№ 131
гр. гр. Добрич, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20233200500136 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№260410/09.09.2022г. на Х. П. Г. с ЕГН
********** и М. П. К. с ЕГН **********, двамата от с.Д., общ.Ш.,
ул.“***“№2, двамата чрез адв.Д. Д.,
с р е щ у решение №260015/09.08.2022г.по гр.д.№27/2021г.на РС-К. , с което
се ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 24102.501.199 по КК и КР на с. Д., общ. Ш., с
административен адрес с.Д., п.к. 9670, ул. „***” № 4, с площ от 2256 кв.м,
ведно с попадащите върху имота: Сграда с идентификатор 24102.501.199.1,
със застроена площ от 105 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с предназначение
друг вид сграда за обитаване, Сграда с идентификатор 24102.501.199.2, със
застроена площ от 62 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с предназначение:
селскостопанска сграда и Сграда с идентификатор 24102.501.199.3 със
застроена площ от 20 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с предназначение:
селскостопанска сграда, между съделителите Л. П. Г. с ЕГН ********** и Х.
П. Г. с ЕГН **********, при следните права: 1/2 ид. ч. за Л. П. Г. и 1/2 ид. ч.
за Х. П. Г.; ОТМЕНЯ се на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен
1
нотариален акт № 169, том I, вх. рег. № 1338, н. д. № 152/05.06.2020 г., по
описа на нотариус Й.П., рег. № 035 на НК, изд. по реда на 537, ал. 1 ГПК, в
частта, с която Х. П. Г. с ЕГН **********, е признат за собственик на 1/2 ид.
ч. въз основа на давностно владение и наследство на същия поземлен имот и
построените в него сгради.
Във въззивната жалба се отправя искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново за отхвърляне на иска за делба с
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Обсъждат се мотивите
на районния съд за уважаване на иска за делба, както и твърденията на ищеца
в исковата молба. Излагат се твърдения за неправилно и при съществено
нарушение на правилата на доказване, отричане на правата им на собственост
върху делбения имот по давност, с приемането, че не е доказано от тях
извършването на действия, сочещи на промяна на намерението им, доведени
до знанието на ищеца. Съдът не зачел наличието на нотариален акт, издаден
по реда на чл.587 от ГПК в полза на Х. П. Г., по време на брака му с М. П. К.,
и неговата обвързваща доказателствена сила, предвид на която оспорващата
страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да
докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Наличието на
нотариалния акт обръщало доказателствената тежест по отношение на
правата на владеещия – след издаването му, ищецът, който оспорвал правото
на собственост на ответниците носел доказателствена тежест за установяване
на обстоятелствата, които да легитимират противопоставими негови права на
собственост. Такова доказване не било
проведено.
В писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна
чрез упълномощения адв.И. Р., оспорва жалбата като неоснователна. Излага
доводи относно статута на делбения имот като съсобствен по силата на
наследствено правоприемство и липсата на предпоставките на чл.79, ал.1 от
ЗС по отношение на ответниците, установяване на принадлежността на
правото на собственост по отношение на делбения имот от районния съд при
съобразяване на разписаните процесуални правила. Иска потвърждаване на
решението с присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало
25.08.2022г., когато е връчено решението на обжалващите, и край
2
08.09.2022г., чрез изпращането и по пощата на 07.09.2022г.,отговаря на
изискванията по чл.260 т.1,2,4 и 7 от ГПК и чл. 261 т.1-4 от ГПК.
Първоначално по нея е било образувано в.гр.д.№730/2022г.на ДОС. Жалбата е
насочена освен срещу решението в същинската му част/по допускане на
делбата/, но и в частта с характер на определение за прекратяване на
производството по отношение на ответницата М. П. К.. С определение
№1017/08.12.2022г. решението в частта с характер на определение за
прекратяване на производството е било отменено и делото върнато за
разглеждане на иска за делба срещу М. П. К., при което по реда на чл.250 от
ГПК обжалваното решение е допълнено с решение №260000/30.01.2023г. с
което искът за делба срещу М. П. К. е отхвърлен, срещу което допълнително
решение жалба не е подадена.
По повод подадената жалба Добричкият окръжен съд разгледа
съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с
оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на
правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Районният съда е сезиран от Л. П. Г. с искане да се допусне
извършването на делба на съсобствен между него и брат му Х. П. Г. ,по силата
на наследствено правоприемство от родителите им, на застроен поземлен
имот в с.Д., п.к. 9670, ул. „***” №4, а именно : ПИ с идентификатор
24102.501.199 по КК и КККР на с. Д., общ. Ш., с площ от 2256 кв.м, ведно с
попадащите върху имота три сгради: Сграда с идентификатор
24102.501.199.1, със застроена площ от 105 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с
предназначение друг вид сграда за обитаване, Сграда с идентификатор
24102.501.199.2, със застроена площ от 62 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с
предназначение: селскостопанска сграда и Сграда с идентификатор
24102.501.199.3 със застроена площ от 20 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с
предназначение: селскостопанска сграда.
Твърди се от ищеца, че двамата с ответника Х. П. Г. са наследници по
закон на П./П./Г. П., починал на ***г., който бил собственик на основание
делба и давностно владение на процесния застроен поземлен имот. По
силата на наследствено правоприемство и присъединено владение двамата с
ответника станали съсобственици в равни части. На 05.06.2020г. ответникът
3
Х. П. Г. се е снабдил с нотариален акт за еднолична собственост върху имота
по обстоятелствена проверка с № 92, том III, вх. рег. № 834 на СлВп-К., по
време на брака си с М. П. К.. Ищецът не бил вписан като съсобственик,
въпреки, че се явявал един от двамата наследници по закон на П. Г. П. и, че
заплащал дължимите по закон данък сгради и такса битови отпадъци. Счита,
че съставения нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила
по отношение на вписаните в него констатации за размера над ½ ид.ч.
Въпреки, че ответниците ползват целия имот, с оглед възникналата
съсобственост по силата на наследствено правоприемство те били владелци на
собствената си идеална част и държатели на частта на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК ответника Х. П. Г. се е противопоставил на
делбата с доводи за липсата на съсобственост, аргументирани с твърдения да
е едноличен собственик на имота по наследство и давност. Конкретно излага,
че владеел за себе си имота от смъртта на майка им през 2000г., установил
еднолично фактическа власт върху целия имот. Живял в имота още приживе
на наследодателите си и до сега, явно и недвусмислено отричал владението на
когото и да било, поначало неговото владение започнало именно с
намерението да държи за себе си целия имот като свой, с което станал
владелец и на наследствените части на ищеца и ги придобил по давност,
изтекла във времето от 2000г. до сега. В този период изцяло със свои
средства и труд извършил значителни подобрения в имота, с което отново
демонстрирал изрично и явно намерението си да свои имота. Ищецът не бил
живял в имота, не го владял или държал по какъвто и да е правен способ след
сключването на неговия брак, придобил и живеел в друг имот повече от 40г. и
приживе на наследодателите им.
С атакуваното решение районния съд е допуснал делбата между Л. П. Г.
и Х. П. Г. по съображения имотът да е съсобствен между тях по наследствено
правоприемство от техните родители, Л. П. Г. да не е изгубил правата си в
имота поради придобиването им от Х. П. Г. по давност.
Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена
форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява
да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено
право на иск. Съобразявайки се с правомощията си по чл.269, ал.1 от ГПК,
4
въззивният съд намира решението и за правилно.
Няма спор, че страните – ищеца Л. П. Г. и ответника Х. П. Г., са законни
наследници, синове на П./П./Г. П., починал на ***г., и Е. Х.ва П.а, починала
на ***г /така и удостоверения за наследници л.4-5 от делото на КРС/.
Документ, удостоверяващ правото на собственост на наследодателите върху
заявения за делба имат по делото не е представен, но между страните няма
спор, че заявените за делба имоти /ПИ и сгради/ са бивша собственост на
родителите им. Ищецът е заявил искането за делба, позовавайки се на
сънаследяване на правото на собственост, респ.не отрича и правото на
собственост на ответника в същия имот на същото основание. Въпреки
формулировката „наследствено правоприемство и присъединено владение“
няма твърденията за наследено владение и придобиване в съсобственост на
самостоятелно оригинерно основание-придобивна давност. Липсва и
оспорване от страна на ответника, че делбените имоти не са били собственост
на родителите им, а се твърди завладяване от него след смъртта на майка им
през 2000г.и придобиване по давност на наследствените части на ищеца.
Наследниците на П. Г. П. са посочени като титуляри на правото на
собственост и в представения с исковата молба разписен лист към плана от
1992г.
При съобразяване на горното, следва да се приеме, че по силата на
наследствено правоприемство, вещни права в обем на по 1/2ид.част върху
делбения имот Л. П. Г. и Х. П. Г. са придобили в един и същи момент-
откриване на наследството на майка им на ***г./към датата на смъртта на
баща им правата им по наследствено правоприемство от него са в друг обем
при наличието на трети съсобственик-майка им/, и на едно и също основание.
Събраните по делото доказателства установяват след смъртта на майка
им фактическа власт върху имота да е установена само от Х. П. Г., но не и да е
започнал да държи за себе си и притежаваната от брат му 1/2ид.част, да е
извършвал действия с които по явен и недвусмислен начин да е показал
отричане правата на брат си.
Според четиримата разпитани свидетеля - М.Ц. и В.А., водени от
ищеца, и П.П. и П.П., водени от ответника, родителите на страните са живели
в имота до смъртта си. И четиримата свидетели знаят имота като имот на
родителите на страните. След смъртта им в имота останал да живее синът им
5
Х. П. Г., който винаги е живял там, живее и сега. Л. П. Г. живял в имота
докато се оженил и малко след това докато си осигури собствено жилище -
изнесъл се от къщата приживе на родителите си /според св.П.П./, към 1985-
1986г./според св.В.А./. Заживял в свой имот в същото село. Според св.М.Ц. и
след като Л. П. Г. се изнесъл, двамата братя гледали заедно животни в
процесния имот до към 2000-2002,2003г. / св.В.А./. Заедно да са гледали в
стопанските постройки животни-овце, знае и св.П.П.. След смъртта на майка
им Х. П. Г. ремонтирал покрива /св.В.А., св.П.П., св.П.П./, сложил ПВЦ-
дограма, правил ремонт на банята, тоалетната и кухнята/св.П.П., св.П.П./.
Според П.П. банята, тоалетната и кухнята са ремонтирани към 2005г.,
покрива е правен 2015г.Свидетелите П.П. и П.П. знаят ремонтите да са
правени със негови средства. Никой от четиримата свидетеля не бил чувал
спорове между двамата относно имота. Св. П.П. виждал през летния сезон Л.
в процесния имот след смъртта на родителите му на месеца един път, когато
братята били в добри отношения. Отношенията им се влошили по повод
имота. Х. казал на свидетеля, че брат му иска да делят, а той не бил съгласен
защото къщата не е голяма, няма как да се ползва от двете семейства. Св.П.П.
не е чувал Л. да се отказал от имота, да не го счита за свой. От Л. П. Г.
св.М.Ц. чувал двамата братя да са водели разговори за делба на имота, но
нямали нотариален акт за собственост на името на баща им и, че Х. поел
ангажимент да подготви документите. В последствие пак от Л. свидетелят
разбрал, че Х. се снабдил с нотариален акт на негово име. Св.В.А. чувал по
отделно и от двамата братя, че водят разговори да уредят въпроса с имота, че
нямали нотариален акт за него.
Не е спорно, установява се и, че по силата на нотариален акт № 169,
том 1, вх. рег. №1338, дело № 152/2020 г. по описа на нотариус Й.П., на
основание на постановление от 05.06.2020 г., издадено въз основа на
обстоятелствена проверка и съгласно чл. 587, ал. 2 от ГПК, Х. П. Г. е признат
за собственик по давностно владение и наследство на ПИ с идентификатор
24102.501.199 по КК на с. Д., общ. Ш., с площ от 2256 кв.м., ведно с
построените в имота сгради: една жилищна с идентификатор 24102.501.199.1,
със застроена площ от 105 кв.м., и две селскостопански с идентификатор
24102.501.199.2, със застроена площ от 62 кв.м., и с идентификатор
24102.501.199.3 със застроена площ от 20 кв.м.
Във фактическия състав на придобивната давност като способ за
6
придобиване на правото на собственост се включват два елемента: владение
/т.е.фактическо упражняване на съдържанието на вещното право/ и определен
срок от време /през който се упражнява фактическото съдържание на вещното
право/, а разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда правото на собственост
върху недвижим имот да се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Придобиването на вещното право на собственост
се съпътства от придобиване на фактическа власт. Принципно упражняването
на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало,
докато не бъде променено. В случая основанието, на което Х. П. Г. е
придобил фактическа власт – наследяване, го прави държател на идеалните
части на сънаследника Л. П. Г.. Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията
между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако
основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва
съвладение. Наследяването е такова основание. Владението е елемент на
съдържанието на правото на собственост и с приемане на наследството то
продължава от наследниците по право, независимо, че само един от тях
остава в наследствения имот. За да придобие по давност правото на
собственост върху идеалните части на брат си, Х. П. Г., който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение, да ги завладее. За да се приеме, че е налице завладяване, е
необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява
вместо за другиго изключително и само за себе си да намери външна изява
чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния
собственик, което следва от изискването владението да не е установено по
скрит начин. Тези действия трябва да бъдат такива, че да дават възможност
на собственика да узнае, че държателят е завладял имота му и да предприеме
действия по защита на правото си на собственост. В този смисъл промяната в
намерението, с което се държи имота, следва да е манифестирана и
противопоставена на собственика.
Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания, че
първоинстанционният съд не е обсъдил и не е взел предвид
доказателственото значение на нотариалния акт, с който ответника е признат
за собственик на целия имот на основание давностно владение и наследство.
Съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в ТР №
11/21.03.2013 г. постановено по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС
7
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.Тъй
като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор,
то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на
правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има
правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването
може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на
тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи
посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право
се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.
Следователно, и в случая за да отпадне легитимиращото действие на
акта е необходимо да се докаже от ищеца несъществуването на признатото от
нотариуса право на собственост на ответника върху 1/2ид.част от имота по
давност и това е сторено. Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства не дава основание за извод за преобръщане от страна на Х. П.
Г. на държането на собствените на брат му идеални части във владение за
себе си с начало 2000г. /или по-късно, но достатъчно продължително/, годно
да породи последиците на придобивната давност. През 2001г. с декларация
вх. № 367/09.03.2001 г. Х. П. Г. е декларирал придобиването по наследство на
идеална част от процесния имот и притежанието на другата идеална част от
имота от брат му Л. П. Г.. Живял е в имота и преди и след смъртта на
родителите си, живее и понастоящем, но това само по себе си не е израз и
демонстриране на собственическо намерение, респ. отричане правата на
другия съсобственик. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да
ползва общата вещ, някой от тях може сам да упражнява фактическа власт
върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите, което води до
обогатяването му за сметка на другия съсобственик, респ. предпоставя
уреждане на отношенията между тях при условията на чл. 31, ал. 2 ЗС.
Влагал е средства за ремонт на покрива, сменил дограмата, ремонтирал
банята , кухнята - все действия, свързани с подобряването на условията на
8
живот, които го ползват, защото живее в имота, и също от естество да
породят облигационни отношения между страните. Действия за наличие на
съзнание у Х. П. Г. , че държи идеални части на брат си за себе си, че е
станал изключителен собственик на сънаследствения имот, доказателствата
по делото не разкриват. Твърдените и установени действия по фактическо
ползване и подобряване на имота не могат да се квалифицират като
демонстрация на фактически действия по отричане на правата на брат му,
другия съсобственик, респ. завладяване/съзнание за своене/, изключващо
възможността за действия с имота от негова страна, демонстрирано пред него,
достигнало до неговото знание и като краен резултат довели до изгубване на
придобитите от брат му по силата на наследствено правоприемство права на
собственост. В този смисъл и въззивната инстанция намира, че в случая
събраните писмени и гласни доказателства по делото оборват правния извод
на нотариуса по издадения констативен нотариален акт за собственост акт №
169, том 1, вх. рег. №1338, дело № 152/2020 г. по описа на нотариус Й.П., с
който на ответника Х. П. Г. въз основа на обстоятелствена проверка е
признато право на собственост на основание давностно владение върху 1/2ид-
част от имота/останалата е придобита по наследство/.
След като не е установено каквото и да е погасяващо правата на ищеца
основание , процесния поземлен имот и сградите в него се явяват съсобствени
между Л. П. Г. и Х. П. Г., всеки от които с права в обем от 1/2 идеална част
съгласно чл.5, ал.1 от ЗН. Щом понастоящем делбените имоти се притежават
от страните в съсобственост и в частите посочени по-горе, следва и правилно
е допусната делбата им при същите части. При този изход на делото, следва и
правилно е отменен издадения констативен нотариален акт за собственост
акт № 169, том 1, вх. рег. №1338, дело № 152/2020 г. по описа на нотариус
Й.П., с който ответникът е признат за собственик по давностно владение на
1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот
Обжалваният акт следва да бъде потвърден и с мотивите за
основателност на районния съд, към които на основание чл.272 от ГПК
настоящата инстанция препраща.
При този изход от въззивното производство/отхвърляне на жалбата,
респ. потвърждаване на решението/ право на разноски има въззиваемия Л. П.
Г., удостоверил реалното извършване на разходи за адвокатско
9
възнагреждение на адвоката, осъществил процесуалното му представителство
и защита във въззивното производство, в размер на 500лева, които следва да
му се присъдят на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
С оглед гореизложеното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260015/09.08.2022г., допълнено с решение
№260000/30.01.2023г. по гр.д.№27/2021г.на РС-К..
ОСЪЖДА Х. П. Г. с ЕГН ********** и М. П. К. с ЕГН **********,
двамата от с.Д., общ.Ш., ул.“***“№2, да заплатят на Л. П. Г. с ЕГН
********** от с.Д., общ.Ш., ул.“Първа“№23, съдебно-деловодни разноски за
въззивното производство в размер на 500лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280
ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10