30.12.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на втори декември две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№974 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.118 от Кодекс за социално
осигуряване.
Образувано е по жалба от С.А.А. ***,
против Решение №Ц1012-26-367-3 от 15.09.2022г., издадено на основание чл.117,
ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ Хасково, с което се отхвърля жалба против
Разпореждане №**********/2140-26-63 от 11.07.2022г. на Ръководител Пенсионно
осигуряване при ТП НОИ Хасково, с което му е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Твърди се, че оспореното решение било
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон.
Не бил зачетен трудовият му стаж от 01.06.1974г. до 15.12.1975г., за което
време бил декларирал, че работи като механизатор – тракторист и комбайнер в
ТКЗС с.С.. В осигурителния архив нямало информация за този стаж, но той бил
отразен в Удостоверение, издадено от ЛС на ТКЗС с.П., изх.№05/20.05.1995г.,
обр. УП 30, а за времето от 13.01.1975г. до 31.12.1975г. трудовият стаж бил
отразен в трудовата книжка, но с работодател АПК Хасково Юг. При зачитането на
този стаж щял да има необходимия трудов стаж при подаването на заявлението. В
с.з. уточнява, че оспорва незачетения стаж от удостоверението от с.П. за
периода от 01.06.1974г. до 13.01.1975г., който бил 7 месеца и 13 дни. Добаве
този стаж към установения от 14 години, 7 месеца и 18 дни, то щял да има
изискуеми от закона 15-годишен трудов стаж. Иска се да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде отменено оспореното решение, като
преписката бъде върната на административния орган с указания за правилно
прилагане на материалното право, като се претедират направените по делото
разноски.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ Хасково, взема становище по жалбата, като счита решението за правилно и
законосъобразно, поради което следвало да бъде отхвърлена жалбата срещу него. Претендират
се направените раноски.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.03.2022г. от жалбоподателя С.А. било подадено Заявление вх.№2113-26-257
за отпускане на ЛПОСВ, ведно с представени документи за доказане на трудов стаж
и доход. По заявлението е постановено Разпореждане №**********/2140-26-63 от
11.07.2022г. на Ръководител Пенсионно осигуряване при ТП НОИ Хасково за отказ
да бъде отпусната ЛПОСВ на основание чл.69б, ал.2 и чл.68, ал.1-2 и ал.3 от КСО, срещу което е подадена жалба пред Директор ТП НОИ Хасково. Същата е отхвърлена
с Решение №1012-26-367-3 от 15.09.2022г., предмет на оспорване в настоящото
производство.
В Разпореждане №**********/2140-26-63 от 11.07.2022г. Ръководител
Пенсионно осигуряване сочи, че съгласно към датата на подаване на заявлението –
15.03.2022г., жалбоподателят има навършена възраст от 66г., 10м, 00дни и
осигурителен стаж за периода от 13.01.1975г. до 01.09.1989г. – с прекъсване,
като 05г., 00м, 29 дни са втора категория, 09г, 06м, 19 дни са трета категория,
общ осигурителен стаж, превърнат съгласно чл.104 от КСО към трета категория –
15г, 10м, 25 дни, действителен трудов стаж 14г., 07м,18 дни, сбор от
осигурителен стаж и възраст – 72. Изрично в разпореждането пенсионният орган
сочи, че не се зачита осигурителен стаж за периода от 01.06.1975 до
15.12.1975г., относно който е представен обр.УП-30 №05/20.05.1995г., издаден от
ЛС ТКЗС с.П., но липсва вписване в трудовата книжка на жалбоподателя. Подробно
са изложени извършените проверки както в ТКЗС с.П., така и в ТКЗС с.С.
/допълнително посочен като работодател от жалбоподателя/, от които е
установено, че в документите, удостоверяващи осигурителен стаж и доход,
намиращи се в ТП НОИ Хасково липсва информация за жалбоподателя /посочен и с
различните имена съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена
№015/28.02.2022г./. Именно поради това и Осигурителен архив към ТП НОИ Хасково
не издава образец УП 13 за осигурителен стаж за посочения период / писмо
изх.№5531-26-545-1 от 18.05.2022г. и изх.№5531-26-366-2 от 18.04.2022г./.
Поради тези факти и след обсъждане на разпоредбите на чл.68, ал.1-3 и чл.69б,
ал.2 и 5 от КСО е отказано да бъде отпусната ЛПОСВ.
В оспореното решение Директор ТП НОИ Хасково обсъжда
възражението на жалбоподателя, че незачитането на трудовия стаж за времето от
01.06.1974г. до 15.12.1975г. било неправилно. Сочи се, че съгласно чл.40, ал.1
от Наредбата за пенсиите и осигурителен стаж осигурителният стаж се установява
с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и
с документ по утвърден образец, но не е предвидено удостоверяване на
осигурителен стаж със свидетелски показания. С оглед правилното зачитане на
стажа били извършени проверки относно спорния период, като не било установено
жалбоподателят да фигурира в книги за пенсионните вноски на кооператорите,
книга за отчитане трудодните на кооператорите и в разплащателните ведомости на
ТКСЗ с.П. и ТКЗС с.С., поради което и е направен извод за правилно незачитане
на осигурителния стаж за периода от01.06.1974г. до 15.12.1975г.
Жалбата, по която е образувано настоящото
производство, е подадена на 30.09.2022г. пред административния орган, видно от
посочения входящ номер по описа. Видно от Известие за доставяне, приложено в
представената адм.преписка, оспореното решение е връчено на 20.09.22г.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и
реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези
съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореното решение на Директор ТП НОИ
Хасково и потвърденото с него разпореждане на Ръководител ПО при ТП НОИ Хасково са
валидни актове, издадени от административни органи в кръга на тяхната
компетентност и в предписаната от закона форма, като относно тези въпроси не е
формиран спор.
Основният и единствен спорен въпрос е дали
стажът
от 01.06.1974г. до 15.12.1975г., за който е представен обр.УП-30
№05/20.05.1995г., издаден от ЛС ТКЗС с.П., но липсва вписване в трудовата
книжка на жалбоподателя, както и при направените проверки в Осигурителен архив
към ТП НОИ Хасково не било установено жалбоподателят да фигурира в книги за
пенсионните вноски на кооператорите, книга за отчитане трудодните на
кооператорите и в разплащателните ведомости на ТКСЗ с.П. и ТКЗС с.С., следва да
бъде зачетен.
Тези факти – относно липсата на вписване
в трудовата книжка, както и относно липсата на името в разплащателните
ведомости, не са спорни, а и не се представят нови относими и допустими в
настоящото производство доказателства. Поради това отказаното отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.1-2 от КСО, е законосъобразно,
постановено в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени
процесуални нарушения.
Съгласно чл.118, ал.1 от КСО на обжалване пред
административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт по чл.117, ал.3 от КСО. В случая
законоустановения ред на оспорване е спазен и предмет на съдебен контрол е
решението на директора на ТП на НОИ Хасково, което е издадено от компетентния и
посочен в чл.118, ал.1 от КСО административен орган.
От приложените по делото
посочени удостоверения, както и от представените трудови книжки, а също и от
описа, съставен от НОИ, се установява, че лицето е представило пред пенсионния
орган документи за осигурителен стаж. Извършени са и справки в Осигурителен
архив при ТП НОИ Хасково относно спорния период, като не е установила
информация за лицето, с която да бъде удостоверен осигурителния стаж и доход по
документите, намиращи се в ТП НОИ Хасково. Именно въз основа на тези
документи за осигурителен стаж е постановен на основание чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.1-2 от КСО отказ да бъде отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с
Разпореждане №**********/2140-26-63
от 11.07.2022г.
Решението на Директора на ТП на НОИ
Хасково, с което е оставено в сила разпореждането на Ръководител Пенсионно
осигуряване е съобразено с материалния закон. За да
отхвърли жалбата против обжалваното пред него разпореждане, с което е било
отказано отпускане на ЛПОСВ, ответникът правилно е приложил посочените от него
законови норми.
Съгласно разпоредбата на чл.69б, ал.2 от КСО през 2022г.
лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд,
придобиват право на пенсия, ако са навършили възраст 58 години и 10 месеца,
както и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. В случая
жалбоподателят има навършена възраст 66г., 10м, 00 дни, но няма 15 години стаж
от втора категория труд, а само 05г, 00м, 29 дни, както и няма изискуемия сбор
от осигурителен стаж и възраст - 100, а има 72.
Съгласно чл.68,
ал.1-2 от КСО, за да се придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
през 2022г. лицето следва да има навършена възраст 64 години и 5 месец и
придобит осигурителен стаж 39 години и 02 месеца за мъжете. В последната
хипотеза - разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, законодателят е предвидил, че в
случая, когато лицата нямат право на пенсия по ал.1-2 през 2018г., то те
придобиват право на пенсия при навършена възраст от 66 години и 10 месеца и не
по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Направена е правилна
преценка, че не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст за жалбоподателя /към подаване
на заявление – 15.03.2022г. възрастта е 66г., 10м., 00 дни/, но като се има предвид
установеното относно неговия осигурителен стаж – като продължителност и
категория, а именно: осигурителен стаж на жалбоподателя за периода от 13.01.1975г. до 01.09.1989г. с прекъсване,
както следва: 05г., 00м., 29 дни - ІІ категория труд; 09г., 06 м, 19 дни - ІІІ категория труд, или общ осигурителен стаж, превърнат съгласно чл.104 от КСО към ІІІ категория труд 15г., 10м., 25 дни, изводът, че няма изискуемия
стаж от 39г., 02м, е напълно защитен.
Не са налице и предпоставките
да бъде отпусната пенсия и в хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като
жалбоподателят има навършена възраст от 66 години и 10 месеца, но няма 15
години действителен осигурителен стаж, а само 14г., 07м, 18г.
Поддържаното в жалбата твърдение, че за периода от 01.06.1974г. до
15.12.1975г. /уточнено в с.з., че се касае за периода до 13.01.1975г., тъй като
от този момент стажът бил зачетен/ лицето е полагало труд, е опровергано от
извършените проверки, от които е установено, че дните не са отработени и не са
заплатени.
Като се има предвид посочените разпоредби
, съдът намира изводите
на административния орган за правилни и законосъобразни. При прилагането им и
при обсъждане на събраните документи и справки са изследвани възможностите за
пенсия при условията на чл.69б, ал.2 и чл.68, ал.1, 2 и ал.3 от КСО, като е
постановен отказ. Относно основния спорен момент в настоящото производство за
продължителността на стажа не са ангажирани нови допустими и относими
доказателства.
С оглед гореизложеното съдът намира, че Решение
№1012-26-367-3 от 15.09.2022г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от
Директор на ТП на НОИ Хасково, е законосъобразно – издадено е от компетентен
орган; в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие с
материалноправните разпоредби на които се основава и пълно съответствие с целта
на закона, както и при спазване на административнопроизводствените правила.
Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2,
пр.последно от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.А., ЕГН ***********, против Решение
№1012-26-367-3 от 15.09.2022г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от
Директор на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане
№**********/2140-26-683 от 11.07.2022г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване
към ТП на НОИ Хасково, като неоснователна.
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН ***********,***, да заплати
на ТП на НОИ Хасково направените по делото разноски в размер на 100 лева
юрк.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: