№ 873
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг М.
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20231000501119 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 3380 от 23.11.2022 г. по гр.д. 12797/2021 г. по описа на Софийския
градски съд /СГС/, „Бул Инс” АД, ЕИК: ********* е осъден да заплати на Р. Б. М., ЕГН:
********** сумата от 20 800 (двадесет хиляди и осемстотин) лв. на основание чл. 432, ал. 1
КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП,
настъпило на 06.03.2021 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2021 г.
до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до заявения с исковата
молба пълен размер на обезщетението от 26 000 лв. Присъдено е и обезщетение от 107.40
лв. за имуществени вреди, причинени в резултат от същото ПТП ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 06.07.2021 г. до окончателното изплащане. Застрахователното
дружество и ищцовата страна в първата инстанция са осъдени да платят съответните
съдебно-деловодни разноски съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК съобразно крайния
изход на делото (уважена и отхвърлена част на исковете), а „Бул Инс” АД е осъден да плати
и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца при условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Същевременно, по предявен обратен иск от
„Бул Инс“ АД против третото лице-помагач /ТЛП/ И. П. Б., подпомагащата страна е осъдена
да заплати в полза на застрахователя сумата по обезщетението за неимуществени вреди от
20 800 лв. със законната лихва от 06.07.2021 г., при положение, че „Бул Инс“ АД заплати
същата сума на Р. Б. М., а обратния иск е отхвърлен за разликата над 20 800 лв. до 26 000 лв.
Актът е постановен при участието на ТЛП И. П. Б. на страната на акционерното дружество.
1
С Определение № 3233/13.03.2023 г. по същото дело, СГС е оставил без разглеждане молба
за изменение на решението в частта за разноските от процесуалния представител на
подпомагащата страна, като просрочена /чл. 248 ГПК/.
Първоинстанционното решение е обжалвано само от „Бул Инс” АД /чрез адв. И.
от САК/ с оплаквания за материална незаконосъобразност на този акт относно
приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Излагат се в тази връзка подробни
съображения в жалбата. Желае се отмяна на решението на СГС и отхвърляне на исковете, а
алтернативно – намаляване на обезщетението за неимуществени вреди до сумата от 5000 лв.,
вкл. и като се увеличи приетия от първата инстанция процент на съпричиняване. Не се
оспорва преценката на градския съд относно обезвредата за имуществени вреди.
Претендират се разноски.
От правото да се подаде писмен отговор по чл. 263 ГПК се е възползвала
насрещната страна Р. М. /чрез адв. Н. – Т. от САК/, с който се оспорва жалбата и се моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв. Третото лице-помагач И. Б. не е подал
отговор на въззивната жалба.
Не са искани и не са събирани нови доказателства пред втората инстанция.
Обжалваното решението на СГС е валидно и допустимо. При преценката относно
неговата правилност, при спазване на чл. 269 - чл. 272 ГПК, съдът прецени следното в
настоящия си състав.
Апелативният съд намира, че съобразно оплакванията във въззивната жалба, както
и това, че първоинстанционното решение се обжалва само частично, то пред настоящата
инстанция не се спори по следното: а) че отговорността на делинквента И. Б. /подпомагаща
страна в настоящето производство/ е застрахована със застраховка „Гражданска
отговорност” при „Бул Инс“ АД, която е била валидна към датата на процесното
застрахователно събитие – 06.03.2021 г.; б) не е заплащано застрахователно обезщетение за
търпените вреди извънсъдебно от въззивника; в) отговорността на застрахователя,
произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като не се спори за механизма на процесното
ПТП, вкл. и за това, че е налице деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Ето защо, следва да се отговори само на оплакванията на „Бул Инс“ АД във
въззивната жалба /така чл. 269, изр.второ ГПК/, а именно:
А./ Относно приложението на чл. 52 ЗЗД, т.е. дали обезщетението за болки и
страдания е справедливо по смисъла на този законов текст.
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС 4/1968 г. на Върховния съд, както
и по-нова такава (напр. Решение 184/08.11.2011 г. по т.д. 217/2011 г. на ВКС, II т.о.,
Решение 83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и др.) е категорична, че
„справедливостта” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и
смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само
когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими факти
2
и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между конкретно установените
увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на присъжданото обезщетение за
неимуществени вреди е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са например: а) характерът и вида на
уврежданията; б) последиците им върху здравето на увредения/увредената, вкл. и в
дългосрочен план; в) интензитетът на болките и страданията, конкретно установими по
всяко дело; г) отражението на вредите върху ежедневието на ищеца/ищцата; д) социално-
икономическата обстановка в страната към датата на причиняване на деликта – като една
отправна точка за присъждане на справедливо обезщетение и в обществен смисъл с оглед
общата икономическа ситуация с държавата; е) възрастта на пострадалия/пострадалата и т.
н.
Затова значение имат датата на процесното застрахователно събитие –
06.03.2021 г., както и действащите към този момент лимити на отговорност на
застрахователите по КЗ; б) възрастта на ищеца към датата на застрахователното събитие –
на 35 г.; в) икономическата обстановка и конюнктура в страната през 2021 г.; г) брой, степен
и характер на увредите, както и отразяването им върху бита на пострадалия, включително и
в дългосрочен аспект; д) общият лечебен и възстановителен период след ПТП и т. н.
Установява се от съдебно-медицинската експертиза, приета в първата инстанция, че от
произшествието ищцовата страна Р. Б. М. е получила следните увреждания:
- Пет разкъсно - контузни рани на лицето;
- Счупване на носа с липса на малка част от върха му;
- Разкъсно - контузна рана на дясното бедро;
- Разкъсно - контузна рана на дясното коляно;
- Спукване на дясно VI -то ребро;
Според приетото заключение на СМЕ претърпените телесни уврждания са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
Вещото лице - травматолог установява, че ищецът е получил при процесното ПТП
травматични увреждания с различен характер, тежест и вид - разкъсно - контузии рани на
лицето, дясното бедро и дясното коляно, счупване на носните кости и спукване на дясно
ребро. Обоснован е извод, че ищецът е претърпял болки и страдания с голям интензитет за
10-12 дни, болки с умерен интензитет за около 1-2 месеца, след което интензитетът на
болките и страданията е намалял значително. В заключението на СМЕ е обоснован извод, че
3
извършената на 06.03.2021 г. в УМБАЛ „Света Анна“ операция на ищеца е била необходима
заради дълбоката рана на дясното коляно. Обосновано е, че на мястото на раните са
останали белези.
Според вещото лице травматолог ищецът не е можел да се придвижва свободно в резултат
на получените травми, като е имал нужда от помощни средства за придвижване - патерици
за около 15-20 дни, след което бастун за около 20-30 дни, като трябвало да спазва режим при
покой до 7-8 дни след инцидента и без натоварване за около един месец. Обобщено е, че на
ищеца е
било е необходимо да ползва помощни средства за около един месец след инцидента. В
заключението на СМЕ е допълнено, че ищецът М. е направил разходи съгласно фактура за
90 лв. от 13.09.2021 г. за копие на ИЗ, както и по фактура за 17,40 лв. от 09.03.2021 г. за
потребителска такса са свързани с процесното ПТП.
В обясненията си в откритото съдебно заседание в СГС на 18.10.2022 г. вещото лице д-р Д.
допълва, че при ищеца шесто дясно ребро е спукано, за което са налице категорични данни в
рентгеново изследване от 06.03.2021 г. Пояснява, че липсата на част от носа загрозява
лицето на пострадалия.
По делото в СГС е за претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Ц. М. /на 42 г., сестра на пострадалия ищец/.
Свидетелката М. сочи, че разбрала от майка си, че брат й е претърпял ПТП. Часове след
инцидента свидетелката отишла в Окръжна болница - София, където той бил закаран. По-
голямата част от лицето му не можела да бъде разпозната. Имало много засъхнала кръв.
Имал прорезни рани по цялото лице, както и засъхнала кръв, а очите му били подути.
Липсвали части от горната му устна и носа. Кракът му бил опериран. Свид. М. сочи, че брат
й бил в болницата около седмица. Бил обездвижен, заради раната на крака. След
изписването свидетелката прибрала брат си в къщи, за да се грижи за него. Прекарали повече
от месец заедно. Той се възстановявал трудно. Изпитвал постоянни болки и не можел да спи.
Бил на болкоуспокояващи, но и те не помагали на моменти. Той не можел да се обслужва
сам, налагало се до му помага. Постоянните болки и неспането били тежки и за двама им.
Всеки ден ходили за смяна на превръзките и на крака и на главата. Невролози следели
състоянието му. Свид. М. сочи, че брат й не можел да се придвижва сам. Купили му
патерици. Според свидетелката при ищеца има остатъчни следи, както видими физически,
така и психически. Белезите по лицето били видими -по челото и по веждата. Имал
липсващо парче от носа, което доста го травмирало и го смущавало. Това най-много влияело
и на неговата работа и общуването с хората. Шокът бил голям и за тригодишното дете на
ищеца, което като го видяло след операцията се разплакало и изпаднало в уплах.
Свидетелката сочи, че ищецът се притеснява от комуникация с клиенти в работата му, а тя е
свързана със срещи с клиенти и обсъждане на проекти.
Показанията на свидетелката следва да се преценяват по реда на чл.172 ГПК, но да им се
даде вяра, тъй като възприятията на свидетеля са непосредствени и кореспондират на
заключението от съдебно-медицинската експертиза.
4
Обсъдените обстоятелства дават основание на настоящия състав на САС да приеме,
че обезщетението е определено от първостепенния съд в справедлив /по смисъла на чл. 52
ЗЗД/ размер. При събраните от градския съд гласни показания и данните от СМЕ,
обезщетението от 26 000 лв. е адекватно и в състояние да обезщети болките и страданията,
претърпени от Р. М. във връзка с процесното произшествие. Това е така, понеже са налице
пет разкъсно-контузни рани на лицето; счупване на носа с липса на малка част от върха му;
разкъсно-контузна рана на дясно бедро; разкъсно-контузна рана на дясно коляно и спукване
на 6-то дясно ребро; фрактура на носа, мозъчен паренхим, претърпяната операция, периода
на възстановяване и претъпените болки – 1-2 месеца. Следва да се имат предвид още
активната възраст на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 33г., изживения
шок от инцидента, затрудненията в придвижването и нуждата от патерици за срок около 20
дни, а след това от бастун за около 30 дни, претърпените неудобства от личен, битов и
социален характер, включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване,
зависимост от околните за необходимия тоалет, обективното загрозяване, поради
липсващата част от носа и смущението от дефекта при общуването с околните в работата и
в социалния живот, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му
състояние, както и обществено икономическите условия към 2021 г. /чието измерение в МРЗ
е било в размер но 710 лв./
Б./ Другият спорен въпрос е относно това дали е приложена правилно разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а ако да – дали то е правилно определено от СГС на 20%.
Безспорно в случая е това, че ищецът М. е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като при настъпилото ПТП е бил без поставен обезопасителен
колан /в нарушение на чл. 137а ЗДвП/. В случай, че същият е бил с поставен такъв,
уврежданията биха могли да са по-малко на брой или по-леки. Принос по смисъла на чл. 51,
ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /в този смисъл е и Решение №
165 от 26.10.2010 г. по т.д. № 93/2010 г. на ВКС, ТК, второ т.о./. Конкретно по делото е
установено, че непоставяйки колан, е улеснил механизма на увреждането на травмите по
главата т.е. увеличил е обема на вредите.
А от друга страна, САС в настоящия си състав, също намира, че по отношение на
възражението на „Бул Инс“ АД, че пострадалият е доппринесъл за вредите, поради това, че е
управлявал лекия автомобил със съдържание от със съдържание на 1,13 промила алкохол в
кръвта, действително, по делото няма доказана връзка с настъпването на ПТП. От приетото
заключение на САТЕ в първата инстанция се установява, че водачът на лек автомобил
„Ситроен Берлинго" не е имал възможност да спре, както и че причините за настъпилото
ПТП са само субективните действия на водача на л.а. „Мерцедес“ И. Б.. Затова, второто
възражение за съпричиняване не се явява доказано. Следва да се отбележи още, че езиковото
и систематично тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е
налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
5
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от
ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е
трайната практика на ВКС, например решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ТК,
второ т.о. и други. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от
Върховния съд в ППВС № 17/1963г.– т. 7. С цитираното постановление ПВС е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат, а не формалното нарушаване на
определени правила и норми. Апелативният съд счита, че съпричинителната квота в пътния
инцидент правилно е определена от СГС на 20%, тъй като доказаната съвина, изразяваща се
в неносене на предпазния колан от М., е допринесло за вредите от ПТП, в много по-малка
степен от поведението на И. Б. в конкретния случай.
В обобщение, въззивната жалби е неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да се потвърди изцяло в обжалваната му част. При този изход на делото, „Бул Инс“
АД няма право на разноски, а в полза на адв. Н.-Т. /процесуален представител на
въззиваемия Р. М./ следва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв в размер
на 2 186.40 /две хиляди сто осемдесет и шест лева и 0.40 ст./ лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /с включен ДДС/.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 3380 от 23.11.2022 г. по гр.д. 12797/2021 г. по описа на
Софийския градски съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Бул Инс” АД с ЕИК: *********, гр. София, бул. „Дж. Баучер“ № 87 на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата да плати на адв. М. Б. Н.-Т. от САК
сумата от 2 186.40 /две хиляди сто осемдесет и шест лева и 0.40 ст./ лв., представляваща
възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред втората инстанция с
включен ДДС.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
„Бул Инс“ АД – И. П. Б. с ЕГН: **********, гр. ***.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7