гр. София, 21.01.2020 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Алина Тодорова,
разгледа докладваното от съдия Илчева в. гр. д. № 8763 по описа за 2018 г. по
описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 378513 от 04.04.2018
г., постановено по гр. д. № 32933/2017 г. на СРС, 56 състав, „В.Б.“ АД е
осъдено да заплати на „К.С.-З.“ ООД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата от 6064,08 лева, представляваща
неизплатена цена по договор за покупко-продажба на стоки, обективиран във
фактура № 1645/30.10.2012 г.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът
„В.Б.“ АД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, в която излага съображения за неговата неправилност
поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и
необоснованост. Сочи, че не е доказано наличието на облигационно правоотношение
по продажна на стоки, а процесната фактура не е доказателство, установяващо
наличието на договор, тъй като в нея липсва подпис на получателя, а това води
до липса на волеизявление за сключване на договор. Излага, че тя не е отразена
в счетоводството на дружеството и по нея не е ползван данъчен кредит. Намира,
че не е било доказано доставянето и съответно приемането на процесните стоки.
Излага, че липсва спецификация за определяне на стоките, а приемо-предавателният
протокол е с дата 12.01.2015 г. – близо две години след издаването на фактурата,
освен това е подписан от лице без представителна власт. Намира, че
представеният документ не представлява извънсъдебно признание на задължението,
тъй като не е ясно кой го е подписал и дали лицето действително е служител на
ответника. Намира, че представената имейл кореспонденция не се отнася за
процесната фактура. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден
отговор на въззивната жалба от ищеца „К.С.-З.“ ООД, в който се излага, че
направените с жалбата възражения са преклудирани. Сочи, че ЗСч не изисква
фактурата да бъде подписана. Намира, че с получаване на поканата ответникът е
узнал за претенцията, не е възразил, поради което следва да се приложи чл. 301 ТЗ. Счита, че неоспорената имейл кореспонденция представлява доказателство за
подписването на приемо-предавателния протокол от 12.01.2015 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени и
императивни материални норми.
Обжалваното решение е правилно, като на основание
чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, които намира за пълни и обосновани.
В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи
плащане на процесната сума, заявена в исковата молба.
При съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства се установява, че между страните е бил налице договор, в
изпълнение на който ищецът е издал фактура № 1645/30.10.2012 г. на стойност
6064,08 лева. Няма изискване за сключване на договора в определена форма.
По делото е представен приемо-предавателен протокол
от 12.01.2015 г. от който се установява, че дейностите, извършени за обект
„Изграждане на подземна тръбна канална мрежа“ от „К.С.-З.“ ООД, са приети без
възражения.
От заключението по приетата от първоинстанционния
съд ССчЕ се установява, че процесната фактура №
**********/30.10.2012 г. на стойност 6064,08 лева не е осчетоводена в
счетоводството на ответника, не е включена в дневниците за покупки на ответника
и няма данни за извършено плащане по нея.
Изхождайки от предмета на сключения между страните
договор и извършените от ищцовото дружество дейности, описани в процесната
фактура, настоящият състав приема, че възникналото между страните облигационно
правоотношение има типичните белези на договор по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Следователно в случая се касае до иск с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
В документ от 18.02.2013 г., изходящ от ответното
дружество, е посочено, че задълженията на ответника към ищеца са в размер на
6064,08 лева, което е именно стойността на процесната фактура.
От анализа на представената имейл кореспонденция
може да се направи извода, че между представители на страните се обсъжда
оформянето на приемо-предавателния протокол от 12.01.2015 г., в зависимост от
което е поставено плащането.
Действително издаването на фактура, неносеща
подпис на получателя, която не е осчетоводена при последния, не може да се
приеме като доказателство за наличието на облигационна обвързаност между
страните, но тъй като страните са търговци и покана от 12.04.2017 г. е получена
от ответното дружество, то приложение намира нормата на чл. 301 ТЗ
и следва да се счита, че извършването на описаните във фактурата дейности
следва да се считат за извършени, щом последния не се е противопоставил веднага
след узнаването (знанието на ответника се презюмира с факта на получаване на
фактурата).
С
подписването на приемо-предавателния протокол следва да се приеме, че ищецът е
изпълнил своето задължение, като е извършил описаните в него дейности. От
момента на приемането на извършената работа за възложителя възниква
задължението да заплати на изпълнителя извършената работа. Дори да се приеме,
че не това е моментът, от който възниква задължението за плащане, то с
отправената покана, получена от ответника на 12.04.2017 г. вземането на
изпълнителя е станало изискуемо.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 ЗЗД на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 600 лева, представляваща разноски за въззивното производство за
адвокатско възнаграждение.
По арг. чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 378513 от 04.04.2018 г., постановено по гр. д. № 32933/2017
г. на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА „В.Б.“
АД, ЕИК*******, да заплати на „К.С.-З.“ ООД, ЕИК *******, на основание чл. 273 ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.