М О Т И В И
към Присъда № 260079/25.03.2021г. по НОХД №
7469/2020г. по описа на
ПРС, ХХІІ н.с.
Пловдивска
районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу В.В.В., ЕГН **********, и същият е предаден на съд за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че в периода от месец септември
2019 г. до месец октомври 2020 г. включително, в гр.Пловдив,след като е осъден
с влязла в сила съдебен акт – решение № 708/28.02.2018 г. по гр. д. № 1379/2017
г. по описа на РС-Пловдив, II брачен състав, в сила от 28.03.2018 г., да
издържа свои низходящи – малолетните си деца М.В.В. с ЕГН ********** и М.В.В. с
ЕГН **********, като им заплаща чрез тяхната майка и законен представител Д.М.М.,
ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 160 лв. за М.В.В. с ЕГН ********** и на месечна издръжка в размер на 150 лева за
М.В.В. с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 14 месечни вноски по 160 лева за М.В.В.
с ЕГН ********** и 14 месечни вноски по 150 лева за М.В.В. с ЕГН ********** или
общо 14 месечни вноски за двете деца, всички на обща стойност 4340 лева.
По искане на подсъдимия и неговия
защитник, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по реда на чл.
370 и чл. 371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието.
По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия да бъде наложено по-лекото от двете предвидени наказания при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно „пробация” за срок от две години в съвкупност от
задължителните пробационни мерки с периодичност два пъти седмично.
Подсъдимият В. в
съдебно заседание, призна вината си и искрено се разкая за случилото се. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително излушване, както
и че не оспорва фактическата обстановка, такава каквато е посочена в
Обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства по посоченото в
него.
Моли съда
да му наложи наказание пробация за срок от две
години.
Адв. С., служебен защитник на подс. В.,
моли съда да му наложи наказание „пробация” за срок от две години с минимална
периодичност, изтъквайки аргументи за смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност , намери за
установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият
В.В.В. е роден на ***г***, …, български гражданин, със
средно образование, неработещ, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
Свид. Д. М. и подс. В.В. били съпрузи, като по
време на брака им се родили децата им М.В.В. с ЕГН ********** и М.В.В. с ЕГН **********.
Отношенията между съпрузите се влошили и те се разделили през 2011 г., а с решение № 708/28.02.2018 г. по гр. д. №
1379/2017 г. по описа на РС-Пловдив, II брачен състав, в сила от 28.03.2018 г.,
бил прекратен гражданският им брак. Съгласно съдебния акт родителските права по
отношение на децата М. и М. се предоставяли на майката Д.М., определял се режим
на лични контакти между бащата В.В. и децата, а подс. В. се задължавал да
заплаща на децата си чрез тяхната майка и законен представител Д. М. ежемесечна
издръжка, както следва: за детето М.В.В. месечна издръжка в размер на 160 лева,
а за детето М.В.В. месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 30.01.2017 г. След развода свид. М.
и децата М. и М. заживели на адрес ***, като подс. В. бил запознат с въпросния
факт, както и с банковата сметка на М., по която следвало да заплаща
издръжката.
Тъй
като подс. В. не започнал да изплаща дължимата издръжка било образувано ДП
№ 48/2019 г. по описа на 02 РУ гр.
Пловдив, пр. пр. № 11372/2018 г. по описа на РП гр. Пловдив, като в хода на
въпросното производство В. заплатил дължимите от него месечни издръжки за
децата му за периода до месец май 2019 г. включително. На 01.02.2020 г., на 02.03.2020 г. и на 21.10.2020 г. подс. В. превел по
310 лева на свид. М. или общо сумата от 930 лева, с която погасил по три
месечни вноски за издръжка за всяко едно от децата, като на 21.10.2020 г. било
последното му плащане до приключване на настоящото досъдебно производство.
Във връзка със задълженията на В. свид. М. се сдобила с
изпълнителен лист от 04.12.2018 г., издаден по гр.д. № 1379/2017 г. по описа на
РС - Пловдив, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 4355 от
2018 г. по описа на ДСИ при РС - Пловдив, по което дело не били извършвани
плащания за погасяване на дълга.
За да постанови присъдата си
Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
установи по несъмнен начин от следните, събрани
по делото доказателствени материали - от самопризнанията
на подсъдимия, направени в съдебното заседание, от свидетелските показания на Д.М. М.,
дадени в досъдебното производство, които подкрепят
направеното самопризнание от подсъдимия и са събрани по реда, предвиден в НПК,
както
и от писмените доказателства, събрани на досъдебното
производство, прочетени на основание чл.283
от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – съдебно решение, удостоверения
за раждане, банково извлечение, справка от ЧСИ, служебни бонове, справка БДС, справка за
съдимост и характеристична справка за подсъдимия.
От наличните по делото
доказателствени материали, които безсъмнено подкрепят направеното в съдебно
заседание самопризнание от подсъдимия, по безсъмнен начин се установи
осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство,
неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.
Това е така, тъй като свидетелката М. логично и непротиворечиво
изяснява всички факти и обстоятелства, предмет на доказване в настоящото
производство – инкриминирания период, естеството и основанието на задължението
на подсъдимия, липсата на изпълнение на същото от негова страна, размерът му,
като показанията й кореспондират на приложените по делото писмени
доказателства, които се възприемат от съда като обективни, достоверни и неоспорени
от страните.
В тази насока и при постановяване на присъдата си, съдът се ползва от
самопризнанието на подсъдимия, което в контекста на гореобсъденото изцяло се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така възприетата фактическа
обстановка съдът е на становище, че с
деянието си подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.183, ал.1 от НК, за това, че в периода от месец септември 2019 г. до месец октомври 2020 г.
включително, в гр.Пловдив, след като е осъден с влязла в сила съдебен акт –
решение № 708/28.02.2018 г. по гр. д. № 1379/2017 г. по описа на РС-Пловдив, II
брачен състав, в сила от 28.03.2018 г., да издържа свои низходящи – малолетните
си деца М.В.В. с ЕГН ********** и М.В.В. с ЕГН **********, като им заплаща чрез
тяхната майка и законен представител Д.М.М., ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 160 лв. за М.В.В. с ЕГН **********
и на месечна издръжка в размер на 150 лева за М.В.В. с ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 14 месечни вноски по 160 лева за М.В.В. с ЕГН ********** и 14
месечни вноски по 150 лева за М.В.В. с ЕГН ********** или общо 14 месечни
вноски за двете деца, всички на обща стойност 4340 лева.
Той е изпълнил обективните съставомерни признаци на това деяние, като през
инкриминирания период в гр.Пловдив не е изплащал дължимата от него издръжка за
децата си, чийто общ размер от 310 лв. месечно, бил определен с влязло в сила
на 28.03.2018г. решение по гр.д. № 1379/2017г. на ПРС, ІІ бр.с.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл,
тъй като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Той е бил наясно
досежно определения с горното решение на ПРС размер на месечната издръжка,
касаеща низходящите му, като последващото неплащане е било напълно съзнателно.
Още повече, че подсъдимият е работоспособен мъж, тоест има възможност да употреби
работната си сила, така че да обезпечи финансово развитието на децата си.
При индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от
същия самопризнания, изразеното съжаление, добрите характеристични данни за
личността му и чистото му съдебно минало. Отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът приема незаинтересоваността на подсъдимия към житейските
проблеми на децата му, очертаваща се с траен характер и значителния размер на
неизплатеното задължение за него. Като анализира
тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, /макар в настоящия казус
производството да е проведено и приключило по съкратената процедура –
предварително изслушване по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК, то приложима
е разпоредбата на чл.58а, ал.5 от НК/, съдът счете, че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, което обосновава налагането на подсъдимия на
по-лекото наказание, но при условията на чл.54, ал.1 от НК, а именно „ПРОБАЦИЯ”
за срок от ДВЕ ГОДИНИ, който срок е съобразен с отегчаващото обстоятелство
досежно влошеното здравословно състояние на низходящия му М.В., тъй като
последният страда от „захарен диабет“ тип 1, чието поддържащо лечение е
изключително трудоемко и финансово обременително. За постигане на нужния
поправително-превъзпитателен и принудително-възспиращ ефект, какъвто са
смисълът и целите на наказателната санкция, Съдът счете, че наказанието следва
да се реализира в съвкупност от задължителните пробационни мерки, предвидени в
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с
периодичност на изпълнение два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи
с пробационен служител”. В конкретния казус Съдът намери, че за поправянето на
дееца не е необходимо налагането и на други пробационни мерки, особено от
имуществен характер, тъй като по този начин би могло да се компрометира
по-нататъшното изпълнение на задължението му за издръжка, с което косвено да се
засегне и положението на децата му.
Според преценката на Съда именно това
наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
Причините
за извършване на престъплението са незачитането на установения правов ред,
както и пренебрегването на родителския дълг на дееца.
По делото няма веществени доказателства и направени разноски.
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.Р.