РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Русе, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520103880 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от “Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, представлявано от Управител Янислав Бориславов Янакиев, чрез
юрисконсулт Йордан Методиев срещу М. В. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
************, с която са предявени са положителни установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД за съществуването на следните вземания, които
ищеца твърди, че са му прехвърлени по с Договор за цесия от 30.01.2017 г. и Приложение 1
от 01.09.2020 г.: 1/ за сумата 3763,13 лв. – главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1,
вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума по Договор за паричен
заем № 3546438, сключен на 06.06.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт“АД и
ответницата; 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 310,72 лв. –
договорна лихва за периода 21.06.2019 г. /падеж на първа вноска/ до 03.01.2020 г. /падеж на
последна вноска/; 3/ вземане по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва за забава в размер на
394,22 лв. за периода от 04.01.2020 г. /датата следваща последната погасителна вноска/ до
26.03.2021г. датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от 15.04.2021 г.
датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 2017/2021 г. на РРС до
изплащане на вземането.Претендират се и направените в заповедното и в настоящото дело
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 06.06.2019 г. ответницата сключила договор за
паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател с № 3546438 за
сумата от 5000 лв. С подписването на договора ответницата се съгласила да върне сума общо
от 5555,25 лв., ведно с договорна лихва на 15 двуседмични погасителни вноски всяка в
размер на 370,35 лв., със срок на заема 30 седмици. Срокът на договора изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска 03.01.2020 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. По
1
договора от ответницата е заплатена сумата 2293,47 лв., което се признава от ищеца и
претендира остатък дължима сума 3763,13 лв. С допълнителна молба уточнява, че с
плащанията са погасени 1236.87 лв. по главницата, като остатъка от дължимата главница
възлиза на 3763.13 лв. От общо дължимата договорна лихва в размер на 555.25 лв., с
плащанията са погасени 244.53 лв., като така дължимата договорна лихва възлиза на 310.72
лв. С плащанията не е погасявана мораторна лихва. Към момента на сключване на цесията, а
именно 01.09.2020 г. същата възлиза на 192.24 лв., като останалата начислена мораторна
лихва до размера на претендираната в заявлението, а именно сумата в размер на 394.22 лв., е
начислена върху дължимата и непогасена главница.
На 01.09.2020г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. Уведомлението за извършената
цесия е приложено към исковата молба и връчено на ответницата на 21.09.2021 г.
Предвид неизпълнението на ответницата по договора за заем по инициатива на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД било учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № 2017/2021г. по описа на РРС, по което в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Предвид, че ответницата е
подала възражение в указания срок, то в случая е налице предпоставката на чл.415, ал.1, т.2
от ГПК и на заявителя е указано от заповедния съд, че следва да предяви установителни
искове в едномесечен срок. Поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане
на избраната форма на искова защита.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата, чрез пълномощника й адв. Н.Т., в който сочи, че иска е допустим, като счита
същия за основателен до размера от 2706,53 лв. за главницата, като останалите искове счита,
че следва да се отхвърлят поради недействителност на договора, поради нарушение на чл.11,
ал.1, ал. 2и чл. 20 ал. 2 от ЗПК и за нищожност на осн. чл. 26 от ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави на неустойката. Излагат се обстойни и подробни аргументи за
неоснователността на исковете и за уговорката за неустойка.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното: Видно от приложеното ч.гр.д.№ 2017/20121г. на РРС по заявление по
чл.410 от ГПК подадено от ищеца - заявител била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 1056/16.04.2021г. за сумата от 3763,13 лв. главница по договор за
паричен потребителски заем, 310,72 лв. договорна лихва от 21.06.2019 г. до 03.01.2020г.,
394,22 лв. – законна лихва за периода от 04.01.2020 г. до 26.03.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 15.04.2021г. до
окончателното му изплащане, както и разноски в размер на 189,36 лв. Заповедта била
връчена на ответницата, която е подала възражение в указания срок и по указания на съда
заявителя внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.
Между страните по делото не се спори, а и видно от сключения между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответницата Договор за паричен заем № 3546438 от 06.06.2019г.,
заемателя предоставил на ответницата като заемодател кредит в размер на 5000 лв., с които
се съгласяват да рефинансира и изцяло да погаси задължението си в размер на 3520,16 лв.
по предходен Договор за паричен заем № 3435416, сключен между тях, чрез прихващане на
задължението. Срока на кредита бил 30 седмици, с план за погасяване - 15 двуседмични
вноски, с размер на 370,35 лв. всяка, с фиксиран годишен лихвен процент по заема - 35% и
обща сума дължима от Заемателя - 5555,25 лв. Според чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договора за
заем, Заемателя трябва да представи обозпечение две физически лица – поръчители или
банкова гаранция. В случай, че Заемателя не представи обезпечението по чл. 4, ал. 1, то
според чл. 4, ал. 2 от договора за заем дължи неустойка в размер на 2609,40 лв., като
неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погастителните вноски,
2
като към размера на всяка от вноските, посочени в чл. 2, т. 2/370,35 лв./, се добавя и сумата в
размер на 173 ,96 лв.
Не се оспорва от страните, че сумата е реално усвоена от ответницата.
По делото е представен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол
на просрочени вземания“ ООД, както и разпечатка от страница от Приложение № 1, в което
фигурира и вземането срещу длъжника. Цесионера се задължил от името на цедента и за
своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията. Такова
уведомление било приложено към исковата молба и връчено, заедно с нея.
За изясняване на фактическата обстановка по делото била допусната и назначена
съдебно - счетоводна експертиза. От заключението на същата, неоспорено от страните и
прието от съда, като компетентно и пълно дадено се установява, че останалата дължима
главница е в размер на 3763,13 лв., договорната лихва – 310,72 лв., лихвата за забава за
периода посочен в ИМ от 04.01.2020 г. - датата следваща датата на последната погасителна
вноска на паричния заем до 26.03.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение, е изчислена от вещото лице в размер на 468,30 лв. Плащане по
кредита ответницата е извършила общо в размер на 2248,47 лв., от които са приети за
погасени по главницата 1236,87 лв., по договорната лихва 244,53 лв. и по неустойката
767,07 лв.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени
доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Налице е правен интерес от водене на настоящото
производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което срещу
заповедта е постъпило възражение от длъжника и даване от съда на указания на заявителя
да предяви исковете за вземанията си по заповедта. Така също по делото са налице
доказателства, че ищецът е носител на вземането спрямо ответника, произтичащо от
придобиване на ищеца на вземане от друг кредитор в посочените в исковата молба размери
за главница и лихви.
По основателността на исковете по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с
чл. 4 от ЗПК във вр. чл. 99 от ЗЗД: За уважаването на исковете ищецът следва да докаже
наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, реалното предоставяне
на сумата, претендирана като главница по договора, настъпване на падежа на задължението
на кредитополучателя, касателно връщането на главницата, както и неизпълнението на това
задължение.
По делото се установи безспорно, че между страните е бил сключен договор за
паричен заем № 3546438/06.06.2019г., като по силата на този договор ищецът предоставил
на ответницата сума в размер на 5000 лв. От главницата е погасена частично сума, като към
момента неиздължената част от нея е за сумата 3763,13 лв. По делото не се оспорва и че
вземанията по договора за потребителски кредит са прехвърлени от заемателя на ищеца.
Поради това и съдът намира, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
възникнала облигационна връзка. Съществуващите между страните отношения се основават
на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 4 и сл. от Закона за потребителския
кредит (ЗПК). Формата, съдържанието и начинът на сключване на този вид договори за
кредит са императивно определени в нормите на Закона за потребителски кредит. В
настоящия случай се установява, че повечето от реквизитите по чл.11, ал.1, т.1 – т.27 от ЗПК
не са налице. Липсва предложение за сключване на договор за паричен заем, с което да е
предоставен стандартен европейски формуляр, получаването на който ответницата да е
удостоверила с подписа си. Възраженията на пълномощника й, че договора е нищожен
поради противоречие с чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК са основателни. В случая действително не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.9, и т.12 от ЗПК, тъй като липсва погасителен план и
3
общи условия към него, където да са упоменати условията за прилагането на лихвения
процент, не е посочен размера на „печалбата на кредитора“ (възнаградителната лихва), не е
посочена каква част от двуседмичната погасителна вноска представлява главница и каква
лихва, както и с изплащането на всяка вноска каква част от лихвата се погасява. Във връзка с
условията на прилагането на лихвения процент не е уточнено дали същия се начислява
върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Без значение дали лихвения
размер е фиксиран или променлив, в договора трябва да са уточнени условията за
прилагането му. Липсата на тези реквизити е достатъчно основание да се приеме, че
договорът е недействителен и на това основание да подлежи на връщане само чистата
стойност на кредита, съгласно чл.23 от ЗПК.
Следва да се отбележи, че уговорената с чл.4 от договора неустойка за неизпълнение
на договорно задължение е неравноправна на основание чл.143, т.5 от ЗЗП, съгласно която
се предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Предвид, че неустойката в случая е около 50 % от заетата сума, то нейния размер се явява
необосновано висок. Същевременно същата не е свързана с неизпълнение на основното
договорно задължение на заемателя да върне заетата сума, а произтича от неизпълнението
му да предостави в срок от три дена поръчителство чрез двама поръчителя или банкова
гаранция от 5555,25 лв. При неизпълнение е предвидено неустойката да се кумулира към
размера на погасителната вноска, с което по същество става добавък към възнаградителната
лихва на търговеца и го обогатява неоснователно, като същевременно представлява скрито
оскъпяване на кредита. Установи се от заключението на вещото лице, че ответницата е
извършила плащане по кредита 2248,47 лв., а ищеца признава, че му е платена сумата
2293,47 лв., поради което в този размер следва да се приспадне от общото задължение за
главница 5000 лв. и ответницата следва да заплати сумата 2706,53 лв., която ответницата
признава с отговора си.
Предвид констатираната недействителност на договора и недължимостта на
вземанията за лихви, неустойка, както и другите разходи по кредита, претендирани от
ищеца, то съдът намира, че следва да бъде уважен само искът относно размера на главното
вземане за главница, като в останалата си част исковете следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
По отношение разноските в производството: Съгласно Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното
производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца следва да се
възложат в тежест на ответницата, съразмерно с уважената част от иска. В заповедното
производство разноските са в общ размер на 189,36 лв., като ответницата следва да заплати
на ищеца разноски от 114,70 лв., включваща държавна такса и юрисконсулско
възнаграждение. В исковото са направени такива в общ размер от 611,16 лв., от които
161,16 лв. заплатена държавна такса, 150 лв. за юрисконсулско възнаграждение (определено
от съда на основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ), както и 300
лв. за вещо лице. Предвид уважаването само на установителния иск за главница, то
ответника следва да заплати в исковото производство разноски в размер на 372,81 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че М. В. Й., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ******************* дължи на “Агенция за контрол на просрочени
4
задължения“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
представлявано от Управител Янислав Бориславов Янакиев сумата от 2706,53 лв. (две
хиляди и шест лева и петдесет и три стотинки), представляваща главница по Договор за
паричен заем № 3546438, сключен на 06.06.2019 г., сключен между “Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и ответника, ведно със законната лихва върху
вземането, считано от 15.04.2021г. – датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата, вземането по който е прехвърлен от “Изи Асет
Мениджмънт“ АД на ищеца с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 30.01.2017г. и за която сума е издадена Заповед за изпълнение
№ 1056/16.04.2021г. по ч.гр.д. № 2017/2021г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1
от ГПК искове за признаване на установено, че М. В. Й., с ЕГН ********** дължи на
“Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК ********* вземане по чл. 79,
ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 310,72 лв. – договорна лихва за периода
21.06.2019 г. /падеж на първа вноска/ до 03.01.2020 г. /падеж на последна вноска/ и вземане
по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва за забава в размер на 394,22 лв. за периода от 04.01.2020
г. /датата следваща последната погасителна вноска/ до 26.03.2021г. датата на подаване на
заявлението , за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1056/16.04.2021г. по ч.гр.д.
№ 2017/2021г. по описа на РРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. В. Й., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ************** да заплати на “Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД с ЕИК ********* разноски по заповедното производство в размер на 114,70 лв . и
разноски в исковото производство в размер на 372,81 лв., съразмерно с уважената част на
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5