№ 350
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Михаил Малчев
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000503498 по описа за 2024 година
и при секретаря Таня Вълчева,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на ответника „ДЗИ – ОЗ“ АД чрез юрк. Я. срещу решение 5180 на СГС от
17.09.2024 г. по гр.д. 8561/2022 г., I ГО, 25 състав в частта, в която дружеството е
осъдено да заплати на А. П. А. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, настъпило на 26.07.2021 г., за сумата над 40 000 лева до присъдените
80 000 лева ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2022 г. до
окончателното изплащане, както и за обезщетение за имуществени вреди от същото
ПТП в размер на 900 лева за избор на медицински екип ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 23.02.2022 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност,
завишено обезщетение за неимуществени вреди, недължимост на разходите за избор
на екип и неправилно приета липса на принос на ищеца, който според жалбоподателя е
30 %.
Постъпил е отговор от ищеца, в който се твърди неоснователност на жалбата и се
съдържа искане за присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Няма направени доказателствени или
други искания към въззивната инстанция и не са събирани нови доказателства.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат
изразените до момента позиции. Процесуалният представител на третото лице
помагач на страната на ответника С. В. Д. в пледоария и в писмено становище
поддържа жалбата на подпомаганата страна и твърди процесуални нарушения на
първата инстанция.
1
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния
съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Решението е
частично влязло в сила относно присъденото обезщетение от 40 000 лв. за
неимуществени вреди и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 576 лв. -
стойността за отстраняване на щети на велосипед „Сунит Накамура“ и 10219,89 лева
разходи за лечение.
Предвид наличието на осъдителна присъда, както и предвид необжалваната част
от решението, не е спорно пред въззивната инстанция наличието на основание за
ангажиране на функционалната отговорност на застрахователното дружество, което
отговаря за вреди, причинени от деликтното поведение на застрахования: виновно и
противоправно поведение на застрахования водач, претърпени от ищеца вреди,
причинна връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице.
Механизмът на пътно-транспортното произшествие, в което е участвал
застрахованият при ответника водач на МПС и ищецът като велосипедист е установен
от първата инстанция и срещу него няма въззивни доводи вън от съображенията за
принос на пострадалия за настъпване на инцидента.
Спорно пред настоящата инстанция е какво следва да е обезщетението за
неимуществени вреди на пострадалия велосипедист, наличието на негов принос и
дължимостта на разходите за избор на екип.
По въпроса за обезщетението за неимуществени вреди настоящата инстанция
съобразява заключението на СМЕ, представените медицински документи и
разпитаните свидетели.
От приетото заключение на СМЕ на д-р Р. Д. и представените по делото
медицински документи се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил
счупване на долния край на дясната лъчева кост (дясна предмишница), счупване на
ладиевидната кост (дясна гривнена става), прекъсване на връзката между ладиевидната
кост и лунарната кост (дясна гривнена става), прекъсване на сухожилието на дългия
радиален разгъвач за китката в дясно. Получените увреждания са наложили
оперативно лечение, извършено в УМБАЛСМ „Пирогов“, където ищецът е пролежал
шест дни. Обичайният период за възстановяване при подобно счупване е 6-7 месеца,
като през това време движението на дясната ръка на ищеца е било затруднено. Бил е
временно неработоспособен в рамките на един месец. Ищецът е търпял болки и
страдания през периода на възстановяване, като най-интензивни те са били
непосредствено след травмата. След една година поради ограничена подвижност в
дясната гривнена става ищецът е опериран, направено е освобождение от срастванията
и е проведена рехабилитация. Според вещото лице и понастоящем при тежка
физическа работа ищецът изпитва болки в областта на дясната гривнена става, както и
има намалена сила на захват на дясната ръка. Възстановяването е продължило една
година, установява се остатъчен дефицит, поради което е необходимо ищецът да
извършва допълнително физиолечение. При изслушването си в с.з. вещото лице
уточнява, че поначало възстановяването на счупването на ръце е по-трудно и по-
специфично, отколкото при краката. Остатъчният дефицит при такива счупвания е
закономерен, но в случая на ищеца не е фрапиращ.
Свидетелят Г. Я. разказва, че работи по съвместни проекти в сферата на
производство на мебели заедно с ищеца, в която сфера ищецът притежава дружество
за производство на мебели. Свидетелят се е срещал ежедневно с ищеца и го е карал на
рехабилитации. По време на възстановителния период е помагал на ищеца с работните
му задачи и е станало ясно, че ищецът е искал да прекрати дейността си поради
2
затрудненията при използването на дясната си ръка. Свидетелят Г. Д. също споделя, че
увреждането сериозно е повлияло на професионалния живот на ищеца, настъпили са
проблеми с поръчките и клиентите му, както и че е изгубил клиенти. Свидетелят му
помагал в работата в продължение на една година, както и че ищецът е ходил редовно
на рехабилитация. Показанията на свидетелите са в синхрон със заключението на
СМЕ.
За определяне на обезщетението следва да се съобразят травмите на ищеца,
наложилите се две операции, болничен престой от шест дни при първата операция и
три дни при втората операция, отпуска за временна неработоспособност за един месец,
възстановителен период от една година, продължителната рехабилитация, нуждата от
чужда помощ при изпълнение на поетите поръчки, както и остатъчния дефицит,
налагащ периодично физиолечение. От значение е и нормалният стрес, който
преживява всяко лице при участие в ПТП. Като отчита факта, че не се доказват
извънредни психически вреди, различни от обичайните за подобен род събития, както
и че от физическите травми ищецът е почти напълно възстановен – остатъчният
дефицит не е твърде голям, съдът намира, че обезщетението следва да се определи на
68 000 (шестдесет и осем хиляди) лева. От значение са и конкретните икономически
условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 26.07.2021 г., когато е настъпило
произшествието и съдебната практика по сходни случаи. Частично основателни са
оплакванията за завишен размер, като решението следва да бъде отменено за
разликата между дължимия размер от 68 000 лева и присъдения от 80 000 лева ведно
със законната лихва от деня, определен от СГС, до окончателното плащане. Не следва
да се присъди по-ниско обезщетение обаче поради дългия период на възстановяване –
една година, отразил се и на професионалната дейност на ищеца, наличието на две
операции, продължителната рехабилитация и остатъчния дефицит.
По повод решението в частта с присъдено обезщетение за разходите за избор на
екип, съдът намира, че ищецът е имал право да получи най-добрата възможна услуга
при лечението си. Пациентът не може да бъде принуден да приеме какво да е лечение,
а следва да му бъдат възстановени разходи за най-доброто възможно лечение,
включващо и избор на екип. В случая операцията е извършена в държавно лечебно
заведение – УМБАЛСМ „Пирогов“, с отложена спешност, а разходите за нея са в
причинна връзка с травмите от ПТП. Неоснователни са доводите, че разходът не е бил
наложителен или по необходимост.
Във връзка с поддържаното възражение за принос на пострадалия, тъй като е
започнал маневрата, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението и е извършил маневра, без да се съобразява с положението на лекия
автомобил и посоката и скоростта му на движение, съдът излага следните
съображения. Според заключението на автотехническата експертиза на инж. И. Т.
ищецът е имал възможност да забележи лекия автомобил и да възприеме предприетата
от него маневра, но тя е започнала чак след като ищецът е потеглил. Преди да потегли
водачът на лекия автомобил, велосипедистът вече се е движел върху кръстовището и
водачът на автомобила е могъл да го види. В момента, в който велосипедистът е
установил потенциална опасност от страна на автомобила при извършване на
маневрата, той е спрял и е стъпил на пътното платно в опит да направи завой и да
избегне опасността. Според заключението на вещото лице велосипедистът не е имал
техническа възможност да напусне мястото на удара, преди автомобилът да достигне
до него и с това да предотврати настъпването на ПТП. Вярно е, както се посочва и в
жалбата, че между двамата участници не е имало автомобили или предмети, които да
ограничават видимостта им един към друг. След като велосипедистът е бил започнал
3
маневрата си при потегляне на лекия автомобил, неговият водач е този, който следва
да се съобрази с движението на останалите участник. Велосипедистът не е имал как да
предположи, че след като той е започнал маневрата си ляв завой, водачът на МПС
няма да го изчака, а също ще предприеме маневра обратен завой и така ще се стигне
до конфликтна зона. Започнатата от велосипедиста маневра е разрешена. Няма негово
противоправно поведение в причинна връзка с ПТП. Ето защо, доводите във
въззивната жалба са неоснователни.
Доводите на третото лице-помагач за процесуални нарушения на първата
инстанция не могат да бъдат разгледани, тъй като от него няма подадена въззивна
жалба. Повдигането им едва в хода по същество пред въззивната инстанция не
поражда задължение за разглеждането им от тази инстанция.
С оглед променения изход на спора следва да се промени решението в частта за
разноските за първата инстанция и да се присъдят разноски за въззивната инстанция.
Адвокатският хонорар, дължим по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, е 2410 лева и решението
следва да се отмени за разликата до 2 835,44 лева (2 835,44 х 680000/80000).
Дължимата от ответника на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса следва да се
намали с 480 лева, като решението бъде отменено за разликата от 1680 лева до 2160
лева. Дължимите на ответника разноски са 1239 лева и следва да се присъдят още 181
лева (1058х82000/70000).
За въззивната инстанция жалбоподателят претендира 1015,92 лева държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя на 500 лева и според
изхода от спора се дължат 445 лева (1515,92х12000/40900). На адвокат А. на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът определя адвокатско възнаграждение от 3000 лева и с оглед
неуважената част от жалбата му се дължат 2119 лева (28900х3000/40900).
На третото лице-помагач не се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5180 на СГС от 17.09.2024 г. по гр.д. 8561/2022 г., I ГО, 25
състав в следните части:
в частта, в която „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД е осъдено да заплати на А. П.
А. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
настъпило на 26.07.2021 г., за сумата над дължимите 68 000 (шестдесет и осем
хиляди) лева до присъдените 80 000 (осемдесет хиляди) лева ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23.02.2022 г. до окончателното изплащане,
в частта в която „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД е осъдено да заплати на адвокат
М. А. от САК адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за разликата от 2410 (две
хиляди четиристотин и десет) лева до 2835,44 лева и
в частта, в която „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за
разликата от 1680 (хиляда шестстотин и осемдесет) лева до 2160 лева
и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. П. А., ЕГН ********** на основание чл. 432 КЗ срещу
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* за заплащане на обезщетение в
размер на 12000 (дванадесет хиляди) лева за неимуществени вреди във връзка с ПТП
4
от 26.07.2021 г. ведно със законната лихва, считано от 23.02.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да
заплати на адвокат М. А. от САК, адрес гр. ***, ул. „***“ № **, ет. * адвокатски
хонорар за въззивната инстанция в размер на 2119 (две хиляди сто и деветнадесет)
лева.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК да
заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД разноски за първата инстанция в размер
на 181 (сто осемдесет и един) лева и за въззивната инстанция в размер 445
(четиристотин четиридесет и пет) лева, включващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на С. В. Д., ЕГН ********** като трето
лице помагач на ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5