РЕШЕНИЕ
№ 446
гр. Варна , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110202268 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К. Д.
Д. ЕГН **********, против Наказателно постановление № 21-0819-
002030/02.06.2021г. на Началник Група към ОД на МВР, Сектор „Пътна Полиция-
Варна, с което са му наложени:1. административно наказание „глоба“ в размер на 10
лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП и 2. административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., както и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал. 3, т.1 от
ЗДвП.
В жалбата се сочи, че Д. не е съгласен с определените му в НП наказания, поради
това моли за отмяна на НП. Сочи, че не бил съгласен с резултата от кръвната проба,
поради това поискал повторно изследване в 7-дневен срок от връчване на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата. Ангажира и писмени доказателства за извършено химическо изследване на
контролната проба. Във второто по ред заседание се явява единствено въззивникът,
1
който моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен
процесуален представител- юрисконсулт, който счита, че АНП е проведено правилно и
законосъобразно. В становището се моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 24.05.2021год., въззивникът управлявал л.а. „Ауди А4 Авант“ с рег.№
СС8378АР, когато около 02:33 часа в гр.Варна, по бул.”Осми приморски полк”“ посока
центъра, до пътен възел с бул. „Христо Смирненски“, бил спрян за проверка от Г.П. и
Красен Ефтимов- автоконтрольори в Сектор ПП-ОД на МВР-Варна. В хода на
проверката въззивникът не представил на органите на полицията свидетелство за
управление на МПС. Той бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
алкотест Дрегер с №0170, което отчело съдържание на алкохол в издишвания въздух в
размер на 0,53 промила. С оглед показанията на дрегера и предвид обстоятелството, че
той не приел показанията на техническото средство, на въззивникът бил издаден талон
за медицинско изследване, в който било посочено, че е връчен в 02,55 часа на същата
дата, както и че въззивникът е уведомен, че трябва да се яви в МБАЛ Св.Анна до 45
минути т.е.- до 03.40 ч..
На същата дата срещу въззивникът бил съставен АУАН бл. №
426156/24.05.2021год., в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 5,
ал.3, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил надлежно предявен и връчен на
въззивникът, който го подписал без възражения.
Въззивникът посетил МБАЛ „Св.Анна“-Варна, където в 03.32 ч. дал кръв за
изследване. Химическото изследване установило наличие на алкохол в кръвта в размер
на 0.53 промила.
Тъй като в срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили възражения срещу АУАН, АНО
приел фактическите и правните констатации в АУАН, като приел и установената
алкохолна концентрация от химическото изследване и издал атакуваното НП. В
същото приел, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 и чл. 100, ал.1,
т.1 от ЗДП и на основание чл. 174, ал.1 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в
размер на 500 лв. и адм. наказание лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца,
а на основание чл. чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му наложил адм. наказание глоба в
размер на 10 лв.
2
НП било връчено на въззивника на 03.06.2021г. На 04.06.2021г. той подал молба до
Началника на Сектор ПП-Варна, с искане на основание чл.27, ал.3 от Наредба №1
/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози за негова сметка, да бъде
извършен повторен химичен анализ на кръвната проба. На 11.06.2021г. молбата на Д.
била препратена до МБАЛ“Св.Анна“ – Варна. На 18.06.21г. бил извършен химичен
анализ на контролната проба, който установил концентрация на алкохол в кръвта в
размер на 0, 46 промила. Резултатът от анализа бил обективиран в Протокол за
химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта №457/18.06.2021г. .
В хода на съдебното производство бе изискана и приобщена справка от Сектор
ПП-Варна, като от същата и от представената молба на Д. е видно, че възз. се е
възползвал от възможността предоставена му от чл.27, ал.3 от Наредба №1
/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози / Наредба №1/. Приобщен бе и
протокол №457/18.06.2021г. от изследване на контролна проба от 24.05.2021г. на
МБАЛ Св.Анна-Варна, от който е видно, че при повторно изследване на кръвната
проба на основание чл.27, ал.3 от Наредба №1, в срокът по чл.26, ал.4 от същата, е
установена концентрация на алкохол в кръвта на въззивника- 0, 46 промила.
В хода на съдебното следствие бе разпитана и св.Кр.Н., химичен лаборант в
отделение по Съдебна медицина при МБАЛ Св.Анна-Варна, извършила
първоначалното и повторно химическо изследване на кръвната проба на въззивника.
Същата разясни реда за съхранение и изследване на кръвните проби в МБАЛ Св.Анна-
Варна, начинът на съхраняване в хладилник при температура + 4 градуса до + 8
градуса. Химичният лаборант сочи, че факторите които се отразяват на пробата са
времетраенето на нейното съхранение, концентрацията на пробата и отпепетирането.
По делото бяха приобщени и разпечатките от извършените анализи на кръвната
проба на въззивника съответно по протокол №375/25.05.21г. и по протокол
№475/18.06.21г. Съгласно разпечатките на 25.05.2021г., са извършени два анализа на
кръвната проба, като при първия анализ извършен в часовия интервал от 09.29ч. до
09.35ч. е отчетена алкохолна концентрация 0,5196 /респективно до втория знак на
десетичната запетая-0,51/ , а при втория анализ извършен в интервала от 09.37ч. до
09.42ч. на същата дата е отчетена концентрация 0,5482 / 0, 54/ т.е. разликата между
двете изследвания изчислена математически е 0, 0286 /0,02- до втория знак на
десетичната запетая вкл./ т.е. разликата в резултатите в отчетената крайна
концентрация при анализите не е повече от 0, 10 на хиляда. Съгласно разпечатките на
18.06.2021г. при повторното изследване на кръвната проба, също са извършени два
3
анализа: при първия анализ извършен в часовия интервал от 10.14ч. до 10.19ч. е
отчетена алкохолна концентрация 0,4657 /счетено до втория знак след десетичната
запетая - 0,46/, а при втория анализ извършен в интервала от 10.33ч. до 10.50ч. на
същата дата е отчетена концентрация 0,4599 /0,45/ т.е. разликата между двете
изследвания изчислена математически е 0, 0058 /0,01/ т.е. разликата в резултатите в
отчетената крайна концентрация при анализите отново не е повече от 0, 10 на хиляда.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени приложени към
АНП и събрани в с.з, така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност
не водят на различни правни изводи.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелката Кр.Н., като безпристрастни
и незаинтересовани от изхода на делото, кореспондиращи със събраните писмени
доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 04.06.2021г. видно от
входящия номер/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Сектор
към ОД на МВР, Сектор „Пътна Полиция-Варна, съгласно заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от
компетентен орган – младши автоконтрольор при Сектор ПП-Варна, съгласно същата
заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е
съществено, т.к. не ограничава правото на защита.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
4
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя– трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Като прецени всички доказателства по делото по отделно и в тяхната
съвкупност съдът прецени, от правна страна следното:
По пункт втори от НП: /административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.,
както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал. 3, т.1 от
ЗДвП/
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДП на водачът на ППС е забранено
да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози;. Забраната е скрепена с
предвидената в чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП административнонаказателна санкция за
водачите, управляващи ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до
0,8 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух.
Съгласно чл. 174 ал. 4 ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол,
се определя от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието. Този ред е установен именно с Наредба №1 /19.07.2017г.
за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 3 от наредбата при извършване
на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се
установява с техническо средство. А съгласно ал.2 и ал.3 на същата разпоредба при
съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец, който се
придружава придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона
за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. Талонът се попълва в три екземпляра,
5
като първият се връчва от контролния орган на водача срещу подпис
Съгласно чл.3а от Наредбата установяването на концентрацията на алкохол в кръвта
се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в
горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:
1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;
2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста;
3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.
В тези случаи контролният орган вписва в талона:
1. мястото, където да се извърши установяването;
2. срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на
територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с
доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за
вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване, и до 120 минути - в останалите случаи.
Крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост
от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен
анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за
ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.
Видно от доказателствата по делото, възз. не е приел показанията на техническото
средство, което е отбелязано в издадния му талон за кръвно изследване. Същият е бил
спрян за проверка в рамките на гр.Варна, на чиято територия се намира лечебното
заведение указано в талона –МБАЛ Св.Анна, като Наредбата фиксира срок до 45
минути за явяването на водача в лечебното заведение. Видно от приложения по делото
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещество или техни аналози, проба е взета в 03.32ч., т.е. в
предвидения срок по Наредбата. Видно от същия протокол, пробата е взета от доктор
Велико Георгиев – лекар-медицински специалист при МБАЛ. Съгласно чл.14 от
цитираната Наредба, при медицинското изследване лекарят описва състоянието на
6
изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на съзнанието му, както и
абстинентните му прояви, когато има такива. Резултатът от изследването, събраните
анамнестични данни за налични заболявания (диабет, епилепсия и др.) и за приетите от
изследваното лице лекарствени продукти през последните 24 часа се вписват в
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози по
образец съгласно приложение № 4. Протоколът се подписва от медицинския
специалист по чл. 12, ал. 1, извършил изследването. Видно от приложения по делото
протокол за медицинско изследване, същият отговаря на приложение 4 на Наредбата.
В него са вписани и всички изискуеми реквизити, като освидетелстващият лекар
Георгиев е описал и необходимите обстоятелства, в това число и че лицето е
употребило алкохол- бира в количество 660мл. в около 01.45ч., както и че има
психични заболявания- шизофрения, във връзка с които приема лекарства. Отбелязано
е и че лицето е приело лекарства през последните 24 часа по повод заболяването си. От
събраните по делото доказателства е видно, че след вземане на пробата същата е била
съхранявана в хладилник при температура + 4 градуса до + 8 градуса. Спазено е било
и изискването на чл.22, ал.1 и ал.2 от Наредбата кръвната проба да бъде изследвана по
газхроматогравски метод и да бъде подложена най –малко на двукратен анализ, като
видно от приложените разпечатки от изследванията на кръвната проба на въззивника,
резултатите от отчетената крайна концентрация в двата анализа, извършени на
25.05.2021г. не се различават с повече от 0,10 на хиляда, като тяхната средно
аритметична стойност е 0, 53 промила.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредбата в седемдневен срок от връчване
на наказателното постановление изследваното лице може да поиска за своя сметка
повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е
изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4. В случая въззивникът се е възползвал от това свое
право, като в деня следващ връчването на НП е поискал повторно изследване за своя
сметка на кръвната проба. Такова е било извършено на 18.06.2021г., като същото е
обективирано в Протокол за химическа експертиза №457/18.06.21г. Спазен е и срокът
на чл.26, ал.4 от Наредбата, доколкото повторното изследване е извършено по-малко
от месец след вземане на кръвната проба. При втория анализ, извършен на 18.06.2021г.
също е спазено изискването на чл.22, ал.2 от Наредбата, като резултатите от отчетената
крайна концентрация в двата анализа, извършени на 18.06.2021г. не се различават с
повече от 0,10 на хиляда, като тяхната средно аритметична стойност е 0, 46 промила.
С оглед на гореизложеното и съдът сформира извод, че в хода на конкретно
развилото се АНП са спазени всички изисквания на Наредба №1 /19.07.2017г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, като напълно кредитира резултатите от първоначалното
7
изследване на кръвта, обективирано в Протокол за химическа експертиза №375 от
25.05.2021г. и резултатите от повторното изследване на контролната проба,
обективирани в Протокол за химическа експертиза №457/18.06.21г.
В конкретния случай, не е спорно, че въззивникът е управлявал МПС след употреба
на алкохол, спорно е дали това е било в концентрация над допустимата от закона, а
именно над 0,5 промила.
От доказателствата по делото е видно, че резултатът от 0,46‰ концентрация на
алкохол в кръвта е установен на 18.06.2021г., т.е. след издаване на процесното НП и
след връчването му на нарушителя. Именно след извършване на последното
процесуално действие санкционираният Д. е решил да се възползва от процесуалната
възможност, установена в чл.27, ал.3 от Наредба № 1. Няма спор между страните, че
повторното изследване е извършено в тримесечния срок, установен в чл.26 от същата
Наредба, както и че изследването е поискано в 7-дневен срок от връчване на НП, а
именно на 04.06.2021г Релевантно е обстоятелството, че след като процесното НП е
издадено на 02.06.2021 г., обективно невъзможно е АНО при произнасянето си да
съобрази резултати, които са обективирани в документ, изготвен на по-късна дата.
Настоящият състав счита, че при произнасянето си досежно законосъобразността на
оспорваното НП, следва да вземе предвид становището в показанията на св.Кр.Н.,
химичен лаборант, изготвил и двете химични изследвания. Същата разясни факторите,
които дават отражение върху изследваните проби. Посочи, че уредът, с който се прави
изследването - газхроматограф бил калиброван при всяко изследване. Съдът намира, че
доказателства за неговата калибровка не е нужно да бъдат събирани, тъй като такова
оспорване от страните не бе направено, от една страна, а от друга страна, средствата
които подлежат на метрологичен контрол по силата на Закона за измерванията са
изчерпателно посочени в Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, като газхроматографа, с каквато апарат е направено
изследването, не е измежду тях.
Съдът намира, че при решаване на въпроса за съставомерността на деянието следва
да бъде отчетено обстоятелството, че при повторното изследване няма данни, пробата
да не е отговаряла на изискванията на Наредбата за съхранение на пробите, в какъвто
смисъл са показанията на св.Н.. Факторите повлияващи на пробата като времетраене,
отпепетиране и прочие изброени от Н. очевидно са взети предвид от законодателя, тъй
като те са предвидими фактори. Времетраене на съхранение на кръвните проби,
обстоятелството, че същите следва да бъдат пепетирани обаче, не би могъл да се вмени
във вина на въззивникът, който има право да се възползва от дадената му в чл.27, ал.3
от Наредбата възможност да поиска повторно изследване на пробата, стига да е спазен
срокът по чл.26, ал.4, който в случая безспорно е спазен. С оглед горното съдът
8
намира, че справедливо, а и изцяло съобразено с изискванията на чл.22, ал.2 от
Наредбата е да бъде приета като крайна концентрация средноаритметичната стойност
между всички извършени анализи, а именно два при първоначалното изследване на
кръвта и два при изследване на контролната кръвна проба.
Съгласно чл.22 от Наредбата изследването на пробите се извършва по
газхроматогравския метод, като анализите се извършват най-малко двукратно.
Наредбата не конкретизира дали се касае за анализи при първоначалното или при
повторното изследване, поради което и съдът намира, че показанията на всеки един от
анализите, в случая общо четири, би могло да бъде отчетен след като резултатите в
отчетената крайна концентрация не се различават с повече от 0, 10 на хиляда, както
изисква Наредбата. Видно от тези анализи при първоначалното изследване са отчетени
0,5196 /респективно до втория знак на десетичната запетая-0,51- при първи анализ/ , а
при втория анализ извършен е отчетена концентрация 0,5482 / 0, 54/ . При анализа на
контролната проба са са отчетени : при първия анализ- алкохолна концентрация 0,4657
/счетено до втория знак след десетичната запетая - 0,46/, а при втория анализ -
концентрация 0,4599 /0,45/. При всички тези анализи на първата и контролната проби,
резултатите в отчетената крайна концентрация не се различават с повече от 0, 10 на
хиляда, изчислено математически. Доколкото изчисляването на средноаритметично
число между всички анализи, освен елементарни познания по математика, не изисква
други специални научни знания, то настоящият състав сам установи, че при тези данни
от двата протокола и разпечатките от газхроматогравските изследвания /от 25.05.2021г.
и от 18.06.2021г./, тяхната средноаритметична стойност е 0, 49 ‰ / от приетите
показания в двата протокола- 0,53‰ и 0,46‰ или 0,49835‰ /от четирите анализа
на пробите-0,5196 , 0,5482, 0,4599 и 0,4657 промила/ т.е. средноаритметичната
стойност е 0, 49 ‰ съгласно изискването на Наредбата за отчитане на резултата до
втория знак след десетичната запетая включително, което е с 0,01‰ под максимално
допустимата стойност на алкохолна концентрация в кръвта, съгласно установеното в
чл.174, ал.1 от ЗДвП /приложима редакция в ДВ, бр.101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г., изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.)). В този смисъл е и
практиката на Административен съд- Варна по идентичен казуси- Решение по КНАХД
№ 3230 по описа на съда за 2016г., Решение по КНАХД № 2646 по описа на съда
за 2017г. и др.
Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че въззивникът не е нарушил
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като липсват безспорни и категорични
доказателства той да е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 промила, а напротив налични са такива, че той е управлявал с концентрация под 0,5
промила, а именно с 0, 49 ‰. Поради това и АНО неправилно е ангажирал
отговорността му, като неправилно е приложен материалния закон. Затова и НП
9
подлежи на отмяна по този пункт.
По пункт първи от НП: /административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на
основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП/.
Съгласно чл. 100, ал. 1,т.1 от ЗДвП „Водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него. Настоящият състав намира, че
нарушението е безспорно доказано, тъй като в рамките на извършената му проверка на
24.05.2021г. водачът не е представил на компетентните органи контролен талон към
СУМПС. Поради това и правилно е ангажирана административно наказателната му
отговорност по чл. чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба”
в размер на 10 лв. за водач, който не носи контролен талон. Санкцията е определена от
закона в абсолютен размер и съдът не разполага с възможност за нейната промяна.
Поради което и НП подлежи на потвърждаване по този пункт.
От приложената по делото справка за нарушител/водач, да е видно, че към
момента на деянието предмет на настоящото дело на територията на Р България за
въззивника са установени 9 нарушения санкционирани с влезли в сила НП, и 7
санкционирани с фишове за различни нарушения на ЗДвП. Ето защо съдът намира, че
в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за
нарушението по пункт 2 от НП, доколкото не са установени обстоятелства, които
отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед
явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на
такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му
всякога застрашава обществените отношения, които ЗДвП e призван да гарантира, като
съдът намира, че извършеното нарушение се характеризира с достатъчна висока степен
на обществена опасност, която изключва всякаква възможност за приложението на чл.
28, буква "А" в конкретния случай.
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателят Д. са били отнети и общо 10
точки, като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни
точки, тъй като намира, че същите по своя характер не съставляват административно
наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН, и обжалването им не е предмет на настоящото
производство.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
10
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за отмяна на пункт
първи от НП, с което е наложено адм. наказание глоба в размер на 500 лв . и лишване
от право за управление на МПС, т.е. изменение на наложената административна
санкция в посока на намаляване на същата, но не и за цялостна отмяна на издаденото
НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото в посока намаляването й, съдът намира, че в посочения случай
следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В
нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право
на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от
иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с потвърдената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО, като дори юрисконсулт не се е явил по делото, а само е депозирал писмено
становище, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от
80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а, ал.3 вр. с ал.1 от ГПК,
съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения
размер на административната санкция /съобразно отменения пункт втори от НП/.
Поради това и дължимото юрисконсултско възнаграждение се явява сумата от 1.56
/един лев и петдесет и шест стотинки / лева.
11
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА пункт първи от Наказателно постановление № 21-0819-
002030/02.06.2021г. на Началник Група към ОД на МВР, Сектор „Пътна Полиция-Варна, с
което на К. Д. Д. ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП .
ОТМЕНЯ пункт втори от Наказателно постановление № 21-0819-002030/02.06.2021г. на
Началник Група към ОД на МВР, Сектор „Пътна Полиция-Варна, с което на К. Д. Д. ЕГН
********** са наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., както и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на
основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. Д. Д. ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 1.56
/един лев и петдесет и шест стотинки / лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по АНД №2268/2021г. на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12