Р Е Ш Е Н И Е
№ 1429
гр. Пловдив, 9 юли 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и първи юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1015 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Р.Г.Ч., ЕГН **********,***, представляван от адвокат К.А.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с №21-1030-000742 от 06.03.2021г, издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция” (С”ПП”) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 48).
Ответникът- М.В.М.- началник на група в С”ПП” при ОД на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
На 16.04.2021г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№6880 (лист 2) от началника на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, в която се изразява становище за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, възразява разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 4, 19, 22, 27) е връчена на жалбоподателя Ч. на 31.03.2021г., видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 19а, 22а, 27а). От своя страна, жалбата (лист 3) е подадена чрез началника на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив на 08.04.2021г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.03.2021г. около 22:50ч. е извършена проверка на място в с. Марково, община Родопи, област Пловдив, на ул. “Плиска“ до №17, от служители на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят Ч. управлява лек автомобил “СИТРОЕН КСАРА ПИКАСО 2.0 ХДИ“, с Рег.№*****, лична собственост.
На жалбоподателя Ч. е направена проверка с полеви тест “Drager Drug Chek – 3000”, с Lot №ARPA-0021, при което е отчетена употреба на тетрахидроканабинол (ТНС) от негова страна. Според Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), тетрахидроканабинолът е включен в Списък І- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
От П.Д.Д.- младши автоконтрольор в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив е попълнен Талон за изследване с №089184 (лист 7, 28), представляващ Приложение №1 към чл.4, ал.3 (понастоящем към чл.3, ал.2) от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.).
Според отразеното в талона за изследване, Ч. е уведомен, че в срок до 120 мин от връчването на талона следва да се яви за медицинско изследване в УМБАЛ “Св. Георги“- Пловдив. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на жалбоподателя на 06.03.2021г. в 23:15ч.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с Рег.№И-4057 от 26.05.2021г. (листи 43-44), изготвена от експерти във Военномедицинска академия (ВМА) за нуждите по досъдебно производство (ДП) с №208 по описа на Първо районно управление (I-во РУ) при ОД на МВР- Пловдив за 2021г., представляваща протокол по смисъла на чл.24, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за резултатите от извършеното изследване на взети от жалбоподателя Ч. проби.
Освен посоченото, П.Д.Д. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GА, №385737 от 06.03.2021г. (лист 5), с който деянието на Ч., изразяващо се в управление на автомобила след употребата на наркотично вещество ТНС, установена с техническо средство, представляващо полеви тест “Drager Drug Chek – 3000”, с Lot №ARPA-0021, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя Ч. са иззети СУМПС №*********; контролен талон (КТ) с №6635139, свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), част ІІ-ра (малък талон) №*********, както и два броя регистрационни табели с №*****.
Пак според процесния АУАН, същият е подписан от жалбоподателя Ч. без вписване на възражения от негова страна. Също така, в съставения АУАН е отразено обстоятелството, че на Ч. е издаден Талон за изследване с №089184.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 10) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР. Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 9) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на групи в сектор “Пътна полиция” са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.7. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-6152 от 07.05.2020г. (лист 11) на министъра на вътрешните работи, с която заповед М.В.М., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК НА ГРУПА „Административно-наказателна дейност, информационно-аналитична дейност и отчет на пътно-транспортните произшествия и водачите“ (Г”АНДИАДОПТПВ”) в С”ПП” към Отдел ”Охранителна полиция” (О“ОП“) при ОД на МВР- Пловдив, считано от датата на встъпване в длъжност.
Така посочените определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Съгласно посочената като основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, временно, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, се отнема СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 (по реда на Наредба №1/19.07.2017г.) установените стойности са определящи.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, както се посочи по-горе, като доказателство по делото е прието заверено копие на Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с Рег.№И-4057 от 26.05.2021г., изготвена от експерти във ВМА, отразяваща резултатите от извършеното изследване на взети от жалбоподателя проби. Като резултат в посочената експертиза се посочва, че в представените за анализ кръвна проба и проба от урина, резултатът е отрицателен за амфетамин, метамфетамин, екстази (МDMA), тетрахидроканабинол/метаболити, кокаин, метадон, опиати, барбитурати, бензодиазепин, както и трициклични антидепресанти (лист 44). Пак според експертизата, част ІV Заключение, От извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от лицето Р.Г.Ч., ЕГН **********, не се установи присъствие на наркотични вещества.
При това положение, фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, се явява оборено, поради което оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалния закон.
Установеното нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 500,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По Договор за правна защита и съдействие от 26.04.2021г. (лист 49) с адвокат К.А. е заплатена в брой сумата от 300,00 лева. За образуваното съдебно производство от жалбоподателя е заплатена държавна такса в общ размер от 10,97 лева (лист 17). При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение очевидно не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.
За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквато в случая се явява ОД на МВР- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №21-1030-000742 от 06.03.2021г, издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, на Р.Г.Ч., ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК *********, да заплати на Р.Г.Ч., ЕГН **********, сумата от общо 310,97 (триста и десет цяло и деветдесет и седем стотни) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/