.07.2017г. и 31.07.2018г. с посочени общи задължения за
съответните години – 20, 70 лв., -347,64 лв. и 479,14 лв.
Ангажирани са от ответника 7броя фактури за потреблението на вода и ток в
процесния имот, които са били издавани за абонати: М.И.Д. и Васил Василев. Фактурите са
за различни периода – 2016 и 2017г. и от тях се установява, че са начислени минимални
суми за ток в периода -02.11.2015г.-02.01.2016г., 02.08.2016 – 01.09.2016г., 02.11.2016 –
02.12.2016г., 02.02.2017г.-14.02.2017г.
Установява се от приложената справка за постоянен и настоящ адрес на ответника, че
същите съвпадат и са в гр. Суворово.
С писмо до „Топлофикация София“ ЕАД от 12.10.2016г., ответникът е уведомил
ищеца, че не обитава имота и моли да бъде спряно топлоподаването на обекта, като се
запази предоставянето на топла вода. Също отправя искане да бъде определена дата и час за
точно измерване на консумацията. Писмото е получено от ищеца на 18.10.2016г., както се
установява от приложеното известие за доставяне/обратна разписка/. В отговор, с писмо от
27.10.2016г. „Топлофикация София“ ЕАД уведомява ответника, че има предходни
задължения, които трябва да заплати, както и че за да се променят прогнозните количества
на топлинната енергия при отсъствие не по-малко от три месеца, следва да се отправи
писмено известие от клиента, съгласувано с управителя /председателя на управителния
съвет на етажната собственост и двама съседи, до фирмата за дялово разпределение.
С писмо от 20.02.2017г. ответникът е уведомил „Бруната“ ООД, че не обитава имота,
като моли да се спре топлоподаването на обекта, като се запази предоставянето на топла
вода. Писмото е подписано за съгласувано с управителя на етажната собственост и двама
съседи. Същото е достигнало до „Бруната“ ООД на 01.03.2017г., както се установява от
известието за доставяне.
Приети по делото са документите във връзка с отчитането и дяловото рапределение,
изготвени от „Бруната“ ООД – индивидуални справки за периода, формуляри за отчет,
констативни протоколи, документи за връчване на изравнителни сметки на представител на
ЕС и сертификат за типово одобрение на уредите за отопление.
От издаденото от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел ОП –
Средец/Триадица удостоверение, се установява, че за 2015г. ответникът не е подавал
Декларация по чл. 27 ал.2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и
цени на услуги, предоставени от Столична община. Ответникът е подал такива декларации
на 30.11.2015г., 23.11.2016г. и 23.11.2017г., като е декларирал, че имотът не се използва за
2016г., 2017г. и 2018г.
По делото е изготвена и приета съдебно –техническа експертиза, от която се
установява, че за процесния имот приложението към договора е подписано от М.И.И., за
която е учредено право на ползване. Топлинен счетоводител на сградата е „Бруната“ ООД.
8
Вещото лице констатира, че за процесния имот има две отоплителни тела с монтирани на
тях топлинни разпределители, една щранг – лира без уред и един водомер за топла вода. За
периода м. 05.2015г. до м.04.2016г. и м.05.2017г. – м.04.2018г. не е осигуряван достъп за
отчитане на показанията на топлинните разпределители и на водомера за топла вода.
Топлинните разпределители са показали, че чрез отоплителните радиатори е ползвано макар
и малки количества топлоенергия за отопление, както и че е потребено количество 5 куб.м.
вода, а през отоплителните сезони щранговете към радиаторите и щранг – лирата в банята са
топлоотдавали. Вещото лице сочи, че спирането на топлоподаването за отопление чрез
отоплителните радиатори може да направи всеки абонат чрез затваряне на вентилите пред
радиаторите, а спирането на топлоподаването на отделен имот към щранговете на сградната
инсталация и щранг-лирите в баните не може да стане при съществуващи топлинни схеми
тип „Техелман“. Вещото лице заключава, че разпределението на топлоенергията е правено в
съответствие с нормативната уредба, като количеството топлинна енергия е отчитано
ежемесечно. Всички изравнителни сметки са посочени в Приложение към експертизата,
като сумата за доплащане по тях е 155,99 лв. Суми за топлинна енергия за общите части на
сградата и за мощност не са начислявани. Дължимите суми за топлоенергия не са
начислявани помесечно, а по периоди, през които цената на топлоенергията е била
непроменена – общо 16 периода. СТЕ изчислява, че общо дължимата сума за процесния
период за потреблението възлиза на 1640,02 – главница, като сумите за топлинна енергия са
начислени в съответствие с пределните цени на топлоенергия, определени от ДКЕВР.
Количествата топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване са изчислени в
съответствие с Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия с сгради етажна
собственост. Технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция на
процесната сграда са отчислявани за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, а общият
топломер в Абонатната станция на процесната сграда е преминавал на последващи
проверки.
По делото е допусната, изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните и която съдът кредитира, като кореспондираща с останалия
доказателствен материал по делото. От същата се установява, че по счетоводни данни
общата дължима сума за периода м. 05.2015 г. до м. 04. 2018 г. е в общ размер 1580.03 лв,
като е направено и съответно разпределяне по пера. В отговор на поставения на експерта
въпрос във връзка с размера на законната лихва, е установена дължимостта на лихва в
размер 175.48 лв за периода от м. 05.2015 г. до м. 4.2016 г.; лихва в размер 30.36 лв за
периода от м. 05.2016 г. до м. 4.2017 г.; лихва в размер 38.26 лв за периода от м. 05.2017 г. до
м. 4.2018 г., като общата сума е 244.10 лв. Не се констатират извършени плащания от
ответника, както и изравнителните сметки за процесния период възлизат общо на 155,99 лв.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.04.2019г. в производството по
9
ч.гр.д. № 20877/2019г. по описа на Районен съд – София.
В настоящото производството ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че ответникът е потребител на услугите по топлоснабдяването,
предоставени от ищеца за съответния процесен имот, както и че реално е потребено
твърдяното количество, което следва да се заплати, респ. размера на задължението.
Ответникът, от своя страна следва да докаже фактите, на които основава своите
правоизключващи възражения.
Съдът намира, че между страните по делото е налице договор за доставка на топлинна
енергия. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3,
действаща към процесния период. Разпоредбата на чл.139 от ЗЕ предвижда, че
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването. Ето защо, съдът намира, че с факта на
закупуване на процесния имот, който е топлоснабден и се намира в сграда присъединена
към топлопреносната мрежа, ответникът е придобил качеството клиент на топлинна
енергия, доколкото ЗЕ не изисква всеки потребител отделно да подписва договор с
топлофикационното дружество. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответникът
е страна по продажбено правоотношение с топлопреносното дружество, с предмет доставка
на топлинна енергия и дължи заплащане на цената на същата, на основание чл.153 от ЗЕ.
За установяване реално извършените доставки на топлинна енергия за процесния
период в жилището на ответника, отчитането и стойността на същите, пред РС са допуснати
съдебно-техническа и счетоводна експертиза. След анализ на заключенията по двете
експертизи и приложените писмени доказателства – включително тези от топлинния
счетоводител „Бруната“ ООД, съдът намира, че от същите се установява, че за процесния
период, количеството топлоенергия и дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата са определени и извършени в съответствие с правилата, като се установява, че
количеството потребена енергия дори е в по-голям размер от посоченото от ищеца в
исковата молба, съответно на по-голяма стойност като главница /Приложение No 2 към
СТЕ/. От приобщената по делото СТЕ се установява, че сградата, в която се намира
процесният обект се ползва като етажна собственост с отоплителна инсталация, включена е
към абонатна станция. Настоящият съдебен състав кредитира заключението относно извода
за редовно извършен отчет като процедура и правилно приложена методика, с оглед
неосигурен достъп до процесния имот. Вещото лице е установило, че задълженията на
въззивника са начислени в съответствие с правилата за такова разпределение, съобразно
нормативната уредба, при установена годност на топломера. Фактурираните стойности,
съобразно експертното заключение на двете вещи лица, съответстват на нормативния размер
10
на цените по правилно остойностено действително потребление и издадена изравнителна
сметка. При това, както и първоинстанционният съд е възприел в мотивите, сумите се
преценяват като дължими в размер изчислен от вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза.
По отношение на наведените в жалбата оплакавния съдът намира, че същите са
неоснователни. На първо място се сочи, че не се представят доказателства за реално
потребление в светлината и на заключението на вещите лица, че сумите по изравнителните
сметки са само до размера от 155,99 лв. Действително, че според изчисленията на вещите
лица сумите по изравнителните сметки са в този посочен размер, но това са суми за
доплащане извън вече начислените от „Топлофикация София“ ЕАД суми за реално
потребление, което безспорно се установява от писмените доказателства, СТЕ и СЧЕ по
останалите поставени въпроси.
На следващо място, въззивникът сочи, че не са обсъдени приложените по делото
декларации, които същият бил подал пред Столична община, а именно, че лицето като
собственик не ползва имота за 2016г., 2017г. и 2018г., както и представените за абоната
М.Д. и неин наследник няколко фактури за ток и вода. Тези доказателства в тяхната
съвкупност и при наведени общи оспорвания, без изложени конкретни факти за това кой, до
коя дата е ползвал имота, евентуално изпълнение на задълженията за смяна на партида и
т.н., не могат да обосноват заключение, че имотът не е бил ползван от ответника за
процесния период. Ответникът в отговора на исковата молба прави общи оспорвания, като
сочи, че фактурите за вода / за част от процесния период/ са били на предишния собственик
М.И.Д., а тези за същия период по отношение на електроенергията на нейния наследник –
В.И.В./. От представените доказателства по делото, обаче, не се установява М.Д. да е била
собственик на процесното жилище, няма данни за смъртта й, съотв. данни за неин
наследник. Напротив, от приложените доказателства се установява, че за лицето М.И.И. е
учредено право на ползване върху имота. Дори и да се приеме, че от представеното съдебно
решение на ВОС по приключилото между страните производство за дължими суми за
предходен период, следва да се извлекат данни, че ползвателят М.И.И. е починала през
2010г., то конкретни твърдения и респ. доказателства за това дали М.И.И. и М.И.Д. са едно
и също лице и ако е така по каква причина не са сменени партидите и дали отделно не
съществува партида на ответника, липсват. Подадените декларации по чл. 27 ал.2 от
Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставени
от Столична община съдържат изгодни за автора – ответник факти и същите не се ползват с
материална доказателствена сила, като частни документи. Същите противоречат на
останалите доказателства, ангажирани по делото – отчети, констативни протоколи, фактури
и заключенията на вещите лица по СЧЕ и СТЕ, поради което и съдът не кредитира
посочените писмени доказателства – декларации, подадени пред Столична община и
фактури за потребена вода и ток за абонати М.Д. и Васил Василев.
Следващото конкретно оплакване, което въззивникът поддържа с въззивната си
жалба е че на него му се дължат суми, а не той да дължи на ищеца. От ангажираните по
11
делото доказателства не се установява подобно твърдение, а напротив вещите лица подробно
са посочили всички фактури и изравнителни сметки, като са взели предвид и са
приспаднали от общия размер на задължението и сумите, на които се позовава въззивника за
периодите 01.05.2015г. до 28.02.2016г. и 01.03.2017г. – 30.04.2017г. / таблица 6 от СЧЕ/.
Последното поддържано от въззивника възражение също е неоснователно.
Действително, че с писмо от 12.10.2016г. до „Топлофикация София“ ЕАД, получено от
последните на 18.10.2016г. ответникът е уведомил ищеца, че не обитава имота и моли да
бъде спряно топлоподаването на обекта, като се запази предоставянето на топла вода. С
второ писмо от 20.02.2017г. ответникът е уведомил „Бруната“ ООД, че не обитава имота,
като моли да се спре топлоподаването на обекта, като се запази предоставянето на топла
вода. Писмото е подписано за съгласувано с управителя на етажната собственост и двама
съседи. Същото е достигнало до „Бруната“ ООД на 01.03.2017г., както се установява от
известието за доставяне.
Съобразно разпоредбата на чл. 153 ал.5 и ал.6 от Закона за енергетиката, обаче, при
въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия клиентите в сграда - етажна
собственост, нямат право да прекратяват подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация. Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Като в тази
връзка и съдът съобрази, че вещото лице по СТЕ сочи, че спирането на топлоподаването за
отопление чрез отоплителните радиатори може да направи всеки абонат чрез затваряне на
вентилите пред радиаторите, а спирането на топлоподаването на отделен имот към
щранговете на сградната инсталация и щранг-лирите в баните не може да стане при
съществуващи топлинни схеми тип „Техелман“, както е в процесния случай. В този смисъл
и спирането на топлоподаването на обекта е било ангажимент на самия абонат, като затвори
вентилите пред радиаторите. Вещото лице констатира, че за процесния имот има две
отоплителни тела с монтирани на тях топлинни разпределители, една щранг – лира без уред
и един водомер за топла вода. Топлинните разпределители са показали, че чрез
отоплителните радиатори е ползвано макар и малки количества топлоенергия за отопление,
както и че е потребено количество 5 куб.м. вода, а през отоплителните сезони щранговете
към радиаторите и щранг – лирата в банята са топлоотдавали, поради което и съответно
явно, че самият абонат не е затворил вентилите пред радиаторите и е ползвал топлинна
енергия. Доказателства за обратното не са събрани по делото. Вещото лице заключава, че
разпределението на топлоенергията е правено в съответствие с нормативната уредба, като
количеството топлинна енергия е отчитано ежемесечно, а отделни суми за топлинна енергия
за общите части на сградата и за мощност не са начислявани.
Така, настоящият състав достигна до идентичен краен извод за основателност на
исковата претенция в обжалваната пред въззивния съд част, което налага
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в тази част.
12
С оглед крайния изход на делото, разноските сторени от въззиваемата страна
„Топлофикация София“ ЕАД в производството пред ВОС следва да бъдат възложени в
тежест на въззивника, в случай, че такива се установят да са направени. В тази връзка, съдът
констатира, че въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба, в открито
съдебно заседание не се явява процесуален представител, като единственото процесуално
действие, което е предприето от страната е с писмена молба преди датата на о.с.з да се
оспори бланкетно жалбата, като се отправи искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както и да й се заплатят разноските за особен представител в размер на
200лв., каквито не са правени, предвид, че ответникът /въззивникът не са представлявани от
особен представител. Съдът намира, че в този случай юрисконсултското възнаграждение
следва да се определи по реда на чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната
помощ или като за предоставена правна помощ за изготвяне на жалби, възражения, писмени
отговори, без явяване в съдебно заседание, в размер на минималния размер от 50 лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260 056 / 03.06.2021г., поправено с Решение No
260 079 / 07.10.2021г., поправено с Решение No 260 002 / 20.01.2022г., постановени по гр.д.
№ 238 / 2020г. по описа на РС – Девня, В ЧАСТТА, в която е прието за установено по
предявен иск от „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК *********, при участие на третото
лице – помагач на страната на ищеца - „Бруната“ ООД, ЕИК, *********, че АЛТ. Р.
АХМ., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
1824.10 лв (хиляда осемстотин двадесет и четири лева, 10 ст.), от която 1580.03 лв,
представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., 244.07 лв, представляваща мораторна лихва за периода от
14.09.2016 г. до 28.03.2019 г., ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, която обща сума е част от предмета на изпълнение по Заповед
от за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.04.2019 г., издадена по ч. гр.
дело №20877/2019 г. по опис на РС София, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.153 ЗЕ.
В останалите необжалвани части решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА АЛТ. Р. АХМ., ЕГН **********, с адрес:
*******************************************, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация -
София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач /на страната на ищеца
- „Бруната“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Братя Бъкстон“ No 85, представлявано от Н.Г.Ж. – управител.
13
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14