Определение по дело №2349/2018 на Окръжен съд - Варна

                              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е              

                                                №

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти състав

в закрито заседание на 13.11.2018г

в състав: Председател:  ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                      Членове:  ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                       ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа  докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

ч.гр.д. № 2349 по описа за 2018, за да се произнесе, взе предвид:

 

          Производството е по повод частната жалба с вх.№ 54983/20.08.2018 на „ЕНЕРГО ПРО–ПРОДАЖБИ“АД против разпореждането на ВРС-ХХХІІІс-в № 30582/31.07.2018 по ч.гр.д. № 1034/2017 за обезсилване издадената по реда на чл.410 ПК заповед за изпълнение на парично задължение, на осн.чл.410 ГПК, в частта, с която съдът е присъдил разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

Счита разпореждането в тази част за неправилно, тъй като

1/ след подаването на заявление за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК от жалбоподателя и след образуване на ч.гр.д.№ 1034/2017, длъжникът е заплатил претендираните от Дружеството суми на 19.01.2017г за главница и лихви, което се установява от приложеното извлечение от фактури и плащания.

В подаденото от длъжника възражение по реда на чл.415 ГПК не се оспорва дължимостта на сумите, а се твърди се, че е заплатена цялата сума, след подаването на заявлението по чл.410 ГПК.

Отделно от това, в настоящия случай длъжникът е оспорил договорни отношения, като е приложил и доказателства – НА № 68 том 2 рег.9315 н.дело № 184/16.05.2016г за покупко-продажба на НИ на н-с Кънчо Ицков и искане за прекратяване на договорни отношения 4256725/22.08.2016г. Видно от последното приложено доказателство на дата 22.08.2018г длъжникът е уведомил надлежно представляваното от мен дружество за промяната в собствеността, но следва да се има предвид, че периодът за който е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК е именно консумирана ел.енергия за периода до уведомяването. Процесиите фактури са издадени от 13.06.2016г. до 26.08.2016г. но периода на доставка на ел.енергия е - 05.05.2016-24.08.2016г. Прилагаме и Фактурите към настоящата жалба.

В изпълнение на разпореждане на съда, връчено на 16.01.2018г дружество не е подало иск по чл. 422 ГПК поради извършено плащане на главница и лихви по издадената заповед, като съгл.TP на ВКС по тълк.д. №  4/2013 е поискало присъждане на разноски по воденето на ч.гр.д., вкл. и юриск. възнаграждение.

На 9.08.2018г на „Енерго-Про Продажби" АД е бил връчен препис от разпореждането на ВРС № 30582/31.07.2018г по ч.гр.д.№1034/2017, н което е посочено, че на осн.чл.415 ал.2 ГПК, поради непредставяне на доказателства за предявяване на иск по чл.422 ГПК, издадената заповед следва да бъде обезсилена. Изразява несъгласие с този извод на съда предвид факта, че в срока по чл.415 ГПК заявителят „Енерго Про-Продажби“ АД не е представил доказателства за предявен иск за вземането си срещу И.В.К., за което му е издадена заповедта за изпълнение поради настъпилото плащане.

Предвид гореизложеното моли за отмяната на разпореждането в атакуваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което да му бъдат присъдени сторените по заповедното производство разноски.

Претендира за присъждането на разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

На осн.чл.78 ал.5 ГПК прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат.

          Въззиваемата страна И.В.К. в срока по чл.276 ГПК депозирал писмен отговор със становище за недопустимост и в евентуалност за неоснователност на жалбата.

          По допустимостта се възразява, че актът , подлежащ на обжалване е разпореждането на съда, за което страната е била уведомено и към датата на подаването на жалбата, същата се явява просрочена.

          По основателността се поддържа, че

-      в законоустановения срок кредиторът не е предявил иска си.

-      невярно е твърдението,че длъжникът е изпълнил задължението си след образуването на заповедното производство;

-      ответникът по жалбата не е  потребител на ел.енергия за посочения абонатен номер  и за процесния период, тъй като се е разпоредил преди това с мота, за което е уведомил дружеството своевременно.

 

Въззивният съд , за да се произнесе, съобрази следното:

 

По възражението за недопустимост на жалбата.

Същото  е неоснователно. За атакувания съдебен акт – разпореждане № 30582/31.07.2018 кредиторът е бил редовно уведомен на 9.08.2017. Срокът за обжалване е двуседмичен и започва да тече от 10.08.2017 и следователно е изтекъл на 24.08.2017,петък, присъствен ден. Жалбата е изпратена чрез куриерска фирма на 17.08.2018 и е входирана във ВРС на 20.08.2018г, т.е. преди изтичането на преклузивния срок. Следователно, същата е депозирана в срок и затова е допустима. Ето защо наведеното оплакване се явява неоснователно.

 

Поради това съдът дължи по основателността й.

Производството е образувано на 24.01.2017 по заявление на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД срещу И.В.К., на осн.чл.410 ГПК. Същото е било уважено, като РС с разпореждане от 25.01.2017 по ч.гр.д.№ 11034/2017  е издал заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 941,41лв,  представляваща главница за незаплатена електрическа енергия по фактури, издадени за периода от 13.06.2016г до 26.08.2016г за обект с аб.№  **********, намиращ се в гр.Варна, ул.”Доброволци” 13 ап.3 и с кл.№ **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.01.2017г до окончателното й изплащане,  сумата от 34,99лв - мораторна лихва за периода от 25.07.2016 до 09.01.2017г, сумата от 25лв - съдебни разноски за заплатена държ.такса за образуването на настоящото производство и сумата от 300 лв - заплатено адв. възнаграждение, на осн.чл.78 ГПК.

След депозирано от длъжника възражение по чл.423 ал.1 ГПК, прието с определение № 4/2.01.2018 по в.гр.д.№ 2587/2017 на ВОС, на кредитора са били дадени указания за възможностите, предвидени в хипотезата на чл.415 ал.1 ГПК.

С разпореждане № 1340/10.01.2018 на заявителя е била указано, че постъпилото по делото възражение от длъжника е било прието от ВОС и затова е дадена възможност на кредитора да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок от уведомяването му.За това разпореждане кредиторът е бил надлежно уведомен на 16.01.2018г.

Срокът за предявяването на иска и представяне на доказателства за това е изтекъл на 16.02.2018/работен ден/, като такива не са постъпили по делото и до настоящия момент.    

С молба вх.№ 18813/19.03.2018 длъжникът е отправил искане за обезсилване на заповедта с твърдение, че не е бил потребител на ел.енергия и не е заплащал сумите по процесните фактури, която заявителят от своя страна с уточняваща молба вх.№ 46374/9.07.2018 отново е оспорил.

При изложеното и на основание чл.415, ал.2 от ГПК, поради непредставяне на доказателства за предявяване на иск, издадената заповед за изпълнение, следва да бъде обезсилена.

Следва да се отбележи и това,че наведеното от кредитора твърдение,че е получил изпълнение на задължението за лихва и главница след подаването на заявлението по чл.410 ГПК остана неподкрепено с доказателства нито с настоящата жалба, нито с отговора, представен срещу възражението на длъжника по чл.423 ГПК.Приложените копия на разпечатки от електронни фактури не удостоверяват плащането от кого и кога е извършено, а само указват на дължимата сума. Освен това, наведените от И. В.К. възражения за недължимост на претендираната сума са основателни по сл.съображения :

Не е спорно, че процесната сума 941,41лв произтича от задължения за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода от 13.06.2016г до 26.08.2016г за обект с аб.№  **********, намиращ се в гр.Варна, ул.”Доброволци” 13 ап.3 и с кл.№ **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.01.2017г до окончателното й изплащане,  сумата от 34,99лв - мораторна лихва за периода от 25.07.2016 до 09.01.2017г.

От представеното от ответната страна, както с настоящия отговор срещу ч.ж., така и с възражението по чл.423 ГПК, писмено доказателство – НА № 68/16.05.2016, е видно, че И.  В.К. наред с още две лица са се разпоредили с имота на адреса на ул.“Доброволци“ чрез покупко-продажба. От извлечение от НБД е видно ,че същият от тогава и понастоящем има нова адресна регистрация гр.Варна  жк“Младост“ бл.151 вх.5 ет.7 ап.105.

За посочената сделка и промяната в титуляра на правото на собственост същият е уведомил дружеството с искане още на 22.08.2016г, изготвено върху бланка, носеща логото на дружеството-кредитор. При това положение е очевидно, че промяната в титуляра на горепосочения кл.№ е станала близо половин година преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК. За обстоятелството, че кредиторът е бил в известност се съди и по данните от самото заявление – в адресната част е посочен новият адрес на И. В.К.,***. Впоследствие този адрес е бил посочен и във възражението по чл.423 ГПК

Въз основа на изложеното по-горе съдът прави извод за неоснователност на жалбата и постановеното от ВРС разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната част. 

          Воден от горното, СЪДЪТ

 

                           О П Р Е Д Е Л И :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх.№ 54983/20.08.2018 на „ЕНЕРГО ПРО–ПРОДАЖБИ“АД против разпореждането на ВРС-ХХХІІІс-в № 30582/ 31.07.2018 по ч.гр.д. № 1034/2017  в частта му, с която е обезсилена издадената по реда на чл.410 ПК заповед за изпълнение на парично задължение, на осн.чл.410 ГПК, за присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

 

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: