Р
Е Ш Е Н И Е
№
……
град
София, ….02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 14296/2019
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 168733/17.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 6450/2019 г. по описа на СРС, I ГО,
125 състав, частично са уважени обективно съединените осъдителни искове с
правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „З.А.Б.“ АД
срещу „ЗД Е.“ АД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 16470,21 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за събитие, настъпило на 12.06.2018 г. в с. Гложене,
ведно със законната лихва върху главницата от 31.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 567,31
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
29.09.2018 г. – 30.01.2019 г. Исковете са отхвърлени като неоснователни за
разликата до пълните предявени размери, съответно от 17915 лв. за главницата и
от 622,05 лв. за обезщетението за забава.
С въззивна
жалба от 05.08.2019 г. ищецът обжалва решението, в отхвърлителната
част, като неправилно и несъобразено със закона и практиката на ВКС. Твърди, че
присъденият с първоинстанционното решение размер на регресната претенция бил занижен, тъй като съдът се позовал
на изготвеното по делото заключение на първоначалната САТЕ, в което била определена
по-ниска действителна стойност на увреденото МПС, съответно по-висок процент на
уврежданията на върху него, водещ до извод за наличие на тотална щета. В
повторната САТЕ правилно било отбелязано, че щетата не е ликвидирана като тотална,
а заплатената от ищеца стойност на ремонта била по-ниска от пазарната и от
действителната стойност на автомобила. Именно тази стойност представлявала
размера на вредата за пострадалото лице, същата е била обезщетена от ищеца и
последният имал право да я претендира от причинителя на вредата, съответно от
неговия застраховател. Моли обжалваното решението да бъде отменено, исковете да
бъдат уважени изцяло, както и да му бъдат присъдени разноските.
Ответникът е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който
счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и
законосъобразно. Повторната САТЕ била допусната поради пропуск на ищеца да представи
големия талон, съдържащ годината на регистрация на увредения автомобил. Съдът
съобразил изводите в и двете изготвени по делото експертизи, като във втората
експертиза вещото лице не е изследвало въпроса за ликвидиране на щетата като
тотална, тъй като такъв въпрос не му е бил поставян. Въпреки това при разпита
си в съдебно заседание експертът е посочил, че е в случая е налице тотална щета
на автомобила, отчитайки застрахователната му стойност и ремонта му по средни
пазарни цени. По тази причина страните следвало да процедират като при тотална
щета, но по силата на вътрешна договорка между тях ищецът заплатил обезщетение
за тотална щета на увреденото лице, без обаче последното да прекрати
регистрацията на автомобила. Претендира присъждане на разноските за въззивната инстанция.
С разпореждане от 06.11.2019 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като при
провеждането му и след изслушване на устните обяснения на страните, съдът е
оставил без уважение искането на въззиваемия за приемане
на представен от него документ като писмено доказателство по делото.
Съдът, като обсъди доводите на
страните във връзка с твърдените пороци на обжалваното решение, наред със
събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, в обжалваната част и допустимо. Относно
правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл. 269
изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото
пред първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа
обстановка.
За да уважи частично предявените
осъдителни искове районният съд е приел за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че на 12.06.2017 г. в с.
Гложене, общ. Тетевен се е състояло ПТП с участници лек автомобил „Дачия“ с рег. № *******, управляван от П.П., чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, и лек автомобил „Хонда“ с рег. № *******,
собственост на „Райфайзен Лизинг България“ ООД и
предоставен за ползване на лизингополучателя Б.А.Т., за
който автомобил е била сключена застраховка „автокаско“
при ищеца. От събитието на лекия автомобил „Хонда“ са
били причинени щети, които са били отстранени от лизингополучателя,
поради което на основание сключената застраховка ищецът му е изплатил сумата от
17900 лв. на
14.08.2018 г. Тази сума, както и ликвидационните разходи от 15 лв. били предмет
на извънсъдебна претенция на ищеца до ответника, отправена на 28.08.2018 г. Съдът
е съобразил данните, изложени в първоначалната САТЕ и е приел, че
застрахователната стойност на автомобила е по-висока от действителната му
пазарна стойност, поради което е налице надзастраховане
по смисъла на чл. 388, ал. 1 КЗ, тъй като е оборена презумпцията по чл. 400,
ал. 3 КЗ. Към датата на произшествието автомобилът е бил на 5 години и шест
месеца, поради което определената от ищеца застрахователна стойност от 27440,28
лв. следвало да се намали в съответствие в посочената в заключението методика
за обезценяване на автомобила със сумата от общо 5500 лв. до 21940,28 лв.,
която представлявала средната пазарна стойност на автомобила. Цената за ремонта
му възлизала на сумата от 18676,09 лв., както било посочено в заключението. Поради
съотношението между посочените суми съдът е приел, че съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ в случая е
налице тотална щета, въпреки че регистрацията на автомобила не е била
прекратена. По тази причина и след приспадане на 25% от действителната стойност
на автомобила за запазени части, дължимото обезщетение възлизало на сумата от
16455,21 лв., към която следвало да се прибави и стойността на ликвидационните
разноски от 15 лв., като предявеният главен иск е бил уважен до сбора от
посочените суми. Относно акцесорния иск за обезщетение
за забава решаващият състав е приел, че с получаването на регресната
претенция на ищеца на 28.08.2018 г. ответникът е имал 30 дневен срок да се
произнесе, който срок не е бил продължаван, тъй като след изтичането му ответникът
е изискал документи, чието представяне не е било дължимо, като по този начин е
изпаднал в забава считано от 29.09.2018 г.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част във връзка с наведените във въззивната
жалба оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало
неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер до действителните вреди.
В случая с въззивната
жалба са наведени доводи относно размера на регресното
вземане на ищеца, дължимо от ответника - застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което въззивният съд
следва да съобрази следните обстоятелства.
Регресното вземане
възниква в размер на по-малката от двете суми – стойността на щетите и
извършеното застрахователно плащане. Ако застрахователното плащане надхвърля
размера на подлежащите на обезщетяване съгласно закона щети, то не може да се
противопостави на трето лице, какъвто е застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Според изготвените в първата
инстанция първоначалната и повторна САТЕ уврежданията, установени по процесните автомобили (вкл. установените по официален начин
видими щети по л.а. „Хонда“, удостоверени от лицето,
съставило протокола за ПТП), напълно съответстват на така възприетия механизъм
на събитието. От заключението на първоначалната САТЕ е видно, че в резултат от
събитието на увредения л.а. „Хонда“ са нанесени щети,
чийто ремонт по пазарни цени възлиза на 18676,09 лева, докато действителната
стойност на автомобила, към датата на събитието, възлиза на определената от
съда, въз основа на посочената в заключението методика за обезценка,
сума от 21940,28 лв. Налице е следователно тотална щета по смисъла на чл. 390,
ал. 2 КЗ (увреждане, при което разходите за ремонта надхвърлят 70 % от
действителната стойност на автомобила), поради което наведените във въззивната жалба доводи относно начина на ликвидиране на
щетата се явяват неоснователни.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението
трябва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Следователно при тотална щета обезщетението трябва да е равно на
действителната стойност на погиналото имущество към датата на погиване, но ако
са налице запазени части от това имущество, те трябва да бъдат приспаднати (в
противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване). Тъй като
дължимото обезщетение е съответно на действителната (пазарна) стойност, а
застрахователната сума е само горна граница, която ограничава задължението на застрахователя,
стойността на запазените части следва да се приспадне от действителната
стойност, а не от застрахователната сума. По тази причина районният съд
правилно е приспаднал стойността на запазените части от действителната стойност
на автомобила и е определил размера на дължимото обезщетение, което е по-малко
от извършеното от ищеца застрахователно плащане.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен
от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а решението, като правилно следва да бъде потвърдено.
Разноски за въззивната
инстанция при този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, на въззиваемия „ЗД Е.“ АД. Размерът на разноските за юрисконсултско възнаграждение на въззиваемия
следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, съгласно който за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, като в конкретния
случай процесуалният представител на „ЗД Е.“ АД е изготвил и представил по
делото писмен отговор на въззивната жалба като
елемент от процесуалната си дейност, и се е явил в откритото заседание по
делото във въззивната инстанция, като представителят
на въззивника „ЗК А.Б.“ АД адв.
Т.Г. – САК не е възразил относно размера на възнаграждението. Следователно съдът
намира, че претендираната сума от 300 лева е
адекватна на вида и количеството на извършената от процесуалния представител на
въззиваемия дейност.
Предвид размера на обжалваемия интерес, настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
/изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По горните съображения, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
168733/17.07.2019 г., постановено по гр. д. № 6450/2019 г. по описа на СРС, I
ГО, 125 състав.
ОСЪЖДА „З.А.Б.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „ЗД Е.“ АД,
ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 300 лева, представляваща разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.