Р Е Ш Е Н И Е
263/8.7.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд,
петнадесети състав
На тридесети юни две хиляди и двадесета
година,
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Пламена Недялкова
Секретар: М. М.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2698 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19 – 0869 - 003449/14.10.2019г. на Началника на сектор ПП при
ОДМВР - Шумен, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП,
чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП на И.И.В., ЕГН ********** са наложени административни
наказания – „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и
“глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.101 ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно, постановено
при непълнота на доказателствата. Оспорва правните основания, въз основа на
които са наложени административните
наказания като счита, че същите са неправилни, непрецизни и не
кореспондират с действителната правна и
фактическа обстановка. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява. Явява се процесуален представител –
адв. Б. Б. от ШАК, който поддържа жалбата.
Процесуалния представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено следното:
По делото е представен акт за установяване на административно нарушение № 93642/04.10.2019г.
съставен срещу жалбоподателката за това, че на 04.10.2019г. в 16.50 часа на
Автомагистрала «Хемус» км.347+743м., при управление на л.а. “Ровер 600“ с рег.
№ Р 4529 АК в посока от гр.Варна към гр.София, при избиране скоростта си на
движение не се е съобразила с атмосферните условия /проливен дъжд/ и
състоянието на превозното средство
/износени задни гуми с дълбочина на протектора по – малък от 1.6мм/, представляващо опасна
техническа неизправност, излиза в дясно от пътя и се преобръща. Актосъставителят
е приел, че с действията си жалб. В. виновно е нарушила чл.20 ал.2 от ЗДвП,
чл.101 ал.3 от ЗДвП. От показанията на актосъставителя – св.П.П. се установява,
че същият е съставил АУАН в качеството си на мл.автоконтрольор при ОДМВР-Шумен,
без да е очевидец. С колегата му – св.Е.Б. били изпратени от ОД при РУ – Шумен на посоченият пътен участък,
във връзка с получен сигнал за
възникнало ПТП. На мястото на ПТП бил само автомобилът, обърнат по таван, извън
пътя в дясно. Водачът – жалб. И.В. не била на мястото на ПТП, тъй като била откарана в «МБАЛ – Шумен» АД. След
запознаване с произшествието свидетелите П. и Б. констатирали видими
материални щети изразяващи се в деформации по цялото купе на автомобила, също
така повредени 11 бр. метални тръби и 30 м. метална оградна мрежа. Също така
констатирали, посредством техническо средство – дълбокомер, че задните гуми на автомобила били силно износени с дълбочина на грайфера
по – малко от 1.6 мм. На база на направеният оглед, бил установен механизма на настъпване на ПТП - жалбоподателката
с управлявания от нея автомобил при
избиране скоростта на движение не се е съобразила с атмосферните условия
/проливен дъжд/ и техническото състояние на атомобила /силно износените задни
гуми/, в следствие на което изгубила
контрол над МПС, което излязло в дясно от пътя и се преобърнало. Св.П. съставил констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и схема на произшествието. Били направени и
снимки.
На 04.10.2019г. св. П. съставил АУАН № № 93642, който бил предявен на жалбоподателката същият ден в «МБАЛ - Шумен» АД от св. Й.Й., в
присъствието на св. Р.Н.. При предявяване на акта жалбоподателката нямала
възражения.Не се е възползвала и от правото да депозира писмени възражения в
законоустановения 3-дневен срок.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал
обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На
основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП на И.И.В.,
ЕГН ********** са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 200
лева, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и “глоба” в размер на 500 лева, за
нарушение на чл.101 ал.3 от ЗДвП.
Така
изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и от изготвеният снимков материал. Показанията на разпитаните свидетели подкрепят изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и не са противоречиви. Свидетелите П. и Б. пресъздават това, което са
възприели непосредствено, като показанията им са безпротиворечиви, кореспондират изцяло с приложените към делото писмени доказателства. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието
на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното: Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателката. Наказателното постановление е било издадено
в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на
жалбоподателката. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити. Вменените във вина на жалбоподателкат нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща ѝ да разбере в какво е обвинена и
срещу какво да се защитава.
Същественото в административно – наказателното производство е да се
установи : има ли административно нарушение,
извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го
е извършило виновно.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана
на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и на
основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.101 ал.3 от ЗДвП. Посочената
за нарушена разпоредба на чл.20 ал.2 от ЗДвП предвижда две задължения
за водачите на ППС. Съгласно първото водачите следва
да съобразят скоростта на движение с определени фактори - с атмосферните условия, с релефа, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да могат да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, а съгласно второто - да намалят и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай, на база
отразените факти в АУАН и в НП се вменява
нарушение на първото задължение на водача, регламентирано в чл.20, ал.2 от ЗДвП
изразявящо се в това, че при управление л.а. “Ровер 600“ с рег. № Р 4529 АК, при избиране скоростта си
на движение не се е съобразила с атмосферните условия /проливен дъжд/ и
състоянието на превозното средство
/износени задни гуми с дълбочина на протектора по – малъс от 1.6мм/, представляващо опасна
техническа неизправност, в резултат на което то излязло в дясно от пътя по
посока на движението и се обърнало по таван.
В депозираната
жалба И.И.В. не оспорва, че на въпросната дата и място е управлявала л.а. “Ровер 600“ с рег. № Р 4529 АК, както и настъпилото
ПТП. Оспорва причините довели до настъпване на ПТП. В хода по същество се излага
довод, че се касае за случайно деяние, което не е извършено виновно, тъй като
жалбоподателката не е била длъжна и не е могла да предвиди настъпване на обществено опасните последици.
Излагат се твърдения, че основната причина за настъпване на ПТП е било голямото
количество вода на пътното платно, което се било събрало вследствие на
проливния дъжд, т.е. възникнал е т.нар. аквапланинг. Въз основа на събраните
гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява, че към момента
на настъпване на ПТП пътното платно е било мокро като е продължавало да вали
дъжд. Аквапланингът е
явление, при което автомобилната гума губи цялостно или частично сцепление с
пътната настилка. При аквапланинга възниква хидродинамичен клин в основата на
гумата на автомобила, в следствие от наличието на обилен воден слой между
асфалта и гумата, което нарушава
доброто сцепление и от там стабилността и сигурността на превозното
средство, автомобилът за известно време става неуправляем. От
показанията на свидетелите П.П. и Е. Билян се установява, че при пристигането
им на мястото на ПТП по пътното платно е нямало събрана вода.От изисканите и
приети справки от НИММ, филиал Варна, Хидрометеорологична обсерватория гр.Шумен
се установява, че на 04.10.2029г. в района на метеорологична станция Шумен в
часовия диапазон от 12.00 до 15.00 часа е регистриран слаб валеж, а в периода
от 15.00 до 18.20 часа е отчетен валеж от дъжд с умерена интензивност, т.е.
валежът не е бил силен. Твърдението на жалбоподателката, че е възникнал т.нар.
аквапланинг не се установява от събраните по делото доказателства. Съдът намира
доводът, че се касае за случайно деяние за неоснователен. При съпоставянето на небрежността -
като вид непредпазлива вина и случайното деяние - като изключващо вината
обстоятелство, общото между тях е, че деецът обективно е причинил резултата, без
субективно да съзнава това. Различното е, че при небрежността деецът е бил
длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния резултат, а при случайното
деяние - не е бил длъжен или ако е бил, то не е могъл да предвиди резултата. В
конкретният случай какво деецът е бил длъжен да предвиди е уредено в чл. 20 ал.
2 ЗДвП : "Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, релефа на
местността, със състоянието на интензивността на движението и с всички други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са
длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат
превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за
движението". При спазване на правилата, се изключва вината и обратното -
нарушаването на правилата, означава, че деецът не е проявил необходимата грижа.
В конкретния случай, жалбоподателката се е отклонила от дължимото поведение,
защото не е съобразила скоростта на управлявания от нея автомобил с валежа от
дъжд и състоянието на гумите на
автомобила. Налице е и другия елемент от непредпазливата вина – жалбоподателката
не само е била длъжна, но е могла да предвиди общественоопасните последици от
допуснатото нарушение. Напълно във възможностите е на един правоспособен водач,
който познава правилата за движение, има достатъчно житейски опит и шофьорска
практика, да съобрази, че наличието на валеж от дъжд може да доведе до събиране
на вода по пътното платно. Касае
за предвидима ситуация. Лошите
атмосферни условия са факт, който сам по себе си следва да заостри вниманието
на водача и да повлияе върху избраната скорост за управление на автомобила. Когато
вали, две неща са от първостепенно значение: скоростта на движение и
състоянието на гумите. Предвид изложеното съдът намира, че не се касае за
случайно деяние, а за непредпазливо такова. Въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства съдът приема
за безспорно установено от фактическа страна, че жалбоподателката
е извършила визираното в акта
и в НП нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, в следствие на което е причинила ПТП с
материални щети. В кокретният случай безспорно
не се касае за умишлено нарушение, а за непредпазливо. В съставеният акт за установяване на
административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства,
относно нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП
задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори, които усложняват
пътната обстановка и създават обективни предпоставки за пътнотранспортни
произшествия. Административно – наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението, съобразил се е с действителната
фактическа обстановка и е приложил
съответната административно-наказателна разпоредба на ЗДвП – чл.179 ал.2. Към
датата на извършване на нарушението и
към настоящия момент същата предвижда
наказание глоба в размер на 200 лева за
водач, който поради
движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление в тази част е обосновано, правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на наложеното на основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП наказание, за
нарушение на чл.101 ал.3 от ЗДвП съдът намира за установено следното:
В случая актосъставителят и накзващият орган са квалифицирани действията на
жалбоподателката като нарушение на чл.101 ал.3 от ЗДвП, което се явява
неправилно, тъй като посочената като нарушена нормативна разпоредба
не предвижда конкретно правило за поведение. От друга страна чл.
101 от ЗДвП регламентира действията, които лицето следва да предприеме,
когато неизправността е възникнала по време на движение. В конкретният случай
предвид характера на констатираната техническа неизправност /износени задни
гуми/, същата не е възникнала по време на движение, а е била факт преди това. Жалбоподателката е нарушила
изискването по чл.
139 ал. 1 т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства да са
технически изправни. Квалифицирайки
поведението на водача като несъобразено с правилото на чл.
101 ал. 3 от ЗДвП актосъставителят и наказващият орган са допуснали
нарушение на чл.
42 т. 5 от ЗАНН и чл.
57 ал. 1 т. 7 от ЗАНН, доколкото неправилно са индивидуализирали нарушените
законни разпоредби, което съгласно установената съдебна практиката съставлява
съществено процесуално нарушение, поради което НП следва да бъде отменено в
тази част / Решение № 49 от 6.02.2020 г. на
АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 345/2019 г., Решение
№ 32 от 31.01.2020 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 329/2019 г./.
Административнонаказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото в
открито съдебно заседание е осъществено процесуално представителство от Ив. С.– гл. юрисконсулт, се явява
основателно и на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН следва на ОДМВР - Шумен да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева в производствата по ЗАНН. В настоящия случай процесуалният представител на АНО – е осъществил
процесуално представителство в три открити съдебни заседания. От друга
страна съдът съобразявайки обстоятелството, че НП в пункт 2 следва да бъде
отменено, намира за справедливо да бъде определено и присъдено възнаграждение в
минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19 – 0869 - 003449/14.10.2019г. на Началника на
сектор ПП при ОДМВР - Шумен, в частта
с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП на И.И.В., ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение
на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19 – 0869 - 003449/14.10.2019г. на Началника на
сектор ПП при ОДМВР - Шумен, в частта
с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП на И.И.В., ЕГН **********
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева, за нарушение
на чл.101 ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И.И.В., ЕГН ********** да
заплати на ОДМВР гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: