№ 3555
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20231100513230 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 13132 от 26.07.2023 г., постановено по гр. д. № 40904/2021 г. по описа
на СРС, 88-ми състав, ответникът “Миит Импорт Трейдинг“ ЕООД е осъден да заплати на
Етажна собственост на сграда “Сидер Лодж 4“, находяща се на адрес: гр. Банско, м. ****, на
основание чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС сума в общ размер на 12 757, 46
лв., представляваща сбор от дължими и незаплатени вноски за фонд “Ремонт и обновяване“,
начислени за самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, за периода от
2018 г. до 2020 г., включително, както следва:
1/ за апартамент Д44 - 1833.43 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и , както
следва: за 2018 г. в размер на 444.25 лв., за 2019 г. в размер на 694.59 лв., а и за 2020 г. в
размер на 694.59 лв. /съобразно допуснатото увеличение в размера на , претенцията по чл.
214 ГПК в с. з. на 27.06.2022 г./;
2/ за апартамент Д52 - 423.18 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и
обновяване, както следва: за 2018 г. в размер на 290.50 лв., и за периода 01.01.2019 г. - и
17.04.2019 г. в размер на 132.68 лв. /сcобразно изменението в размера на претенцията по чл.
214 ГПК в с. з. на 27.06.2022 г./;
3/ за апартамент Д60 - 1753.06 лв., представляващи вноски за фонд Ремонт и
обновяване", както следва: за 2018 г. в размер на 425.50 лв., за 2019 г. в размер на 663.78 лв.
и за 2020 г. в размер на 663.78 лв.;
1
4/ за апартамент Д65 - 1028.97 лв., представляващи вноски за фонд Ремонт и
обновяване", както следва: за 2018 г. в размер на 249.75 лв., за 2019 г. в размер на 389.61 лв.
у и за 2020 г. в размер на 389.61 лв.;
5/ за апартамент Дбб - 1482.17 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и
обновяване" както следва: за 2018 г. в размер на 359.75 лв., за 2019 г. в размер на 561.21 лв. и
за 2020 г. в размер на 561.21 лв.;
6/ за апартамент Д67 - 1646.97 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и
обновяване", както следва: за 2018 г. в размер на 399.75 лв., за 2019 г. в размер на 623.61 лв.
и за 2020 г. в размер на 623.61 лв.;
7/ за апартамент Д68 - 1028.97 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“, както следва: за 2018 г. в размер на 249.75 лв., за 2019 г. в размер на 389.61 лв.
и за 2020 г. в размер на 289, 61 лв.
8/ за студно С1 - 833.27 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и обновяване"
както следва: за 2018 г. в размер на 202.25 лв., за 2019 г. в размер на 315.51 лв. и за 2020 г. в
размер на 315.51 лв.
9/за студио С3 - 507.79 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и обновяване",
както следва: за 2018 г. в размер на 123.25 лв., за 2019 г. в размер на 192.27 лв. и за 2020 г. в
размер на 192, 27 лв.
10/ а студио С4 - 1546.03 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и обновяване",
както следва: за 2018 г. в размер на 375.25 лв., за 2019 г. в размер на 585.39 лв., и за 2020 г. в
размер на 585, 39 лв.
11/за търговска площ - 673.62 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“, както следва: за 2018 г. в размер на 163, 50 лв., за 2019 г. в размер на 255, 06 лв.
и за 2020 г. в размер на 255, 06 лв.
заедно със законната лихва върху общия размер на присъдената главница /12 757, 46
лв./ от 13.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 2548, 25 лв. – разноски по производството.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника “Миит
Импорт Трейдинг“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. В. Р. с надлежно учредена
представителна власт, с оплаквания за неправилност поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите. Сочи, че претендираните от
ищеца искови претенции не са доказани по основание и размер, тъй като ищецът не е
изпълнил допълнително предвиденото за него изискване съгласно т. 5 на Протокол от общо
събрание на собствениците от 22.10.2018 г., а именно да издаде фактури за определените
разходи и да изпрати уведомителни писма до длъжниците – собственици на обекти в
2
процесната сграда. Поддържа, че доколкото по делото не се установява ищецът да е издал
подобни фактури, обстоятелството, че са били взети решения на общото събрание по
отношение на разходите за фонд “Ремонт и обновление“ не е достатъчно само по себе си, за
да бъде прието, че задълженията му в качеството на собственик на обекти в процесната
сграда са станали изискуеми. Наред с това сочи, че ищецът не е доказал наличието на
необходимост от определяне на вноска за фонд “Ремонт и обновление“, доколкото по делото
липсвали данни за настъпила нужда за ремонт за процесния период, както и че размерът на
определената вноска надвишавал в пъти определената такса за поддръжка.
Счита за неправилен извода на СРС относно липсата на проведено пълно и главно
доказване на обстоятелството, че етажната собственост е ползвала без правно основание
притежаваните от ответника самостоятелни обекти, доколкото последното се установявало
при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, поради което и поддържа, че
неправилно е оставено без уважение наведеното възражение за прихващане. Моли
решението да бъде отменено, като предявените искове бъдат изцяло отхвърлени.
Претендира разноски в производството пред СРС и СГС.
Въззиваемият – ищецът Етажна собственост на сграда “Сидер Лодж 4“, находяща се
на адрес: гр. Банско, м. ****, в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба,
с която я оспорва по подробно изложени съображения. Счита, че доколкото по делото е
доказано наличието на основание за заплащане на дължимите разходи, както и техния
размер, то за длъжника е налице действително възникнало задължение. Посочва, че в
съответствие със събраните по делото доказателства, съдът е оставил без уважение
възражението за прихващане. С оглед на изложеното моли въззивната жалба да бъде
отхвърлена, а решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице – страна в процеса,
като извършените процесуални действия са и изрично потвърдени от Етажната собственост,
като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като
по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По наведени
доводи във въззивните жалби, съдът намира следното:
3
В конкретния случай основателността на предявените искове се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Ответникът да е собственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост – агр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС; 2.
Надлежно взети решения на Общото събрание за извършване на разходи за ремонт; 3.
Размерът на претендираните задължения.
Вземането на кредитора се основава на решения на ОС на ЕС от 22.10.2018 г., от
21.10.2019 г. и от 05.11.2020 г. Видно от протокол от 22.10.2018 г. на провелото се ОС на ЕС
е определена вноска за “Фонд ремонт и обновяване“ за 2018 г. в размер от 250 лв. за 1% от
притежаваните идеални части от общите части на сградата в режим на етажна собственост.
От представения по делото протокол от проведено на 21.10.2019 г. общо събрание се
установява, че е взето решение вноската за фонд “Ремонт и обновяване“ за 2020 г. да бъде в
размер на 390 лв. за 1 % притежавани идеални части от общите части на сградата.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че ответникът “Миит Импорт Трейдинг“ ЕООД е собственик на самостоятелни
обекти, представляващи апартаменти Д44, Д60, Д65, Д66, Д67, Д68, студио С1, С3, С4,
както и на търговска площ, находящи се в сградата етажна собственост като до 18.04.2019 г.
е бил собственик и на апартамент Д52.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.1, т.8, 9 и 10 ЗУЕС собствениците са длъжни да
изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост, да заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, както и вноските,
определени за фонд "Ремонт и обновяване", а съгласно чл. 41 от ЗС всеки собственик,
съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за
поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършване на които е
взето решение от общото събрание. Общото събрание на етажната собственост, съгл. чл. 11,
ал.1, т.5 и т.7 ЗУЕС е компетентно да определя размера на паричните вноски за разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата. Не са наведени твърдения от
ответника, нито ангажирани доказателства, че решенията на ОС са били обжалвани по реда
на ЗУЕС в предвидените от закона срокове за това, съответно отменени, поради което
същите са влезли в сила и са задължителни за етажните собственици, като представляват
годен изпълнителен титул и подлежат на изпълнение по предвидения от ЗУЕС ред.
Неотносими в тази връзка за наведените от въззивника оплаквания относно размера на
определените суми за фонд “Ремонт и обновление“, както и относно липсата на нужда от
извършване на ремонтни дейности, доколкото при наличие на влезли в сила решения на
общото събрание, последните са задължителни за етажните собственици, като
представляват годен изпълнителен титул и подлежат на изпълнение по предвидения от
ЗУЕС ред.
Възражението на ответника, че в конкретния случай е налице допълнително основание за
настъпване на изискуемостта на така определените задължения, позовавайки се на т. 5 на
Протокола от проведеното на 22.10.2018 г. общо събрание, настоящият въззивен състав
намира за неоснователно. В т. 5 от процесния протокол е определен начина за плащане на
4
вноските за фонд “Ремонт и обновяване“ /л. 12 от делото пред СРС/. Прието е, че
финансовата година за етажната собственост започна на 1 декември и завършва на 30
ноември, като фактури за дължимите такси се издават до края на ноември и следва да бъдат
заплатени през декември. Прието е още и че на неплатилите се изпращат напомнителни
писма и плащане следва да се извърши най-късно до края на януари, след което ако таксите
не бъдат платени от съответния собственик, то те ще бъдат търсени по съдебен ред, заедно с
лихвите и съдебните разноски.
При съобразяване на така определения начин за плащане на вноските за фонд “Ремонт и
обновление“ не би могъл да бъде направен извод относно наличието на допълнителна
предпоставка, обуславяща настъпването на изискуемостта на дължимите вноски за фонд
“Ремонт и обновяване“. Задължението за плащане на процесните вноски произтича от
наличието на надлежно взетите решения на Общото събрание за извършване на разходи за
ремонт и обновяване, които в конкретния случай не е спорно, че са влезли в сила, а не от
издаването на фактури за съответните парични вноски, поради което обстоятелството дали
са издавани фактури е правно ирелевантно за основателността на предявените искове. В
допълнение на това, съгласно решенията на общото събрание е определен срок за
изпълнение на валидно възникналите задължения и доколкото се касае до срочни
задължения, то заплащането им е следвало да бъде извършено в предварително определения
срок.
В производството пред СРС е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза,
което настоящият състав намира за обективно и компетентно дадено и като неоспорено от
страните кредитира с доверие, от което се установява, че размерът на дължимите от
ответника вноски за фонд “Ремонт и обновление“ за процесния период за притежаваните от
него недвижими имоти е в общ размер на 12 758, 63 лв., като с оглед на принципа на
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/ и заявената от ищеца искова претенция, предявеният иск
следва да бъде уважен изцяло за сумата от 12 757, 46 лв.
По отношение на наведеното от ответника възражение за прихващане и посочените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност на извода, до който е достигнал СРС,
настоящият въззивен състав на съда намира следното:
Уважаването на възражението за прихващане с правно основание чл. 59 ЗЗД е обусловено от
проявлението на следните елементи 1). имуществено разместване в патримониума на ищеца
и ответника, при което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти,
породили обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото
разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установи при условията на
пълно и главно доказване, чиято доказателствена тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е на
въззивника, че притежаваните от него недвижими имоти - самостоятелен обект с
идентификатор 02676.156.75.2.78, представляващ склад; самостоятелен обект с
идентификатор 0267.156.75.2.79, представляващ склад, самостоятелен обект с
5
идентификатор 0267.156.75.2.77, представляващ бойлерно/техническо помещение и
самостоятелен обект с идентификатор 02676.156.75.2.80, представляващ друг самостоятелен
обект, са използвани без правно основание от етажната собственост. Това е така, тъй като от
показанията на св. С.В. и св. А.Д. се установява, че при посещението на процесните обекти
са констатирали, че част от тях са били заключени и достъпът до тях е бил ограничен, но по
делото не се установява същите да са били използвани именно от етажната собственост.
Последният извод не се опровергава и при съобразяване на представения по делото
констативен протокол от 20.12.2021 г. /л. 92 от делото пред СРС/, макар в него е
удостоверено, че част от помещенията се ползват от етажната собственост. Представеният
протокол представлява частен удостоверителен документ и доколкото отразените в него
обстоятелства не се подкрепят при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, поради което съдът следва да приеме отразеният в протокола факт относно
ползването на процесните обекти от етажната собственост за недоказан. С оглед на което
въззивната инстанция намира, че по делото не се установи фактическият състав по чл. 59
ЗЗД, поради което възражението на ответника за прихващане следва да бъде отхвърлено
като неоснователно.
Наред с това следва да бъде посочено, че доколкото етажната собственост представлява
неперсонифицирана общност, фактическият състав по чл. 59 ЗЗД по начало би могъл да бъде
осъществен поотделно от всеки един от собствениците на индивидуални обекти в сградата, в
която хипотеза обеднилият се собственик следва да заяви претенциите се спрямо тях в
отделно исково производство, което обстоятелство законосъобразно е било съобразено и от
първоинстанционния съд.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, решението следва да бъде изцяло
потвърдено.
При този изход на спора, въззивникът – ответник “Миит Импорт Трейдинг“ ЕООД следва да
бъде осъден да заплати на Етажна собственост на сграда “Сидер Лодж 4“, с адрес: гр.
Банско, м. ****, вх. 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 273 ГПК сумата от 1700, 00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
С оглед на цената на иска въззивното решение подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13132 от 26.07.2023 г., постановено по гр. д. №
40904/2021 г. по описа на СРС, 88-ми състав.
ОСЪЖДА “Миит импорт трейдинг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. 17-та (Обеля) № 2 да заплати на Етажна собственост на сграда
“Сидер Лодж 4“, находяща се в гр. Банско, м. ****, вх. 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
6
чл. 273 ГПК сумата от 1700, 00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7