Р Е Ш Е Н И Е
№ 725, 14.07.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
шести граждански състав
на десети юли две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Петя
Цонкова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 1079 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 от
ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ГД
„ПБЗН“-МВР чрез юриск. Св. С. против
Решение № 1208/19.03.2020г., пост. по гр.д.№ 17726/2019, ПРС, в частта,
в която жалбоподателят е осъден да
заплати на Д.Т.П. сумата от 1755,79лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 248 часа за периода 01.09.2016 г. – 30.09.2019г., както и сумата
от 243,93лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
възнаграждението за извънреден труд за периода първо число на месеца, следващ
последващия полагането на труда месец, до 30.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното изплащане,
като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят ГД ПБЗН-МВР поддържа, че решението е неправилно и необосновано.
Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил относимата нормативна база,
регламентираща извънредния труд. Развива доводи за приложението на Наредба
№8121З-776/29.07.2016, както и че отчитането на положения труд е извършвано
съобразно същата. Счита, че при изричен нормативен акт не следва да се прилагат
други актове, към които няма изрично препращане. Развива и съображения за
регламентацията на труда на държавните служители-полицейски органи и органи по
пожарна безопасност в ЗМВР. Поддържа, че при приложение на посочената
нормативна база не е налице неотчетен извънреден труд , респ. не е налице
останал незаплатен такъв. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново такова , с което се отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Д.Т.П. оспорва подадената въззивна жалба, като
поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Развива
съображения за субсидиарно приложение на ЗДСл и принципите за изчисляване на
извънредния труд на държавните служители и работниците по трудово
правоотношение. Счита, че в първоинстанционното решение правилно е приложена
нормативната уредба и е определен размерът на дължимото обезщетение. Моли за
отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от
легитимирана страна – ответник , останал
недоволен от осъдителната част на постановено съдебно решение, откъм съдържание
е редовна. Същата е допустима по изложените основания само в частта, касаеща
обжалване на решението, в частта в която исковете са уважени. В частта, в която
касае обжалване на решението, с което се отхвърля иска липсва правен интерес от
обжалване, поради което и тази част на жалбата
като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството следва бъде прекратено.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за
установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се
е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран. При това
положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.
С подадената въззивна жалба се
обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени
искове с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Д.П. против
Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ на МВР. Доколкото съдът намира същото за правилно, то на осн. чл.272 от ГПК
препраща към мотивите му, като следва да изложи
само следните съображения :
От фактическа
страна по делото се установява, че между страните е съществувало служебно правоотношение, възникнало на осн.
ЗМВР. П. е работил на длъжността „***“ в РС ПБЗН-Хисаря, към РД ПБЗН- Пловдив
при ГД ПБЗН-МВР. Приетата и неоспорена ССЕ с в.л. З. М. установява, че в процесния период ищецът е работил на 12 часови смени, като е давал
дневни и нощни дежурства.
Ищцовата претенция е, че по време на
нощните смени е полаган извънреден труд, т.к. същите са били 12 часови , а
нормативно определената продължителност на нощния труд е 7 часа. Поради това се
претендира преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 спрямо нормалната продължителност на работното време от 8
часа съгл. чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Претенцията е за положен 229 часа извънреден
труд, който не е заплатен от работодателя, при спазване на нормата на чл.187,
ал.6 от ЗМВР – с 50% увеличение.
По делото са представени протоколи за
отчитане на отработеното време / от л.21 до л.60 от първоинстанционното дело/,
както и фишовете за начислени и изплатени възнаграждения на ищеца П. за исковия
период /л.61 до л.97/.
По делото е изготвена и приета ССЕ с
в.л. Зл. М., съгласно която за процесния период ищецът П. е положил общо
1767часа нощен труд. При приложение на НСОРЗ и приложение на К 1,143% то положеният нощен труд се равнява на
253часа извънреден труд. Дължимото възнаграждение за така изчисления извънреден
труд на база преизчисления нощен за периода е 1755,79лв./брутно/. Мораторната
лихва е в размер на 257,86лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове са
основателни. Нормативната рамка относно отчитането на положения труд при
процесното правоотношение е следната: Работното време на държавните служители е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/. При работа на смени работното време се изчислява сумирано на тримесечен
период. В този случай е възможно полагането на нощен труд в часовия интервал
22-06ч., като работните часове не следва да надвишават 8 часа на всеки 24 часа.
Нормата на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР
предвижда при работа на смени, трудът извън работното време и при
отработени до 70 часа за тримесечния период да се заплаща като извънреден труд
с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл.187, т.9 от ЗМВР
е указано, че с наредба на М-ра на вътрешните работи се определя редът за
организацията и разпределението на работното време, отчитането му, за
компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители.
През процесния период действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., в която липсва изрично правило за преизчисляване с К 1,143
при сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд. Това не
означава , обаче, че не следва да се
приложи посочената наредба и такова преизчисление не следва да се извърши. Това
е така, т.к. законодателят е въвеждал последователно в различни нормативни
актове регламентиращи полагането на нощен труд редица закрили на последния.
Така в ЗМВР изрично е посочено в чл.188, ал.2 от ЗМВР, че държавните служители,
които полагат нощен труд се ползват със специалната закрила по КТ. В чл.140,
ал.1 от КТ пък е разписано, че нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. КТ е основата на регулацията на правоотношенията между работници/служители
и работодател, като в случаите на специална категория служители, каквито са и
държавните, не може да се регламентират по-лоши условия на труд от общите. В
случая става въпрос и за специална закрила на нощния труд, при което общите правила
следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители, чийто
правоотношения се регламентират по ЗМВР. В чл.188, ал.2 от ЗМВР изрично е
записано, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и
6,00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ.
ЗМВР предвижда , че при работа на смени е възможно полагането на нощен
труд, който не следва да надвишава 8 часа за
всеки 24 часа. Това не дерогира, обаче, закрилата на нощния труд и не
следва да се тълкува като изравняване на условията на полагане на дневния с
нощния труд. Приемане на противното би
означавало поставяне на държавните служители в неравностойно положение с
обикновените работници и служители. Също
така би лишило от смисъл дадената изрична защита на нощния труд на служителите
по ЗМВР в чл.188, ал.2.
По изложените съображения, съдът намира, че в случая приложение следва да
намери разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ , при което с оглед сумираното
изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен служител по
ЗМВР се прилага принципа на превръщане
на нощните часове в дневни с К 1,143. Приетата по делото експертиза е приложила това правило и е установила броя
на извънредно положените часове, както и размера на дължимото заплащане за тях.
Така претенцията за заплащане на извънреден труд за исковия период, след
преобразуването на положените часове нощен труд в дневен се явява основателна и
доказана и следва да бъде уважена до посочените в ССЕ размери.
Безспорно е по делото, че тези плащания не са извършени, при което се доказва
претенция за заплащане на обезщетение за забава по основание. Досежно размера,
съдът ще кредитира установеното от ССЕ.
До същите фактичекски и правни изводи е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде
уважено.
По разноските
На осн. ч„л.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемия
сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300лв., заплатено
адвокатско възнаграждение. Направеното в съдебно заседание възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК се явява неоснователно, т.к. същото е
съобразено с минималните размери по Н№1/2004 МРАВ.
По изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1208/19.03.2020г., пост. по гр.д.№
17726/2019, ПРС, в обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна
безопасност и защита
на населението“ на МВР,гр. София , ул. пиротска №171А, да заплати на Д.Т.П., ЕГН
**********, сумата от 300лв., разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :