Р Е
Ш Е Н
И Е №29
гр.Кюстендил,
04.03.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Окръжен съд Кюстендил, наказателно
отделение, в открито заседание на четвърти декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове: ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря Р.С.
и с участието на прокурора Б.Калфин, като разгледа докладваното от съдия Начев
внохд 308 по описа за 2019г. на ОС Кюстендил и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Адв.И.А., защитник на подсъдимия П.М.Б. ***,
обжалва присъда № 9 от 15.02.2019г.,
постановена по нохд 2352/ 2017г. по описа на Районен съд Кюстендил, с която Б.
е признат за виновен в извършване на престъпления от общ характер по чл.343
ал.1 б.а вр.чл.342 ал.1, по чл.353б ал.1 и по чл.343в ал.2 НК, като са му
наложени наказания, както следва : „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца за
извършване на първото престъпление, за срок от 2 години и 6 месеца и „глоба” от 800 лв – за извършване на второто престъпление,
за срок от 2 години и 8 месеца, както и „глоба” от 1000 лв. – за извършване на
последното, с определяне на общо най – тежко наказание по реда на чл.23 ал.1 НК, което да бъде изтърпяно при първоначален режим „общ”. Излагат се
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт,
като се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава.
В съдебно заседание в качеството на защитник
се явява адв.А.П.. Същата настоява за изменяне на присъдата, като се намали
размера на наложените наказания с прилагане института на условното осъждане.
Подсъдимият Б. застъпва идентично становище.
Представителят на Окръжна
прокуратура Кюстендил изразява становище за потвърждаване на присъдата.
Окръжен съд Кюстендил, след
цялостна проверка на събрания
доказателствен материал приема за установено
следното:
Фактическата обстановка е
изяснена от РС Кюстендил, като първоинстанционният съд е положил в тази насока
усилия в достатъчна степен. От събраните по делото доказателства се установява накратко
следното:
Подсъдимият П.Б. е на **г., осъждан.
Същият е притежавал свидетелство за управление на МПС кат.В, считано от
01.09.1988г. За периода 1998 – 2017г. срещу подсъдимият били издадени 15
наказателни постановления за извършване на административни нарушения по ЗДвП. На
08.02.2016г. изтекъл срокът на валидност на последното, издадено му по надлежен
ред свидетелство. Независимо от това, Б. не предприел действия за неговото
подновяване.
Въпреки че след 08.02.2016г. не притежавал
свидетелство за управление на МПС, през м.февруари и март 2017г. подсъдимият Б.
многократно управлявал лек автомобил м.”Хюндай”, модел „Гец”, с рег. № *****.
Видно от справка за МПС / л.142 от ДП/, автомобилът е собственост на М. А. от
гр.К. и считано от 19.10.2011г. е спрян от движение. В някои от тези случаи,
автомобилът бил спиран за проверка от служители на ОД МВР Кюстендил – на
25.02.2017г. в района на с.***, на 22.03.2017г. на ул.”** *** и на 25.03.2017г.
на ул.”***” отново в гр.Кюстендил. И в трите случаи срещу подсъдимия били
съставяни и връчвани актове за извършване на административни нарушения по ЗДвП,
сред които и такива по чл.150а – притежаване на свидетелство за управление на
МПС със съответна категория.
Въз основа на съставените
актове, от Началника на Сектор ПП при ОД МВР Кюстендил били издадени
наказателни постановления № 235/10.03.2017г., 368/311.03.2017г. и
408/06.04.2017г. / л.52 – 54 от ДП/, с които за извършените нарушения на Б.
били наложени административни наказания „глоба” в различни размери.
Постановленията му били връчени и влезли в сила съответно на 4, 13 и
26.04.2017г.
Независимо от многократното му
санкциониране, на 26.04.2017г. подсъдимият Б. отново решил да управлява лекия
автомобил. През деня употребил алкохол и следобяд около 16.00ч. шофирал
автомобила по пътя между гр.К. и с.Б. в посока на селото. По същото време в
обратна посока се движил автомобил „Додж”, управляван от св.Д. А..
Непосредствено преди двете превозни средства да се разминат, Б. изгубил контрол
върху управлявания от него автомобил. Превозното
средство се насочило първоначално надясно към
банкета, впоследствие навлязло в лентата за насрещно движение. Св.А. забелязал
навлизането на лекия автомобил в неговата лента за движение и извил волана
надясно, опитвайки се да избегне сблъсък между двата автомобила. Въпреки
положените от него усилия такъв последвал, като на превозните средства били
причинени значителни щети.
Вследствие на удара пострадали
и двамата водачи, като по – тежко било състоянието на подсъдимия. Катастрофата
била забелязана от водач на друго МПС – св.Й., който спрял и оказал помощ на
двамата пострадали. Направило му впечатление, че Б. е в по – увредено състояние
- окървавен, издаващ хрипове, като свидетелят усетил и мирис на алкохол. По –
късно на място дошли служители на ОД МВР Кюстендил, както и медицински екип.
Подсъдимият бил транспортиран до Център за СМП гр.Кюстендил и бил приет в
16.25ч., като от него била иззета кръв за изследване. По време на прегледа било
установено, че същият е със счупване на черепа, с оглед на което бил преместен
в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” гр.София. След проведеното лечение и изписването му, Б.
започнал да се уморява лесно, трудно се концентрирал и бил потиснат.
Видно от експертно заключение
на в.л.Н., в иззетата от подсъдимия кръв за изследване се съдържа етилов
алкохол в концентрация 2.15 на хиляда.
Видно от експертно заключение
на в.л.В., причините за настъпилото ПТП се коренят в загубата на контрол от
страна на Б. по отношение на управляваното от него МПС, както и в употребата на
алкохол. Щетите върху двете МПС могат да бъдат квалифицирани като тотални и
възлизат съответно на 6690 лв за лекия автомобил „Хюндай” и 8560 лв.
Така изложената фактическа
обстановка не се различава от приетата от първоинстанционния съд. Тя е
изградена от районния съд след обсъждане на събраните по делото доказателства.
Окръжният съд намира за правилни изводите на РС Кюстендил в тази насока. С
оглед на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на анализ на
доказателствения материал, първоинстанционният съд правилно и обосновано е
приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият П.М.Б. е осъществил
съставите на престъпления от общ
характер по по
чл.343 ал.1 б.а вр.чл.342 ал.1, по чл.353б ал.1 и по чл.343в ал.2 НК, НК.
Същевременно, Окръжният съд намери
че подсъдимият не е нарушил част от правилата за движение, предмет на
изпълнителното деяние на престъплението по чл.343 ал.1 б.а вр.чл.342 ал.1 НК,
както и че не всички от нарушените са довели до
настъпване на
конкретното ПТП. Срещу Б. е повдигнато обвинение за това, че при управление на
МПС е нарушил множество правила за движение, а именно : по чл.5 ал.1 т.1, ал.2
т.4, ал.3 т.1 и 2, по чл.8 ал.1, по чл.15 ал.1, по чл.16 ал.1 т.1, по чл.20
ал.1, по чл.25 ал.1 и 2, по чл.44 ал.1 и по чл.150а ЗДвП, като по
непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди. Тази преценка на
органите на ДП е възприета изцяло от районния съд при постановяване на присъдата,
въпреки че от негова страна е следвало да бъде проверено дали при извършване на
деянието Б. е нарушил всяко от изброените правила за движение и дали те са
свързани пряко с настъпилия вредоносен резултат.
Въззивният съд прецени, че подсъдимият
не е извършил нарушение на правилата по чл.25 ал.2 и чл.44 ал.1 ЗДвП, както и макар
формално да е извършил такива на тези по чл.5 ал.3 т.2, по чл.15 ал.1 и по
чл.150а ал.1 ЗДвП, това не е довело пряко до настъпване на транспортното произшествие.
Разпоредбата на чл.25 ал.2 визира случаи на навлизане в съседна пътна лента и е
неприложима в конкретния случай, тъй като управляваният от подсъдимия автомобил
е навлязъл в лентата за насрещно движение. Чл.44 ал.1 задължава водача да
осигурява достатъчно странично разстояние между превозните средства при
разминаване, докато Б. е навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение преди
да се размине с другия автомобил и е последвал челен сблъсък между двете МПС.
Чл.5 ал.3 т.2 вменява на
водача да не управлява превозно средство, което е спряно от движение, чл.15
ал.1 – да се движи възможно най – дясно по платното за движение и чл.150а ал.1
- да притежава свидетелство за управление на МПС със съответна категория. Б. действително е нарушил правилата за
движение по чл.5 ал.3 т.2, по чл.15 ал.1 и по чл.150а ал.1 ЗДвП, но това не е довело
пряко и непосредствено до причиняване на произшествието.
По безспорен начин се
установява в хода на наказателното производство, че причините за настъпилия
удар между двете превозни средства се коренят в управлението на МПС в състояние
на алкохолно опиянение, загубата на контрол върху превозното средство и
навлизане в пътната лента за насрещно движение. С оглед на това, обжалваната
присъда в едната й част следва да бъде отменена, като Б. бъде частично оправдан
- за нарушаване на правилата за движение по чл.5 ал.3 т.2, по чл.15 ал.1, по чл.25
ал.2, по чл.44 ал.1 и по чл.150а ал.1 ЗДвП.
От друга страна, Окръжният съд
намира изложените от защитника възражения
за несправедливост на наложените наказания за основателни. След признаването му
за виновен в извършване на горепосочените 3 престъпления, районният съд е
определил наказания, както следва : „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца –
за извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б.а вр.чл.342 ал.1 НК, „лишаване
от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца и „глоба” от 800 лв – по чл.343б
ал.1 НК, „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 8 месеца и „глоба” от 1000
лв – по чл.343в ал.2 НК. За извършване на второто престъпление законът
предвижда наказания „лишаване от свобода” за срок от 1 до 3 години и „глоба”,
за извършване на третото - „лишаване от свобода” за срок до 3 години и „глоба”.
При индивидуализиране наказанията на Б.
за тяхното извършване, първоинстанционният съд не се е съобразил в пълна степен
с разпоредбата на чл.54 НК, както и с целите на наказанието по чл.36 НК. Макар
по отношение на подсъдимия да са налице отегчаващи отговорността обстоятелства,
следва да се отчетат като смекчаващи такива съдействието му в хода на ДП, както
и влошеното му здравословно състояние вследствие на претърпяната черепно
мозъчна травма. Освен това, независимо че не е подновил свидетелството си за
управление на МПС и фактически не е имал такова към 26.04.2017г., Б. все пак е
притежавал шофьорски умения. С оглед на това, размерите на наказанията
„лишаване от свобода”, наложени му за извършване на престъпленията по чл.343б
ал.1 и чл.343в ал.2 НК следва да бъдат намалени на 1 година и 6 месеца.
Съответно следва да бъде намален на 1 година и 6 месеца и размерът на
окончателното му наказание „лишаване от свобода”, определен по реда на чл.23
ал.1 НК. По този начин ще се въздейства в максимална степен върху дееца и ще се
постигнат целите на общата и специалната превенция.
Районният съд е допуснал още
една неточност, като след определяне на наказанията „лишаване от свобода” за
извършването на първото и второто престъпление е постановил и съответен режим
на изтърпяване, независимо че това е следвало да бъде сторено едва след определяне на общо наказание по
чл.23 ал.1 НК. Независимо от това, налице е неточност която не се отразява на
крайния резултат и не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила.
Второто възражение на
защитника е неоснователно. Подсъдимият Б. през периода 2011 – 2013г. е осъждан
три пъти за извършване на няколко престъпления и към 26.04.2017г. не е бил
реабилитиран. За извършване на престъпленията по настоящото дело по отношение
на него не може да се приложи института на
условното осъждане
по смисъла на чл.66 ал.1 НК. С оглед на това, правилно от страна на районният
съд е определен първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода”.
От друга страна, на
досъдебното производство и при провеждане на съдебното такова, включително при
постановяване на присъдата и при изготвяне на мотивите към нея, не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
нарушаване процесуалните права на страните и да налагат отмяна на съдебния акт.
По тези съображения Окръжният съд намери че
първоинстанционният съд е постановил присъда, която следва да бъде изменена в
едната й част, като : се отмени в частта досежно нарушаване на правилата за
движение по чл.5 ал.3 т.2, чл.15 ал.1,
чл.25 ал.2, чл.44 ал.1 и чл.150а ал.1 ЗДвП и подсъдимият бъде частично оправдан
за извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б.а вр.чл.в ал.2 НК; се намалят размерите
на наложените на Б. наказания „лишаване от свобода” за извършване на
престъпления по чл.343б ал.1 и чл.343в ал.2 НК – от 2 години и 6 месеца и 2
години и 8 месеца на 1 година и 6 месеца, както и се намали размера на
окончателното му наказание „лишаване от свобода”, определено по реда на чл.23
ал.1 НК – от 2 години и 8 месеца на 1 година и 6 месеца.
В останалата й част
присъдата следва да бъде потвърдена.
На основание чл.334 т.3 вр.чл.336 ал.1 т.3 и
чл.337 ал.1 т.1 НПК Окръжният съд
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ присъда № 9 от 15.02.2019г., постановена по нохд
2352/ 2017г. по описа на Районен съд Кюстендил, като :
ОТМЕНЯ присъдата в частта, с
която П.М.Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.1
б.а вр.чл.342 ал.1 НК вследствие нарушение на правилата за движение по чл.5
ал.3 т.2, чл.15 ал.1, чл.25 ал.2, чл.44
ал.1 и чл.150а ал.1 ЗДвП и го ОПРАВДАВА по тази част от обвинението.
НАМАЛЯВА размера на наказанията
„лишаване от свобода”, наложени на П.М.Б. за извършване на престъпления по
чл.343б ал.1 и чл.343в ал.2 НК – от 2 години и 6 месеца и 2 години и 8 месеца
на 1 година и 6 месеца, както и размера на окончателното му наказание „лишаване
от свобода”, определено по реда на чл.23 ал.1 НК – от 2 години и 8 месеца на 1
година и 6 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
На
основание чл.340 ал.2 пр.2 НПК да се съобщи писмено на страните, че решението е
изготвено.
На основание чл.340 ал.4 и 5 НПК
препис от решението да се изпрати незабавно на ОП Кюстендил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.