№ 198
гр. Шумен, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20253630201333 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба, депозирана от Т. Я. Ж. ЕГН **********, чрез адв. Л.А. от
ШАК, срещу Заповед за задържане на лице с peг. № 372зз-74 от 25.05.2025 г., издадена от
Г.Ю.И.- мл. автоконтрольор при Сектор ПП, ОДМВР Шумен, с която на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР е задържан жалбоподателя за срок до 24 часа.
В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е незаконосъобразна,
поради допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила,
че заповедта е бланкетна, посочва състав на престъпление, но кой точно състав на чл. 343б
от НК, не било ясно в цифровото му отразяване, твърди, че в съдържанието на заповедта
липсва посочване на конкретни фактически основания за задържането, липсвали обективни
данни, сочещи, че той е съпричастен към описаното престъпление. Иска отмяна на
атакуваната заповед. В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващият
жалбоподател поддържа жалбата и моли атакуваната заповед да бъде отменена на
изложените основания. Претендират се и разноски.
Ответната страна - полицейски орган - мл. автоконтрольор при Сектор ПП, ОДМВР
Шумен, Г.Ю.И. в с.з. не се явява лично.
По делото е депозирана молба от процесуален представител гл.юрисконсулт И.С.,
редовно упълномощена, с която се оспорва основателността на жалбата, излага доводи по
същество. Сочи се, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и в
изискуемата форма, при посочване на фактическото и правно основание за нейното
издаване, че е съставена при спазване изискванията на ЗМВР, като са били налице
материално - правните предпоставки на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържане на
оспорващия, че законовата формулировка „данни, че е извършило престъпление“ не изисква
сигурност и убеденост в извършването на престъпление. За реализиране на основанието по
чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, необходимо и достатъчно условие е да се сочат обстоятелства,
обосноваващи подозрения срещу лицето, наличието на данни за извършено престъпление,
от които да се направи предположение за възможна съпричастност на лицето към
конкретно противоправно деяние. Заявява се, че в случая при издаване на заповедта за
задържане спрямо жалбоподателя са били съставени множество други документи, от които
същият е могъл да установи поради какви фактически основания спрямо него се предприема
задържане, вкл. АУАН за нарушение по чл. 5, ал.3. т.1, пр.2 от ЗДВП ( с актосъставител -
издателя на заповедта), протокол за проверка за употреба на наркотични вещества (издаден
от издателя на заповедта и предявен срещу подпис на жалбоподателя веднага след като
1
положителният резултат е бил установен), талон за изследване № 0185908 (съставен от
издателя на заповедта за задържане), въз основа на който жалбоподателят е дал биологични
проби; принудителна мярка по чл. 171, т.1, б от ЗДвП (приложна към преписката и също
издадени от издателя на заповедта). Както издателя на заповедта за задържане, така и
нейният адресат, са участвали лично в тези действия и всички тези актове са предявени на
жалбоподателя.
Прави се искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда размер.
При евентуално уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в случай, че надвишава минималните размери .
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт
във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна. Атакуваната
заповед е връчена на жалбоподателя на 25.05.2025г., а жалбата е депозирана на 02.06.2025г.,
същата е подадена в рамките на нормативно регламентирания 14-дневен преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Предмет на оспорване е Заповед peг. № 372зз-74 от 25.05.2025 г., издадена от Г.Ю.И.-
мл. автоконтрольор при Сектор ПП, ОДМВР Шумен, с която е задържан жалбоподателя Т.
Я. Ж. ЕГН ********** за срок до 24 часа, на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.
От административната преписка се установява, че на 25.05.2025г. в 18:09 часа лицето
Т. Я. Ж. ЕГН ********** бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно
задържане на РУ гр.Шумен, за което на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е издадена
процесната заповед.
В заповед peг. № 372зз-74 от 25.05.2025г. /приложена на стр.10/ като фактическо
основание за задържането е посочена разпоредбата на чл.343б, от НК и е описано, че
„управление на МПС след употреба на НВ или техни аналози във връзка с чл. 343б от НК“.
На задържаното лице са разяснени правата му по чл.72, ал.3, 4, 5 и 6 и чл.73 от
ЗМВР, както и начинът и срокът за обжалване.
Заповедта е връчена на оспорващия, срещу подпис. Подписана е собственоръчно от
задържаното лице, без да са направени възражения по нейното съдържание. В заповедта са
посочени часа и датата, на които лицето е било освободено - 11: 45 часа на 26.05.2025г.
С административната преписка е представен протокол за личен обиск на лицето Т. Я.
Ж. ЕГН ********** от дата 25.05.2025г. в 18:09 часа, извършен в присъствието на свидетеля
А.С., съдържащ описание на вещите, намерени при обиска на оспорващия. Протоколът е
подписан от полицейския орган, обискираното лице и свидетеля. Възражения не са
направени. Приложена е и Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от
26.05.2025г. , която също е подписана от оспорващия, с която са върнати вещите на
оспорващия.
Приложена е декларация от дата 25.05.2025г., съставена в 18:09 часа, попълнена и
подписана от задържаното лице видно от която, на последния са били разяснени правата
като задържано лице.
С декларацията е удостоверено, че е бил запознат с правото на адвокатска защита по
негов избор и за негова сметка и с правото на адвокатска защита от служебен адвокат по
реда на Закона за правната помощ, по които лицето е отбелязало, че не желае такива. Лицето
е декларирало, че няма здравословни проблеми, за които да се налага консултация с лекар; че
не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; че не желае член
от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за задържането му; че
няма нужда от специална хранителна диета.
Към административната преписка са приложени: лист за преглед на пациент в
КДБ/СО№ №010590, за извършен преглед на 25.05.2025г. в20:27 часа в МБАЛ - Шумен АД;
Протокол от извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози
съставен на 25.05.2025г . с рег. № 869р-5558/27.05.2025г.; копие на АУАН серия GA №
4058163; талон за изследване № 0185908; дръг тест 5000 № 366 от 25.05.2025г. с отразена
положителна проба за кокаин; Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 1250061/25.05.2025г. по чл. 171, т.1 б.“ б“ от ЗДВП подписана от
оспорващия;протокол за сервизна проверка на дръгтест 5000;Заповед № 8121з-1186 от
13.09.2017г.; справка за нарушител водач.
В хода на съдебното производство ответната страна е представила- Заповед № 372з-
2
2787/01.10.2020г. за преназначаване на Г.Ю.И., издадена от директора на ОДМВР Шумен,
ведно с акт за встъпване в длъжност от 01.08.10.20г.; формуляр за изготвяне на длъжностна
характеристика; типова длъжностна характеристика за длъжност младши автоконтрольор
I и II степен; Протокол за запознаване с типова длъжностна характеристика; Удостоверение
№ 372000-14698/27.06.2025г. на началник сектор КАПОЧР от което е видно, че длъжността
се заема и до настоящия момент, както и че същата е за орган с полицейски правомощия по
ЗМВР;
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан полицейски
служител А.С., който на 25.052025г. е работел в екип с Г.Ю.И., когато спрели за проверка л.а.
„МЕРЦЕДЕС АМГ ГЛЕ 53 4 МАТИК ПЛЮС“ управляван от оспорващия. От показанията
му се изясняват последователно и подробно извършените действия на полицейските
служители при конкретната проверка.
Съдът намира от правна страна следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.57
ал.1 от ЗМВР, а именно полицейски орган, на когото изрично по силата на чл.72 от ЗМВР е
предоставено правото да издава заповеди за задържане на лице при наличие на материално-
правните предпоставките за това.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, при спазване на
административно-производствените правила. В оспорения акт има правно основание - чл.72
ал.1 т.1 от ЗМВР, според който полицейските органи могат да задържат лице, за което има
данни, че е извършило престъпление. Органът във всички случаи следва да посочи
обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде заповед за задържане.
В случая в процесната заповед отразените факти не се изчерпват само в посочване
на разпоредбата от НК /чл.343б от НК/, която регламентира престъпен състав на управление
на МПС , въпреки, че не е отразена изрично алинея 3 на нормата на чл. 343б от НК. Като
фактическо основание за задържането е описано и, че се касае за „управление на МПС след
употреба на НВ или техни аналози във връзка с чл. 343б от НК“.
По този начин оспорващият е бил информиран за фактите, които са причина за
задържането му. Заповедта е мотивирана и е издадена и в съответствие с материалния закон.
Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат
лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона.
Задържането е за срок не по-дълъг от 24 часа и представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, целяща да предотврати възможността
на лицето да извърши престъпление или да се укрие.
За да се приложи чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е достатъчно наличието на данни за
извършено престъпление, както и данни това престъпление да е извършено от задържаното
лице.
Понятието „данни” по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно данни” по
смисъла на НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство
по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват
основателно предположение, че има извършено престъпление.
При прилагането на ПАМ „задържане за 24 часа” по чл.72 от ЗМВР са необходими
само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за
образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се направи извод, че
задържаното лице има съпричастност към извършването на съответното престъпление. За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на
административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката,
дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.
Обстоятелствата дали дадено лице е извършител на конкретно деяние и дали
деянието е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно
разследване в рамките на наказателното производство.
За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични
данни, които да обвързват оспорващия със соченото нарушение не са задължителни, а
задържането се извършва, но не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното
изясняване, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл.67 от ЗМВР е да
3
предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. Приложението на чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с
оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното
престъпление.
В контекста на изложеното по-горе от фактическа и правна страна съдът намира, че в
конкретния случай, доколкото при извършената проверка с техническо средство на водача на
автомобила била отчетена положителна проба за употреба на наркотични вещества- кокаин,
тези данни са напълно достатъчни, за да се направи извод, че оспорващият би могъл има
евентуална съпричастност към извършване на престъпление, чийто състав е посочен в
заповедта макар и не контретизиран със съответната алинея.
Принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" може да се
прилага единствено и само, ако е съобразена с основните принципи на правото, включително
и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. В този смисъл съдът намира, че е спазен и
принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Принудителната административна мярка "задържане за срок
до 24 часа" не е санкция, а представлява временна, мигновена и ситуационна мярка,
неутрализираща възникналата пречка или опасност.
Съобразно нормата на чл. 142 от АПК съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му, т.е. към момента на
издаването на обжалвания акт ,като в този случай са налични резултати от дръг тест, който
съобразно същата разпоредба е годно средство за установяване на наличие на наркотични
вещества. В случая липсва и допуснато нарушение на чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи, доколкото задържането се явява законосъобразно и
е спазен редът, предписан от националния закон.Задържането на жалбоподателя за срок от
24 часа е оправдано, с оглед предотвратяване възможността за извършване на други
противоправни деяния, тъй като е явно, че при издаването на заповедта ответникът е
съобразил наличните към този момент данни за управление на МПС след употребата на
наркотични вещества или техни аналози, изводимо от резултата на дръг теста, отразил
положителна проба на кокаин.
Целта на всяка една принудителна административна мярка, в частност процесната, е
прилагането й да доведе до предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на
престъпление при спазване на принципа за съразмерност в чл.6 от АПК. В конкретния
случай съдът счита, че този принцип е спазен при наличието на материално-правните
предпоставки за издаване на заповед за полицейско задържане за срок до 24часа.
По изложените съображения, съдът намира депозираната жалба за неоснователна,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Съобразно изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от
ответника, оспорващият следва да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР - Шумен сума
в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Я. Ж. ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на
лице с peг. № 372зз-74 от 25.05.2025 г., издадена от Г.Ю.И.- мл. автоконтрольор при Сектор
ПП, ОДМВР Шумен, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Т. Я. Ж. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР - Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Шумен, в
14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4