Присъда по дело №2830/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 11.01.2023г. по НОХД № 2830/2022 г.
ПО ОПИСА НА ПРС, НО, X н.с.

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу
И.И.Л., ЕГН **********, за това че през периода от месец април 2019г-до
месец май 2022г. включително в гр.Пловдив,след като е била осъдена с влязло
в сила на 19.12.2017г. Решение № 4193/30.11.2017г. по гр.д. №9994/2017г по
описа на Районен съд-Пловдив да издържа свой низходящ-детето си Г.Д.Н.,
ЕГН:**********,съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 38 /тридесет и осем/ месечни вноски
всяка от по 150 /сто и петдесет/ лева или всички вноски на обща стойност
5700 /пет хиляди и седемстотин/лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по общия ред.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Поради заплащане на цялата
дължима издръжка в хода на процеса, моли за приложение на чл. 183, ал.3
НК.
Повереникът на частния обвинител също счита, че подсъдимата следва
да бъде призната за виновна, като поради заплащането на дължимата
издръжка до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция
намира, че не следва да бъде налагано наказание при условията на чл. 183, ал.
3 от НК.
Законният представител на частния обвинител поддържа казаното от
повереника.
Защитникът на подсъдимата счита, че са налице условията за прилагане
на чл. 183, ал. 3 от НК и същата не следва да бъде наказвана.
Подсъдимата в правото си на лична защита поддържа казаното от своя
защитник. В правото си на последна дума моли съда да не й бъде налагано
наказание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимата И.И.Л. е родена на **** г. в ***, живуща в ***, б.,
българска гражданка, със средно образование, работеща, неомъжена,
неосъждана, с ЕГН: **********.
От 2010г. св.Д.Г.Н. и подс. Л. се установили да живеят на семейни
начала. От съвместното им съжителство се родило детето Г.Д.Н.,
1

ЕГН:**********.
От страна на св.Н. е било заведено гражданско дело №9994/2017г. по
описа на ПРС, като с решение №4193/30.11.2017г на Пловдивски районен съд,
влязло в сила от 19.12.2017г., родителските права върху детето са били
предоставени на бащата Д.Г. Н., а на подс. Л. бил определен режим за
осъществяване на лични отношения, а именно всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца от 10:00ч. до 18:00ч. Със същото решение подс. Л. била
осъдена да заплаща месечна издръжка в размер от 150лв. до настъпване на
законоустановената причина за нейното изменение или прекратяване. Същото
решение не е обжалвано от страна на подс. Л.. От влизането в сила на
решението от 19.12.2017г. обв. Л. заплатила само първите четири вноски за
първите месеца до месеци април 2018г. След като Н. подал жалба с оглед
данни за престъпление по чл.183,ал.1 от НК за което е било образувано ДП-то
, е проведено разследване и РП-Пловдив е внесла делото в съда. Било
образувано НОХД №2904/2019г., по което подс. Л. била призната за виновна
за престъпление по чл.183,ал1 от НК, като й било наложено наказание по
чл.78А от НК – глоба в размер на 1000лв.
След така постановеното решение на ПРС, подс. Л. продължавала да не
изпълнявал делегираното й задължение по заплащане на издръжка на *** си
дете - Г.Д.Н., ЕГН:**********. Св. Н. срещал трудност по отношение на
издръжката на *** си дете, което станало причина и повод същият да
сигнализира отново РП-Пловдив и било образувано отново досъдебно
производство срещу подсъдимата, а именно за това че за периода от месец
април 2019г до месец май 2022г. включително в гр.Пловдив,след като е била
осъдена с влязло в сила на 19.12.2017г. Решение № 4193/30.11.2017г. по гр.д.
№9994/2017г по описа на Районен съд-Пловдив да издържа свой низходящ-
детето си Г.Д.Н., ЕГН:**********,съзнателно не е изпълнила задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 38 /тридесет и осем/
месечни вноски всяка от по 150 /сто и петдесет/ лева.
По повод установеното спрямо обв.Л. задължение да заплаща издръжка
на *** си дете, св.Н. е депозирал молба и до Държавен съдебен изпълнител,
като е образувано изпълнително дело №*** от 22.06.2018г. Делото е
изпратено за продължаване на изпълнителни действия на ЧСИ И.К..
От приложените писмени доказателства, е било установено по-
конкретно от: ТД на НАП-Пловдив че има данни по отношение на И.И.Л. да
има сключени трудови договори по отношение на нея и същата е осигурявана
във връзка с така декларираните ТПО.
В хода на съдебното производство и преди постановяване на присъдата
на първоинстанционния съд, цялата дължима сума от 5700 лева била
доброволно заплатена от подсъдимата.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

2

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
св. Н., както и от приложените и приобщени в хода на производството
писмени доказателства и доказателствени средства, включително и справка за
съдимост, характеристична справка, Решение № 4193/30.11.2017г. по гр. дело
№ 9994/2017г. по описа на Пловдивски Районен съд, Гражданско отделение,
IV брачен състав, влязло в сила на 19.12.2017г., удостоверение от акт за
раждане – зав. копие, приложено на л. № 33 по ДП, справки от ЧСИ И.К.,
справки за трудови договори, справки за осигуряване, Протокол за
предупреждение от 09.11.2021г., банково извлечение, Протокол за
доброволно предаване от 09.05.2022г. ведно с 2 броя вносни бележки,
Справка от УИС на ПРБ за преписките срещу подсъдимата, разписки от Изи
Пей, писмо от служба Архив на РС-Пловдив, молба от св. Н. и разписка от
него, с посочване на заплащане на сумите за издръжката и др.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и която не се оспорва от подсъдимата, поради което и по
аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
Обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и приети за установени
в настоящото производство, напълно се потвърждават от показанията на св.
Н., който описва фактите, които са предмет на настоящото производство.
Посоченото от свидетеля от своя страна се допълва в пълна степен и от
приобщените по делото писмени доказателства, установяващи осъждането на
подсъдимата да заплаща издръжка за *** си дете, както и неплащането на
издръжката към момента на привличането на лицето като обвиняема. От
представените в съдебното заседание справки от ЧСИ, разписки от Изи Пей,
Молба и разписка от св. Н., както и от показанията на последния, се
установява, че подсъдимата е заплатила цялата сума по дължимата издръжка,
предмет на производството

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че
всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по
чл. 183, ал.1 от НК са налице.
Установява се, че през периода от месец април 2019г-до месец май
2022г. включително в гр.Пловдив,след като е била осъдена с влязло в сила на
19.12.2017г. Решение № 4193/30.11.2017г. по гр.д. №9994/2017г по описа на
Районен съд-Пловдив да издържа свой низходящ-детето си Г.Д.Н.,
ЕГН:**********, подсъдимата съзнателно не е изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 38 /тридесет и осем/
месечни вноски всяка от по 150 /сто и петдесет/ лева или всички вноски на
3

обща стойност 5700 /пет хиляди и седемстотин/лева– престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК.
Съгласно трайната съдебна практика, след като веднъж е реализиран
период от време, през който не са платени две дължими месечни издръжки,
престъплението се явява извършено, като евентуално последващо погасяване
на задължението може да има значение само за прилагане на привилегията по
чл. 183, ал.3 НК, но не и за преценката за съставомерност на деянието.
Пак според трайната съдебна практика плащането на издръжка до
навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите,
доколкото съгласно чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс – „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си." В този
смисъл не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова
възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена
от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка.
За да е налице елементът „съзнателност“ на неизпълнението е
достатъчно да са налице кумулативно две условия:
деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е осъден
да изплаща издръжка и за каквото уведомяване подсъдимата не отрича,
още повече и че е било образувано изпълнително производство, по което
е получавала покани за доброволно изпълнение;
да не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки, които
да са възпрепятствали подсъдимата да изпълнява имущественото си
задължение.
Като такива примерни пречки практиката е приела неработоспособната
възраст; наличието на заболяване, което пречи на подсъдимата да упражнява
правото си на труд; продължителна безработица, която не е могла да бъде
преодоляна, въпреки извършена от лицето регистрация в бюрото по труда и
положени усилия за намиране на работа и др. С липсата на регистрация в
бюрото по труда, лицето само и съзнателно се поставя в невъзможност да
изпълнява безусловното си задължение и не може да черпи права от това си
недобросъвестно поведение. Това е така, доколкото невъзможността за
плащане на издръжката в случая би се намирала в пряка причинна връзка не с
някоя обективна непреодолима причина, а със субективното поведение на
задължения субект.
Евентуалните промени в имуществения статус на дееца (намаляване на
разполагаемите доходи) след постановяване и влизане в сила на решението на
гражданския съд, също са неотносими към отговорността му, доколкото в
такъв случай той би разполагал с възможността по чл. 150 СК да поиска
изменение или прекратяване на дължимата издръжка, като при пропуск да
реализира правата си по 150 СК, невъзможността за изпълнение на влязлото
в сила осъдително решение на гражданския съд не е обективна, а се дължи на
бездействието на самия издържащ.
4

Не е спорно по делото, че подсъдимата е имала сключени трудови
договори в периода на неплащането на издръжката – видно от справките от
НАП на 01.10.2020г. същата е сключила трудов договор с „Аселпласт“ ЕООД,
на 16.04.2021г., преди прекратяването на трудовия договор с това дружество е
сключила нов трудов договор с „Орланда Груп“ ЕООД и на 12.05.2021г. е
сключила договор със същото дружество, който до края на процесния период
не е бил прекратяван. Същевременно липсват данни подсъдимата да е
работила по трудов договор за периода от м. април 2019г. до м. октовмри
2020г., поради което следва да се приеме, че същата е била безработна, но с
оглед гореизложените принципни положения, този факт не може да я
оневини, доколкото по делото не са изложени твърдения, а не са и
представени доказателства за наличието на някоя от гореизброените
непреодолими пречки, които биха се явили извинителни –
нетрудоспособност, влошено здравословно състояние и др. Липсват данни и
за налични регистрации в Агенцията по заетостта за периодите, за периода,
през който същата е останала без работа.
От всичко гореизложено съдът достигна до извод, че деянието освен от
обективна, е съставомерно и от субективна страна. Подсъдимата е съзнавала
обществено опасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на
обществено опасните му последици и пряко е желаела това. Налице е и
изискуемото от субективна страна съзнание за неизпълнение на задължението
за плащане на издръжка, съпроводено с наличната субективна възможност
това да бъде сторено, при полагане на дължимите от чл. 143, ал.2 СК
необходими и възможни усилия, които обаче не са положени.
С оглед всичко гореизложено подсъдимата следва да бъде призната за
виновна по повдигнато й обвинение.
В процесния случай обаче, не са налице условията за наказване на подс.
Л., доколкото са налични предпоставките да бъде приложена разпоредбата на
чл. 183, ал.3 НК.
В тази връзка следва да се съобрази, че предметът на престъплението е
5700 лева (38 вноски по 150 лв.), като именно тази сума подсъдимата е
предала на бащата на детето си – св. Н., чрез която съгласно съдебното
решение следва да заплаща издръжката. От своя страна св. Н. изрично
посочва, че предадената му сума е именно за издръжка, т.е. по този начин
подсъдимата съзнателно е изпълнила именно дължимата от нея сума за
издръжка.
Доколкото от доказателствата по делото не се установява за
издържаното лице да са настъпили вредни последици, в резултат от
наплащането на издръжката, нито подсъдимата да се е ползвала преди това от
привилегията по чл. 183 НК, то същата следва на основание чл. 183, ал.3 НК
да не бъде наказвана. В тази връзка съдът съобрази, че видно от справката за
съдимост спрямо подсъдимата до този момент не е била прилагана
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК. С оглед указанията на Тълкувателно
5

решение № 19 от 27.III.1974 г. по н. д. № 12/74, ОСНК съдът е извършил
проверка и дали спрямо подсъдимата е била прилагана привилегията по чл.
183, ал. 3 от НК от прокурор. В тази връзка в хода на производството е било
изискано от РП-Пловдив с писмо изх. № 43406/01.12.2022г. да се направи
справка дали спрямо лицето И.И.Л., с ЕГН: **********, е била прилагана
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК с постановление на прокурор при РП –
Пловдив, като от страна на РП-Пловдив не са представени доказателства това
да се е случило. Същевременно видно от справката УИС на ПРБ за
преписките срещу подсъдимата, спрямо същата са били водени 2 наказателни
производства по чл. 183, ал. 1 от НК – настоящото и още едно, приключило с
краен акт по НОХД №2904/2019г., при който съдът не е прилагал чл. 183, ал.
3 от НК.
За пълнота следва да се посочи, че спрямо подсъдимата е имало още
една заведена преписка, приключила с постановление за отказ за образуване
на ДП, при което обаче няма как да се приеме, че е прилагана разпоредбата на
чл. 183, ал. 3 от НК. Това е така, тъй като на първо място е липсвало
образувано наказателно производство, в което подсъдимата да може да
изложи възраженията си (аргумент от чл. 213, ал. 1 от НПК доколкото същата
не се явява от кръга на лицата, на които се съобщава за отказа на прокурора
да образува ДП), включително че неплащането на издръжката не е било
съзнателно. Отделно от това, в мотивите на Тълкувателно решение № 19 от
27.III.1974 г. по н. д. № 12/74, ОСНК е прието, че прилагането на чл. 183, ал. 3
от НК, когато се извършва от прокурор, може да се направи само в хода на
предварително производство, при това с постановление на прокурора за
прекратяване на наказателното преследване, като идеята на даденото
тълкувание е именно, че същият акт би бил обжалваем от обвиняемия при
условията на чл. 243 от НПК включително в частта относно основанията за
прекратяване на наказателното производство (каквото право с оглед
разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от НПК както вече се посочи, не е
законодателно предвидено при отказа да се образува ДП), като по този начин
в крайна сметка би се стигнало и до съдебно произнасяне за наличието на
предпоставките по чл. 183, ал. 3 от НК, в каквато насока са и мотивите на
Тълкувателно решение № 19 от 27.III.1974 г. по н. д. № 12/74, ОСНК.
С оглед на гореизложеното, съдът намери, че в настоящия случай се
явява приложима разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК и не наказа
подсъдимата Л. за така извършеното от нея престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .....................................
6

Номер на акта:	3
Дата:	11 януари 2023 г.
Съдия:	Светослав Николаев Узунов

Дело:	20225330202830
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 май 2022 г.

Присъда по дело №2830/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите