О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .........../12.01.2017г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Диана Стоянова
търговско дело № 1016 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано искова молба от К.Д.Д., С.К.С., Д.К.С., Д.Н.Д.,
Д.Н.Д. и И.Г.А. срещу „Банка ДСК“ ЕАД, „Спорт Груп“ ООД и П.Д.Е..
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, на основание чл.372, ал.1 от ГПК,
съдът е връчил препис от него на ищеца, който е депозирал допълнителна искова
молба, връчена за отговор по реда на чл.373 от ГПК.
С оглед редовността
на проведената процедура по размяна на книжа и допустимостта на предявените
искове на основание чл. 374 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се
произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са
относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на
разноски за събиране на доказателства.
Съдът на основание
чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
Производството е
образувано по предявен от К.Д.Д., С.К.С., Д.К.С., Д.Н.Д.,
Д.Н.Д. и И.Г.А. срещу „Банка ДСК“ ЕАД, „Спорт Груп“ ООД и П.Д.Е. иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1, вр.чл.167,
ал.3 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен договор за ипотека, обективиран в
нотариален акт №132, т.1, нот. дело №104 от 2008г. на нотариус рег.№382/ВРС,
акт №81, т.IХ, дело №7917/2008г.,
вх.рег.№10573/21.04.2008г. на Служба по вписвания-Варна, сключен между „Банка
ДСК" ЕАД като кредитор, „Спорт Груп" ООД като кредитополучател и П.Д.Е.,
като ипотекарен гарант по силата, на който последната учредява
ипотека върху сграда с идентификатор №10135.2520.4232.2, търговски обект
(семеен хотел), изграден на етап „груб строеж с покрив" с РЗП на сградата
490 кв.м, състоящ се от: на сутеренния етаж: офис, фитнес зала, кухненска част
със складове и подготвителни с отделен вход, ресторант с бар и склад към него и
гардеробно помещение, на първи етаж: рецепция, пет броя хотелски стаи с тераси
към тях, помещение за ел.табло, коридори и стълбище, на втори етаж: шест броя
хотелски стаи, камериерски офис, коридори и стълбище, и на терасовиден етаж:
два броя ателиета и стълбище, заедно с всички трайни подобрения и насаждения в
имота и върху с поземления имот с идентификатор №10135.2520.4232, идентичен с УПИ
№ХII-1973,1974,
находящ се в гр. Варна, район Приморски, С.О „Траката“ с площ от 1036кв.м. при
граници: ПИ с идентификатори № 0135.2520.2034, № 0135.2520.2033, №
0135.2520.1975, № 0135.2520.1972, № 0135.2520.1971, поради противоречие със
закона, тъй като ипотекираните имотите не са били собственост на ответницата П.Е..
Обстоятелства от които се твърди, че произтича
претендираното право:
В исковата молба се
твърди, че ищците са
наследници по закон на Добри Диамандиев Д.,***, починал на 18.01.1980г. С
решение №503/13.05.1998г. на ПК-Варна на наследниците на Добри Диамандиев Д. е
признато правото на собственост върху нива с площ 6.690 дка, находища се в
землището на гр.Варна, кв. Виница, м. „Узун Алан", имот №1333 по КП от
1956г., включващ следните имоти от КП „Траката" от 1989 г.: пл.№1972 с
площ 0.936 дка, пл.№1976 с площ 1 дка, пл.№1973 с площ 0.483 дка, пл.№1974 с
площ 0.538 дка, пл.№1975 с площ 1 дка, пл.№2033 с площ 1.080 дка и и пл.№2032 с
площ 1.650 дка.
С
решение по гр.д.
№1355/2009 г. на ВКС, с което е потвърдено и отменено частично, решение
по в.гр.д.
№1734/2008 г. на ВОС, което от своя страна отменя
частично решението по гр.д. №2835/2006 г. на ВРС
по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС ответницата П.Е. е осъдена да
предаде на ищцата К.Д. владението върху ПИ №1973 с площ 500 кв.м по КП
на м. „Траката" от 1989г. при граници - ПИ №1972, ПИ №1975, ПИ №1974 и
улица, съставляващ реална част от имот №4232 по действащия ПНИ, целият с площ
от 1000 кв.м. и владението върху ПИ №1974 по КП от 1989 г. на м.
„Траката", при граници ПИ №1973, ПИ №1975, ПИ №2033 и улица, целият с площ
500 кв.м, а по действащия план съставляващ реална част от имот №4232
по ПНИ, целият с площ 1000
кв.м. Исковата молба е била вписана в Служба по
вписвания-Варна на 18.09.2006г. под
№169, вх.рег. 23709,
а влезлите в сила решения вх.регистър 4822/
9.03.2012г.
В
имота е била изградена от страна на ответницата Е. сграда с идентификатор
№10135.2520.4232.2, търговски обект (семеен хотел), на етап „груб строеж с
покрив" с РЗП 490 кв.м., по отношение, на която ищците твърдят, че са
собственици на основание приращение, тъй като се намира в техния поземлен имот.
С
влязло в сила решение по гр.д.№894/2010 г.
на ВОС ищцата Д. е била осъдена да заплати на ответницата Е. сумата 60000
лева, представляваща увеличената стойност на имот №4232
вследствие извършените ответницата подобрения - строителство
на хотелска сграда и басейн на основание чл.72 от ЗС.
С
оглед изложеното ищците твърдят, че ответницата не се е легитимирала, като собственик на процесният
имот и сграда /семеен хотел/.
На
21.04.2008г.
с договор за ипотека, в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №132, нот. дело
№104 от 2008г.,
сключен между „Банка ДСК" ЕАД като кредитор, „Спорт Груп" ООД като
кредитополучател и П.Д.Е. като ипотекарен гарант, последната учредява в полза
на „Банка ДСК" ЕАД договорна ипотека върху града с идентификатор
№10135.2520.4232.2 и върху поземления имот с идентификатор №10135.2520.4232,
идентичен с УПИ №ХII-1973,1974, находящ се в гр. Варна, район
Приморски, С.О „Траката“ с площ от 1036кв.м. Ипотеката е била учредена с цел
обезпечаване на отпуснат на „Спорт Груп" ООД инвестиционен кредит в размер
на 100000 евро.
Ищците
твърдят, че след като към 21.04.2008г. ответницата Е. не е била собственик на процесните
поземлен имот и сграда, същата не е могла валидно да учреди ипотека, поради
което учредената такава се явява нищожна като противоречаща на нормата на чл.167,
ал.З от ЗЗД.
По изложените
съображения молят съдът да постанови решение, с което да уважи предявения иск и
прогласи договора за ипотека за нищожен.
По
делото е постъпил отговор от ответника „Банка ДСК“ ЕАД в срока по чл.367 от ГПК.
Оспорва се предявения
иск по основание.
Твърди се, че само по
отношение на ищцата Д. по уважения иск с правно основание чл.108 от ЗС,
ответницата Е. не се легитимира като собственик на процесните поземлен имот и
сграда. По отношение на правата на останалите съсобственици решението няма сила
на пресъдено нещо. Отделно от това се, сочи решенията не съдържат диспозитив, в
съответствие с т.2а на ТР №4/14.03.2016г., че ищцата Д. е собственик на ПИ
№4223 по отношение на ответницата, поради което не може да се приеме, че е
формирана сила на пресъдено нещо за собствеността. Във връзка с изложените
правни аргументи се оспорва обстоятелството, че ищците да са собственици на
процесните имоти на твърдяното придобивно основание, като по отношение на
останалите съсобсвеници, неучаствали в производството по чл.108 от ЗС ответницата
Е. може да противопостави възраженията си за давност.
На следващо място се
излага, че при изповядване на договора за ипотека са предоставени
удостоверения, от които е видно, че по отношение на имотите, няма вписани
искови молби.
По изложените
съображения ответникът моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
По делото е постъпил отговор от ответниците „Спорт Груп“
ЕАД и П.Д.Е. в срока по чл.367 от ГПК.
Оспорва се предявения
иск за нищожност по основание. Посочва се, че само спрямо ищцата Д. са отречени
собственическите права на ответницата Е. с предявения иск с правно основание
чл.108 от ЗС, но не и по отношение на останалите ищци. И тук се акцентира, че
решенията на трите инстанции не съдържат диспозитив, в съответствие с т.2а на
ТР №4/14.03.2016г., че ищцата Д. е собственик на ПИ №4223 по отношение на
ответницата, поради което не може да се приеме, че е формирана сила на
пресъдено нещо за собствеността. С оглед изложеното се оспорва, че правото на
собственост принадлежи на ищците по отношение на поземления имот и сградата.
Твърди се, че по
силата на сделки, обективирани в нот. акт №43, том 11, нот. дело №4477/1996г- и
нот. акт №135, том 1, нот. дело №74/2003г. П.Е. е придобила правото на
собственост по отношение на поземления имот, които сделки не са обявени за
недействителни. Към датата на учредяване
на ипотеката в полза на „Банка ДСК“ ЕАД за обезпечаване на отпуснатия кредит на
ответника е нямало вписани искови молби по отношение на процесните имоти, което
е видно от издадените към нея дата удостоверения от Агенцията по вписванията.
Ответницата Е.
твърди, че е собственик на недвижимия имот и сградата на основание изтекла в
нейна полза пет годишна давност.
По изложените
съображения молят съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск за нищожност на ипотеката.
В отговорите на
исковата молба е направено искане за привличане на трето лице помагач –
Агенцията по вписванията.
В допълнителната искова молба ищците са взели становище, че с уважаването на иска с правно основание
чл.108 от ЗС са отречени правата на ответницата Е. по отношение на всички ищци,
не само спрямо ищцата Д., като са изложени подробни правни съображения за
силата на пресъдено нещо. Допълнително се излага, че исковата молба е била
надлежно вписана на 18.09.2006г., както и решенията, поради което издадените
удостоверения от АВ са с невярно съдържание.
Ищците оспорват твърдението на ответницата, че е придобила поземления имот
и сградата по давност. Това възражение е преклудирано спрямо всички
съсобственици. Излага се, че давността е била прекъсната с предявяването на
иска по чл.108 от ЗС, по време на висящността на производството не е текла. В
периода след 13.01.2012г., влизане в сила на съдебните решение ответницата Е. е
била държател, като в това си качество е подала искови молби по гр. дело
№894/2010г. на ВОС и гр.дело №1601/2016г. на ВОС за заплащане на подобренията,
извършени от нея в поземления имот.
Постъпилите допълнителен отговор
от 22.12.2016г. на „Банка ДСК“ ЕАД и от 28.12.2016г. на „Спорт Груп“ ЕАД и П.Д.Е., възпроизвеждат възраженията и доводите на
първоначалния.
Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД посочва, че ще се ползва от представените
удостоверения от АВ. Не се противопоставя на искането за привличане на третото
лице помагач.
Ответниците „Спорт
Груп“ ЕАД и П.Д.Е. допълнително посочват, че ответницата Е. е добросъвестен
владелец на имотите, а не техен държател, поради което претендира правата си по
чл.72 от ЗС.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищците, че
носят доказателствената тежест да установя, че са съсобственици на недвижимия
имот по силата на реституция въз основа на решението на поземлена комисия и на
основание приращение по отношение на сградата, че върху имотите, собственост на
ищците е била учредена договорна ипотека между посочените страни, че по
предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС от страна на ищцата Д. ответницата
Е. е осъдена да предаде владението на поземления имот, че исковата молба е била
вписана
на 18.09.2006г., а влезлите в сила решения на 09.03.2012г.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответниците,
че следва да установят положителните факти, на които се позовават, ответницата Е.
от своя страна следва да установи, че е упражнявала фактическа власт върху
поземления имот и сградата с намерение за своене за период от 5 години.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК приема за безспорни
и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти: че е сключен договор за
ипотека, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №132,
нот. дело №104 от 2008г. на нотариус рег.№382/ВРС между „Банка ДСК" ЕАД
като кредитор, „Спорт Груп" ООД като кредитополучател и П.Д.Е., като
ипотекарен гарант върху сграда с идентификатор №10135.2520.4232.2 и върху с
поземления имот с идентификатор №10135.2520.4232, че с решение по гр.д. №1355/2009г. на ВКС, с което
е потвърдено и отменено частично, решение по в.гр.д. №1734/2008г. на ВОС, което
от своя страна отменя частично решението по гр.д. №2835/2006 г. на ВРС по предявен
иск с правно основание чл.108 от ЗС ответницата П.Е. е осъдена да предаде на
ищцата К.Д. владението върху ПИ №1973 с площ 500 кв.м по КП на м. „Траката" от 1989г. и върху
ПИ №1974 по КП от 1989г. на м. „Траката", целият с площ 500 кв.м, а по
действащия план съставляващи реални части от имот №4232 по ПНИ, целият
с площ 1000 кв.м., че е
налице идентичност между ПИ №1973 и ПИ №1974 по КП от 1989г., УПИ №ХII-1973,1974 и ПИ с
идентификатор №10135.2520.4232.
Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК указва на ответника Е.,
че не сочи доказателства, че е упражнявала
фактическа власт върху поземления имот и сградата с намерение за своене за
период от 5 години спрямо ищците.
Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК намира, че не са
налице други факти по отношение, на които страните не сочат доказателства.
По предварителните въпроси по реда на чл.374, ал.1 от ГПК.
В отговора на
исковата молба на ответниците „Спорт Груп“ ООД и П.Е. е направено искане за
привличане на трето лице помагач на страната на ответника, направено е и
възражение за нередовност на исковата молба, поради това, че не е събрана
пълната държавна такса.
Съдът намира, че
исковата молба е редовна, като по нея е събрана съответстващата държавна такса,
равна на 4% от ¼ от данъчната оценка на имотите, предмет на ипотеката,
която е представена по делото. Ирелевантно към определянето на държавната такса
е, че по друго дело, няколко месеца по – късно е представена данъчна оценка с
различна стойност.
По отношение на
искането за привличането на трето лице помагач, съдът намира същото за
неоснователно.
Не са наведени ясни
твърдения поради какви причини се иска конституирането на Агенцията по
вписванията, като подпомагаща страна на страната на ответника. Липсват изложени
обстоятелства за правният интерес от участието на това лице, не е ясно за кои
общи факти се иска да се обвърже трето лице с установитената сила на мотивите
на съдебното решение. Не са наведени и твърдения, досежно наличието на регресни
права от страна на ответниците.
С оглед изложеното
искането с правно основание чл.219 от ГПК следва да бъде отхвърлено.
Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба и
допълнителната такава и отговорите, писмени доказателства, като допустими и
относими към предмета на спора.
За установяване на
твърдяните релевантни факти по делото е необходимо да бъдат изискани гр.дело
№2835/2006г. на ВРС и гр.дело №894/2010г. на ВОС за послужване.
С оглед направеното
оспорване на съдържанието на удостоверение изх. 032831/26.10.2007г.,
удостоверение изх. №32909/26.10.2007г., удостоверение изх. №5731/05.03.2008г.,
удостоверение №5792/05.03.2008г., издадени от Агенцията по вписванията следва
да бъде открито производство по реда на
чл.193 от ГПК.
Водим от горното
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците „Спорт Груп“
ООД и П.Д.Е. с правно основание чл.219 от ГПК за конституирането на Агенцията
по вписванията като трето лице помагач на страната на ответниците по предявения
срещу тях от К.Д.Д., С.К.С., Д.К.С., Д.Н.Д., Д.Н.Д. и И.Г.А.
иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1, вр.чл.167, ал.3 от ЗЗД да бъде прогласен за
нищожен договор
за ипотека, обективиран в нотариален акт №132, т.1, нот. дело №104 от 2008г. на
нотариус рег.№382/ВРС.
Определението в тази
му част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Варненски
апелативен съд.
ПОСТАНОВЯ разглеждане на делото по реда на глава
тридесет и втора от ГПК „Производство по
търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно
заседание на 13.02.2017г. от 10.00
часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото
определение, на ищеца препис от отговорите на ответниците.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба,
допълнителната такава и отговорите
писмени доказателства.
ИЗЗИСКВА гр.дело №2835/2006г. на ВРС и гр.дело
№894/2010г. на ВОС за послужване.
ОТКРИВА производство по чл. 193 от ГПК по оспорване
съдържанието на удостоверение
изх. 032831/26.10.2007г., удостоверение изх. №32909/26.10.2007г., удостоверение
изх. №5731/05.03.2008г., удостоверение №5792/05.03.2008г., издадени от
Агенцията по вписванията, тъй като в тях не е отразено вписването на исковата молба
от 18.09.2006г. по гр. дело
№2835/2006г.
Съдът приканва страните
към спогодба като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора
и има преимущество пред спорното производство. При спогодба платената държавна
такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще заплатят държавни
такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на
същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора,
като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е
доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно
за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена
в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да
заявят с подаване на заявление, на тел.
052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в
медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в съдебно
заседание следва информират съда за участието си в процедура по медиация или
причините за невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/