В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Славка Кабасанова |
| | | | | |
като разгледа докладваното от | Славка Кабасанова | |
Административно наказателно дело |
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН. Образуване е по подадена от Х.В.М., ЕГН: …, с адрес: гр.П., ул…. № …, ет…., ап…., жалба против наказателно постановление № …/… г. на началника на РУП гр.Ч., с което за нарушение на чл.100, ал.1, т.4 ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл. 185 ЗДвП; за нарушение на чл.6, т.1 пр.ІІІ ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева на основание чл.183, ал.3, т.6 ЗДвП, а на осн.чл.157 ал.3 ЗДвП вр. с чл.4 ал.1 т.18 от Наредба № Iз-1959/07 г. на МВР, са му отнети 4 контролни точки; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 ЗДвП. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, поради допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, поради това, че от датата на установяване на нарушението до датата на връчване на наказателното постановление на нарушителя е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.82, ал.3 от ЗАНН. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Ответникът по жалбата РУП град Ч., не изпраща представител в съдебно заседание. РП Ч., редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище. След като разгледа жалбата, изложените от страните доводи и като се запозна с материалите по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На …г. мл.автокотрольор в РУП гр.Ч. Р.С., свидетел по делото, съставил акт № … за установяване на административно нарушение против Х.В.М., за това, че на същата дата около … часа, в гр.Ч., ул…., до входа на ПГСГС гр.Ч., управлява лек автомобил „…” с рег.№ …, в посока с.Х., при което допуска следните нарушения: 1. Водачът предприема и извършва маневра изпреварване на друго МПС в зоната на действие на пътен знак В24, поставен след кръстовището с ул…., с което не съобразява своето поведение с указанието на пътния знак; 2. Водачът при проверката не представя знак за годишен технически преглед; 3. Водачът при проверката не представя контролен талон към СУМПС, потвърждаващ валидността му, нарушения на чл.6, т.1, предл.3, чл.100, ал.1, т. 1 и 4 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетел-очевидец полицай К.Ш., служител на РУП гр.Ч., свидетел по делото. Бил предявен на нарушителя и той го подписал. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № …/… г. на началника на РУП гр.Ч., с което на М. за нарушение на чл.100, ал.1, т.4 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, на основание чл. 185 ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 пр.3 ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева, на основание чл.183, ал.3, т.6 ЗДвП, а на осн.чл.157 ал.3 ЗДвП вр. с чл.4 ал.1 т.18 от Наредба № Iз-1959/07 г. на МВР са му отнети 4 контролни точки; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 ЗДвП. Съгласно чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи контролния талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство. В чл.100, ал.1, т.4 ЗДвП е предвидено задължение за водач на МПС да носи и превозните документи определени от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съгласно чл.6, т.1, предл.3 ЗДвП, участниците в движе?ието съобразяват своето поведение с пътните знаци. Следва да се има предвид, че актовете за установяване на административно нарушение не се ползват с презумптивна доказателствена сила. Отразеното в тях подлежи на доказване с гласни доказателствени средства в производството по оспорване на издаденото наказателно постановление пред съда. От АУАН съставен срещу жалбоподателя М. се установява, че служителите на РУП гр.Ч. – Р.С. и К.Ш., са свидетели на нарушението. Те са възприели пряко и непосредствено изпълнителното деяние на нарушенията, във връзка с които е санкциониран М. и показанията са им от голямо значение за изясняване на обективната фактическа обстановка. При разпита на свидетеля С. в съдебно заседание обаче, се потвърждава извършването само на нарушенията по чл.100, ал.1, т.4 ЗДвП и чл.6, т.1, предл.3 ЗДвП. Свидетелят твърди, че не е санкционирал водача, за това, че не носи и не представя контролен талон към СУМПС. Свидетелят Ш. при разпита му в съдебно заседание признава, че не си спомня нищо във връзка с издадения акт срещу жалбоподателя, тъй като нарушенията са извършени преди повече от 4 години. Административнонаказващият орган не се справи с доказателствената тежест в производството по делото, да докаже „административното обвинение”. Нарушенията описани в обжалваното наказателно постановление подлежат на доказване изключително с гласни доказателствени средства, но само на база показанията на актосъставителя Р.С., съдът не може да приеме, че те са извършени. Съдът следва да отмени санкционния акт, поради недоказаност. Не се установява по категоричен начин Х.М. да е извършил нарушенията описани в наказателното постановление. В хода на административнонаказателното производство е допуснато посоченото в жалбата съществено процесуално нарушение, предвид това, че издаденото на …. наказателно постановление е връчено на Х. М. четири години по-късно, след погасяване на административнонаказателната му отговорност. По делото няма данни, какви действия е предприел административÝонаказващият орган във връзка с необходимостта своевременно да връчи на нарушителя издаденото срещу него наказателно постановление. По делото е представен оригинал на обжалваното наказателно постановление, върху което няма отбелязване за връчване по реда на чл.58, ал. 2 ЗАНН, поради това, че евенуално М. не е открит на адреса, на който живее. Административнонаказателната отговорност на Х.М. за извършеното от него административно нарушение на …. е погасена по давност, съгласно чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл.334, т.4, във вр. с чл. 24, ал.1, т.3 НПК, във вр. с чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 НК. Изминали са повече от три години от извършване на административното нарушение до връчване на санкционния акт. Само свевременно наложената санкция се явява съответна на целите на специалната и генералната превенция. Административнонаказващият орган е следвало да прекрати производството с мотивирана резолюция, а не да пристъпва към връчване на НП повече от 4 години след извършване на административното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран. Съдът счита, че жалбата е основателна, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Водим от горното, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ като незаконосъобразно, наказателно постановление № …/… г. на началника на РУП гр.Ч., с което на Х.В.М., ЕГН: …, с адрес: гр.П., ул…. № …, ет…., ап…, с което за нарушение на чл.100, ал.1, т.4 ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл. 185 ЗДвП; за нарушение на чл.6, т.1 пр.ІІІ ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева на основание чл.183, ал.3, т.6 ЗДвП, а на осн.чл.157 ал.3 ЗДвП вр. с чл.4 ал.1 т.18 от Наредба № Iз-1959/07 г. на МВР са му отнети 4 контролни точки; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 ЗДвП. Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от събощаването му на страните пред Административен съд гр.Смолян. |