Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 22.08.2019г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
06.08. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 147 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Е.Н.М., ЕГН **********,***, Г.Н.Д., ЕГН **********,***, Л.И.В., ЕГН **********,***, С.В.В., ЕГН **********,***, И.П.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, З.П.З., ЕГН **********,***, Д.П.В., ЕГН **********, постоянен адрес ***, наследници на Никола Димитров Д., ЕГН **********, бивш жител ***, всички със съдебен адрес *** срещу „ЧЕЗ Електро България” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски” № 140, ЕИК **********.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответника, както е и предявен насрещен иск срещу ищците по първоначалните такива.
В срока за отговор на исковата молба, в която е обективиран насрещен иск, е депозиран такъв от ответниците по него.
Ищците твърдят, че всички са наследници на Никола Димитров Д., ЕГН **********, бивш жител *** - абонат на ответното дружество с абонатен № 300139005350, за обект за гр. Дупница, ул. „Иван Шишман” № 11, починал на 02.06.2003 година и към настоящия момент в счетоводството на ответното дружество за този абонатен номер са налице задължения по фактури за периода от месец март 2009 година до месец април 2014 година в размер на 2 799, 84 лева - главница и 2 250 лева - лихва върху дължимата главница към 18.01.2019 година. Твърдят, че през 2017 година първата от ищците закупила наследствения имот от другите съсобственици, находят се в гр. Дупница, ул. „Иван Шишман” № 11 и от ответното дружество отказвали да сключат с нея договор за продажба на електрическа енергия за обекта, докато не се заплатят задълженията на името на общия им наследодател Никола Д.. След депозирана жалба до Комисията за енергийно и водно регулиране - гр. София, същата с Решение № Ж-958/14.12.2018 година задължила ответното дружество да сключи договор с първата ищца за продажба на електрическа енергия за този обект. На 09.01.2019 година първата ищца получила от ответното дружество Писмо изх. № 100000114321/09.01.2019 година, в което й се указва, че на база Решение № Ж-958/14.12.2018 година на Комисията за енергийно и водно регулиране - гр. София данните по договор за продажба на електрическа енергия на обект за гр. Дупница, ул. „Иван Шишман” № 11 са променени, като Е.М. е регистрирана като потребител на електрическа енергия в имота, считано от датата на представения от нея документ за собственост - 16.11.2017 година, като задълженията за доставена в имота електрическа енергия са прехвърлени по новия договор с клиентски номер № 310243927197, които към 03.01.2019 година са в размер на 5 018, 22 лева и още се сочи в писмото, че тъй като електроенергията е използвана след смъртта на общия наследодател на ищците, ответното дружество прехвърля задълженията на партидата на първата ищца, но запазва правото си да търси това задължение солидарно от всички наследници и до погасяване на същото обекта остава с прекъснато електрозахранване. Твърдят, че към настоящия момент задълженията за електроенергия за стар абонатен № 300139005350 прехвърлени на нов абонатен № 310243927197 за обект в гр. Дупница, ул. „Иван Шишман” № 11 са в размер на 2 799, 84 лева главница и 2 250 лева лихва към 18.01.2019 година са погасени по давност, тъй като ответното дружество не си е предявило претенциите срещу тях по съдебен ред в законоустановения срок. Предвид изложеното считат, че не дължат сумите /главница и лихва/, описани подробно по-горе, поради изтекла тригодишна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с оглед на което молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не дължат сумите, описани по – горе. Претендират разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява подробно становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е депозиран насрещен иск от ответника по първоначалния, като ищецът по него твърди, че ответниците по насрещния иск му дължат и той моли съда да постанови решение, с което да ги осъди да му заплатят сумата в размер на 768, 83 лева, представляваща неустойка по чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 35 от договора между страните за периода от падежа на всяка от фактурите, както са посочен в таблицата, инкорпорирана в насрещната искова молба и справката, приложена нея до датата на завеждане на насрещната искова молба, която сума ищецът по насрещния иск твърди, че е дължима от страна на ответниците по него при просрочие в плащането на същите 28 фактури и 1 дебитно известие. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба, в която е обективиран насрещен иск, е депозиран такъв от ответниците по него, в който отговор се изразява становище за неоснователност на предявения насрещен иск, поради погасяването му по давност.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С
доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3, съдът е обявил за
безспорни между страните следните обстоятелства: страните по делото (ищците в качеството им наследници на Никола
Димитров Д., ЕГН **********, бивш жител *** - абонат на ответното дружество с
абонатен № 300139005350, за обект за гр. Дупница, ул. „Иван Шишман” № 11,
починал на 02.06.2003 година) са били
обвързани от договор за продажба на електрическа енергия с ответника, по който договор
наследодателят им е бил е битов клиент/потребител по открита партида с
клиентски номер 300139005350, с
адрес на потребление: гр. Дупница, ул. „Иван Шишман” № 11, като са налице са неплатени задължения по 28 бр.
фактури, подробно описани в насрещната исковата молба за периода от м. март
2009г. до м. февруари 2012г., които обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства - Удостоверение за наследници изх. № 103 09.01.2019г.,
издадено от Община Дупница, писмо изх. № 100000114321 09.01.2019г. справка за
размера на задълженията на клиента 28 бр. фактури и дебитно известие.
С писмо от 09.01.2019 година
първата ищца е уведомена от ответното дружество Писмо изх. №
100000114321/09.01.2019 година, в което й се указва, че на база Решение №
Ж-958/14.12.2018 година на Комисията за енергийно и водно регулиране - гр.
София данните по договор за продажба на електрическа енергия на обект за гр.
Дупница, ул. „Иван Шишман” № 11 са променени, като Е.М. е регистрирана като
потребител на електрическа енергия в имота, считано от датата на представения
от нея документ за собственост - 16.11.2017 година, като задълженията за
доставена в имота електрическа енергия са прехвърлени по новия договор с
клиентски номер № 310243927197, които към 03.01.2019 година са в размер на 5
018, 22 лева, както и че тъй като електроенергията е използвана след смъртта на
общия наследодател на ищците, ответното дружество прехвърля задълженията на
партидата на първата ищца, но запазва правото си да търси това задължение
солидарно от всички наследници и до погасяване на същото обекта остава с
прекъснато електрозахранване.
По делото е прието заключение по
назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Н.Ш., от
което се установява, че има открити партиди с посочените договорни сметки -
партида с клиентски номер 300139005350 с титуляр НиколаДимитров Д., ЕГН **********
*** и партида с клиентски номер 310243927197 с титуляр Е.Н.М., ЕГН **********
за същият обект. Размерът на неустойката за периода от 21.01.2019г. (датата на
завеждане на исковата молба) до 21.01.2016г. (датата на тригодишен период назад
във времето) е 768, 83 лв., а за периода от 29. 03.2019г. (дата на
завеждане на насрещния иск) до 29.03.2016г. (дата на тригодишен период назад
във времето) е на стойност 768, 64 лв. Счетовотството на „ЧЕЗ Електрзахранване
България” АД е водено редовно, процеснитс фактури са надлежно осчетоводени и
отговарят по форма и съдържание на изискванията на Закона на счетоводство, същите
са отразени в Дневниците на продажби към Справка Декларация по ЗДДС в месеца, когото
са издадени.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както и насрещен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Съгласно
нормата на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения.
Предвид характера на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, т.е доколкото се касае за отрицателен по своя характер установителен иск и разпоредбата на чл. 124 ал. 1 ГПК следва, че доказателствената тежест за установяване задължение на ищците в размер на исковата сума и дължимостта й пада върху ответното дружество, а в тежест на ищците е да наведат и установят правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпят изгодни за себе си правни последици. В случая ищците следва да установят, че вземането на ответника е погасено по давност.
Ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е доставил определено количество електроенергия, посочено в описаните в исковата молба фактури и че за ищците е възникнало задължение за плащане на претендираната сума.
По предявения насрещен иск, доколкото не се спори между страните и съдът ще обяви за обстоятелство, което се признава от тях с доклада по делото съобразно чл. 146 ГПК, че са били обвързани от договор за продажба на електрическа енергия, по който наследодателят на ищците е бил е битов клиент/потребител по открита партида с клиентски номер 300139005350, с адрес на потребление: гр. Дупница, ул. „Иван Шишман” № 11, ищецът по насрещния иск следва да докаже размера на претенцията си.
Ответниците по насрещния иск следва да докажат онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства –
че като условие за възстановяване на електрозахранването на процесния имот
ответното дружество поставя заплащането на описаните в исковата молба суми, за
ищците е налице правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск за съдебно установяване недължимостта на вземането на
ответната страна, поради което искът е допустим. При отрицателен установителен
иск в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест
на ищеца е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други
възражения срещу правото на ответника. Между страните не е спорно съществуването на дължими и незаплатени от ищците суми за ползвана електроенергия за процесния имот и период. Съгласно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т.
д. № 3/2011 г., ОСГК, вземанията на електроснабдителните дружества са
периодични плащания по смисъла на чл.116,
б. «в» ЗЗД
и за тях се прилага тригодишна погасителна давност. Следователно
в конкретния случай вземанията на ответника за потребена, но незаплатена
електроенергия погасени изцяло по давност на 28.02.2015 г. (три години след датата на
последната издадена фактура). Погасено е и вземането за лихва за забава,
съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че след като той не е предявил иск за
вземането си, не са налице предпоставките за уважаване на настоящия иск. Давността
погасява само правото на иск, не и субективното материално право, което остава
да съществува и може да бъде изпълнено доброволно. С разпоредбата
на чл. 118 ЗЗД не се отрича възможността длъжникът да
изпълни доброволно задължението си и след изтичането на давността, което обаче
изключва противното разрешение - за допустимост на
принудителното изпълнение (в този смисъл - Решение № 28 от
2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4899/2014 г., IV г. о., ГК).
С позоваването на правото си съгласно Общите условия за продажба на
електрическа енергия да прекъсне, респ. – да откаже да възстанови прекъснатото
електроснабдяване до заплащането на процесните суми, ответникът изисква с
извънпроцесуално средство изпълнение от страна на ищеца. От друга страна, предмет
на предявения отрицателен установителен иск (предвид направеното от ищеца правопогасяващо възражение) е съществуването на
вземането на ответника
не като материално
право, а в смисъла, в който понятието е употребено в чл. 110 ЗЗД - има се предвид
погасяване на правото на иск, тоест правото да се иска от съда защита на
нарушено субективно материално право (Решение № 445 от
2.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2471/2002 г., V гр. о.).
По тези съображения
предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено, че
вземането не се дължи като погасено по давност, е основателен и следва да се
уважи.
По предявения насрещен
иск:
Последната издадена
фактура от ответника от процесните 28 изброените е
Фактура *********/28.02.2012г. с падеж - 16.03.2012г. На основание чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Следователно
до 16.03.2015г. е изтекла
погасителната давност както за последната фактура от 2012 г, така и за
издадените преди нея. С погасяването на главницата по давност са се погасили и
лихвите по всяка от фактурите. От друга страна - ответникът твърди, че насрещният иск е предявен като неустойка за забава на неплатената
главница за периода от последните три години преди датата на предявяване на
насрещната искова молба - 29.03.2019г., а обезщетение
за забава. В приложените ОУ
по делото - чл. 35
е посочено, че „потребител, който
не изпълни задължението си за заплащане в срок дължимата сума за използвана ел.
енергия дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава за всеки просрочен ден”. Следователно това не е неустойка по
същността си, поради това не намира приложение чл. 114, ал. 4
от ЗЗД , а чл. 119 от ЗЗД, съответно предявеният насрещен иск неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода от делото и на основание чл. 78, ла. 1 ГПК на ищците се следват сторените в производството разноски съобразно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК в общ размер на 782, 00 лева, от които 580 за адвокатски хонорар и 202 лева за внесена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„ЧЕЗ Електро България” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.
С. Раковски” № 140, ЕИК **********, че Е.Н.М., ЕГН **********,***, Г.Н.Д., ЕГН **********,***,
Л.И.В., ЕГН **********,***, С.В.В., ЕГН **********,***,
И.П.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, З.П.З., ЕГН **********,***, Д.П.В.,
ЕГН **********, постоянен адрес ***, наследници на Никола Димитров Д., ЕГН **********,
бивш жител ***, починал на 03.06.2003г. не му дължат сумите по 28 броя фактури
за периода 31.03.2009г. – 28.02.2012г. всички на обща стойност 2 799, 84 лева за ползвана
електроенергия за абонатен № 300139005350 с място на потребление: гр. Дупница,
ул. „Иван Шишман” № 11, както и 2 250
лева – лихва за забава на плащането на главниците, поради погасяване на вземанията по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЧЕЗ Електро България” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски” № 140, ЕИК ********** срещу Е.Н.М., ЕГН **********,***, Г.Н.Д., ЕГН **********,***, Л.И.В., ЕГН **********,***, С.В.В., ЕГН **********,***, И.П.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, З.П.З., ЕГН **********,***, Д.П.В., ЕГН **********, постоянен адрес ***, наследници на Никола Димитров Д., ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 03.06.2003г. иск за осъждане на ответниците да му заплатят сумата в размер на 768, 83 лева, представляваща неустойка на основание чл. 35 от ОУ на „ЧЕЗ Електро България” АД, поради погасяването по давност на вземането.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски” № 140 да заплати на Е.Н.М., ЕГН **********,***, Г.Н.Д., ЕГН **********,***, Л.И.В., ЕГН **********,***, С.В.В., ЕГН **********,***, И.П.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, З.П.З., ЕГН **********,***, Д.П.В., ЕГН **********, постоянен адрес *** сумата от 782, 00 лв., представляваща сторените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: