№ 174
гр. Благоевград, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500768 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена „ПКБ“ ЕООД чрез пълномощник срещу решение
№ 7973/03.06.2021 година, постановено по гр.д. № 917/2020 година по описа на Районен
съд-гр.Г.Д., в частта, с която е отхвърлена претенцията на въззивника срещу КР. АЛБ. К.,
ЕГН **********, с.О., общ.Г. да се признае за установено съществуването на вземане в
размер на 527.17 /петстотин двадесет и седем лева и седемнадесет стотинки/ лева,
представляваща дължимо на основание Договор за потребителски кредит №
*****/12.05.2017 г. и неплатено договорно възнаграждение, за което вземане е издадена
заповед по чл.410 ГПК.
Жалбоподателят релевира подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението в атакуваната част, с които обосновава искане за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което иска за договорно възнаграждение бъде уважен. Счита за
неправилен извода на съда, че клаузата от процесния договор за кредит, касаеща
договорното възнаграждение е нищожна поради противоречие с добрите нрави и
заобикаляне на закона /чл.19, чл.10а, чл.22 и чл.33 ЗПК/. Сочи, че страните са уговорили
ГЛП 41.17 % и ГПР 49.89 %. Сочи, че ГПР, който изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит /чл.19, ал.1 ЗПК, в сила от 12.05.2010 г./, включва лихвите, други
преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора. Счита, че за страните няма пречка да
уговорят възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане на парични задължения
над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД. С ПМС № 72/08.04.1992 г. е определен размерът на
законната лихва. Със параграф 1 е отменено ПМС № 1238/25.06.1951 г. за определяне на
максималния процент на договорените лихви, без да бъде определен нов размер на
договорната лихва. Разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съгласно която годишния процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС, е приета преди сключване
1
на договора /12.05.2017 г./, със ЗИД на ЗПК и е в сила от 23.07.2014 г.. Следователно към
датата на сключване на договора за кредит страните са били обвързани от законовото
изискване, третиращо размера на ГПР.Сочи, че възнаградителната лихва съставлява цена за
предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципа на
добросъвестност при участие в облигационни отношения, независимо от спецификата на
сделката като заемна по ЗЗД и ли кредитна сделка, предоставена от търговец на потребител.
Сочи,че законодателят по предвидения в ЗПК ред е предприел регулация на предоставените
на търговците кредитни услуги, като е ограничил размера на възнаградителната лихва по
отношение на договорите за потребителски кредит, при което вече е налице ограничаване
волята на страните не с добрите нрави, а с императивни правила на закона. Съгласно чл.19,
ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължени яв левове и във валута, определена с
постановление на МС на РБ. Сочи че към момента предвиден за заплащане на вноските
,включващи и възнаградителнаталихва, размерът на законната лихва е бил 10 %, а
петкратния й размер -50 % В случая уговорения от страните размер на договорно
възнаграждение не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени
вземания за целия период на кредита,поради което не е налице нарушение на законовото
изискване както и на добрите нрави, като уговореният размер на „оскъпяване“ на заетите
парични средства не противоречи на добрите нрави, защото не злепоставя интереса на
икономически по-слабата страна в процесното облигационно отношение. Счита за
неправилно заключението на районния съд за нищожност на клаузата за заплащане на
договорна лихва в размер на 41.17%, тъй като същата надвишавала трикратно законната
лихва, която била максималната граница, до която следвало да достига размерът на
възнаграждението за ползване на заетата сума с оглед изискванията на добрите нрави.
Позовава се на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че уговорената между страните договорна лихва /като
единствен компонент на ГПР/ в размер на 41.17 % се вмества в така регламентираните
граници, поради което клаузата за заплащането й не би могла да се третира като нищожна
порадинарушаване наетични и морални норми. С изложеното обосновава искане за
присъждане на претендираната сума от 527.17 лева договорно възнаграждение, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението. Претендира съдебни разноски.
Въззиваемата страна не депозира отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание въззивникът- редовно призован, не се представлява. Депозира писмено
становище, с което поддържа жалбата.
Въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не изразява становище
по жалбата.
Благоевградският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по ч.гр.д. № 679/2020 г. по описа на Районен съд-Г.Д. е образувано въз
основа на подадено на 18.08.2020 г. от „ПКБ“ ЕООД чрез пълномощник чрез пълномощник
юрисконсулт Г.Г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу КР. АЛБ. К., ЕГН **********, с.О., общ.Г. за
сумите: 955.09 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит № *****/12.05.2017 г.; 527.17 лева договорно възнаграждение,
дължимо за периода от 15.05.2019 г. до 20.08.2019 г. –дата на предсрочна изискуемост;
1198.17лева непогасено задължение за закупен пакет допълнителни услуги; 14.08 лева лихва
за забава за периода от 16.06.2017 г. –дата на изпадане на длъжника в забава до 20.08.2019 г.-
дата на предсрочна изискуемост; законна лихва в размер на 178.69 лева, дължима от
20.08.2019г.-дата на предсрочна изискуемост до 17.08.2020 г., като за периода от 13.03.2020
г. до 13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед чл.6 от ЗМДВИППП.
С разпореждане № 2579/21.08.2020 г. съдът е уважил заявлението в частта относно
вземанията: 955.09 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит № *****/12.05.2017 г.; 527.17 лева представляваща договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 15.05.2019 г. до 20.08.2019 г. –дата на предсрочна
изискуемост; 14.08 лева лихва за забава на главницата, за периода от 16.06.2017 г. –дата на
изпадане на длъжника в забава до 20.08.2019 г.-дата на предсрочна изискуемост; законна
лихва в размер на 178.69 лева, дължима от 20.08.2019г.-дата на предсрочна изискуемост до
17.08.2020 г. като в частта относно вземането в размер на 1 198.17 лева, представляващо
2
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги е отхвърлено като
неоснователно. С акта съдът е уважил искането на заявителя за разноски съобразно
уважената част от заявените за защита права/вземания. Въз основа на разпореждане №
2579/21.08.2020 г. е издадена Заповед № 28/18.08.2020 г., с която е разпоредено длъжникът
КР. АЛБ. К. да заплати на заявителя сумите : 955.09 лева, представляваща предсрочно
изискуема главница по Договор за потребителски кредит № *****/12.05.2017 г.; 527.17 лева
представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.05.2019 г. до
20.08.2019 г. –дата на предсрочна изискуемост; 14.08 лева лихва за забава на главницата, за
периода от 16.06.2017 г. –дата на изпадане на длъжника в забава до 20.08.2019 г.-дата на
предсрочна изискуемост; законна лихва в размер на 178.69 лева, дължима от 20.08.2019г.-
дата на предсрочна изискуемост до 17.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
18.08.2020 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение и 33.50 лева държавна такса.
На 31.08.2020 г. заповедта е надлежно връчена на длъжника, който на 10.09.2020 г. е
депозирал пред заповедния съд възражение по чл.414 ГПК с вх. № 5186, с което е оспорил
съществуването на вземанията по заповедта. В тази връзка и в изпълнение на разпореждане
№ 2628/14.09.2020г. на заповедния съд, на заявителя е връчено съобщение, обективиращо
указания за възможността да предяви установителен иск за вземанията по заповедта,
оспорени от длъжника.
На 23.10.2020 г. пред заповедния съд е депозирана молба вх. № 5355, подадена от „ПКБ“
ЕООД, ведно с препис от исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 917/2020
г. по описа на Районен съд-Г.Д..
Производството по гр.д. № 917/2020 г. по описа на Районен съд-Г.Д. е образувано въз
основа на искова молба с вх.№ 606181/23.10.2020 г., подадена от „ПКБ“ ЕООД чрез
пълномощник юрисконсулт Г.Г., обективираща предявени срещу КР. АЛБ. К., ЕГН
**********, с.О., общ.Г., при условията на обективно кумулативно съединяване:
установителни претенции за сумите, за които е издадена Заповед № 28/18.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 679/2020 г. по описа на РС-Г.Д.;
осъдителна претенция за вземането в размер на 1 198.17 лева, представляващо неизпълнено
задължение за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане.
Претенциите са обосновани с твърдения за сключен между страните договор за кредит, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 3 000 лева, а
последният се е задължил да върне чрез заплащане на 24 месечни вноски, всяка в размер на
185.46 лева, ГПР 49.89 %, ГЛП 41.17% или общо сумата от 4 451.04 лева, от която 1 451.04
лева възнаградителна лихва. Твърди, че кредитополучателят е закупил пакет от
допълнителни услуги, като се е задължил да заплати на кредитора/ищец възнаграждение в
размер на 3 601.44 лева, чрез заплащане на месечни вноски, всяка в размер на 150.06 лева.
Твърди, че общо задължението на кредитополучателя по договора е в размер на 8 052.48
лева, което последният се е задължил да погаси чрез 24 месечни вноски, всяка в размер на
335.52 лева. Твърди се още, че с анекси, представляващи неразделна част от договора за
кредит, страните са променили броя погасителни вноски – 31, чрез които
кредитополучателят да погаси задълженията си по договора. Ищецът твърди, че
кредитополучателят е заплатил 19 пълни месечни вноски и една непълна или общо сумата
от 6 053.20 лева. Твърди, че към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК,
непогасените задължения на кредитополучателя са в размер на: 955.09 лева непогасена
главница, 527.19 лева непогасена част от договорената възнаградителна лихва, 1 198.17 лева
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и 178.69 лева законна лихва. С
твърдения за депозиране на заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК, отхвърляне на
заявлението по отношение на вземането от 1 198.17 лева, представляващо възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги и издаване на заповед за изпълнение за сумите от
955.09 лева непогасена главница, 527.19 лева непогасена част от договорената
възнаградителна лихва и 178.69 лева законна лихва, ищецът е обосновал правния си интерес
от предявяване на исковете. Ищецът е представил писмени доказателства в подкрепа на
претенциите.
В срока за отговор ответникът К. е депозирал становище, с което е оспорил претенциите
като неоснователни. В становището е релевирано възражение, че кредитополучателят е
3
изправна страна по договора, тъй като е извършил плащания в общ размер 6 053.20 лева, с
което е изпълнил задълженията си по процесната сделка. Ответникът е заявил, че не е
ползвал услуги от допълнителния пакет.
В хода на производството са събрани писмени доказателства /представените от ищеца/,
както и материалите по ч.гр.д. № 679/2020 г. по описа на РС-Г.Д..
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал, районната инстанция е
постановила решение № 7973/03.06.2021 г., с което е уважила изцяло предявените
установителни искове за сумите от 955.09 лева, представляваща неплатена главница и
178.69 лева законна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 17.08.2020 г., дължима на
основание Договор за потребителски кредит № *****/12.05.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.08.2020 г. /дата на подаване на заявлението/ до
изплащане на вземането. С решението са отхвърлени като неоснователни установителната
претенция за вземането, представляващо договорна възнаградителна лихва в размер на
527.17 лева, както и осъдителната претенция за сумата от 1 198.17 лева, представляваща
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната
лихва върху вземането, считано от предявяване на иска – 22.10.2020 г. до окончателното му
изплащане. С решението съдът е присъдил в тежест на ответника сторените от ищеца
разноски съразмерно на уважените искове, а именно сумата от 175.49 лева разноски в
исковото производство и 56.52 лева разноски в заповедното производство. Съдът е приел за
безспорно доказано съществуването на релевираното от ищеца облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника потребителски
кредит при параметрите, посочени в исковата молба, както и частично изпълнение на
поетото от ответника задължение, а именно заплащане на сумата от 6 053.20 лева. Счел е, че
към датата на подаване на заявлението е настъпил падежът на всички погасителни вноски
по процесния договор, поради което е счел за доказани и основателни установителните
искове за главница в размер на 955.09 лева и 178.69 лева законна лихва за забава на
главницата, тъй като приложените по делото доказателства не установяват плащането на
тези суми, и като такива ги е уважил. По отношение на вземането, представляващо
възнаградителна лихва, съдът е приел, че клаузата е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, доколкото е уговорен размер, надвишаващ трикратния размер на законната
лихва. Извод за нищожност районният съд е направил и относно клаузата за закупуване на
пакет от допълнителни услуги.
Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства установиха по несъмнен начин,
че по силата на Договор за потребителски кредит № *****, сключен на 12.05.2017г. между
„ПКБ“ ЕООД в качеството на кредитор и КР. АЛБ. К., ЕГН **********, с.О., общ.Г. –
кредитополучателя, първият е предоставил на втория кредит в размер на 3 000 /три хиляди/
лева кредит, срещу задължението на кредитополучателя да върне кредита в срок от 24
/двадесет и четири/ месеца, при ГПР 49.89 % , ГЛП 41.17 %, лихвен процент на ден 0.11,
чрез заплащане на 24 месечни вноски, всяка в размер на 185.46 лева или общо дължима сума
по кредита 4 451.04 лева, от която 1 451.04 лева възнаградителна лихва. Страните по
сделката са договорили закупуването от кредитополучателя на допълнителен пакет услуги,
за което същият се е задължил да заплати на кредитора възнаграждение в размер на 3 601.44
лева, чрез заплащане на 24 месечни вноски, всяка в размер на 150.06 лева или общо
задължение по договора за кредит 8 052.48 лева, при месечна погасителна вноска в размер
на 335.52 лева.
С Анекс № 1/19.12.2017 г., Анекс № 2/17.01.2018 г. и Анекс № 3 /21.05.2018 г.,
представляващи неразделна част от договора за кредит, страните са изменили клаузите
относно броя погасителни вноски – от 24 на 31 броя.
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства - извлечение по сметка на
кредитополучателя по процесния договор за кредит, че към 18.08.2020 г. /дата на депозиране
на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ погасените задължения на кредитополучателя по
договора са в размер на 6 053.20 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
4
обжалваната част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което е валидно.
Относно правилността на атакувания съдебен акт – в частта относно установителния иск за
сумата от 527.17 лева възнаградителна лихва, съгласно чл.269, ал.1, изр. 2-ро от ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията,
дадени в т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на
императивни правни норми.
В останалата част решението не е обжалвано, поради което не подлежи на въззивна
проверка.
Въззивникът релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в
атакуваната част, като счита извода на районната инстанция, че клаузата от процесния
договор за кредит, касаеща договорното възнаграждение е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, противоречащ на материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелно възражението на жалбоподателя и като
такова следва да го остави без уважение.
Преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави се прави с
оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства,
относими към нея. Съгласно константата съдебна практика за противоречащи на добрите
нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници
в оборота, използва се недостиг на материални средства на един обект за облагодетелстване
на друг; няма изискване възнаградителната лихва да е равна на законната лихва, но с оглед
изискването на закона при договаряне да не се накърняват добрите нрави, следва да се
приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително. В решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005
г. на ВКС, 2-ро г.о., решение № 1270/09.01.2009г. по гр.д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2-ро г.о. и
др. е прието, че максималният размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл.9
от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави, а противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва, а по необезпечен заем /какъвто е настоящият/ - надвишаваща трикратния размер на
законната лихва. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че уговарянето в случая
на възнаградителна лихва в годишен размер 41.17 % накърнява добрите нрави, тъй като
надвишава четири пъти законната лихва към датата на сключване на договора, поради което
клаузата е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Преценен от гледна точка на
справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговските правоотношения,
размерът на уговорената възнаградителна лихва е в очевиден разрез с присъщите й
функции- да представлява възнаграждение за предоставяне за ползване на финансов ресурс,
от който кредитиращата институция се лишава за срока на действие на договора, тъй като
не е съобразен с размера на предоставената сума /3 000 лева/. В тази връзка съдът счита за
неоснователни аргументите на въззивника, с които обосновава становище, че процесната
уговорка за възнаградителна лихва като позволена от закона не противоречи на добрите
нрави.
С оглед на горното настоящият съдебен състав счита, че като е приел за нищожна клаузата
от процесния договор за потребителски кредит, с която е уговорена възнаградителна лихва в
размер на 41.18 %, поради противоречие с добрите нрави, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното и поради съвпадане на изводите на двете инстанции атакуваното
решение следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена
без уважение.
С оглед изхода на делото не се дължат разноски на въззивника. Въззиваемата страна не
прави искане за разноски, поради което такива не й се присъждат.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7973/03.06.2021 година, постановено по гр.д. № 917/2020
година по описа на Районен съд-гр.Г.Д. в частта, с която е отхвърлена претенцията на
„ПКБ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., бул."Б." № 49, бл.№ 53Е,
вх.В срещу КР. АЛБ. К., ЕГН **********, с.О., общ.Г. да се признае за установено
съществуването на вземане в размер на 527.17 /петстотин двадесет и седем лева и
седемнадесет стотинки/ лева, представляваща дължимо на основание Договор за
потребителски кредит № *****/12.05.2017 г. и неплатено договорно възнаграждение, за
което е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 679/2020 г. по описа на Районен съд-
Г.Д..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6