О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 07.02.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 5674
по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
На 14.11.2017 г. са обявени в Търговския
регистър по партидата на „Д.-****“ ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********
изготвените от синдика списък на приетите и неприетите вземания на кредиторите
по чл. 686, ал. 1, т. 1 и т. 3 ТЗ.
По
реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ са постъпили в съда следните възражения:
1. Възражение с вх. № 155561/20.11.2017 г. от кредитора Х.Н.В. срещу
включване в списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Д.-****“
ООД на вземане в размер на 726 879,91 лева, представляваща сбор от
предоставена сума от Х.В. в размер на 693 500 лева като заем във връзка с
договор за заем от 03.10.2014 г., както и сумите в общ размер на 33 379,91
лева заплатени по сметка на НАП за погасяване на публични задължения на
дружеството, извършени с 4 бр. парични преводи.
Синдикът Е.Т. изразява становище, че възражението е
допустимо, но неоснователно. Поддържа, че от приложеното към предявяване на
вземането банково извлечение на „П.Б./Б./“ ЕАД за
движение по личната сметка на кредитора Х.Н.В. за периода от 22.08.2014 г. до
31.12.2014 г. не се установява, че платените по сметка на НАП суми от
24.10.2014 г. са за погасяване на публични задължения на „Д.-****“ ООД и че
кредиторът има интерес от заплащането им по смисъла на чл. 74 ЗЗД. Посочва, че
извършеният превод на 27.10.2014 г. в размер на 693 500 лева с получател „Д.-****“
ООД е по банкова сметка, *** сметка на заемополучателя
и не доказва, че банковата сметка на получателя е заверена с посочената сума.
Счита, че от приложената към възражението ГДД за 2014 г. с вх. №
10-94-22-36/21.05.2015 г. е видно, че физическото лице е декларирало заемни
средства, но не и доказателства, че тези средства са предоставени в собственост
на „Д.-****“ ООД, за да се дължи връщане на заетата сума.
В проведеното открито съдебно заседание кредиторът Х.Н.В.,
чрез процесуалния си представител поддържа възражението и иска от съда да го
уважи изцяло.
2. Възражение
с вх. № 155565/20.11.2017 г. от длъжника „Д.-****“ ООД срещу включване в списъка на
приетите от синдика вземания на кредиторите „У.Б.“ АД, „А.“ ЕООД, „Т.М.Б.“ ООД,
„Б.А.за експортно застраховане /БАЕЗ/“ ЕАД и „Ф.Л.Р.“ ООД с искане предявените
вземания на горепосочените кредитори да бъдат включени в списъка с неприети
вземания.
Синдикът Е.Т. изразява становище, че възражението е
допустимо, но по същество неоснователно. Посочва, че възражението е общо
формулирано и липсват конкретни доводи срещу отделните вземания. Излага
подробни аргументи за включване на вземанията в списъка с приети вземания.
Кредиторът „У.Б.“ АД в съдебно заседание изразява
становище за неоснователност на възражението на длъжника. Посочва, че са
представени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, които не са
оспорени от „Д.-****“ ООД, поради което счита, че както размера, така и
изискуемостта са доказани в производството.
Кредиторът „Т.М.Б.“ ООД в проведеното открито съдебно
заседание заявява, че оспорва подаденото възражение срещу приетото му вземане.
Посочва, че възражението от една страна е бланкетно,
а от друга страна – длъжникът е обвързан от силата на пресъдено
нещо на решението по в.а.д. № 228/2016 г. на Арбитражния съд при БТПП.
Съдът, като
взе предвид изготвените от синдика списъци, направените възражения, доводите на
страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
По
възражението, подадено от кредитора Х.Н.В.:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на
приетите и неприетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са
обявени в търговския регистър на 14.11.2017 г., а възражението е подадено на
20.11.2017 г., което е в законоустановения
седмодневен срок.
С молба от 11.09.2017 г., с пощенско клеймо от
08.09.2017 г., кредиторът Х.Н.В. предявява пред съда по несъстоятелността
вземане срещу „Д.-****“ ООД в общ размер на 726 879,91 лева, произтичащо
от договор за заем, сключен на 03.10.2014 г. между Х.Н.В. и „Д.-****“ ООД, по който се е
задължил да предостави в заем на дружеството сума в размер на 600 000
евро. Твърди, че част от сумата по договора за заем е преведена лично от него
по сметка на НАП за погасяване на публичните задължения на „Д.-****“ ООД, както
и за вдигане на запори, наложени по банкови сметки на дружеството от Агенцията
по приходите, като на 24.10.2014 г. са извършени 4 бр. парични преводи за
следните суми: 15 133,34 лева, 9 380,81 лева, 6 463,86 лева и
2 401,90 лева. Посочва, че на 27.10.2014 г. е преведена лично от него
сумата в размер на 693 500 лева по сметка на „Д.-****“ ООД в изпълнение на
сключения договор за заем от 03.10.2014 г. Твърди, че остатъкът, представляващ
разликата до пълния размер по договора е предвидена за погасяване на заплати на
служители и задължения към контрагенти на дружеството. Посочва, че претенцията
му за вземане към дружеството за неизпълнение на задължението за връщане на
получената в заем сума по договора за заем от 03.10.2014 г. възлиза на
726 879,91 лева, която представлява сбор от предоставената сума във връзка
с договора за заем /27.10.2014 г./, както и сумите заплатени по сметка на НАП
за погасяване на публични задължения на дружеството /24.10.2014 г./. Твърди, че
след датата на обявяване на решението за откриване производство по
несъстоятелност на „Д.-****“ ООД отправил писмена покана до дружеството за
връщане на заетата сума.
Към подадената молба за предявяване на вземанията е
представен договор за заем от 03.10.2014 г., сключен между Х.Н.В. като кредитор
и „Д.-****“ ООД като кредитополучател, с който кредиторът се е съгласил да
предостави на кредитополучателя сума в размер на 600 000 евро като заем, а
кредитополучателят се е задължил да върне сумата, ведно с начислената лихва и
други плащания в съответствие с условията на договора. С чл. 2 кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя заема в срок до 09.10.2014 г., а
кредитополучателят да я върне в срок до 09.10.2017 г. /чл. 3/. В чл. 9
озаглавена „Банкови реквизити“ са индивидуализирани сметките на двете страни,
като за „Д.-****“ ООД е посочена банкова сметка ***: ***.
Установява се, че с покана за доброволно изпълнение,
изпратена от Х.Н.В. като съдружник в „Д.-****“ ООД до дружеството са заявени
извършените плащания на 24.10.2014 г. и на 27.10.2014 г., в общ размер на
726 879,91 лева и кредиторът е поискал връщане на сумата по договора за
заем от 03.10.2014 г. незабавно, независимо от липсата на настъпил падеж, с
оглед обявената дата на неплатежоспособност на дружеството. Поканата е получена
от „Д.-****“ ООД на 12.08.2017 г.
На 07.09.2017 г., представляващият дружеството „Д.-****“
ООД е изпратил отговор до Х.Н.В. на поканата за доброволно изпълнение, в който
е направено признание, че дружеството е длъжник по договор за заем от
03.10.2014 г. и във връзка с който са му предоставени суми в размер на
726 879,91 лева, но към настоящия момент няма ликвидни парични средства,
недвижими имоти или други активи, чрез които да изпълни задължението си.
Представено е извлечение за движение по сметка за
периода от 22.08.2014 г. до 31.12.2014 г. с клиент Х.Н.В. в „П.Б./Б./“ ЕАД, съгласно което на 24.10.2014 г. са извършени
преводи на суми в размер на 15 133,34 лева, 9 380,81 лева,
6 463,86 лева и 2 401,90 лева, с получател по тях: ТД на НАП офис
СДО. Видно е, че на 27.10.2014 г. от същата сметка е извършен превод на сумата
693 500 лева, с посочено основание: договор за заем от 03.10.2014 г., с
получател: „Д.****“ ООД, по сметка на дружеството в „У.Б.“ АД с IBAN: ***.
В настоящото производство е приета справка от „У.Б.“
АД, съгласно която дружеството „Д.-****“ ООД в периода от 22.08.2014 г. до
31.12.2014 г. е било клиент на банката и е имало открити банкови сметки: *********в евро и *********в лева, като и двете сметки са открити на 02.12.2010 г.
Основателността на искането на кредитора за включване
на вземанията му в списъка по чл. 685, ал. 1 ТЗ се обуславя от осъществен
фактически състав, включващ съществуване на облигационно правоотношение между
страните, изпълнение от страна на кредитора на задължението му да предостави заемната
сума и неизпълнение на задължението на длъжника да я заплати в уговорения срок
и размер.
Настоящият съдебен състав намира за установено от
представените към молбата доказателства, с която са предявени вземанията и
приетите в проведеното открито съдебно заседание доказателства, че на
03.10.2014 г. Х.Н.В. като кредитор и „Д.-****“ ООД като кредитополучател са
сключили договор за заем. Същият съдържа всички съществени елементи на договора
за заем – размер на заемната сума; срок, до който следва да бъде предоставена и
падеж, на който трябва да бъде върната. От представеното движение по сметка на
кредитора за периода от 22.08.2014 г. до 31.12.2014 г. безспорно се установява,
че на 27.10.2014 г. в изпълнение на договора за заем от 03.10.2014 г. е
преведена по сметка на дружеството „Д.-****“ ООД сумата 693 500 лева.
Съдът намира за неоснователно възприетото от синдика становище за недоказаност
на вземането, тъй като банковата сметка е различна от посочената в договора за
заем. В действителност банковата сметка, посочена в извлечението от сметка е
различна от тази в договора, но от приетото в съдебно заседание доказателство
се доказа, че тя е съществуваща в периода от 22.08.2014 г. до 31.12.2014 г. и е
открита от дружеството на 02.12.2010 г., едновременно със сметката, посочена в
договора. Представени са също така доказателства, че в този период длъжникът е
декларирал пред данъчните органи предоставени суми за заеми. Видно е, че
дружеството „Д.-****“ ООД не оспорва получаване на сумата от 693 00 лева в
изпълнение на договора за заем от 03.10.2014 г., което е изрично отразено в
отговора на дружеството на поканата на кредитора от 07.09.2017 г. Падежът на
задължението е 09.10.2017 г., което е след датата на подаване на молбата за
предявяване на вземане, която е от 08.09.2017 г., но съгласно чл. 617, ал. 1 ТЗ
всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на
решението за обявяване в несъстоятелност. Липсват доказателства за извършени
плащания от длъжника на дължимата сума по договора за заем от 03.10.2014 г.,
като в отговора на исковата молба длъжникът признава, че няма възможност да я
върне.
Безспорно договорът за
заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от
постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявлението. В
разглеждания случай сумата от 693 500 лева е преведена на „Д.-****“ ООД с
основание договора за заем от 03.10.2014 г., което се доказа от извлечението от
сметка на Х.Н.В. за периода от 22.08.2014 г. до 31.12.2014 г. Представен е
договорът за заем, който валидно обвързва страните, както и потвърждение от
длъжника, че е получил преведената по банков път сума. При така ангажираните
доказателства съдът намира за доказано, че по валидно възникналия между
страните договор за заем, кредиторът Х.Н.В. е предоставил на дружеството на
27.10.2014 г. заемна сума в размер на 693 500 лева, която не е върната.
По отношение
останалата част от вземането, а именно: сумата 33 379,91 лева, формирани по извършени преводи на
суми на 24.10.2014 г. в размер на 15 133,34 лева, 9 380,81 лева,
6 463,86 лева и 2 401,90 лева, е видно от представеното движение по
сметка, че са с получател ТД на НАП, офис СДО, поради което не може да се
приеме, че са по сключения договор за заем от 03.10.2014 г. Не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че е налице постигнато съгласие между
страните част от заемните средства да бъдат предоставени за погасяване на
публични задължения на „Д.-****“ ООД. Заявеното основание от кредитора за тези вземания
в молбата е по договора за заем, което обаче не се доказа да е налице по
отношение на тези суми.
С оглед изложеното съдът намира, че списъкът на
неприетите вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ по отношение кредитора Х.Н.В. следва
да се измени, като вземането в размер на 693 500 лева се включи в списъка
на приетите вземания на кредиторите на „Д.-****“ ООД с основание на вземането:
по договор за заем от 03.10.2014 г., необезпечено, с поредност
по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В останалата част възражението следва да се остави
без уважение.
По
възражението, подадено от длъжника „Д.-****“ ООД:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на
приетите и неприетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ е обявен
в ТР на 14.11.2017 г., а възражението е подадено на 20.11.2017 г., което е в законоустановения седмодневен срок.
Длъжникът оспорва включване в списъка с приети
вземания на кредиторите „У.Б.“ АД относно техния размер и липса на изискуемост;
„А.“ ЕООД при твърдения, че не са извършени доставките; „Т.М.Б.“ ООД, че не са
извършени доставките и че не е могъл да се защити в арбитражното производство;
„Б.А.за експортно застраховане /БАЕЗ/“ ЕАД, че задължението не съществува в
посочения размер и „Ф.Л.Р.“ ООД при твърдения, че доставките не са извършени и
стоките не са преминали в патримониума на кредитора.
Съдът намира за прецизни и съответни на събраните по
делото доказателства изводите на синдика относно това в какъв размер са
вземанията на горепосочените кредитори и отразените в списъка основания на
вземанията.
По отношение кредитора „У.Б.“ АД към молбата за
предявяване на вземания са представени доказателства относно възникване на
валидно облигационно правоотношение по договор за банков револвиращ
кредит № 223-205/02.12.2010 г. и анекси към него. Съобразени са също така
всички представени доказателства относно издадения изпълнителен лист по
развилото се заповедно производство във връзка с установяване основанието и
размера на заявените от кредитора вземания.
По отношение кредитора „А.“ ЕООД са взети предвид от
синдика представените към предявяване на вземането доказателства – двустранно
подписани приемо-предавателни протоколи между
кредитора и дружеството длъжник и издадените фактури.
По отношение кредитора „Т.М.Б.“ ООД, който претендира
вземания за доставка и продажба на стоки, е съобразено влязлото в сила решение
от 26.07.2017 г. по ВАД № 228/2016 г. на АС при БТПП-София, което е
задължително за страните и следва да бъде съобразено от синдика. Възраженията
на „Д.-****“ ООД, че не са извършени доставките не могат да бъдат разглеждани в
настоящото производство, доколкото това ще доведе до преразглеждане на влязло в
сила решение, което е недопустимо, а липсата на възможност за участие в абритражното производство подлежи на релевиране
по друг правен ред.
По отношение кредитора „Б.А.за експортно застраховане
/БАЕЗ/“ ЕАД са представени към вземането на кредитора доказателства за възникване
на вземането за заплатено застрахователно обезщетение по чл. 410 КЗ по
ликвидационен акт № 96/01.07.2016 г. Ангажирани са доказателства за заплащане
на сума за главница в размер на 4 230 лева по сметка на „Сидма Б.“ ЕАД, както и за изпадане на „Д.-****“ ООД в
забава, предвид получената покана на 27.07.2016 г.
По отношение кредитора „Ф.Л.Р.“ ООД към молбата за
предявяване на вземане са представени доказателства, от които се установява
сключването на договора от 05.01.2015 г. между длъжника и Ф.Р. ООД и
преминаване на вземането в патримониума на
дружеството „Ф.Л.Р.“ ООД. Следва да се посочи, че в производството по чл. 625 ТЗ, което е инициирано именно по искане на този кредитор, ответникът не оспори обстоятелствата по сключването на договора за
покупко-продажба между Ф.Р. ООД и „Д.“ ООД, по който се е задължил да заплати
доставените за срока от 01.01.2015 г. до 31.12.2015
г. електронни и електрически осветителни тела. Не оспори, а това се доказа и от
събраните доказателства, че страните са подписали споразумение, с което са
приели за установено дължимостта на сумата
29 610,60 евро и са уговорили план за нейното погасяване. Установи се също
така, че последното извършено плащане от длъжника е на 02.09.2015 г. за сума в
размер на 2 000 евро. Видно е от анагжираните
доказателства, че към 01.07.2016 г., когато е подадена молбата по чл. 625 ТЗ,
кредитор на това вземане е дружеството „Ф.Л.Р.“ ООД, който го е придобил по
договор за прехвърляне на част от търговското предприятие от 01.02.2016 г.
Предвид изложените съображения съдът намира, че възражението
на длъжника „Д.-****“ ООД следва да се остави без уважение, като се одобри
списъка на приетите вземания от синдика на кредиторите „У.Б.“ АД, „А.“ ЕООД, „Т.М.Б.“
ООД, „Б.А.за експортно застраховане /БАЕЗ/“ ЕАД и „Ф.Л.Р.“ ООД така, както е
изготвен.
По останалите включени в списъците с приети и неприети
от синдика вземания, предявени от кредиторите на дружеството в срока по чл.
685, ал. 1 ТЗ, срещу които не са постъпили възражения, съдът следва да ги
одобри във вида, в който са изготвени и приети от синдика.
На основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, след одобряване от
съда на списъка с приетите вземания по чл. 692, ал. 1 ТЗ, следа незабавно да се
свика събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ –
определяне реда и начина на осребряване имуществото на длъжника, определяне
метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на
възнагражденията им. На основание чл. 669, ал. 4 ТЗ в дневния ред следва да се
включи и избирането на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
Събранието на кредиторите следва да бъде насрочено в
кратък срок, при съобразяване изискванията за публикуване на поканата в търговския
регистър най-малко седем дни преди датата на събранието, съгласно чл. 675, ал.
1 вр. с чл. 619, ал. 4 ТЗ. Ето защо като датата на
събранието следва да се определи 12.03.2018 г. от 13:30 часа.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ИЗМЕНЯ по възражение с вх. № 155561/20.11.2017
г., подадено от кредитора Х.Н.В. списъка
на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен на
08.11.2017 г. и обявен в търговския регистър на Агенцията по вписванията на 14.11.2017
г. като ВКЛЮЧВА вземането на Х.Н.В.
за главница в размер на 693 500
лева, с основание на вземането: по договор за заем от 03.10.2014 г.,
необезпечено, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
възражението с вх. № 155561/20.11.2017 г., подадено от кредитора Х.Н.В. срещу
списъка с неприети вземания в останалата част за сумата 33 379,91 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
възражението с вх. № 155565/20.11.2017 г., подадено от длъжника „Д.-****“ ООД
срещу приетите вземания на кредиторите „У.Б.“ АД, „А.“ ЕООД, „Т.М.Б.“ ООД, „Б.А.за
експортно застраховане /БАЕЗ/“ ЕАД и „Ф.Л.Р.“ ООД, в списъка на приетите вземания,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен на 08.11.2017 г. и обявен в
търговския регистър на Агенцията по вписванията на 14.11.2017 г.
ОДОБРЯВА, с отчитане на горната промяна,
списъците на приетите и неприетите вземания на кредиторите на дружеството,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвени на 08.11.2017 г. и обявени в търговския
регистър на Агенцията по вписванията на 14.11.2017 г.
СВИКВА на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ и
чл. 669, ал. 4 ТЗ Събрание на
кредиторите на „Д.-****“ ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:*** на 12.03.2018
г. от 13.30 часа в Съдебната
палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. „*******, в залата за
провеждане на съдебните заседания на VІ-1 състав, ТО, СГС, при дневен ред: 1. Избор на постоянен синдик и определяне на
възнаграждението му и 2. Определяне реда и начина за осребряване имуществото на
длъжника; определяне метода и условията на оценка на имуществото и избор на
оценители и определяне на възнагражденията им.
ПОКАНАТА за събранието на кредиторите да се
обяви в Търговския регистър.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението подлежи на обявяване в търговския
регистър, затова препис от определението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: