Решение по дело №8763/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 21.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

        АНЕТА ИЛЧЕВА

 

при участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от съдия Илчева в. гр. д. № 8763 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 378513 от 04.04.2018 г., постановено по гр. д. № 32933/2017 г. на СРС, 56 състав, „В.Б.“ АД е осъдено да заплати на „К.С.-З.“ ООД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата от 6064,08 лева, представляваща неизплатена цена по договор за покупко-продажба на стоки, обективиран във фактура № 1645/30.10.2012 г.

Недоволен от постановеното решение е останал ответникът „В.Б.“ АД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в която излага съображения за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че не е доказано наличието на облигационно правоотношение по продажна на стоки, а процесната фактура не е доказателство, установяващо наличието на договор, тъй като в нея липсва подпис на получателя, а това води до липса на волеизявление за сключване на договор. Излага, че тя не е отразена в счетоводството на дружеството и по нея не е ползван данъчен кредит. Намира, че не е било доказано доставянето и съответно приемането на процесните стоки. Излага, че липсва спецификация за определяне на стоките, а приемо-предавателният протокол е с дата 12.01.2015 г. – близо две години след издаването на фактурата, освен това е подписан от лице без представителна власт. Намира, че представеният документ не представлява извънсъдебно признание на задължението, тъй като не е ясно кой го е подписал и дали лицето действително е служител на ответника. Намира, че представената имейл кореспонденция не се отнася за процесната фактура. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „К.С.-З.“ ООД, в който се излага, че направените с жалбата възражения са преклудирани. Сочи, че ЗСч не изисква фактурата да бъде подписана. Намира, че с получаване на поканата ответникът е узнал за претенцията, не е възразил, поради което следва да се приложи чл. 301 ТЗ. Счита, че неоспорената имейл кореспонденция представлява доказателство за подписването на приемо-предавателния протокол от 12.01.2015 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени и императивни материални норми.

Обжалваното решение е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които намира за пълни и обосновани.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в исковата молба.

При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е бил налице договор, в изпълнение на който ищецът е издал фактура № 1645/30.10.2012 г. на стойност 6064,08 лева. Няма изискване за сключване на договора в определена форма.

По делото е представен приемо-предавателен протокол от 12.01.2015 г. от който се установява, че дейностите, извършени за обект „Изграждане на подземна тръбна канална мрежа“ от „К.С.-З.“ ООД, са приети без възражения.

От заключението по приетата от първоинстанционния съд ССчЕ се установява, че процесната фактура № **********/30.10.2012 г. на стойност 6064,08 лева не е осчетоводена в счетоводството на ответника, не е включена в дневниците за покупки на ответника и няма данни за извършено плащане по нея.

Изхождайки от предмета на сключения между страните договор и извършените от ищцовото дружество дейности, описани в процесната фактура, настоящият състав приема, че възникналото между страните облигационно правоотношение има типичните белези на договор по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Следователно в случая се касае до иск с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.

В документ от 18.02.2013 г., изходящ от ответното дружество, е посочено, че задълженията на ответника към ищеца са в размер на 6064,08 лева, което е именно стойността на процесната фактура.

От анализа на представената имейл кореспонденция може да се направи извода, че между представители на страните се обсъжда оформянето на приемо-предавателния протокол от 12.01.2015 г., в зависимост от което е поставено плащането.

Действително издаването на фактура, неносеща подпис на получателя, която не е осчетоводена при последния, не може да се приеме като доказателство за наличието на облигационна обвързаност между страните, но тъй като страните са търговци и покана от 12.04.2017 г. е получена от ответното дружество, то приложение намира нормата на  чл. 301 ТЗ и следва да се счита, че извършването на описаните във фактурата дейности следва да се считат за извършени, щом последния не се е противопоставил веднага след узнаването (знанието на ответника се презюмира с факта на получаване на фактурата).

 С подписването на приемо-предавателния протокол следва да се приеме, че ищецът е изпълнил своето задължение, като е извършил описаните в него дейности. От момента на приемането на извършената работа за възложителя възниква задължението да заплати на изпълнителя извършената работа. Дори да се приеме, че не това е моментът, от който възниква задължението за плащане, то с отправената покана, получена от ответника на 12.04.2017 г. вземането на изпълнителя е станало изискуемо.

Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 ЗЗД на ищеца следва да бъде присъдена сумата 600 лева, представляваща разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

По арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 378513 от 04.04.2018 г., постановено по гр. д. № 32933/2017 г. на СРС, 56 състав.

ОСЪЖДА „В.Б.“ АД, ЕИК*******, да заплати на „К.С.-З.“ ООД, ЕИК *******, на основание чл. 273 ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лева, представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

          

 

                                 2.