Решение по дело №243/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 4, ап. 7, представлявано от управителя П. И. Д. против съдебно решение № 48 от 16.02.2024 година, постановено по АНД № 1 233 по описа за 2023 година на Районен съд Дупница, с което е потвърдено наказателно постановление № 10-0001310/13.12.2021 година, издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ Кюстендил, с което на касационния жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

Касаторът изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като постанови друго с което да отмени издаденото НП.

В проведеното съдебно заседание касаторът редовно призован, се представлява от адвокат О. Д. от АК София, който поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като постанови друго с което да отмени издаденото НП. Не претендира присъждане на направените съдебни разноски пред настоящата инстанция.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „Инспекция по труда“ Кюстендил редовно призован, се явява лично, като оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

А. съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП № 10-0001310 от 13.12.2021 година директорът на дирекция „Инспекция по труда“ Кюстендил на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложил на „***“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 4, ап. 7, представлявано от управителя П. И. Д., в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, за това, че на 07.10.2021 година е приело на работа без сключен трудов договор лицето Б. Г. Д. на длъжността „охранител, наблюдение“, като трудовия договор не е сключен в писмена форма преди постъпване на работа на лицето, с което не е изпълнено задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Дупница, който с решение № 48 от 16.02.2024 година, постановено по АНД № 1 233/2023 година, предмет на настоящия съдебен контрол, го е потвърдил като законосъобразно.

На база така установеното от фактическа страна районният съд, след извършената цялостна проверка, е приел проведеното административнонаказателно производство за законосъобразно и при правилно приложение на материалния закон и правна [жк], че описанието на процесното нарушение покрива състав по чл. 62, ал. 1 от КТ.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на настоящия касатор. Изводите на районния съд по фактите кореспондират с приложения към процесния случай материален закон. Безспорно установеният факт на сключен трудов договор, който не е в писмена форма преди постъпване на работа на лицето Б. Г. Д. с настоящия касатор – работодател към 07.10.2021 година на длъжността „охранител, наблюдение“, поради което правилно е обосновало реализирането на административнонаказателна отговорност на работодателя. С това приложимият материален закон към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така и с постановения от Районен съд Дупница съдебен акт.

Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд Дупница за законосъобразно, правилно и обосновано.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Изложените касационни основания са напълно неоснователни, тьй като след преценка на събраните по делото доказателства вмененото административно нарушение е доказано по безспорен начин, съответно законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, което настоящата касационна инстанция възприема напълно. Като е достигнал до правни изводи за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, респективно на наказателното постановление, първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и направеното искане от директора на дирекция „Инспекция по труда“ Кюстендил за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се остави без уважение, тьй като по делото не е осъществени процесуално представителство от юрисконсулт.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият касационен състав на А. съд – Перник

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. съдебно решение № 48 от 16.02.2024 година, постановено по АНД № 1 233 по описа за 2023 година на Районен съд Дупница.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.