Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.04.2017
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЯНА
ФИЛИПОВА
при секретаря Антоанета
Методиева, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 3743
по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
С решение № 75 от 23.03.2016 г. по гр.дело №
6298/2015 г., ВКС, Четвърто гражданско отделение, е отменил влязлото в сила решение от 14.03.2013 г.,
постановено по гр.дело № 1449/2013 г. от СГС, III „Б“ състав, с което е
потвърдено решение от 29.06.2012 г. на Софийския районен съд, I ГО, 36-ти
състав, постановено по гр. дело № 32909/2009 г. на СГС, I ГО, 36-ти състав на
основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на СГС, с указания при разглеждане на делото да се съобразят обективните
предели на влязла в сила присъда по нохд № 5353/2011 г., постановена от СРС,
100 състав, НО, по силата на която П.К.Р. е призната за невиновна в това, че в
качеството си на длъжностно лице е сключила неизгодна сделка, с което е
причинила вреда на „М.п.“ ООД – престъпление по чл. 220, ал. 1 НК, като
съобрази обстоятелството доколко гражданският съд следва да е обвързан от
възприетото от наказателния съд, предвид състава на престъплението от обективна
страна.
С решение от 29.06.2012 г., Софийският районен съд, ГО, 36-ти състав е отхвърлил предявените
от „М.П.“ ООД срещу Н.Р.Р. и П. К. Р., искове с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. 2 ЗЗД и с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за продажба, сключен на 22.05.2008 г. с нотариален акт №
115, дело № 105/2008 г. на нотариус с район на действие СРС, между„М.П.“ ООД
чрез управителя си П.К.Р. и Н.Р.Р., поради липса на съгласие и като привиден. Признал
е за установено по иска, предявен от „М.П.“ ООД, срещу Н.Р.Р. и П. К. Р., че
договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр. София, СО-район „С.",
ул. „********представляващ поземлен имот с пл. № 21 от кв. 39 по плана на гр. София,
м. „ГГЦ-зона-Б-17“, целият с площ от 286 кв.м., при съседи по нотариален акт: Н.А.,
П.Б., К. и нова улица и по скица: имот с пл. № 22, имот с пл. № 20, имот с пл.
№ 18 и ул. „Я.Ч.“, заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж,
състояща се от две стаи, кухня и антре, сключен на 22.05.2008 г. между „М.П.“ ООД
чрез управителя си П.К.Р. и Н.Р.Р. с нотариален акт № 115, дело № 105/2008 г.
на нотариус с район на действие СРС, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 вр. с чл. 40 ЗЗД като сключен от представителя П.К.Р. при
споразумяване във вреда на представляваното юридическо лице-продавач. Оставил е
без разглеждане предявения при условията на евентуалност от „М.П.“ ООД, срещу Н.Р.Р.
и П. К. Р. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване
за нищожен на описания договор на основание чл. 38 ЗЗД. Признал е за установено,
на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на Н.Р.Р. и П. К. Р., че „М.П.“ ООД е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, СО - район „С.“, ул. „********представляващ
поземлен имот с пл. № 21 от кв. 39 по плана на гр. София, м. „ГГЦ-зона-Б-17“,
целият с площ от 286 кв.м., при съседи по нотариален акт: Н.А., П.Б., К. и нова
улица и по скица: имот с пл. № 22, имот с пл. № 20, имот с пл. № 18 и ул. „Я.Ч.“,
заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж, състояща се от две
стаи, кухня и антре. Осъдил е Н.Р.Р. и П.К.Р. да предадат на „М.П.“ ООД
владението на гореописания недвижим имот. С оглед изхода на спора, ответниците
са осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на ищеца сумата от 2907,66 лв. – направени в производството
разноски.
В законоустановения срок
срещу решението, в частта, с която са уважени предявените искове, е постъпила
въззивна жалба от П.К.Р., в която се правят оплаквания, че решението е
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага подробни аргументи, че
хипотезата на чл. 40 ЗЗД предвижда кумулативно наличие на два елемента: 1/
договорът да е сключен във вреда на представлявания и 2/ наличие на споразумяване
между пълномощника и трето лице за увреждане на представлявания, като излага
подробни аргументи в подкрепа на твърдението, че неправилно първоинстанционният
съд е уважил иска без да посочи кой от двата елемента е налице. Изводите на
съда били неправилни и поради допуснати съществени нарушения, изразяващи се в
необсъждане на част от доказателствата по делото и обосноваване на извода за наличие
на увреждане на представлявания единствено въз основа на приетата по делото
СТЕ. Сочи, че не била налице претърпяна загуба в резултат на атакуваната
продажба, което аргументира с факта, че имотът е придобит на 27.11.2007 г. за
сумата от 13155 лв. и впоследствие прехвърлен с атакуваната сделка на
22.05.2008 г. за по-високата цена от 21000 лв., която била изплатена изцяло по
банкова сметка. ***, че престациите по договора за покупко-продажба не са
еквивалентни и цената не съответства на стойността на разпореденото имущество
за необоснована. Излага, че имотът не е продаден на цена по-ниска от тази, на
която е придобит, поради което за дружеството не е налице претърпяна загуба. Що
се отнася до пропуснатата полза, сочи, че не е доказан фактът, че имотът може
да реално да се реализира на цената, посочена в заключението на вещото лице,
поради което липсва сигурност в увеличаването на имуществото на ищеца, който
пропуск да е по вина на ответницата, респективно да обоснове и възможността да
се претендира репариране на пропусната полза. Излага, че възможността имотът да
бъде реализиран на посочената от експерта цена не е доказана, а в експертизата
са съобразени цените, на които се предлага подобен терен, а не тези, на което
действително се закупува, поради което само данните за извършени сделки отчитат
и двата фактора. Освен това излага, че в заключението, респективно в
обжалваното решение, което се основава на него, не е отчетено обстоятелството,
че имотът не отговаря на изискванията на ЗУТ за ниско жилищно застрояване, освен
това не е бил урегулиран, което безспорно се отразява на възможността на
ответницата да договаря цена. Излага, че по делото е представен нотариален акт
обективиращ договор за покупко-продажба на съседен имот, по който продавач е
настоящият управител на ищцовото дружество, от който акт се установява, че в
края на 2007 г. той се е разпоредил със съседен УПИ ведно с построена в него
сграда с по-висока данъчна оценка при сравними условия. Развива оплакване, че
неправилно първоинстанционният съд не е допуснал свидетели за установяване на
факта, че ответницата е търсила купувачи и действително не е успяла да постигне
договорка за по-висока продажна цена.
Сочи, че
първоинстанционният съд не е отчел факта, че ответницата, освен управител, е
била и съдружник в ООД и е договаряла в рамките на правата, предоставени й с
решението на общото събрание, поради което приложение не намира разпоредбата на
чл. 40 ЗЗД, тъй като интересът на ООД, преценен към датата на сделката, не е
бил нарушен, защото съдружниците, в чието правомощие е да преценят каква цена
удовлетворява интереса им, са взели валидно решение. При условие, че
съдружниците са взели решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, за продажба на имота,
в което са определели ценови параметри на сделката, преценката дали договорът е
сключен в интерес на представляваното дружество или управителят е действал в
негова вреда, следва да се извършва в рамките на определените от ОС ценови
параметри, а не при съобразяване на пазарните условия, тъй като преценката е по
целесъобразност и е в правомощията на ОС. Излага, че при наличие на решение на
общото събрание, преценката дали представителят е действал добросъвестно и в
интерес на представлявания се свежда до това, дали договорът е сключен в
съответствие с инструкциите. СРС правилно е посочил, че на 15.05.2008 г. е
прието единодушно решение на ОС на двете съдружнички в „М.П.” ООД за продажба
на процесния имот, както и решение за изрично овластяване на ответницата да
продаде имота на когото и с когото се договори за това, с което решение й е предоставено
правото свободно да определи купувача. Счита за неправилен извода на СРС, че
понеже в решението на ОС сумата от 20 000 лв. била определена като
минимална продажна цена на имота, то от това следва, че ответницата имала
свободата да продаде имота на когото и с когото се договори, но за сума не
по-малко от 20 000 лв. Излага, че хипотезата на чл. 40 ЗЗД може да е
осъществена от управителя на ООД като органен представител на дружеството,
чиято представителна власт не може да бъде ограничена от решенията на ОС, които
са непротивопоставими на трети лица, тогава, когато управителят е сключил договора
в нарушение на финансовите параметри или други условия, определени от ОС на
съдружниците или в случая, когато ОС на съдружниците изобщо не е определило, а
е предоставило на управителя да преценява и договаря тези параметри. Излага, че
при преценка на интереса на представлявания по чл. 40 ЗЗД следва да се вземе
предвид волята на съдружниците, които са титуляри на дружествените дялове към
дата на продажбата, а не на лицата, придобили качеството на съдружници в последващ
момент. Излага, че е ирелевантно как преценяват цената или останалите параметри
на сделката лица, придобили качеството на съдружник в ООД в последващ сделката
момент, тъй като те не се били собственици на имуществото, а решението по чл.
137, ал. 1, т. 7 ТЗ е било взето от съдружниците в дружеството. Сочи, че
законът не предвижда възможност по-късно приети съдружници да отменят или
преразглеждат взетото решение. Излага, че новоприетите съдружници подават молба
за приемане в дружеството и придобиват дружествения дял с оглед имуществото,
което дружеството има към този момент, поради което не се ползват от защитата
по чл. 40 ЗЗД.
Освен това неправилно
първоинстанционният съд в обжалваното решение приел, че е налице увреждане и вторият
елемент на чл. 40 ЗЗД, а именно споразумяване във вреда на представлявания,
обосновавайки се с това, че купувачът е съпруг на въззивницата и продажната цена
впоследствие била изтеглена от банковата сметка, по която е платена. Излага
подробни аргументи във връзка с наличието на задължение на дружеството по
договор за заем, което било изпълнено отчасти с получените по атакувания
договор за продажба средства. Излага, че обстоятелството, че продажбата не е
осчетоводена при дружеството, не е издадена фактура и имотът не е отписан от счетоводните
му регистри е неотносимо и не може да обоснове наличие на намерение за
увреждане на дружеството при договаряне, тъй като релевантно за увреждането и
намерението за такова по чл. 40 ЗЗД са факти, касаещи условията на сделката и
обстоятелствата, при които са уговорени. Тези обстоятелства освен това не са били
известни на лицето, с което въззивницата е договаряла. Изложените съображения
за неправилност на решението по иска за обявяване на нищожност на процесния
договор на основание чл. 40 ЗЗД, обосновават и неправилност на решението в
частта му, в която е уважен ревандикационният иск по чл. 108 ЗС, доколкото
уважаването на последния е обусловено от уважаването на иска за обявяване на
продажбата за нищожна. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и
вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски в първоинстанционното и въззивното производство. Представя списък по
чл. 80 ГПК.
В законоустановения срок
срещу решението, в частта, с която са уважени предявените искове, е постъпила
въззивна жалба и от ответника Н.Р.Р., в
която се правят оплаквания, че решението е постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Излага, че съдът не е съобразил, че не е налице фактическият
състав на чл. 40 ЗЗД, като в изключителната компетентност на ОС на дружеството
е да вземе решение за продажба на имота. Само в случай, че в решението липсва
изрично изразена воля за размера на продажната цена, то само тогава е възможно
управителят да действа във вреда на представляваното дружество. Това, обаче, е
невъзможно ако продажната цена е договорена не от управителя, а за нея е взето
решение на съдружниците. Излага правни доводи, че когато цената е определена с
решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ, управителят може само да го изпълни
съобразно волята на дружеството, поради което не е възможно представителят да и
лицето, с което той договаря да се споразумеят във вреда на представлявания,
щом решението за увреждащата клауза в договора е взето от доверителя, а не от
довереника. Дължимата от довереника грижа се определя от доверителя. Навежда
твърдения, че тъй като сделката е търговска, тя не може да се унищожава като
сключена при явно неизгодни условия. Излага доводи, че заключението по СТЕ е
необосновано и не е налице увреждане, тъй като имотът е продаден на цена, която
е по-висока от тази, на която е придобит. Що се отнася до евентуално предявения
иск по чл. 38 ЗЗД, който съдът не е разгледал, твърди, че между съпрузите няма
нито законово, нито презумптивно представителство, поради което като сключва
договор за продажба със съпруга си, пълномощникът не договаря нито сам със себе
си, нито с друго лице, което представлява. Предвид изложеното, моли обжалваното
решене да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски в първоинстанционното и във въззивното
производство.
В законоустановения срок
за отговор на въззивните жалби, такъв не е постъпил от въззиваемата страна. В
съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемото дружество моли
жалбите да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 175, том XI, рег. № 27537, дело № 1958 от 27.11.2007 г., на нотариус
с рег. № 274 на НК, Г.И.Т., Г.С.С.и съпругата му М.Х.С.продали на „М.п.“ ООД
недвижим имот, находящ се в гр. София, СО – район „С.“, ул. „********представляващ
поземлен имот с пл. № 21 от кв. 39 по плана на гр. София, м. „ГГЦ-зона Б-17“,
целият с площ от 286 кв. метра, при съседи по нотариален акт: Н.А., П.Б., К. и
нова улица и по скица: имот с пл. № 22, имот с пл. № 20, имот с пл. № 18 и ул.
„Я.Ч.“, заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж, състояща се от
две стаи, кухня и антре, за сумата от 13155 лв.
С протокол за проведено на 15.05.2008 г. общо
събрание на съдружниците в „М.п.“ ООД, М.П.Й.и П.К.Р., притежаващи 100 % от
капитала на дружеството към сочената дата, са взели решение придобитият по-рано
недвижим имот да бъде продаден за сума „не по-малка от 20000 лв. Общото
събрание на съдружниците е взело решение, че всички дейности по договарянето и
продажбата на описания имот се възлагат на управителя П.К.Р..
По делото е установено, че с нотариален акт № 115, рег.
№ 1920, дело № 105 от 22.05.2008 г. на нотариус с рег. № 045 на НК с район на
действие СРС, съставен на 22.05.2008 г. „М.п.“ ООД чрез управителя си П.К.Р.
продало на Н.Р.Р. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, СО –
район „С.“, ул. „********представляващ поземлен имот с пл. № 21 от кв. 39 по
плана на гр. София, м. „ГГЦ-зона Б-17“, целият с площ от 286 кв. метра, при
съседи по нотариален акт: Н.А., П.Б., К. и нова улица и по скица: имот с пл. №
22, имот с пл. № 20, имот с пл. № 18 и ул. „Я.Ч.“, заедно с построената в него
жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи, кухня и антре, за сумата
от 21000 лв., като в нотариалния акт е отбелязано, че продавачът заявява, че е
получил от купувача продажната цена изцяло преди подписване на договора.
От представения акт за граждански брак от 18.10.1987
г. се установява, че П.К.Р. и Н.Р.Р. са съпрузи.
От представеното по делото писмо с изх. №
05-11-01-1121 от 22.03.2011 г. от „Банка ДСК“ ЕАД се установява, че на 22.05.2008
г. П.К.Р. е открила банкова сметка *** „М.п.“ ООД с IBAN ***.
От представената по делото вносна бележка от
22.05.2008 г. се установява, че Н.Р.Р. е превел по посочената сметка на „М.п.“
ООД сумата в размер на 21000 лв. с основание на превода „покупка на недвижим
имот“. Сметката е заверена със сумата в размер на 21000 лв. на 22.05.2008 г.
От извлечение от сметка на „М.п.“ ООД, се
установява, че сумата е изтеглена от П.К.Р. с тегления, извършени на 26.05.2008
г., 29.05.2008 г., 30.05.2008 г., 02.06.2008 г., 04.06.2008 г., след което, на
04.06.2008 г. банковата сметка е закрита.
От изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че процесният недвижим имот е заведен в
счетоводството на „М.п.“ ООД като актив през месец 11.2007 г. за 2008 г. В
счетоводството на ищцовото дружество няма отразени движения на активи. В отчета
за приходите и разходите, както и в отчета за паричните потоци за 2008 г. не са
отразени постъпления от продажбата на имота. В отчета за приходите и разходите
за 2009 г. е отразен приход от 21000 лв. От заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че няма издадена фактура за
покупко-продажба на процесния недвижим имот, като към момента на изготвяне на
заключението на вещото лице имотът се води под отчет в дружеството като ДМА.
През 2009 г. ищцовото дружество е продало недвижим имот в гр. Пловдив, за който
има издадена фактура № 1/04.08.2009 г. на стойност 21600 лв. към 31.07.2008 г.
по касов път са извършени плащания, а именно на 05.06.2008 г. са възстановени
на заемодателя 54000 лв., заплащани са разходи за услуги в размер на 964,10 лв.
към 31.07.2008 г. са отразени разходи по разплащателна сметка на дружеството в
размер на 4900 лв. – изтеглени суми и 35 лв. банкови такса.
Съгласно заключението на вещото лице за отчетните
периода 2007 г., 2008 г. и 2009 г. не може да се заключи, че счетоводството на
дружеството е съобразено с основните принципи на счетоводството. Липсва
съпоставимост на данните, отразени в отделните финансови отчети и съществува
противоречие между отразеното в баланса на дружеството за 2007 г. и
оповестеното в информацията, отразена във финансовия отчет. (лист 86 от делото).
През 2008 г. в счетоводството няма отразени продадени имоти, независимо от
реално извършената продажба. Постъпленията по сделката с недвижим имот не са
отразени по счетоводните и банкови сметки на дружеството, не са отразени и в
приходната част на ОПР, както и в ОПП за 2008 г. (лист 129, 132).
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, се установява, че пазарната стойност на процесния имот (земя и
сграда) към 22.05.2008 г. е в размер на 435330 лв. В допълнителните пояснения,
дадени в открито съдебно заседание, проведено на 18.05.2011 г., вещото лице
посочва, че пикът на цените на недвижимите имоти в гр. София е през лятото на
2008 г., като от август 2008 г. те са започнали постепенно да падат. Заявява,
че цените през 2007 г. са били по-ниски от тези през 2008 г. с около 20%-30%.
Според експерта процесната продажба е била в пика на цените на пазара на
недвижими имоти.
От изслушаните и приети по делото заключения на
съдебно-графологичните експертизи се установява, че подписът, положен върху
протокола от проведено общо събрание на съдружниците от 15.05.2008 г. е
изпълнен от М.Й..
От представената по делото присъда по нохд №
5353/2011 г., постановена от СРС, 100 състав , НО, влязла в сила на 27.11.2014
г. П.К.Р. е призната за невиновна в това, че в качеството си на длъжностно лице
е сключила неизгодна сделка, като се касае до сделката, обективирана в
нотариален акт № 115, дело № 105/2008 г. на нотариус с район на действие СРС,
съставен на 22.05.2008 г., с което е причинила значителни вреда на „М.п.“ ООД –
престъпление по чл. 220, ал. 1 НК. В мотивите на решение № 1211 от 27.11.2014
г. на СГС, НК, XVII въззивен състав, постановено по внохд № 4395 по описа на
съда за 2014 г., с което е потвърдена изцяло присъдата от 25.01.2013 г. по нохд
№ 5353/2011 г., СРС, НК 100 състав, послужила като основание за отмяна по чл. 303,
ал. 1, т. 1 ГПК, е прието, че за да е съставомерно деянието следва да са
настъпили реални вреди за дружеството. Обективно, процесният имот е продаден на
по-ниска от пазарната цена и разликата представлява вреда за дружеството, но от
субективна страна подсъдимата е извършила сделката в съответствие с взетото
решение на общото събрание, което е задължително за управителя, поради което
доколкото Р. е сключила сделката, съзнавайки че изпълнява решението на общото
събрание, не е налице субективният елемент на състава, а именно умисъл у
подсъдимата да сключи неизгодна сделка.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че разгледано по същество, същото
е правилно, като споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща
към тях и в допълнение излага следните съображения:
С оглед задължителните указания на ВКС за
съобразяване с присъдата по наказателното дело от обективна страна, настоящият
състав счита, че възприетото в мотивите на наказателния съд не противоречи на
изводите на гражданския съд в обжалваното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Гражданският съд е обвързан от
задължителната сила на присъдата и относно вредата, когато тя е елемент от
състава на престъплението, подлежащ на доказване в наказателния процес и на
това основание е длъжен да възприеме фактите, отразени в присъдата на
наказателния съд. В наказателното
право наказуеми са умишлените деяния, а непредпазливите – само в уредените от
закона случаи (чл. 11, ал. 4 от НК), докато в гражданското право отговорност
възникна при неполагане на дължимата грижа, а по-тежка отговорност – когато
законът изисква умисъл. Отговорността в гражданското право е обусловена от
наличието на умисъл само в изрично уредените случаи. Когато деянието е
съставомерно, само ако е умишлено извършено от дееца, той не е освободен да
отговаря за деликт при условията на непредпазливо деяние, като непредпазливостта
съществува в двете й форми небрежност и самонадеяност. В конкретния
случай, безспорно установено по делото е, че ответницата Р. е призната за
невиновна, в това, че в качеството си на длъжностно лице е сключила неизгодна
сделка, като се касае до сделката, обективирана в нотариален акт № 115, дело №
105/2008 г. на нотариус с район на действие СРС, съставен на 22.05.2008 г., с което
е причинила значителни вреда на „М.п.“ ООД – престъпление по чл. 220, ал. 1 НК.
Съставът на престъплението по чл. 220, ал. 1 НК от обективна страна предвижда сключване
на неизгодна сделка, от длъжностно лице, от която са последвали значителни
вреди. Неизгодността на сделката следва да се преценява както с оглед пазарната
цена на вещта към момента на осъществяване на сделката, така и с оглед на
различни критерии между които, вид, качество, количество, възможностите на
пазара и т. н. Неизгодна е тази сделка, която изобщо не е била нужно да се
сключва или е могла да се сключи при по-изгодни от икономическа и правна гледна
точка условия. От субективна страна, за да е съставомерно деянието следва да
извършено при пряк или евентуален умисъл, т.е. деецът да е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, и да е искал или да се е съгласил с настъпването
на съставомерните последици. За да оправдае подсъдимата съдът е приел, че Р. е
сключила сделката, съзнавайки че изпълнява решението на общото събрание, поради
което не е налице субективният елемент на състава, а именно умисъл у
подсъдимата да сключи неизгодна сделка, това обаче само по себе си не изключва
възможността за преценка в рамките на производството по чл. 40 ЗЗД за наличие
на хипотезата на сочения текст, доколкото фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои
от обективен елемент и субективен елемент, като при втория на изследване
подлежи наличието на недобросъвестност на представителя и насрещната страна по
договора (третото лице) относно увреждането на представлявания без да е
необходимо да е налице изричен „сговор“ между тях да увредят представлявания,
което би предполагало във всички случаи намерение за увреждане и умисъл за
това.
За да е осъществен
съставът на престъплението по чл. 220, ал. 1 НК правнорелевантното психическо
отношение на дееца, който той проявява към деянието, вината му, следва да е във
формата на умисъл, докато за да е налице недействителност по чл. 40 ЗЗД е достатъчно
да е налице недобросъвестност, изразяваща се в неполагане на дължимата грижа,
под формата на небрежност или груба небрежност. Т.е. представителят не е
предвиждал настъпване на последиците, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
при полагане на дължимата грижа, като на изследване подлежи разминаването между
дължимото и действително извършеното.
Задължението на представителя
да действа в интерес на представлявания е принцип в института на представителството.
Нарушението на този принцип влече различни правни последици, които са в
зависимост от конкретните обстоятелства, обусловили неспазването му. Нормата на
чл. 40 ЗЗД урежда хипотезата, в която третото лице, с което пълномощникът е
договарял във вреда на упълномощителя също е недобросъвестен, в който случай
договорът не произвежда правно действие за представлявания. Хипотезата на чл.
40 ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта: договор сключен
във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице
във вреда на представлявания.
Фактическият състав,
пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от два елемента: А /
обективен: договорът, сключен чрез представителя и третото лице да уврежда
представлявания. Увреждането на интересите на представлявания може да има
различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него
условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или
договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет),
нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са
упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и
най-различни други хипотези. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е
достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване (особено при договори с
продължително изпълнение), но във всички случаи се има предвид обективно
увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително. Преценката
за наличието на увреждането, респективно за сигурното му настъпване, се
извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във
всички случаи – към момента на сключването на договора. Б/ Субективен елемент –
недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора (третото
лице) относно увреждането на представлявания. „Споразумяването“ не съставлява
отделна правна сделка между представителя и насрещната страна по
недействителния договор, която сделка да е различна от самия този договор, т.е.
– не е необходимо да е налице изричен „сговор“ между тях да увредят
представлявания, което би предполагало във всички случаи намерение за увреждане
и умисъл за това. Споразумяването е обективирано в самия недействителен
договор, увреждащ представлявания, което е първият елемент от фактическия
състав. Поради това, вторият елемент от този фактически състав е субективен и
се изразява, не винаги в общ сговор и общо намерение (цел) у представителя и
насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност –
те, и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда
представлявания (така т. 3 от ТР 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС).
В този смисъл, с оглед
наведените оплаквания във въззивната жалба, на изследване подлежи въпросът
налице ли е обективно увреждане и ако то е факт, каква грижа е следвало да
положи ответницата при договарянето, респективно дали го е сторила и дали
третото лице е добросъвестно.
При анализ на събраните
по делото доказателства настоящият състав споделя извода на първоинстанциония
съд, че от обективна страна увреждане за дружеството е налице, доколкото
правилно първоинстанционният съд е съпоставил продажната цена на имота,
неговата данъчна оценка и приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза. Извод, че от обективна страна е налице увреждане
е направил и наказателния съд в мотивите на влязлата в сила присъда, както и в
решението, с което същата е потвърдена.
По отношение на довода на
страните, че управителя Р. е действала в изпълнение на решението на общото
събрание на съдружниците, настоящият състав счита, че поначало няма пречка и в
хипотезата на чл. 40 ЗЗД представляваният изрично да потвърди увреждащия го
договор. В този случай, дори договорът обективно да уврежда представлявания,
това е без значение, след като той не се позовава на недействителността. Не е
налице, обаче, сочената хипотеза, доколкото в решението на общото събрание е
посочена цена, под която управителя не следва да договаря, но не и единствената
възможна такава, поради което решението на общото събрание не изключва
задължението на представителя на дружеството да положи дължимата грижа за
сключване на сделката при по-изгодни условия, тъй като в конкретната хипотеза
управителят не действа единствено като волеизявяващ орган, който изпълнява
решението на общото събрание. В случай, че общото събрание беше конкретизирало
параметрите на договора за покупко-продажба изрично, управителят само би изявил
волята на колективния орган, в чието правомощие е да вземе решение за
разпореждане с недвижимия имот. В противния случай, на представителя е
предоставена възможността, в рамките на представителната му власт да договаря, т.е
да избира и да договаря във всяка една насока, по отношение на която не е
ограничен от волята на общото събрание, като следва да вземе предвид интереса
на представляваното дружество, полагайки грижата на добрия търговец.
Принципното изискване е дейността на управителя да бъде насочена към
добросъвестно управление на дружествените работи и увеличаване патримониума на
дружеството, както и към организиране работите му с оглед предмета му на
дейност, т. е. и по отношение на управителя е приложимо изискването за полагане
на грижата на добър търговец (така Решение от 11.05.2005 г. по т.д.№ 510/2004
г., І ТО на ВКС). За разлика от дължимата грижа на добрия стопанин, като субект
на гражданското право (чл. 63, ал. 2 ЗЗД), който дължи изпълнение с обичайната
грижа, грижата на добрия търговец е квалифицирана. Търговецът притежава
професионални познания и ги прилага не само при възникване на облигационните
правоотношения, но и при изпълнение на породените от тях конкретни задължения.
Това изпълнение е пряко свързано с упражняваната от търговеца търговска дейност
и затова то трябва да е реализирано професионално и добросъвестно. Именно с
оглед професионалните познания на търговеца при извършване на търговска дейност
по занятие, законодателят е разграничил грижата на добрия търговец от грижата
на добрия стопанин, като в търговското право дължимата от търговеца грижа е
значително по-интензивна. При преценка дали и доколко управителят е положил
грижата на добър търговец при управлението на дружествените работи, респективно
при определяне на субективното отношение на управителя към сделката по смисъла
на чл. 40 ЗЗД, следва да се вземат предвид конкретните дължими престации,
обстоятелствата, при които е сключена сделката, проведените преговори с
евентуални купувачи, както и всякакви други конкретни обстоятелства, относими
към договарянето.
В конкретния случай съвкупната
преценка на обстоятелствата около сключване на сделката и управлението на
дружеството, разпореждането на имоти на продажна цена близка до данъчната
оценка в полза на съпруга на управителката, откриване на банкова сметка ***та,
по която сметка единственото постъпление е внесената продажна цена, която
впоследствие е изтеглена от Р. и сметката е закрита, факта, че сумата не е
отчетена, липсата на редовно водено счетоводство и записи за релевантния
период, за които отговорност носи управителя, недвусмислено сочат на неполагане
на дължимата грижа и липса на намерение за осъществяване на каквато и да е
търговска дейност въобще, което недобросъвестно упражняване на права влиза в
противоречие и с чл. 289 ТЗ. Поради тази причина настоящият състав споделя изводите
на първоиинстанционния съд в обжалваното решение, че субективният елемент,
необходим за приложение на нормата на чл. 40 ЗЗД, е налице по отношение на
представителя на дружеството продавач, който независимо от приетото решение, е
длъжен да упражнява представителната си власт добросъвестно и при полагане на
дължимата грижа за запазване интереса на дружеството.
Субективният елемент се
установява и по отношение на съпруга-приобретател, доколкото той се намира в
родствени отношения с представителя на продавача, при които законът презюмира
знание за увреждането (арг. 135, ал. 2, пр. първо ЗЗД) и при които счита, че е
налице заинтересованост (чл. 172 ГПК), доколкото лицето е свързано на
продавача.
При така изложеното, настоящият състав счита
предявения иск с правна квалификация чл. 40 ЗЗД е основателен, като основателен
се явява и искът по чл. 108 ЗС, както правилно е приел първоинстанционният съд.
При съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Поради ненастъпване на
вътрешното процесуално условие, при което, при условията на евентуалност, е
предявена претенцията по чл. 38 ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по нея.
С оглед изхода на спора на
ответника се дължат разноски както във въззвиното производство, така и в
производството по отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 и сл. ГПК (т. 4 от
ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС). Предвид липсата на претенция и доказателства за
заплащане на разходи в производството пред ВКС, такива не следва да се
присъждат.
Във въззивното
производство ответното дружество е сторило разходи за адвокатско възнаграждение
в размер на 840 лв. по договор за правна защита и съдействие от 03.10.2016 г.,
заплатени по банков път, което се установява от представеното на лист 43
платежно нареждане, поради което същите следва да му бъдат присъдени на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като ответниците следва да понесат разхода
поравно.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.06.2012 г. на Софийския районен съд, I
ГО, 36-ти състав, постановено по гр.дело № 32909/2009 год. в обжалваната част,
с която са уважени предявените искове с
правно основание чл.26, ал.1, предл.3 вр. с чл.40 ЗЗД и чл.108 ЗС,
оставен е без разглеждане
евентуалния иск с правно основание чл.38 ЗЗД и в частта за разноските.
ОСЪЖДА П.К.Р., ЕГН ********** и Н.Р.Р., ЕГН **********, да
заплатят на „М.П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 840 лв. (по ½ всеки)
– разноски за въззивна инстанция и в производството по отмяна на влязло в сила
решение.
Решението е влязло в сила в останалата отхвърлителна
част.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.