РЕШЕНИЕ
№85…)858
гр. Плевен, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Веска Андреева, като разгледа
докладваното от съдия Любомира Кръстева адм. дело №6 по описа за 2023 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 186,
ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 от АПК.
Административното дело е
образувано по жалба с вх.№ 14/03.01.2023 г. подадена от „Елекс Мизия“ ООД ЕИК
*********, представлявано от управител В.В.Е.,***, чрез адв. О.Б. ***, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 11352 от
02.12.2022 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново, дирекция ОД, Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно
управление /ЦУ/ на НАП.
С обжалваната заповед по чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект“ – „магазин Плевен“, находящ се в гр.Плевен ул. ***,
стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за
срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл.
187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от управителя В.Е. и от адв. О.Б.. Поддържа
жалбата. Претендира се възстановяване на сторените разноски. Представени са
писмени бележки по съществото на спора.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ж.. Представя писмено
становище по съществото на спора, като излага доводи за неоснователност на
жалбата. Претендира възстановяване на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e
допустима.
Разгледана по
същество, същата е основателна по следните съображения:
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Съгласно чл. 25, ал.1,
т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 от Наредбата - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Правното основание за налагане на принудителната
административна мярка е чл. 186, ал. 1, т.
1 б. "а" ЗДДС. Административният орган действа служебно в
тази хипотеза и при обвързана компетентност.
В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на
органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ „запечатване
на обект“, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за
продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба.
Към реда за издаване
на документ са относими задълженията по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ.
По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1
се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в
тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушения.
В хода на съдебното
производство като доказателства са приобщени ЗНПАМ №11352/02.12.2022 г.,
Протокол от извършена проверка в обект /ПИП/ серия АА №0103912 /лист 10/, Опис
на паричните средства в касата към момента на започване на проверката /лист 11,
гръб/, разпечатки на дневен отчет и отчет на фискална памет /листа 12-15/, Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на
Изпълнителен директор на НАП /лист 30/, АУАН № F687132/30.11.2022 г. (лист 28) и АУАН
№ F687135/30.11.2022 г. (лист 26).
С оспорената заповед
ответникът е приложил спрямо „Елекс Мизия“ ООД ЕИК *********, представлявано от
управител В.В.Е., принудителна административна мярка „запечатване на търговски
обект“ – „магазин Плевен“, находящ се в гр.Плевен ул. ***, стопанисван и
експлоатиран от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност, тъй като на 28.11.2022 г. в
14,56 часа, при извършена проверка в обекта от служители по приходите, е установено,
че не за всяко плащане в брой се издава фискална касова бележка (ФКБ).
Проверяващият екип е направил контролна покупка на три броя ролки за маркиращи
клещи на обща стойност 3,60 лв., които били заплатени в брой от Христина
Димитрова - инспектор по приходите (ИП) на Румяна Банкова – технически
сътрудник, която приела банкнотата от 20,00 лв., върнала ресто, но не издала
ФКБ от инсталираното и работещо фискално устройство в обекта, нито бележка от
кочан за касови бележки или друг платежен документи. Установените обстоятелства
са описани подробно в ПИП, т.е. нарушението е документирано с протокол за
проверка, който е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 144 АПК и съдържанието му не е оспорено, респективно – опровергано.
При проверката е
присъствало и лице, работещо по трудов договор Румяна Банкова, технически
сътрудник, и В.Е., управител на дружеството (лист 10).
Съставен е опис на
паричните средства в касата с посочени 2431,84 лв.в брой (лист 11, гръб), при
въведени 2456,70 лв. във ФУ (лист 12), или въведени с 27,86 лв. повече от наличните
в касата пари.
Въз основа на така
събраните данни, административният орган е приел, че търговецът е нарушил
задълженията по чл. 25, ал.1, във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 3, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г.на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което е налице
хипотезата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС ( лист 8), на основание на
която норма e била приложена преустановителната и превантивна принудителна
административна мярка – запечатване на търговския обект и забрана за достъп за
срок от 14 дни.
Във връзка с проверка
относно компетентността на административния орган, наложил обжалваната
принудителна мярка, съдът установява, че ПАМ законосъобразно, в съответствие с
разпоредбата на чл. 186, ал. 3,
пр. второ ЗДДС, е наложена със заповед, издадена от Началник отдел
"Оперативни дейности" - Търново. В тази връзка е и представената по
делото Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния Директор на НАП.
В заповедта административният
орган е изложил мотиви и се е позовал на съставения ПИП.
Установени са следните
факти, посочени в оспорения административен акт като предпоставки за налагане
на принудителната административна мярка:
Съгласно чл. 25, ал.
1 във вр. с чл. 3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в редакцията,
действала към датата на установяване на нарушението, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, за всяка продажба. Предвидени са изключения от това задължение, но
настоящия случай не попада в нито една от изброените хипотези.
На 28.11.2022 г. в
търговски обект, стопанисван от жалбоподателя, Р.Б., технически сътрудник, е
извършила продажба на стоки на обща стойност 3,60 лв. на служител на ТД на НАП,
и е приела плащане, за което не е издаден фискален касов бон от монтирано и
въведено в обекта ФУ.
По време на
проверката е разпечатан ДФО към 14,56 ч. и е направен опис на паричните средства
в касата. Установена е разлика от 24,86 лв. повече въведени във ФУ суми от фактическата
наличност в касата.
При прегледа на данните от ФУ не е установено
издаване на ФКБ за извършената контролна покупка. Няма представени такива
доказателства и по делото. Съставеният за установеното при проверката ПИП е
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 50 от ДОПК, съставен по
установените ред и форма, от органите по приходите, в кръга на правомощията им,
и е годно доказателствено средство за извършените от тези органи действия и за
установените факти и обстоятелства. Административният орган е приел, че с това
действие е извършено нарушение на задължението по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр.с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Принудителната
административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗДДС. Изложени са материално-правните
предпоставки за налагане на ПАМ - при извършена контролна покупка заплатена в
брой, не е издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта фискално
устройство.
Съдът счита, че е
налице нарушението на финансовата дисциплина, за което е наложена процесната
ПАМ.
Продажбата е
извършена от лице, което над девет години е служител в дружеството. Изискванията
на закона са за всяка отделна сделка с всеки отделен клиент, независимо от
стойността ѝ, да се издава ФКБ.
По делото са
представени и съставени два АУАН за установените при проверката нарушения –
неиздаване на ФКБ и неотразяване във ФУ на всяка промяна в касовата наличност.
Законодателят е
предоставил оперативна самостоятелност на органа да определи този срок в
рамките до 30 дни, но упражняването на тази оперативна самостоятелност следва
да бъде осъществено при строго спазване на общия принцип за съразмерност и при
излагане на мотиви. Предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел
да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения
от същия вид. Продължителността на мярката следва да е съобразена с необходимия
период от време за прекратяване на нарушението и за привеждане на дейността на
търговеца в съответствие с нормативните изисквания. Това произтича от същността
на принудителната мярка – да се преустанови и/или предотврати нарушението, а не
да се накаже нарушителя.
Срокът на ПАМ трябва
да е достатъчен за постигане целите на мярката – насочване поведението на
търговеца към спазване на финансовата и фискална дисциплина и предотвратяване
на негативните последици за фиска, без да се засягат прекомерно правата и
интересите на търговеца.
В случая действително
е било налице разминаване между фактическата наличност и регистрираната във ФУ касова
наличност, което е по-голямо по стойност от стойността на извършената контролна
покупка. Установената касова разлика е възможна индиция за наличие на практика
в обекта да се допускат нарушения при регистрирането на продажби и извеждането
на суми от касата, но административният орган изобщо не е коментирал в мотивите
на заповедта си установената разлика между фактическата наличност и въведената
касова наличност във фискалното устройство и дали тази разлика е обосновала
определянето на срока на ПАМ към средния размер.
Органът само е
изброил обстоятелства относно цените на продавани в търговския обект видове
артикули и това, че няма повторност на нарушението, но не е обсъдил кое
конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката
между всички нормативно предвидени възможности. Целта на тази ПАМ е промяна в
начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е
правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.
Срокът на наложената
ПАМ е определен в среден размер 14 дни, но в заповедта не са изложени конкретни
мотиви, защо този срок е приет за съразмерен и достатъчен за отстраняване на
предпоставките за нарушението и насочване към спазване на фискалната
дисциплина. Изложените общи мотиви от органа са бланкетни, могат да се отнесат
към всеки един случай на прилагане на ПАМ, без да са изложени конкретните
обстоятелства, въз основа на които органът е приел, че необходимият срок за промяна
в начина на извършване на дейността в конкретния обект, за отстраняване на предпоставките за нарушението
и за насочване към спазване на фискалната дисциплина, е 14 дни.
Съгласно чл. 6, ал. 2
от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава, а съгласно ал. 3, когато с административния акт се засягат
права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се
онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига
целта на закона. Следва да се съобрази и принципа за пропорционалност, съдържащ
се и в Европейския кодекс за добри практики на администрацията, съгласно чл. 6
от който административният орган, когато взема решения, съобразява преди всичко
това, че предприетите мерки са съизмерими с търсената цел, и по-специално
избягва ограничаване на правата на гражданите или налагане на задължения,
когато тези ограничения или задължения не са в разумна връзка с целта на
осъществяваното действие, както и обстоятелството, че дори неподходящият характер
на една административна мярка може да засегне нейната законосъобразност. В
процесния случай, с оглед факта, че не е налице повторност, следва извод, че
наложената принудителна административна мярка за 14 дни е непропорционална на
извършеното нарушение.
Макар принудителната
административна мярка да е законосъобразна, подходяща и ефективна по вид за
постигането на посочените в закона цели, според съда срокът от 14 дни, за който
е наложено запечатването на търговския обект, в случая надхвърля необходимото
за постигането на тези цели. Това води до незаконосъбразност на оспорения акт.
Предвид изложеното,
настоящият състав счита, че на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да бъде отменен
обжалваният административен акт.
Представен е списък с разноските, които се
претендират от жалбоподателя, и доказателства за заплатени 1200 лв. разноски за
адвокат и 50 лв. държавна такса. С оглед правната и фактическа сложност на
делото, съдът счита, че следва да се уважи направеното от ответника възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като на жалбоподателя се
присъдят разноски за адвокат в минималния размер от 1000 лв. и 50 лв. за
държавна такса, т.е. разноски в общ размер от 1050 лв.
На основание чл. 186, ал. 4 от ЗДДС във
вр. чл. 172, ал. 2 от АПК, Плевенски
административен съд, десети административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с
вх.№ 14/03.01.2023 г. подадена от „Елекс Мизия“ ООД ЕИК *********,
представлявано от управител В.В.Е.,***, ЗАПОВЕД ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПРИНУДИТЕЛНА
АДМИНИСТРАТИВНА МЯРКА № 11352 от 02.12.2022 г. издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция ОД, Главна дирекция „Фискален
контрол“ при Централно управление на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ
"запечатване на търговски обект" „магазин Плевен“, находящ се в
гр.Плевен ул. ***, за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАП гр.София
да заплати на „Елекс Мизия“ ООД ЕИК *********, представлявано от управител В.В.Е.,***
сумата от 1050 лв. (хиляда и петдесет лв.), представляващи сторени деловодни
разноски.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението чрез Административен съд Плевен
пред Върховен административен съд на Република България.
Препис от решението да се връчи на страните.
Административен
съдия: