№ 19127
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110100172 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск по чл.124 ГПК от А. Г. М. срещу Г. С. М.
с искане за признаване за установено спрямо ответника, че е собственик по наследяване на
придобит чрез трансформация на лично имущество, евентуално по силата на придобивна
давност, текла в периода от 17.11.1997г. до 24.02.2018г. в полза на нейната майка, а след
24.02.2018г. до 04.01.2023г. в нейна полза, на следния недвижим имот: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 00357.5348.1265.4.8 с адрес на имота- *****************,
разположен в жилищна сграда в имот с идентификатор 00357.5348.1265, брой нива на
обекта- 1, площ 65,66 кв.м., прилежащи части- избено помещение № 8 от 20,40 кв.м., заедно
с 2,762 ид. части от общите части на сградата, ниво- 1, със съседи: на същия етаж-
00357.5348.1265.4.9 и 00357.5348.1265.4.7, под обекта- 00357.5348.1265.4.5, над обекта-
няма, стар идентификатор – 00357.5348.1237.4.8 по данни в КККР, одобрени със Заповед
РД-18-3/11.01.2012г. на изп. директор на АГКК.
Ищецът А. Г. М. твърди, че нейна майка е С.К.Д., а баща й- Г. С. М., както и че
родителите й са били в брак от 28.10.1984г. до 17.11.1997г., от който имат три деца- А. Г. М.,
Ц.Г. М., починал на 30.04.1987г., и М.Г. М., починал на 11.12.2020г. Сочи, че майка й е
закупила апартамент с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти на 17.06.1991г. въз основа на Заповед № ДИ-03-
164/19.12.1990г. на председателя на ИК, а именно- жилище, собственост на ТККИ „Зебра“,
находящо се в гр. Нови Искър, кв. Курило, ******* на трети етаж в жилищна сграда
*******, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения с площ от 655,66 кв.м.,
избено помещение № 8- 20,40 кв.м. по документ за собственост. Към момента по скица
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00357.5348.1265.4.8 с адрес на имота-
*****************, разположен в жилищна сграда в имот с идентификатор
1
00357.5348.1265, брой нива на обекта- 1, площ 65,66 кв.м., прилежащи части- избено
помещение № 8 от 20,40 кв.м., заедно с 2,762 ид. части от общите части на сградата, ниво- 1,
със съседи: на същия етаж 00357.5348.1265.4.9 и 00357.5348.1265.4.7, под обекта-
00357.5348.1265.4.5, над обекта- няма, стар идентификатор – 00357.5348.1265.4.8 по данни в
КККР, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2012г. на изп. директор на АГКК. Поддържа, че
сумата по договора за покупко-продажба била 14 242 лева, която била внесена с квитанция
290/03.05.1991г. със заемни средства от ДСК, внесени по сметка 181/439 от 17.06.1991г.
Сочи, че майка й се била задължила да работи в ТККИ „Зебра“ за период от 10 години.
Поради невъзможност да изплаща заемните средства с молба от 10.12.1993г. до изп.
директор на „Зебра“ АД била помолила за заем, който да покрие средствата за закупуването
на посочения апартамент. Причината била, че отглеждала 2 деца под 10 години сама без
помощ, била във фактическа раздяла с баща й, който не полагал грижи за семейството,
изтърпявал присъди за извършени престъпления, злоупотребявал с алкохол и не бил
ангажиран спрямо семейството си. Бил отпуснат заем от дружеството лично на майка й да
покрие заема към ДСК и да издължи цялата сума от 20 609,58 лева чрез удръжки в размер на
600 лева месечно от трудовото й възнаграждение. Счита, че единствено майка й била
изплащала сумата за закупуване на процесния апартамент. Твърди, че след смъртта на майка
й на 24.02.2018г., нейни наследници били тя и брат й- М. М., а след неговата смърт през
2020г., единствен наследник била тя. Апартаментът бил записан в АГКК и служба МДТ на
името на майка й, която единствено плащала данъци и стопанисвала имота. Твърди, че след
развода, майка й била заявила на баща й, че жилището е нейно и да не стъпва повече при
тях. Счита, че жилището е изплатено единствено от майка й с нейни лични средства,
единствено тя го владяла като собствен, грижила се за него, правила ремонти, заплащала
данъци и режийни за поддръжка и отблъсквала претенциите на баща й спрямо него. По този
начин била осъществила давностно владение върху имота за периода от развода им на
17.11.1997г. до 24.02.2018г., а след смъртта й владението било продължено от ищцата.
Искането към съда е да признае за установено, че е единствен собственик на имота въз
основа на наследствено правоприемство от нейната майка, която лично била изплатила
процесния апартамент, евентуално въз основа на изтекла в полза на нейния наследодател
давност в периода от 17.11.1997г. до 24.02.2018г., а след това текла в нейна полза давност.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба,
наречен „молба“ от Г. С. М., в който е посочено, че според закона със С.К. до нейната смърт
били съсобственици на процесния апартамент. Сочи, че до месец август 2019г. А. М.
живеела в гр. София, ***********. Твърди, че Ц. М. починал на 30.04.1987г. и оставил за
свой законен наследник Г. М. като негов баща; а М. М. бил починал на 11.12.2020г., и бил
оставил за свой наследник – Г. М. като негов баща. Твърди, че бил плащал ток за имота, бил
направил през 2019г. ремонт на едната стая, както и че имал адресно регистриран наемател,
който бил ползвал стая в имота. Сочи, че М. М. бил пенсионер с ТЕЛК и не бил напускал
жилището, като от неговата смърт били минали 27 месеца и не можело да се претендира
давност. В проведеното съдебно заседание на 28.03.2024г. процесуалният представител на
ответника е заявил, че процесният имот е бил в обикновена съсобственост по 1/2 идеална
2
част за починалия собственик и за ответника. Сочи, че след смъртта на другия син през
2020г. едната част на почината майка е преминала в дял на ответника, който притежава 3/4
идеални части срещу 1/4 на ищцата.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.
В конкретния случай с определението от 14.09.2023г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 28.03.2024г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че на 17.06.1991г. С.К. М. е закупила жилище, собственост на държавата,
ведомствено на ТККИ „Зебра“, находящо се в гр. Нови Искър, местност кв. Курило,
представляващ ******* на трети етаж в жилищна сграда- блок № 1, вх. А, построена върху
държавна земя в комплекс Курило, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения
със застроена площ от 65,66 кв.м. с принадлежащите избено помещение № 8 с полезна площ
от 20,40 кв.м., идеални части от общите части на сградата и 2,762 % идеални части от
правото на строеж върху мястото, въз основа на Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, за сумата от 14 242 лева; както и
че с Решение № 263 от 17.11.1997г. на СРС, Брачна колегия, постановено по гр. дело №
93/1997г. е прекратен бракът между Г. С. М. и С.К. М.; както и че С.К.Д. е починала на
24.02.2018г. и е оставила за свои законни наследници- А. Г. М. и М.Г. М.; както и че М.Г. М.
е починал на 11.12.2020г. и е оставил за свой законен наследник- Г. С. М..
Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват от приетия
препис от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 17.06.1991г., видно от който С.К. М. е купила следния недвижим имот:
жилище, собственост на държавата/ведомствено на ТККИ „Зебра“, находящо се в гр. Нови
Искър, местност кв. Курило, представляващ *******, на трети етаж в жилищна сграда- блок
№ 1, вх. А, построена върху държавна земя, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 65,66 кв.м. с принадлежащите избено помещение № 8 с
полезна площ от 20,40 кв.м. с идеални части от общите части на сградата и 2,762 % идеални
части от правото на строеж върху мястото при съседи: от изток- фасада, запад- ап. 7, север-
стълбище, юг- ап. 9, отгоре- тавани, отдолу- ап. 5 и съседи на избеното помещение: изток-
фасада, запад- м.9, север- фасада, юг- м. 7. В договора е посочено, че продажната цена е в
размер на 14242 лева. Внасянето на собствените и заемни средства и тези за режийни
разноски е потвърдено с писмо № 04-1130 от 1991г. на ЗСК. В т. 3 от договора е посочено, че
съгласно искане с писмо № 08-84/6.12.1990г. ТККИ „Зебра“ купувачът се задължава да
работи в Системата на Обединението още 10 години.
От приетия препис от Решение № 263 от 17.11.1997г., постановено по гр. дело №
93/1997г. на СРС, 81-ви състав се установява, че е прекратен брака, сключен на 28.10.1984г.
между Г. С. М. и С.К. М. като дълбоко и непоправимо разстроен. С решението е одобрено
споразумение между страните, както следва: страните са заявили, че желаят да прекратят
брака, без да се изследва въпроса за вината; след прекратяване на брака жената да носи
3
предбрачното си име- Добринова; упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака деца М. и А. се предоставя на майката като е определен режим на лични
отношения с бащата; определен е размер на дължима от Г. М. издръжка за малолетните деца;
семейното жилище, находящо се в гр. Нови Искър, кв. Курило, ул. Искърско дефиле № 255,
*******, ет. 3, ап. 8, състоящо се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, е
предоставено за ползване на С.Д. и малолетните й деца М. и А.; задължен е Г. М. да опразни
жилището до 01.12.1997г.; страните са заявили, че нямат придобити по време на брака
недвижими имоти освен семейното жилище, леки автомобили, нямат общи влогове и
регистрирани фирми. Видно от положения печат върху решението същото е влязло в сила на
25.11.1997г.
Приет е препис от Договор за заем, сключен 1994г. между „Зебра“ АД и С.К. М. –
чистачка към домакинството на „Зебра“ АД, с предмет предаване на сумата от 20609,58
лева, която следва да бъде върната по 600 лева всеки месец, начиная от 25.03.1994г. до
25.06.1996г. В договора е посочено, че заемателят се задължава в срок до 28.03.1994г. да
представи документ, от който да е видно, че със сумата от 20609,58 лева е погасила
задълженията си по изплащане стойността на апартамента с Държавна спестовна каса-
Жилищно кредитиране- гр. София. Заемателят се е съгласил да направи доброволен запор
върху трудовото си възнаграждение пред „Зебра“ АД в размер на 600 лева месечно до
21.06.1996г.
Приета е вносна бележка, издадена от Държавна спестовна каса от 22.04.1994г., за
сумата от 2687,38 лева, окончателно плащане за С.К. М..
Прието е удостоверение за наследници с изх. № РНИ22-УГ51-1445 от 28.10.2022г.,
издадено от Столична община, район гр. Нови Искър, от което се установява, че С.К.Д. е
починала на 24.02.2018г. и е оставила за свои законни наследници А. Г. М. и М.Г. М..
Прието е удостоверение за наследници с изх. № РНИ20-УГ01-1594 от 17.12.2020г.,
издадено от Столична община, район гр. Нови Искър, от което се установява, че М.Г. М. е
починал на 11.12.2020г. и е оставил за свой законен наследник баща си- Г. С. М..
Прието е удостоверение за наследници с изх. № РНИ18-УГ01-212 от 27.02.2018г.,
издадено от Столична община, район гр. Нови Искър, от което се установява, че С.К.Д. е
починала на 24.02.2018г. и е оставила за свои законни наследници децата си- М.Г. М. и А. Г.
М..
Прието е удостоверение от 03.11.2023г., издадено от „Зебра“ АД- гр. Нови Искър, в
което е посочено, че Г. С. М. е работил в дружеството в период от 7 години и 7 дни на
длъжност „конфекционер“, съответно от 23.08.1983г. до 27.11.1985г. и от 03.02.1986г. до
05.11.1990г.
Прието е удостоверение от 10.11.2023г., издадено от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието, в което е посочено, че Г. С. М. е
пребивавал в затвора в гр. София в качеството си на обвиняем в периода от 13.11.2000г. до
27.12.2000г. по ДП № 3339/2000г. по описа на 07 РУ при СДВР, както и че е постъпил в
4
затвора в гр. София на 15.08.2001г. за изтърпяване на общо наказание в размер на 1 година
лишаване от свобода, определено между НОХД № 2613/1997г. по описа на СРС и НОХД №
11/1986г. по описа на РС- Елин Пелин. Уточнено е, че наказанието е изтърпяно на
01.03.2002г., но лицето не е било освободено и от същата дата е търпяло общо наказание в
размер на 1 година и 3 месеца, определено между наказанията, наложени по НОХД №
578/2001г. по описа на СРС и НОХД № 212/2005г. по описа на РС- гр.Радомир. Освободен е
на 29.12.2005г.
Прието е искане за вписване на възбрана върху недвижим имот, собствен на А. Г. М.,
с идентификатор № 00357.5348.1265.4.8, находящ се в гр. Нови Искър, ул. Искърско дефиле
№ 255, *******, **********, по изп. дело № 20219240400914 по описа на ЧСИ Г.К..
Приет е препис от трудова книжка на Г. С. М..
Приет е договор за наем на недвижим имот от 09.08.2021г., сключен между Г. С. М. и
Г.Й.А. с предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на недвижим имот стая и
сервизни помещения от 45 кв.м. Имотът е предоставен за ползване за срок от 10.08.2021г. до
10.08.2026г. Съгласно чл. 2, ал. 1 за ползване на имота наемателят заплаща на наемодателя
месечен наем в размер на поддръжка на имота. За адрес на наемодателя е посочен ул.
Искърско дефиле № 255, вх. А, ет. 3, ап. 8.
Прието е писмо от СДВР, отдел „Български документи за самоличност“ от
24.04.2024г., в което е посочено, че в Интегрираната информационна система за лицето А. Г.
М. има регистрирани данни за 23 броя преминавания през ГКПП на Република България за
периода от 01.01.2019г. до 04.01.2023г. В писмото е посочено, че от 01.01.2007г. Република
България е член на ЕС и съгласно Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 29.04.2004г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните
семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки
българските граждани се проверяват на ГКПП по метода на „Преценка на риска“. В резултат
на което данните за пътуванията им в „Граничен контрол“ са непълни след тази дата.
Приет е препис от Решение № 4644 от 15.03.2024г., постановено по гр. дело №
50631/2023г. по описа на СРС, 37-ми състав, с което е изменен размера на присъдената с
Решение № 20033208 от 04.02.2021г., постановено по гр. дело № 53980/2019г. по описа на
СРС, 83-ти състав, влязло в сила на 03.09.2021г. в полза на малолетната Деа Бранимирова
Петрова, месечна издръжка в размер на 170 лева като е осъдена на основение чл. 150 СК А.
Г. М. да заплаща на малолетното си дете Деа Бранимирова Петрова месечна издръжка в
размер на 260 лева, считано от 12.09.2023г. до настъпване на законна причина, изменяваща
размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска.
Приета е справка от Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „Нови
Искър“ съгласно която недвижим имот с адрес: гр. Нови Искър, ул. Искърско дефиле № 255,
*******, ********** е бил деклариран, както следва: С.К. М.- по партида 7215Н14712 с вх.
№ 037697/23.03.1998г. като данъчните задължения са плащани до 31.12.2018г.; А. Г. М. и
5
М.Г. М. – по партида 7215Н47729 с вх. № **********/12.06.2018. като данъчните
задължения са плащани от 01.01.2019г. до 31.12.2020г.; А. Г. М. – по партида 7215Н62166 с
вх. № **********/18.08.2021г. като данъчните задължения са плащани от 01.01.2021г. до
31.12.2024г. и Г. С. М. – по партида 7215Н62166 с вх. № **********/14.02.2024г. като
данъчните задължения са плащани от 01.01.2021г. до 31.12.2024г.
Св. В.Й.С. е посочила, че познава С. М., Г. и А.. Сочи, че С. била по-малка от нея и
познава живота й от раждането до смъртта й. Омъжила се за Г. М., когато била на 16 години
и започнала работа, имала само основно образование и малки ментални проблеми.
Започнала работа в едно предприятие, което след 1982г. построило жилищен блок и на
крайно нуждаещите се раздали апартаменти. На тяхното семейство дали двустаен
апартамент- стая, хол и кухня. Твърди, че първоначално С. и Г. живеели при баба й в кв.
Гниляне. Първоначално, жилището било по документ на Г., но него го уволнили и го
прехвърлили на С.. Сочи, че апартаментът бил изплатен със заплатата на С.. Работили в
едно предприятие. През 1989г. станала инфлация и директорът я извикал и й дал парите,
които трябвало да внася по заема на С.. Директорът бил наказан за отпуснатия безлихвен
заем на С.. След раждането на А., живели в новия апартамент. Твърди, че бракът им бил
продължил не повече от 10 години, живели в апартамента кратко време заедно. С. с
инвалидната си пенсия работела като чистачка и гледала и двете деца. Продавала билки, за
да свърже двата края. Когато се оженили, майка й била оставила пари, с които й купили
печка, пералня и хладилник. Всичко се продало и изяло по време на брака им с Г.. Сочи, че
С. живяла в апартамента с децата от първия ден до няколко месеца преди смъртта си, като
била починала в дом за възрастни хора в Банкя. Твърди, че от 1990г. до сега не била виждала
Г. М. в апартамента. За М. се грижела майка му, като от време на време ходил при баща му в
неговото жилище. В апартамента бил живял приятел на С., който бил правил много
ремонти, започнал да помага преди 20 години. Сочи, че А. излязла от апартамента преди 7-8
години, след това идвала в апартамента да се грижи за майка си. Последните месеци С. била
на инвалидна количка и А. идвала всяка седмица да се грижи за нея. М. живеел при С. през
цялото време с изключение на последните 6-7 месеца преди смъртта й. Твърди, че С. била
плащала всички разходи по апартамента и знае, че С. щяла да прехвърли апартамента на А..
От съседи знаела, че в апартамента било мръсно и А. е ходила да чисти. След смъртта на С.
не била ходила в апартамента. А. казвала, че иска да прави ремонт на апартамента. Преди
година или две Г. М. искал пари от А. за неговата част от апартамента. Твърди, че
апартаментът е придобит по време на брака, както и че А. е на 36 години, преди
абитуриентския си бал отишла да живее с друг човек извън жилището, след което живяла с
бащата на двете си деца в кв. Надежда.
Св. В.Б.Т. твърди, че познава А. и Г., били нейни съседи в Нови Искър, кв. Курило.
Били съседи от 33 години. Сочи, че Г. бил живял малко в апартамента, когато А. била малка
на 4-5 години. От тогава бил идвал от време на време, когато идвал – винаги ставало
скандал. От 15 години не го била виждала в апартамента. Била го виждала 1-2 пъти, че
излиза от входа. В апартамента живеели С., А. и М.. Сочи, че докато А. била с бащата на
6
децата си не идвала в апартамента, защото мъжът й не й давал, идвала само от време на
време. След като се разделили, идвала един-два пъти в месеца да види майка си. Твърди, че
А. от 4-5 години живее в апартамента, после си намерила приятел, с когото живеела сега. Г.
бил пуснал някакъв човек на квартира в апартамента като бил взел ключовете на М.. А. в
това време била в чужбина, като била в отпуска се връщала в кв. Курило. След като си
дошла разбрала, че имало човек в апартамента и го изгонила. Сочи, че С. се запознала с по-
възрастен мъж, който много й помагал и обзавел апартамента, това било преди 2000г.
Св. А.Т. твърди, че бил живял със С. 17 години в нейния апартамент, като след като
починала С. – Г. му бил взел ключовете. Живеел в апартамента с М. и С., А. била живяла на
друго място. След като С. починала, дошла А. и взела спестовната книжка. Сочи, че А. не
била идвала в апартамента да гледа С., те с М. я гледали. Помагал на С., направил ремонт, А.
излязла от апартамента на 17-18 годишна възраст. Сочи, че с М. работели в строителството.
Твърди, че фамилията на С. била Добринова като я познава от училище от 05 СУ Княжево.
Били с нея съученици. Сочи, че с А. не били живели заедно, М. ходил до 8 клас на училище.
Работел с него по строителството. Г. М. го познавал от С. и М., не бил идвал често в
апартамента, докато той живял там. Съседите му казали, че С. е починала и не можал да
отиде на погребението. Г. и М. му били взели ключовете. До последно двамата с М. се
грижели за С., А. я била пратила в старчески дом. М. му бил казвал, че това е негово
жилище, когато идвал, казвал му да внимава със С. и да гледа М..
Св. А.С., съпруга на Г. М., е посочила, че са женени от 2020г., били заедно от 1998г.
Твърди, че фактическа раздяла между Г. и С. нямало, тъй като тя постоянно идвала при тях.
Последният месец преди да постъпи в старчески дом уреждала на С. социални грижи и
рецептурна книжка. С. имала някаква връзка и оттам станали разногласията между тях.
Сочи, че Г. и С. се развели 1997г., но 1998г. той отново се върнал при нея. През 2000г. го
осъдили и се разделили. След това започнало на тези приливи и отливи. Твърди, че давали
апартамента под наем на наемател Г.Й.. Сочи, че от 1997г. до сега са се грижили за
апартамента М. и Г.. В апартамента бил живял и Г.Б., но не постоянно. От 2001г. до 2017г. в
апартамента бил живял и Альоша. А. не била живяла в апартамента от 2000г. А. се
страхувала от Бранимир и отишла при тях с новия си приятел през есента на 2019г. Няколко
месеца след това, отишли с баща й и направили ремонт на нейната стая и тя се нанесла там.
Последно се видели с А. през 2022г. като тя не казала, че ще съди баща си. Сочи, че след
развода със С. започнали да живеят с Г.. Сочи, че от 1997г. до 2000г. С. била с г-н Б.. В
периода от 1997г. до 2017г. била посещавала апартамента с Г.. През 2017г. Г. бил живял при
С. за една седмица. След 2018г. М. бил живял и в апартамента и при тях. Работил бил в
строителството като общ работник с Альоша.
При така събрания доказателствен материал съдът достигна до следните правни
изводи:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК е да установи, че притежава право на собственост върху процесния недвижимия
имот- въз основа на заявените от нея основания- наследствено правоприемство от нейната
7
майка, която лично била изплатила процесния апартамент, евентуално въз основа на изтекла
в полза на нейния наследодател давност в периода от 17.11.1997г. до 24.02.2018г., а след това
текла в нейна полза давност.
В чл. 124, ал. 1 ГПК изрично е предвидено наличието на интерес от установяването,
като процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове - положителни
или отрицателни. В конкретния случай ищецът навежда твърдения, че е придобил
собствеността върху процесния имот въз основа на наследствено правоприемство от нейната
майка, придобила имота чрез нейни лични средства, т.е. въвежда се като придобивно
основание възражение за липса на съвместен принос с ответника при придобиване на
процесния имот по време на брака с наследодателя на ищцата и евентуално възражение за
придобивна давност.
По делото не е спорно, че С.Д. е починала на 24.02.2018г. и е оставила за свои
законни наследници- М.Г. М. и А. Г. М., които на основание чл. 5, ал. 1 ЗН са придобили по
половината от притежаваната от С.Д. 1/2 идеална част от процесния имот. Т.е. всеки от тях е
придобил по наследяване по 1/4 от имота. Не е спорно и обстоятелството, че М.Г. М. е
починал на 11.12.2020г. и е оставил за свой законен наследник баща си – Г. С. М., който е
придобил притежаваната от сина му 1/4 част от имота.
С оглед изложените твърдения и обстоятелството, че по делото не е спорно
обстоятелството, че А. М. е наследник на С.Д., респ. е съсобственик в процесния имот
/обстоятелство изрично заявено в проведеното съдебно заседание на 28.03.2024г. от
процесуалния представител на ответника/ съдът намира, че за ищцата липсва правен интерес
от установяване на обстоятелството, че е собственик на притежаваната от нея по закон 1/4
идеална част. Притежаването на същата не се оспорва от ответника, респ. за ищцата липсва
възможност да се позовава на текла в нейна полза давност по отношение на идеални части,
които притежава въз основа на наследствено правоприемство. Поради което производството
по делото следва да бъде прекратено в частта по отношение на 1/4 идеална част на
основание чл. 130 ГПК поради липса на правен интерес у ищеца да установява придобиване
на собственост върху идеални части вследствие на трансформация на лично имущество на
нейната майка и по давност, след като вече притежава тези части по наследяване и този
въпрос не е предмет на спора.
В останалата част, касаеща спорните 3/4 идеални части, за които се твърди, че са
придобити въз основа на трансформация на лично имущество на нейната майка и въз основа
на изтекла придобивна давност, предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
По основателността му съдът намира следното:
На първо място, както беше посочено, между страните не е спорно, че процесният
имот е бил закупен от С.К. М. въз основа на Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 17.06.1991г. по време на брака й с
ответника Г. М.. На следващо място, от приетия препис от Договор за заем от 1994г., както и
8
от вносна бележка от 22.04.1994г. се установява по категоричен начин, че С.К. М. е получила
в заем от „Зебра“ АД сумата от 20609,58 лева, както и че по силата на сключения договор за
заем е поела задължение с предоставената й заемна сума да погаси задължението си по
изплащане на стойността на апартамента с Държавна спестовна каса- Жилищно
кредитиране- гр. София. Категорично се установява и от съдържанието на договора за заем,
че срокът на договора е до 25.06.1996г. както и че е запорирано трудовото възнаграждение
на С. М. в размер на 600 лева месечно до края на срока на договора.
По отношение на въведеното възражение за липса на принос на ответника в
придобиването на процесния имот съдът намира следното:
В случая приложим към имуществените отношения между съпрузите е СК от 1985
год. /отм./ и съгласно чл. 19, ал.1 от СК /отм./ вещите и правата върху вещи, както и
паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити
и с оглед на чл. 19, ал.3 СК /отм./ съвместния принос се предполага до доказване на
противното. Един от способите за оборване на презумпцията за принос е доказването на
т.нар. пълна или частична трансформация на лични средства в имущества, придобити по
време на брака, регламентирана в чл. 21 от СК /отм/.
Според разпоредбата на чл. 21, ал.1 и ал.2 от СК /отм./ вещите, правата върху вещи и
паричните влогове, придобити по време на брака изцяло с лично имущество на отделния
съпруг са лично притежание на този съпруг, а ако с лично имущество е придобита само част
от вещта, лично притежание на отделния съпруг е съответстващата на личното имущество
част от вещта или паричен влог, освен ако тази част е незначителна. Лично имущество по
смисъла на чл. 21 от СК е това посочено в чл. 20 от СК- вещите, правата върху вещи и
паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и
паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение,
принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата върху вещи,
придобити от единия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато се насочва
принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи,
които са съпружеска имуществена общност. Лични са движимите вещи, придобити от
единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване или за
упражняване на професия.
Доказването на трансформацията и оборването на презумпцията по чл. 19, ал.3 от СК
следва да стане от съпруга, в случая наследника, който се позовава на нея, чрез провеждане
на т.нар. пълно доказване и същият следва да опровергае презумпцията за съвместния
принос или трябва да докаже липсата на такъв съвместен принос или че съпругът не е
съдействал за придобиване на имуществото. Ако се докаже отсъствието на съвместен
принос имуществото ще се третира като лично притежание на другия съпруг. С оглед на чл.
19, ал.1 от СК /отм./ независимо на чие име е придобито имуществото- на името на единия
/както е в настоящия случай/ или и на двамата съпрузи съпружеска имуществена общност по
отношение на придобитото ще възникне и то автоматично по силата на закона, като без
9
значение е титулярството по придобивната сделка, както и волята на съпрузите. Но е
възможно опровергаване на презумпцията за съвместен принос относно придобитото по
време на брака, включително и ако е придобито на името на двамата съпрузи и при
наличието на пълна или частична трансформация, когато имаме преобразуване на
имущество, като при пълната трансформация новото имущество е придобито със средства,
произхождащи от индивидуално имущество или т. нар. лично имущество. Наличието на
трансформация се преценява към точно определен във времето момент- моментът, в който
настъпва вещнотранслативния ефект на съответния придобивен способ, придобиването на
правото върху съответното имущество. В този смисъл е и разрешението, дадено в т. 4 от
Тълкувателно решение № 5/2013г., постановено по т. дело № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай придобиването на процесното жилище е станало по силата на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен в предвидената за това писмена
форма и по време на брака между страните, придобит на името единствено на С. М. и
транслативният ефект на договора е настъпил със самото му сключване. Обстоятелството
дали имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност или представлява
лично имущество на единия съпруг се преценява към момента на придобиване на
собствеността с оглед произхода на вложените при това средства. Последващите
разплащания, вкл. връщането на взети в заем средства, не рефлектира върху
принадлежността на придобитото право на собственост, а обуславя само съществуването на
облигационни задължения по изпълнение на солидарното задължение само от единия
длъжник. Така и Решение № 904 от 2.10.2008г. на ВКС по гр. д. № 3167/2007г., Решение №
189 от 28.03.2002г. на ВКС по гр. д. № 580/2001г., I г., Решение № 267 от 1.04.2002г. на ВКС
по гр. д. № 795/2001г. Това е така, защото презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК (отм.) е оборена,
когато е установено влагането на лични средства на един от съпрузите към момента на
придобиването на вещта. Средствата, получени по договор за заем не съставляват лични
средства, макар и получени от единия от съпрузите, тъй като задължението им за връщане е
солидарно за двамата съпрузи по силата на закона - чл. 25, ал. 2 СК (отм.). Без значение за
оборване на презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК (отм.) е и начинът на последващо погасяване
на заемните средства, вложени в покупката на общата вещ - изплащането на заема със
средства на един от бившите съпрузи води до облигационни отношения, но не и до промяна
на правата им в съсобствеността. В този смисъл е и практиката на ВКС, намерила отражение
в Решение № 1235 от 26.01.2009г. на ВКС по гр. д. № 5543/2007г., II г. о., ГК, Решение № 473
от 20.05.2009г. на ВКС по гр. д. № 941/2008г., Решение № 751 от 19.02.2004г. на ВКС по гр.
д. № 265/2003г., I г., Решение № 603 от 23.10.2002г. на ВКС по гр. д. № 8129/2002г., I г. о,
Решение № 44 от 28.01.2009г. на ВКС по гр. д. № 5623/2007г., III ГО, Решение № 309 от
9.04.2009г. на ВКС по гр. д. № 719/2008г., III г. о., ГК, Определение № 355 от 2.08.2022г. на
ВКС по гр. д. № 923/2022г., II ГО.
В настоящия случай, както беше посочено, безспорно се установява, че процесният
имот е бил изплатен със заемни средства, отпуснати на С. М. въз основа на сключения
договор за заем от 1994г. По гореизложените съображения и в съответствие с цитираната
10
практика на ВКС съдът намира, че презумпцията, предвидена в чл. 19, ал. 3 СК /отм./ не е
оборена. Горният извод е обусловен от обстоятелството, че процесният имот е придобит по
време на брака, като обстоятелството, че същият е изплатен с предоставени лично на
наследодателя на ищцата заемни средства не е от значение за опровергаване на заковата
презумпция и не води до промяна в правата на съпрузите в съсобствеността.
По отношение на релевираното възражение за изтекла в полза на наследодателя на
ищцата давност в периода от 17.11.1997г. до 24.02.2018г. съдът намира следното:
Между страните не е спорно, а и се установява по категоричен начин от всички
изслушани по делото свидетели, че от закупуване на процесния имот до последните месеци
преди смъртта си /24.02.2018г./ С.Д. е живяла в процесния имот, където е отглеждала децата
си- А. и Г. М.и. Установява се по категоричен начин, че ищцата е полагала грижи за имота,
поддържала го е и извършвала ремонтни дейности в него.
Спорният по делото въпрос е дали наследодателят на ищцата е владяла за себе си
целия имот. По този въпрос съдът намира следното:
След прекратяване на съпружеската имуществена общност при развод, съпрузите са
съсобственици, т.е. разводът е основание за съвладение. В конкретния случай бракът на
страните е прекратен с влизането в сила на Решение № 263 от 17.11.1997г., постановено по
гр. дело № 93/1997г. по описа на СРС, 81-ви състав, т.е. на 25.11.1997г. Не се твърди, респ. не
се установява по делото С.Д. и Г. М. да са извършили разпореждане с процесния имот, респ.
делба на същия. С прекратяване на брака между съпрузите така възникналата съпружеска
имуществена общност се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове
съгласно чл. 27 СК /отм./. По силата на бракоразводното решение ползването на семейното
жилище е предоставено на съпругата /наследодател на ищцата/.
Както е изяснено с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, уредената в
чл. 69 ЗС презумпция се прилага на общо основание тогава, когато владението е установено
на основание, изключващо правата на собственика или на останалите съсобственици, и се
счита за опровергана в случаите, в които владелецът е установил фактическата си власт на
основание, което го определя като негов държател на имота за собственика. Ето защо в
настоящата хипотеза установяването на давностно владение върху имота изисква С.Д. да е
преобърнала държането на 1/2 част от имота във владение, като е манифестирала явно пред
съсобственика си, че счита целият имот за свой.
Действията, които сочат на преобръщането на държането на частите на
съсобственика-бивш съпруг във владение за себе си, следва да са недвусмислени, т.е. да не
могат да се преценят като действия, реализиращи правата им, предвидени в специалните
норми за съсобствеността - чл. 31 и чл. 32 ЗС и те да са възприети като такива от
съсобственика, когато това е възможно. Тези действия следва да са такива, които преценени
в съвкупност, представляват по съдържание действия на изключителен собственик. Правото
на собственост е абсолютно право и отблъскването на владението на другите съсобственици
означава отричане на правата им от владелеца-съсобственик и принуждаването му да се
11
съобразяват с установеното от него владение като с права на изключителен собственик. Така
и Решение № 132 от 27.05.2016г. на ВКС по гр. д. № 1121/2016г., I г. о., ГК.
Съдът намира, че при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал не се установява по категоричен начин, че С.Д. е упражнявала фактическа власт
върху собствената на ответника 1/2 идеална част с намерение за своене. Действително, както
беше посочено, наследодателят на ищеца е живял в имота и е поддържал същия в период от
повече от 20 години след прекратяване на брака с ответника, но не се установява да е
отрекла правата на ответника- съсобственик. Напротив, установява се, че е ползвала
съсобствения имот на облигационно основание, изключващо нейното своително намерение
по отношение на чуждата идеална част- предоставеното ползване на семейно жилище по
силата на решението за прекратяване на брака й с ответника.
В този смисъл съдът приема, че не е достатъчно едно лице да ползва имота според
неговото предназначение, да поддържа и ремонтира същия, за да се приеме, че упражнява
фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът е съсобствен. За да се
придобие по давност притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота е
необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез
действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ -
отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното ползване на
съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява намерение за своене. Действията, с
които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по категоричен
начин да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на намерение за своене на
целия имот /вкл. на идеалните части на другия съсобственик/ и да са достигнали до
неговото знание, т.е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен
индивидуален собственик на целия имот. Така и Решение № 110 от 20.03.2012г. на ВКС по
гр. д. № 870/2011г., II г. о.
Такива действия не бяха установени по делото. Не се установиха твърденията на
ищеца, че С.Д. е заявила на ответника, че е единствен собственик, че му е казала, че няма
права върху имота и се е противопоставила на претенциите му. Напротив, по делото от
показанията на св. В.С. се установява, че от 1990г. до сега не е виждала в имота Г. М.. От
показанията на св. В. Т се установява, че не е виждала ответника в продължение на 15
години, била го виждала да излиза от входа, като бил пуснал наемател 2022-2023г. /т.е след
смъртта на С.Д./. Не се установяват конкретни действия, извършени от наследодателя на
ищцата спрямо ответника, показващи по недвусмислен начин, че отрича правата му на
съсобственик. Самото отсъствие на ответника в имота не може да се тълкува като такова
действие, доколкото действията, с които се демонстрира намерение за своене следва да
достигнат до знанието на съсобственика, ако е обективно възможно. По делото не се
установява за наследодателя на ищцата да не е съществувала възможност да демонстрира
поведение на пълноправен индивидуален собственик спрямо ответника. Напротив, от
изслушаните свидетелски показания, в частност от показанията на св. Т се установява, че
ответникът е посещавал имота от време на време. Горното се потвърждава и от показанията
12
на св. А.Т., който е посочил, че ответникът е идвал в имота макар и не често.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по делото не се доказа при условията на
пълно и главно доказване при доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, че
наследодателката й се е противопоставила по категоричен начин на ответника чрез
действия, които да отричат неговите права върху съсобствената вещ. По делото не се доказа
С.Д. да не го е допускала до имота, да го е гонела или оспорвала правата му. Поради което
при приложение на неблагоприятните последици при прилагане на тежестта на доказване
съдът е длъжен да приеме, че наследодателят на ищцата е владяла своята идеална част и е
държала за ответника неговата идеална част от имота.
По отношение на владението на имота след смъртта на наследодателя на ищцата
/24.02.2018г./ съдът намира следното:
Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи
като владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и
несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Не е достатъчно владелецът да
манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях
собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за
недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да
извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия
собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си.
В настоящия случай по делото се установява, че ищцата е живяла за известен период
от време в имота, както и че е изгонила допуснат от ответника наемател в същия. Не се
установява, обаче, да е установила трайно, явно и непрекъснато владение върху имота,
доколкото от свидетелските показания се установява,че ищцата пребивава в имота едва през
последните 4-5 години. На следващо място, за периода от 2018г. до датата на подаване на
исковата молба, респ. до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция
/03.10.2024г./ не е изминал законоустановеният период от 10 последователни години на
давностното владение и поддържаното от ищеца оригинерно придобивно основание не се е
осъществило. Ето защо предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има ответника, който не е сторил такива.
По делото е бил представляван безплатно по чл. 38 ЗАдв. от адв. Х. Б. М. съгласно
представен Договор за правна защита и съдействие от 28.03.2024г.- л. 72 от делото. С оглед
на което на адв. М. следва да се присъди възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство по делото. Както е уточнено в Решение от 25.01.2024г. на
СЕС по С-438/2022г. съдът не е обвързан от минималните размери на възнагражденията,
определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
13
възнаграждения с оглед нейното противоречие с чл. 101, пар. 1 от ДФЕС. При това
положение при определяне на възнаграждението съдът взе предвид следните критерии:
фактическата и правна сложност на делото /в случая обичайна за този вид дела и вземайки
предвид обстоятелството, че по делото са разпитани четирима свидетели и са приети
множество писмени документи/; обема на извършената от представителя защита /явяване в 2
съдебни заседания/ и цената на предявения иск. При тези критерии съдът определи
възнаграждение на адв. М. в размер на 665, 49 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
************************, **********, срещу Г. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, кв. „Орландовци“, ***********, положителен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено, че А. Г. М. е
собственик на 3/4 идеални части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00357.5348.1265.4.8 с адрес на имота- *****************, разположен в
жилищна сграда в имот с идентификатор 00357.5348.1265, брой нива на обекта- 1, площ
65,66 кв.м., прилежащи части- избено помещение № 8 от 20,40 кв.м., заедно с 2,762 ид. части
от общите части на сградата, ниво- 1, със съседи: на същия етаж- 00357.5348.1265.4.9 и
00357.5348.1265.4.7, под обекта- 00357.5348.1265.4.5, над обекта- няма, стар идентификатор
– 00357.5348.1237.4.8 по данни в КККР, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2012г. на изп.
директор на АГКК въз основа на наследствено правоприемство от нейната майка- С.К.Д.,
която била изплатила процесния апартамент с лични средства по време на брака си с Г. С.
М., евентуално въз основа на придобивна давност текла в нейна полза и на нейния
наследодател в периода от 17.11.1997г. до 04.01.2023г.
ВРЪЩА исковата молба, подадена от А. Г. М. срещу Г. С. М. В ЧАСТТА, с която е
предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено, че А. Г. М. е собственик на 1/4 идеални части
от описания по-горе имот на основание трансформация на лично имущество на С.К.Д.,
евентуално на основание изтекла придобивна давност.
ОСЪЖДА А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ************************,
**********, да заплати на адв. Х. Б. М., БУЛСТАТ *********, САК с личен № **********, с
адрес на упражняване на дейността: гр. София, р**************2, на основание чл. 38
ЗАдв. сумата от 665,49 лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на Г. С. М..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
14
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15