Р Е Ш Е Н И Е
Номер 18.01.2021
г. Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 22.12. 2020
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДИАНА И.
като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1567
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 260004/03.09.2020г.,
постановено по гр.д. № 208/2020г. по описа на Районен съд – гр. Р., с което е
отхвърлен предявения от „Д.“ ЕООД срещу „Е.Ю.” ЕАД отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да се признае за установено по
отношение на „Е.Ю.” ЕАД, че не дължи сумата от 1 607,43 лв., представляваща
коригирана стойност на начислена ел.енергия за периода от 09.08.2017 г. до
07.11.2017 г. за 90 дни, за която сума е съставена фактура №
**********/10.03.2020г. и са присъдени разноските по делото.
Във въззивната жалба въззивникът „Д.“ ЕООД излага
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение.
Посочена е съдебна практика. Развити са подробни съображения във връзка с
направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се
постанови друго, с което да се уважи предявения иск. Претендират се разноските
пред двете инстанции. Няма направени доказателствени искания.
В
законния срок не е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия.
Окръжен
съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „Д.“ ЕООД моли съда да се произнесе с
решение, с което да признае за установено по отношение на „Е.Ю.” ЕАД, че не
дължи сумата от 1 607, 44 лв., начислена като за корекция на сметката за
ел.енергия за периода от 09.08.2017 г. до 07.11.2017 г., за 90 дни. Претендира
разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
иска, като излага подробни съображения.
По
делото не се спори, че ищецът е бил потребител на електрическа енергия за ресторант
„Т.Ч.“ находящ се в гр. Р. за процесния период за обект с ИТН ***, клиентски
номер **********.
По
делото е приет договор № 1644/04.09.2014 г., сключен между страните, от който е
видно, че страните са договорили писмено достъпа и преноса на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа с цел снабдяване на обектите на ищцовото
дружество с ел.енергия. В приложение № 1 е посочено, че за обект Ресторант Т.Ч.,
че е свързан със средство за техническо измерване № 03327588, ИТН ***.
От
представения по делото констативен протокол № 401129/07.11.2017 г. за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване и протокол от
07.11.2017 г. се установява, че при извършена на 07.11.2017 г. проверка от
представители на ответното дружество, в присъствието на двама свидетели, е
констатирано, че електромерът с фабричен № 03324235 е демонтиран и изпратен на
метрологична експертиза, а на негово място е монтиран друг електромер с
фабричен № 04007648.
Видно
от констативен протокол от експертиза на средство за измерване № 265/25.02.2020
г. се установява, че при извършената проверка на техническите изисквания е
констатирано отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния
блок на електромера, като са налични необходимите обозначения на табелката на
електромера. Констатира се подправена пломба, несъответстваща на знака, и
унищожени 2 броя пломби, със следи от повторно пломбиране. При направен
вътрешен оглед е установена нерегламентирана намеса до вътрешността на
електромера. На електронната платка един от превключвателите, разположен под
бутона за визуализация на показанията, е закъсен с тинол, а във вътрешността му
към електрическата схема е допълнително присъединено електронно устройство,
непринадлежащо към схемата на електромера, които изменят техническите
характеристики и метрологичните характеристики на електромера. Електромерът не
съответства на техническите изисквания, тоест не отчита преминаващата
ел.енергия. И въпреки констатация на измерванията в рамките на допустимата
грешка, налице е липса на визуализация на преминаващата през електромера
ел.енергия, което води до неотчитането ѝ.
С писмо
от 10.03.2020 г. ответното дружество е уведомило ищеца за констатациите при
извършената проверка на 07.11.2017 г., както и за резултата от експертизата на
БИМ, което налагало корекция на сметката за ел. енергия за минал период от
09.08.2017 г. до 07.11.2017 г. за 90 дни, като се начисли допълнително
ел.енергия на стойност 1607,44 лв. за 9021 квт/ч ел.енергия съобразно
представена справка за установено непълно измерване. За допълнително
начислената ел.енергия е издадена фактура № **********/10.03.2020 г. В случая
видно от справката за коригиране
изчисленията са направени по реда на чл. 50 във вр. чл. 48, ал. 1, т. 2,
б. б от ПИКЕЕ – При липса на точен измерител количеството електрическа енергия
се изчислява като една трета от пропускателната способност на средството за
търговско измерване, при ежедневно 10-часово натоварване.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на един свидетел С.Д.Г., от чиито
показания е видно, че на заведението е имало 2 електромера, които се намирали
зад заведението в табло за електромери, а достъп до електромерите не са имали
от ищцовото дружество, тъй като те били заключени там. Достъп имали само от
ответното дружество. Показанията се отчитали електронно.
По
делото е приет нотариален акт № 186 от 09.12.2010 г., от който е видно, че
ищцовото дружество е придобило чрез покупко-продажба собствеността върху
недвижим имот с идентификатор 61460.501.2, ведно със сгради с идентификатори
61460.501.2.1, 61460.501.2.2, 61460.501.2.3 и 61460.501.2.4, представляваща
ресторант с басейн-водно огледало, пергола.
По
делото е приет и нотариален акт № 83 от 31.08.2018 г., от който е видно, че
ищцовото дружество е прехвърлило чрез покупко-продажба собствеността върху
недвижим имот с идентификатор 61460.501.2, ведно със сгради с идентификатори
61460.501.2.1, 61460.501.2.2, 61460.501.2.3 и 61460.501.2.4, представляваща
ресторант с басейн-водно огледало, пергола.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
С оглед предмета на спора и
направените от въззивника възражения в жалбата, основните спорни въпроси по
делото са дали действително е доставена и потребена допълнително начислената за
обекта на ищеца ел. енергия и ако това е така, дали ищецът дължи заплащане
цената за същата на доставчика. Следва да се прецени и дали евентуалната липса
на приет в ОУ на доставчика ред за уведомяване на абоната при хипотеза на
корекция на сметката му е основание абоната да не дължи плащане стойността на
допълнително начислената му ел. енергия.
В настоящия случай
от констативен протокол № 401129/07.11.2017 г. за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване и констативен
протокол от експертиза на средство за измерване № 265/25.02.2020 г. на БИМ се
установява, че средството за търговско измерване е манипулирано и не отчита
електрическа енергия. Тези факти не се оспорват от ищеца, нито се опровергават
с ангажирани доказателства, както в първоинстанционното производство, така и във
въззивното производство.
Предвид така
установените факти, въззивният съд приема, че в случая е налице основание за
т.нар корекция на сметката на ищеца за периода от 09.08.2017 г. до 07.11.2017 г. за сумата от 1 607, 43 лв. с ДДС, тъй
като е доставена и потребена в обекта му ел. енергия през посочения период,
която е останала неизмерена поради манипулация на монтираното в обекта СТИ. В
настоящия случай приложение намират разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ, които
са действали към датата на проверката. Сумата по процесната фактура съответства
на стойността на реално доставената, респ. консумирана в обекта на ответника
ел. енергия, неизмерена поради манипулация на СТИ.
В случая, тъй като се касае за
задължение за заплащане на цената на доставена стока по договор за продажба,
въпросът дали манипулацията на СТИ е извършена от абоната е ирелевантен, тъй
като не се касае за вземане за обезщетение за вреди (при което да се изследва
има ли виновно поведение от страна на абоната), а за задължение на купувача да
заплати пълната цена на доставената му стока (чл.183 ЗЗД).
В настоящия случай, съдът
съобрази и споделя актуалната практика на ВКС / Решение № 150/26.06.2019г. по
гр.дело № 4160/2018г., Решение № 124/18.06.2019г. по гр. дело № 2991/2018 г./,
че липсата на приет в ОУ на доставчика ред за уведомяване на абоната при
хипотеза на основание за корекция на сметката му, е евентуална пречка абонатът
да бъде поставен в забава в извънсъдебната фаза на спора, но не е основание за
недължимост на начислената допълнително цена за ел. енергия, ако в съдебното
производство се установи, че ел. енергията е реално доставена и консумирана от
абоната, какъвто е и настоящия случай. Поради това въззивният съд намира, че предявеният
иск от „Д.“ ЕООД против „Е.Ю.” ЕАД за признаване за установено по отношение на
ответното дружество, че не дължи сумата от 1607,43 лева по фактура №
**********/10.03.2020 г., с която е коригирана сметката на ищеца за минал
период, както следва: от 09.08.2017 г. до 07.11.2017 г. за 90 дни, е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260004/03.09.2020г., постановено по гр.д.
№ 208/2020г. по описа на Районен съд – гр. Р..
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.