О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….11.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 26.11.2019 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 896 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК по обективно съединени претенции на
ползващо се от застраховка „гражданска отговорност“ пострадало лице за заплащане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди от телесно увреждане и психически стрес, причинени от
застрахован водач на МПС, ведно с обезщетение за забава от дата на увреждането 29.06.2016г.
Между страните са разменени книжата по
делото: Исковата молба вх. №17033 от 04.06.2019г, предявена от Е.Х.Ю.
от гр. Варна, чрез адв. Н. (САК), е
редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и посочване на
доказателства. В допълнителна искова молба вх.№26354/09.9.19г пълномощникът на
ищцата е оспорил възраженията на ответника.
Исковата и
допълнителната молба са връчени на насрещна страна. В срок са депозирани
отговори вх.№ 23198/30.07.19 и вх.№31619/25.10.2019г. Ответникът ЗД "БУЛ
ИНС" АД гр. София, чрез адв. Б. (ВАК) възразява по размера на
отговорността си, като е заявил възраженията си и е направил доказателствени
искания.
Насрещните страни
са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК.
По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на
твърденията за наличие на сключен застрахователен договор по полица „гражданска
отговорност” и настъпили вреди, причинени при управление на застраховано МПС.
Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че
производството се води срещу надлежно регистриран застраховател.
Претендира се
реално изпълнение по застраховка, сключена на 30.12.2015г., съответно за това
правоотношение не може да намери приложение нововъведеното с чл. 498 ал.3 КЗ (в
сила от 1.01.2016 г.) изискване за предварително извънсъдебно предявяване на
претенция за обезщетяване на пострадалото лице. По силата на пар. 22 от ПР на
КЗ за договори, сключени преди въвеждането на новия нормативен режим се прилага
уредба на част ІV от отменения Кодекс за застраховането, която допуска пряко
сезиране на съда от пострадалия с иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
Сезираният съд с
район съвпадащ с постоянен адрес на ищцата е компетентен по силата на чл. 115,
ал. 2 ГПК.
По
предварителните въпроси: Ищцата
по настоящото производство е освободена от внасянето на държавна такса и
разноски съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 383, ал.1 НПК.
Представителната
власт на пълномощниците на страните е надлежно удостоверена (л. 33 и л. 48). Ищцата
е посочил изрично като начин на
изплащане на претендирана с осъдителен иск сума банковата си сметка.
Пострадалата като
ползваща се от задължителна застраховка
търси защита на право, възникнало по силата на застрахователното
правоотношение, поради което основната претенция следва да се квалифицира като
пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски
спорове.
Възражение срещу
характера на спора не е предявено.
По
доказателствените искания:
В исковата молба са
формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства,
приложени в копия, заверени за вярност, отчасти представляващи книжа по
процесуални действия в безспорното между страните наказателно производство.
Позоваването на съдебните книжа от наказателното дело е допустимо само
доколкото представляват актове, подлежащи на зачитане в гражданското производство
(какъвто е протоколът от проведеното съдебно заседание, на което е одобрено
постигнатото между страните споразумение, с характер на присъда) или писмени
изявления на страните, които да могат да се ценят като частни документи,
съответно съставени огледни протоколи, които да се ценят като официални
удостоверителни документи. Доказателствата, съставени в наказателното
производство от вещи лица с прилагане на специални знания не могат да се
приемат в гражданския процес, доколкото недопустимо биха подменили надлежни
доказателства, подлежащи на събиране от сезирания съд. С оглед изложеното и направеното от страните
искане за изискване и прилагане в цялост на НОХД № 5771/2018 г. по описа на
ВРС, което е уважено, съдът намира въведеното с отговора на исковата молба
възражение от страна на ответника във връзка с приемането и прилагането като
писмени доказателства на приложените документи от наказателното производство за
частично основателно, като от доказателствения материал следва да бъдат
изключени приложените съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, проведени
в досъдебното производство.
Искането за
задължаване на страната да представи оригиналите е безпредметно, доколкото не
се оспорва вярност на копията, а същите са заварени от адвокат, съответно имат
сила на официални преписи ( чл. 32 ЗАдв.).
Събиране на
доказателства за безспорно установено застрахователно правоотношение не се
налага.
С оглед зачитането
на установени в акт с характер на присъда факти от правопораждащ отговорността
на застрахования престъпен състав не е допустимо оспорване и повторно доказване
на механизма на ПТП, причинено от виновен водач на МПС и престъпния резултат –
средна телесна повреда. В настоящия процес се твърди и допълнителен вредоносен
резултат, извън съставомерното увреждане,
чието доказване от ищцата като елемент от деликта налага събиране на поисканата
съдебно-медицинска експертиза. Доколкото
ответникът обосновава оспорване на част от вредоносните последиците от деликта,
представените документи за лечение и резултата от него, които съдът приема за
допустими писмени доказателства, също следва да се преценят от експерт
травматолог. Съответно и разноските по това експертно доказване следва да се
поделят между страните.
Поисканите гласни
показания на свидетели за понесени от ищцата
страдания съдът възприема като способ за установяване на описани в
исковата молба обстоятелства относно проявленията на изживяните от нея болки и
страдания. Доколкото страната не е конкретизирала кои от твърденията, изложени
в исковата молба относно неимуществените вреди и съответно понасянето им ще
установява с разпит на всеки от двамата свидетели, съдът намира възражението на
ответника за прекомерна интензивност на доказването за принципно основателно.
На ищцата следва да се дадат указания за конкретизира всяко от лицата, от чийто
показания ще се ползва и възприетите от тях факти, с оглед конкретната преценка
на съда за необходимостта от разпита на всеки от тях. Неоснователно е обаче
възражението срещу събиране на каквито и да е гласни показания. Свидетелски
показания са необходими и за формиране на извод за справедливия размер на
понесените неимуществени вреди.
На страните следва
да се укаже и необходимостта от представяне на списъци на разноските с
конкретно посочени по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на
становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен
устен доклад на съдията.
По тези
съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ
СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК)
предявен пряк иск на пострадало лице от
виновно причинено от водач на автомобил, предмет на застраховка „гражданска
отговорност“, за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от телесни увреждания и
психични страдания в размер на общо 50
000 лв., ведно със законната лихва
за забава от увреждането до окончателно изплащане на обезщетението по
банкова сметка ***. чл. 226 КЗ (отм) вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ.
ДОПУСКА
като доказателства по делото писмените документи: приложени към искова молба
заверени по реда на ЗАдв.: констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 29.06.2016
г. (л. 7), журнал за приемв спешен център (л.17-19), епикриза и медицинска
документация (л.20-29); застрахователна
полица № BG/02/115003188558 (л.31)
ПРИЛАГА изискано НОХД 5771/18
на РС – Варна.
ДОПУСКА позоваване на налични
документи от НОХД 5771/18 на РС – Варна:
протокол за споразумение за признаване на обвиняемия за виновен в извършено
престъпление по чл. 343 ал.3 б. А вр. ал. 1 б. Б НК и признатите обстоятелства,
изложени в обвинителен акт към него (л.30,
3-5 ) и съответно от досъдебно производство №279/16 на ОД МВР Варна: протоколи за оглед на местопроизшествие и оглед на МПС с
фото албум и скица (л. 50-58); показания на пострадалата ( л. 71).
ДОПУСКА освидетелстване на ищцата
Е.Х.Ю., като я ЗАДЪЛЖАВА да окаже съдействие като се яви на
преглед при вещо лице съдебен лекар, назначен от съда по настоящото дело за
установяване на физическо здравословно състояние и обективни данни за проведено
лечение, приложени медикаменти и резултата от тях, като при неизпълнение ще
бъде прието, че лицето осуетява събиране на доказателства с прилагане на
последици по чл. 161 ГПК.
Възлага по реда на чл. 206, ал. 2 ГПК
освидетелстване на Е.Х.Ю. от
вещото лице Д И Г съдебен по допуснатите експертизи, след съгласуване на
посочена от всеки от тях дата за преглед, но не по- късно от една седмица от
уведомяване на вещото лице за поставена задача.
НА осн. чл. 190 ГПК
ЗАДЪЛЖАВА ищцаа да представи за оглед на вещите лица личния си медицински
картон, както и други медицински документи с които разполага за проведени
прегледи, лечения, оперативни намеси.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК
съдебномедицинска експертиза
с вещо лице Д И Г (№ 28 от списък), който след запознаване с медицинската
документация, налична по делото и книжата от преписката по НОХД 5771/18,
допълнително представени медицински документи
и личен преглед на пострадалата да даде заключение за това:
•
Какъв е
характерът и степента на уврежданията, настъпили за ищцата, вследствие ПТП от 29.06.2016г.?
Има ли понесени други увреждания извън посочената в споразумението средна
телесна повреда (счупена дясна лъчева кост), съответстват ли обективните
находки (образна диагностика и друга медицинска документация) на причиняване на
описаните от ищцата увреждания(контузия на глава и мозъчно сътресение, счупване
на дясна лъчева кост и контузия и ожулване на десен лакът, фисура на С6)?
•
какво
лечение е предприето спрямо пострадалата и съответно ли е то на данните по
представената медицинска документация, какви са сроковете на иммобилизация,
какви са обичайните срокове за стабилизиране на състоянието на пациента и
възстановяване на движението в пълен обем?
•
свързани
ли са така установените увреждания,
лечението им или рехабилитацията обективно с продължаващи болки?
•
какво е
общото състояние на пострадалия понастоящем, има ли трайни остатъчни
неблагоприятни последици(неотстраними оперативни белези и козметични дефекти,
ограничение на нормални за ежедневието движения, нарушения на възможностите за
работа и спорт, болки при промяна на метеорологични условия)?
•
необходимо
ли е продължаване на лечението до пълно възстановяване, евентуално с нова
хоспитализация за оперативно лечение, рехабилитация или физиотерапия, какви са
причините за такова евентуално допълнително лечение, и какъв би бил необходимия
период на възстановяване на здравето в цялост ?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., от които
150 лв платими от бюджета на съда и 150
лв вносими от ответната страна.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от явяването на ищцата за
личен преглед и краен срок на основание чл.199 ГПК за представяне на
заключението най-малко една седмица преди насрочено открито съдебно заседание.
ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ на вещото лице за работа до крайния срок за
изготвяне на заключението преписката по т.д. № 896/19 г. на ВОС, ведно с
приложеното НОХД5771/18г.
На осн. чл.
101 ГПК указва на ищцата, че при искане
за допускане на гласни доказателства, страната следва да обяви конкретните
факти (прояви на изживяна болка и страдание, промени в поведение и ежедневие),
възприети от лицата, които ще бъдат доведени за разпит като свидетели, като
ЗАДЪЛЖАВА ищцата в седмичен срок от връчване на настоящото определение с
писмена молба с препис за насрещната страна да посочи кои лица ще води за
разпит и кои от конкретните факти са били възприети от всеки от свидетелите.
Предупреждава ищцата,
че при пропускане на това уточнение съдът ще счита доказателственото искане за
ненаправено и ще заличи втория свидетел.
ДОПУСКА до разпит
(под условие, че страната изпълни дадени указания за конкретизация на
възприетите от двама свидетели различни факти) при довеждане от ищцовата страна
на общо двама свидетели, за установяване
на твърденията за конкретни проявления на вредоносния резултат от ПТП.
На осн. чл. 7 ГПК
допълнително указва на страните да представят справка и доказателства за
направени разноски по чл. 80 от ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 16.01.2020 г.
от 9.00 часа.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е
пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в
протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото
други участници се считат призовани. Да се призоват страните и назначеното вещо лице с обявяване на задачата му - след внасяне на
депозит.
Проектът за устен доклад, представляващ,
приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.
Препис от
определение да се изпрати на страните, чрез пълномощника на ищцата адв. Н. (на
служебен адрес по искова молба) и на ответника чрез на адв. Б. (на служебен
адрес, посочен в отговора), ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП.Към съобщението до ищцата
да се приложи и препис от допълнителен отговор, вх.№ 31619/25.10.2019г.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по търговско дело номер № 896 по описа за 2019 г.,
Производството е
образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Приет е за разглеждане иск на Е.Х.Ю.,
ЕГН ********** ***, представлявана от адв. В. Н. (САК), със служ. адрес: *** предявен срещу
ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез
адв. Хр. Б.( АД“Андреев, Христов и партньори“- САК) със служ. адрес гр. София,
ул. Проф. Н. Михайлов № 7 вх.Б ап.2 за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания поради телесни увреждания(контузия на глава и мозъчно
сътресение, счупване на дясна лъчева кост и контузия и ожулване на десен лакът,
фисура на С6) и емоционален стрес, понесени в резултат на ПТП, причинено от водач
на застраховано МПС по застраховка „гражданска отговорност“, признат за виновен
извършител на престъпление, ведно със
законната лихва за забава от дата на увреждането 29.06.2016г до окончателно
изплащане на обезщетението по банкова сметка *** „Интернешънъл Асет Банк“ АД
IBAN ***.
Насрещните страни претендират и определяне и
присъждане на разноски по делото, хонорарът на пълномощника на ответника е
оспорен като прекомерен по размер.
По
твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават
или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):
Безспорни са
фактите относно застрахователното правоотношение, признати въз основа на застрахователна
полица № BG/02/115003188558 за застраховка гражданска отговорност на
автомобилист за л.а. *** с рег. № ****сключена със ЗД "Бул Инс" АД
валидна от 30.12.2015 г.
до 29.12.2016 г.
Установени по
задължителен за гражданския съд начин с одобреното от наказателния съд споразумение са обстоятелства от фактическия
състав на престъплението по чл. чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б.
„б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК (противоправност на поведението на водача на лекия автомобил и механизъм на причиняване на
престъпен резултат – средна телесна повреда на пешеходеца по непредпазливост като вина на водача на
застраховано МПС): на 29.06.2016 г. И Б при
управление на МПС – л.а. *** с рег. № ****на паркинга пред магазин Метро в гр.
Варна, нарушила правилата за движение – чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП: без да съобрази конкретна обстановка при
появата на пешеходец в коридора на движение вместо да намали скоростта до
възможност за спиране при възникнала
опасност за движението по погрешка ускорила движението и ударила Е.Ю.,
като при удара с автомобила и падането на подлежаща настилка причинила счупване
на дясна лъчева кост, което обусловило трайно затруднение в движението на
десния горен крайник за период от около 2.5 – 3 месеца.
За тези
обстоятелства не се налага доказване.
Оспорването на тези
факти, макар и предприето под форма на оспорване на съставен протокол за ПТП и
позоваване на обстоятелство, изключващо вина на осъдения водач(случайно деяние
поради настъпване на удара в опасната зона, изключваща обективно възможност за
предотвратяването му) е недопустимо.
Спорни са твърденията относно характера на
всички травматични увреждания, претърпени вследствие процесното ПТП, причинната
връзка между описаните и допълнително понесени физически болки и психически
страдания и инцидента, и съпричиняването на крайния резултат с поведението на
ищцата.
Ищцата твърди, че претърпените телесни увреждания, изразяващи се в контузия
на глава и мозъчно сътресение, счупване на дясна лъчева кост и контузия и
ожулване на десен лакът и фисура на С6 са били диагностицирани по спешност непосредствено
след ПТП и се е наложило болнично лечение, като е бил настанена в МБАЛ „Света
Анна – Варна“. Изписана била на 03.07.16г. Твърди, че въпреки проведеното
лечение движението й е било затруднено повече от 30 дни. Сочи, че изживяла
негативно инцидента и усеща последици от събитието и понастоящем.
Ответникът оспорва
наличието описаните леки телесни повреди вследствие на ПТП, както и остатъчни
затруднения, непреодолени след изписването на пострадалата. Сочи, че при
изписването не са били установени усложнения, напротив лечението е адекватно и пациентката
е била изписана с клинично подобрение. Оспорва
характера и продължителността на твърдените физически болки както и
посочените от ищцата психически страдания.
Ответникът оспорва определения от ищцата
паричен еквивалент като го счита несъобразен с критериите за справедливо
обезщетяване на неимуществени вреди от този характер.
На следващо място
ответникът възразява за наличие на съпричиняване на престъпния резултат от
страна на пострадалата. Посочените твърдения за поведението на пострадалата
обаче изобщо не кореспондират на признатото от наказателния съд деяние, тъй
като се отнасят до задълженията на пешеходци, пресичащи пътно платно
(задължение за движение по тротоар или банкет или по платно в посока обратно на
движението в съответната лента, предприемане на пресичане при ограничена
видимост). В случая обаче е неоспоримо, че ударът е настъпил не на пътна лента или
платно по смисъла на пар. 6 т.7 ЗДвП, а на крайпътна територия - площ
предназначена да обслужва като паркинг търговски обект и съответно задълженията
за поведение на платното за движение изобщо са неотносими в случая. Тези
възражения съдът изключва от предмета на делото. Част от твърденията обаче могат
да бъдат отнесени към най-общото задължение на участник в движението да не
застрашава с поведението си останалите участници на пътя, тъй като паркингът,
отговоря на общото понятие за път по
пар.1 т.1 ЗдвП. Ответникът сочи, че като пешеходец ищцата е навлязла внезапно и
изненадващо в коридора на движение на автомобила, като по този начин е
допринесла за възникване на самото ПТП. Описаното поведение е оспорено от представителя на ищцата.
По отношение на
акцесорната претенция за лихва ищецът се позовава на общо правило за забава на
делинквента. Оспорване на това искане не е предприето самостоятелно, а само с
довод за обусловеността му от недължимостта на обезщетение.
По правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т.
2 ГПК):
Така очертаните
фактически обстоятелства обуславят квалификацията
на съединените искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди като
преки претенции на пострадал – ползващо се лице по задължителна застраховка на
автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от водач на застрахован автомобил,
в изпълнение на задължение на застраховател за покритие на риска „гражданска
отговорност”. Съответно приложимия материален закон, уреждащ правопораждащото
правоотношение представлява нормата на чл. 226 КЗ (отм) вр. пар. 22 от ПЗР на
КЗ (ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.), и диспозитивните норми, определящи
съдържанието на застрахователното правоотношение към момента на твърдяното
сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" и
ползващите се по нея лица (чл. 257 КЗ отм.).
Застрахователното
събитие се урежда като противоправно вредоносно поведение на водача на л.а. ***
с рег. № В 1281 КА, покриващо фактическия състав на престъпление или деликт
(чл. 45 ЗЗД), поради което приложимост за преюдициално отношение намират и
правилата за зачитане на присъда /респ. споразумението, което има силата на
влязла в сила присъда/ от граждански съд, разглеждащ последици от конкретното
престъпно деяние (чл. 300 ГПК, вр. чл.
383, ал. 1 НПК). Тези преюдициални отношения съставляват и основание за
ангажиране на договорната отговорност на застрахователя на причинителя на
вредите към пострадалия. Ето защо биха били недопустими възраженията основани
на твърдения за механизъм на ПТП, който изключва вината на водач, нямал
възможност да избегне удара. Въведеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат се урежда от
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В настоящото производство е допустимо с оглед
самостоятелно формиране на извода за размера на вредите да се изследва и
степента на причиняване на резултата от поведението не само на водача на
автомобила, но и на самия пострадал, което само по себе си не е част от
наказателния състав и не е преклудирано с акта на наказателния съд доколкото не
изключва вината на осъдения и приносът му за престъпния резултат. Съответно и
възражението за съпричиняване на резултата поради допринасяне с поведението на
пешеходеца преди удара не е преклудирано от задължителна сила на присъдата и
следва да бъде разгледано от настоящия съд като значимо за размера на отговорността
на делинквента.
Размерът на обезщетението за вредите, за които застрахованото лице носи
отговорност е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД.
Акцесорните претенции за присъждане на мораторни лихви намират основание
в нормата, уреждаща забава при непозволено увреждане( чл. 84 ал.3 ЗЗД). Като
съобрази установената практика, формирана при действие на по КЗотм. (Решение № 193 от 26.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., ГК) по приложението на нормата, въвеждаща
по императивен начин началния период на
забавата при непозволени увреждания (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) съдът възприема
тезата за липса на самостоятелност на
претенцията за мораторна лихва върху обезщетение за вреди от деликт. Като
обусловено от уважаване на основния иск за компенсационно обезщетение, искането
за присъждането му ведно със законната лихва от момента на увреждането не
представлява отделен иск и ищецът няма задължение да определи размера при
предявяването на иск. Тези лихви, не се определят по размер от съда, а се изчисляват
в изпълнителния процес за целия период от момента на увреждането до момента на плащането.
По доказателствената тежест (чл. 146, ал. 1,
т. 5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл. 146, ал. 2 ГПК):
Доколкото
настъпването на вредите като фактически понесени болки и страдания и
накърняване на съществуващата преди деликта емоционална среда чрез конкретни
негативни изживявания (психическо страдание) представляват елемент от
правопораждащ фактически състав на претендирано вземане, ищцата носи пълна
доказателствена тежест за установяване на оспорените твърдения за тези
обстоятелства. Твърденията извън установени с медицинска документация счупвания
и оздравителен процес надхвърлящ обичайния, причинени от ПТП, също подлежат на
самостоятелно доказване. Страната се е позовала на писмени доказателства за
медицински изследвания, гласни доказателства за търпените страдания и заключение
на медицински специалист.
Ищцата носи
доказателствена тежест за установяване на възприемани в практиката критерии (ППВС
№ 4/68 г. и решения по чл. 290 и сл. ГПК: № 83/6.07.2009 г., по т. д. №
795/2008 г. на II т. о., № 749 от 5.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на II т.
о. и № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 25 от
17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о.; № 206 от 12.03.2010 г., по т.
д. № 35/2009 г. на II т. о), като обективно съществуващи конкретни
обстоятелства имащи значение само за формиране на извода да съда за
справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът носи
тежестта за установяване на възражението за съпричиняване на телесното
увреждане с противоправно поведение на пострадалата ищца, с което обективно е
създала предпоставки или възможности за настъпване на самото увреждане или само
на неговия по-значителен интензитет (т. 7 на ППВС № 17/63 г.). Доказателства в
тази насока не са ангажирани и този пропуск следва да се укаже на ответника.
Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на
действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като
доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното
дирене.
По
възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед характера
на спора и наличието на безспорни обстоятелства по наличие на вреди от деликт,
съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността от
доброволно уреждане на спора:
В случаите на
постигната спогодба между страните половината от дължимата държавна такса ще
бъде опростена.
Доколкото
наказателното производство е приключило със подлежащ на зачитане акт и
концентрирането на спора до размера на обезщетението, съдът намира спора за
особено подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор, съдът
указва и тази възможност на страните. Медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице –
медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от
ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза
процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на
волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по
отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки,
позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи
за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което
страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни
интереси. Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на
ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12
(http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност
на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация
и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.