Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в
публичното заседание на деветнадесети май през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА
при секретаря В.И. , като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№
13414 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение № 147712 от 21.06.2019 г. СРС, 151 с-в, по гр.д.№ 11930/2018 г. е
прогласил за нищожен по иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.последно ЗЗД,
предявен от А.К.Д. против Т.И.П. писмен договор за взаимопомощ и сътрудничество
от 20.05.2015 г, като сключен във връзка с неоткрито наследство; отхвърлил е
като неоснователен предявения от А.К.Д. против Т.И.П. иск по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД за признаване за установено, че договорът за взаимопомощ и сътрудничество
от 20.05.2015 г. е нищожен поради липса на форма и е осъдил Т.И.П. да заплати
на А.К.Д. по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от
6 200 лв.-получена без основание от ответника по нищожен договор за
взаимопомощ и сътрудничество от 20.05.2015 г. със законната лихва от подаване
на исковата молба-20.02.201 г.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ответника Т.И.П. в частта, с която са
уважени исковете срещу него с правно основание чл.26, ал.1, пр. последно ЗЗД и
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.Въззивникът твърди, че в посочената част решението е
необосновано и постановено в противоречие с материалния закон.Излага доводи, че
процесният договор е изпълнение на морален дълг от ищцата и направеното
завещание е израз на благодарност за оказваната от нея финансова подкрепа и с
подписването му не се нарушават правилата на добрите нрави.Твърди, че договорът
няма за предмет неоткрито наследство, а представлява алеаторен договор, който е
действителен и отразява действителната воля на страните.Излага доводи, че
преценката за еквивалентността на престациите следва да се съобразява принципа
на свобода на договарянето /чл.9 ЗЗД/ и да се изследва преследваната цел от
страните и дали тя е свързана с удовлетворяване на значим, допустим от закона
интерес.Въззивникът твърди, че ищцата е виновната страна за разваляне на
договора и не може да черпи права от собственото си противоправно поведение и
процесната сума е получена от него с основание.Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли предявените искове с правно основание чл.26,
ал.1, пр.4 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.Претендира разноски.
Ответницата по
въззивната жалба- А.К.Д. оспорва същата.Твърди, че изложените в нея оплаквания
за нарушение на материалния закон са неконкретизирани, и че обжалваното решение
е обосновано и правилно.Поддържа становище, че твърденията на въззивника са противоречиви,
и че ищцата е заплащала уговорените месечни суми в изпълнение на договора, а не
от морални съображения.Твърди, че първоинстанционният съд е изложил подробни
мотиви и е анализирал съдържанието на сключения договор и волята на страните и
е достигнал до правилния извод за неговата нищожност.Излага доводи, че с оглед
нищожността на договора не може да се обсъжда развалянето му, и че тя не е била
длъжна да го изпълнява, а връщането на даденото по нищожен договор е последица
от прогласяване на нищожността.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.последно ЗЗД, чл.26,
ал.2, пр.3 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.Ищцата-А.К.Д. твърди, че на 20.05.2015
г. с ответника Т.И.П. е сключила договор за взаимопомощ и сътрудничество, с
който ответникът е поел задължението да й завещае собствения си имот-апартамент
№ 6 в жк „****срещу задължението й да го подпомага парично със сумата от 200
лв. месечно, както и да му оказва лекарска помощ, когато е необходимо и
надлежно, тъй като притежава необходимата квалификация.Ответникът е поел
гаранция, че се задължава да не ипотекира, залага, продава и използва жилището
за взимане на заеми и кредити.В изпълнение на договора ответникът й е
предоставил копие от негово саморъчно
завещание в нейна полза и протокол от депозирането му при нотариус за
съхранение.Ищцата твърди, че е започнала ежемесечно да заплаща на ответника
сумата от 200 лв., като до момента на предявяване на иска е платила общо
6 200 лв.В началото на м.01.2018 г. ответникът е поискал увеличение на
сумата на 300 лв. месечно заради инфлацията, но тя е отказала, тъй като
договорът не съдържа уговорка за актуализация на сумата и след проведени
консултации с адвокат е разбрала, че договорът е нищожен и не поражда действие,
тъй като по същество представлява договор за издръжка и гледане, но не е
сключен в предвидената от закона форма, прехвърлянето е отложено за
неопределено бъдеще и е обвързано със завещанието, което може да бъде
оттеглено.Твърди, че ответникът е отказал да се консултира с адвокат, за да
разбере за проблема с договора, както и да подпише друг договор, но е държал да
получава по 300 лв. месечно, поради което ищцата е отказала да заплати сумата
за месец януари 2018 г.Моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договора за взаимопомощ и съвместно сътрудничество, сключен
между нея и ответника на 20.05.2015 г. на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй
като законът не допуска да се прави завещание с договор, както и на основание
чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД поради липса на форма и да осъди ответника да й заплати
сумата от 6 200 лв., получена без основание сума по договора от 20.05.2015
г. платена за периода м.06.2015 г.-м.12.2017 г. със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Представен е
договор от 20.05.2015 г., сключен в обикновена
писмена форма между Т.И.П. и А.К.Д. за съвместно сътрудничество и
взаимопомощ, в който е посочено, че Т.И.П. завещава собствения си апартамент в
гр.София, жк „****на А.К.Д., която ще го получи след смъртта на Т.П..Страните
са се договорили, че дотогава А.Д. не е собственик на апартамента, няма право
да го ползва и да има каквито и да е претенции и искания, а тя се задължава да
подпомага Т.П. с парична сума от 200 лв. всеки месец до края на живота му, като
ги внася по банков път с разписка от 20-то до 30-то число на текущия месец.Ако
по някаква причина е неплатежоспособна за текущия месец, на следващия месец
трябва да внесе и двете вноски, в противен случай Т.П. има право да прекрати
договора и да оттегли завещанието.Страните са посочили, че Т.П. гарантира, че
няма да ипотекира, залага, продава и използва апартамента си за взимане на
кредити, заеми и др. финансови запори, докато е жив.А.Д. е декларирала, че ще
оказва на Т.П. лекарска помощ, когато е
необходимо: спешно и належащо, защото има необходимите познания като
лекар-специалист.Т.П. е подписал договора като завещател, а А.Д.-като дарител.
Представено е и
завещание от 20.05.2015 г., съставено от Т.И.П., с което завещава на А.К.Д.
собствения си апартамент № 6, находящ се в гр.София, жк „****.
Видно от протокол
от 20.05.2015 г. завещанието е оставено за съхранение в кантората на Цветелина
Колева, помощник-нотариус на Г.Й.-Д.с рег.№ 343.
По делото са
представени и 27 бр. платежни нареждания за превеждани суми в размер на по 200
лв. месечно от А.Д. в полза на Т.П. с посочено основание-„спонсорство подпомагане“
за периода 25.06.2015 г.-20.12.2017 г.
Ответникът не
оспорва, че е получил сумата от 6 200 лв. на основание договора от
20.05.2015 г.Страните не спорят, че ищцата е спряла да изпълнява задълженията
си по договора, както и че ответникът е оттеглил направеното от него завещание.
Разпитаната по
делото свидетелка М.П.твърди, че е с ответника са съседи и приятели.Твърди, че
той живее на ул. „Цар Иван Асен II“, и че има и друг имот в гр.София, жк
„Дружба“, в който живее наемателка.Т. страда от мигрена и получава пристъпи на
главоболие, пречи му шума, светлината, шума, изпада в нервни кризи, получава и
бъбречни кризи.Т. и А. са се запознали по повод неговото здравословно
състояние, ищцата е била внимателна и отзивчива и ответникът й се е доверил,
споделил й е, че не е женен, няма деца и са стигнали до желание тя да получи
неговия апартамент със завещание срещу заплащане по 200 лв. месечно докато е
жив.Твърди, че Т. си е написал собственоръчно завещанието и заедно с ищцата са
го представили на нотариус за съхранение.Твърди, че между страните няма
договорки А. да полага някакви грижи за него.А. е превеждала сумата от 200 лв.
по банков път и не е идвала в дома на Т..Свидетелката не знае Т. да е искал от
ищцата да му плаща по 300 лв. месечно.В началото на 2018 г. свидетелката е
разбрала, че А. не желае повече да му плаща, защото е имала претенции.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е приел, че процесният договор е нищожен като сключен във връзка с
неоткритото на собственика на имота наследство.За да направи този извод
първоинстанционният съд е анализирал подробно съдържанието на договора, като е
съобразил, че завещаването на имота представлява престация по договора срещу
насрещна парична престация; ответникът
се обозначил като „завещател“ и собственикът на имота; уговорено е
собствеността върху имота да премине в патримониума на ищцата след смъртта на
завещателя; уговорено е, че при неизпълнение на задължението на ищцата
завещанието се оттегля, т.е. страните по договора целят правото на собственост
да бъде прехвърлено на ищцата чрез завещателното разпореждане срещу насрещна
парична престация и сделката засяга бъдещото наследство на ответника и
последиците се проявяват едва след откриване на наследството на наследодателя,
който я сключва приживе.Съдът е приел, че не се касае за договор за прехвърляне
на имот срещу задължение за издръжка и гледане, който би бил нищожен поради
липса на форма, тъй като е уговорено собствеността да премине след смъртта на
завещателя, а за ненаименован договор по повод неоткрито наследство на
ответника.Съдът е изложил е мотиви, че нищожната сделка върху неоткрито
наследство е възможно да бъде както разпоредителна, така и на управление или
предварителен договор, и че може да бъде сключена както от лице, различно от
бъдещия наследодател, така и от самия наследодател.Съдът е приел, че в случая
не се касае за договор с невъзможен предмет, нито за договор, сключен в
противоречие със закона, и че валидността на саморъчното завещание не е предмет
на спора, а и същото е оттеглено.По отношение на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
съдът е приел, че същият е основателен, тъй като ищцата е престирала по нищожен
договор процесната сума, като получаването й не се оспорва от ответника.
Настоящият съдебен състав
споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща
към тях.При постановяването на решението не е установено нарушение на
императивни материалноправни разпоредби.Решението е постановено след обсъждане
на всички събрани по делото доказателства и анализ на съдържанието на процесния
договор.
Със сключения договор
страните са се договорили за преминаване на собствеността на апартамента след смъртта
на ответника, т.е. предмет на договора е неоткритото му наследство.С оглед
разпоредбата на чл.26, ал.1, пр. последно ЗЗД договорите върху неоткрити
наследство са нищожни.Разпореждането на едно лице с имуществото му след
неговата смърт е позволено само в изрично предвидените от закона случаи
/завещание, делба-дарение, делба-завещание/, като процесната сделка не е сред
тях.
С оглед констатираната
нищожност на договора на посоченото основание доводите на въззивника, че не са
накърнени добрите нрави, и че не е накърнена еквивалентността на престациите,
са ирелевантни към предмета на спора.Несъстоятелни са оплакванията, че ищцата е
виновна за разваляне на договора, и че се опитва да черпи права от собственото
си неравноправно поведение, тъй като на разваляне подлежат само действителни договори.
С оглед основателността на
иска по чл.26, ал.1, пр. последно ЗЗД и признанието на ответника, че е получил
процесната сума основателен е и иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, тъй като същият
я е получил без основание /в този смисъл са и разясненията по т.1 на ППВС №
1/1979 г./.Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗЗД когато договорът бъде признат за
нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна
всичко, което е получила от нея.
Доводите, изложени от
пълномощника на въззивника едва в пледоарията, че в представените по делото
вносни бележки не е посочен процесния договор, а е записано спонсорство, респ.
подпомагане, е преклудиран и не следва да се обсъжда.Следва да се добави, че в
първоинстанционното производство ответникът е направил признание, че е получил
сумата от 6 200 лв. по силата на
процесния договор /с.з.на 27.02.2019 г./.
Други конкретни оплаквания
не са посочени във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд е обвързан от изложеното в нея.
Поради съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сумата от 680 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.Въззивникът не е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147712
от 21.06.2019 г. СРС, 151 с-в, по гр.д.№ 11930/2018 г. в частта, с която са
уважени предявените от А.К.Д. против Т.И.П. искове с правно основание чл.26,
ал.1, пр.последно ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 6 200 лв.
ОСЪЖДА
Т.И.П. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на А.К.Д. с ЕГН ********** и
с адрес: *** сумата от 680 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.