Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 539
гр.Варна, 10.02.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІV
състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесети януари
през две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6623
по описа за 2013
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д.Д.А. и Н.Б.А.
срещу В.М.Д. иск с правно основание чл. 124 ГПК, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответницата не е собственик на поземлен имот с
идентификатор № * по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, м. „*”, с площ
от * кв.м., при граници: ПИ №№ *, *, *, * и *.
В исковата молба ищците Д.Д.А.
и Н.Б.А., твърдят че са собственици на имот с идентификатор № * по КККР на гр.
Варна, находящ се в гр. Варна, м. „*”, с площ от * кв.м., като собствеността
върху същия са придобили въз основа на давностно владение, упражнявано от тях
спокойно, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено от началото на 2000 год. и
до настоящия момент. Въз основа на така упражняваното владение ищцата Д.А. се е
снабдила с констативен нотариален акт за собственост на имота по реда на
обстоятелствената проверка. Твърди се, че ответницата В.Д. също се е снабдила с
акт за собственост на процесния имот, в който като основание за придобиване
права върху същия е посочено упражнявано владение върху имота. Ищците твърдят,
че имотът никога не е владян от ответницата, същата не е извършвала никакви
действия по упражняване фактическа власт върху него, нито е имала намерение да
го свои. Отправеното до съда искане е да се приеме за установено, че
ответницата не е собственик на описания имот.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си
представител, поддържат иска. Молят същият да бъде уважен, а насрещната искова
молба – отхвърлена, както и да им бъдат присъдени разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответната страна В.М.Д., депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Твърди да е собственик на процесния имот,
който владее и обработва повече от 10 години, а именно за периода от 1999 год.
до настоящия момент. Оспорва наведените в исковата молба твърдения, имотът да
се владее от ищците. Сочи, че понастоящем имотът се владее от новия му
собственик, който е сключил договор за охрана на имота и е направил постъпки
пред електроразпределителното дружество за присъединяването му към
електропреносната мрежа.
С отговора на исковата
молба депозира насрещна искова молба, в която излага да е собственик на имота
на посоченото по-горе придобивно основание, като се сочи имотът да е имал други
собственици, които са починала или заминали извън страната от преди много
години. Извод за последното прави от факта, че за времето през който е
обработвала имота никой не е идвал в същия. Твърди, че никога не е виждала
ответницата по насрещния иск да е идвала в имота до есента на 2012 год., когато
съседи я уведомили, че мястото е разградено. Твърди се на 11.09.2012 год.
ищцата да се е обърнала към геодезична фирма, която да извърши трасиране на
имота, с оглед възстановяване на оградата. На посочената дата се сочи
ответницата отново да се е явила в имота, започнала да крещи и заплашва,
счупила колчетата, което наложило Д. да потърси съдействието на органите на
реда. По повод това ответницата А. подписала протокол, че няма да извършва
никакви действия във връзка с имота. Оспорвайки заявените от * права върху
имота, сезира съда с иска за установяване, че същите не са собственици на
процесния имот с идентификатор № * по КККР на гр. Варна.
В съдебно заседание, чрез
процесулания си представител поддържа изразеното в отговора на исковата молба
становище и предявения насрещен иск, като моли за уважаване на последния.
В срока по чл.131 ГПК, Д.Д.А. и Н.Б.А.,
депозират отговор на насрещната искова молба, в която изразяват становище за
неоснователност на насрещния иск, като се твърди имотът да е собственост на
ищците. Оспорва се фактът, че В.Д. е владяла имота в периода от 1999г. до
настоящия момент, както и че именно тя е извършила действията по облагородяване
на имота, включително засаждане на плодни дръвчета.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № *г. на нотариус *, с район на действие района на Районен
съд- Варна, на основание постановление на нотариуса от 27.09.2012 год.,
издадено по обстоятелствена проверка, извършена по горното нотариално дело, Д.Д.А.
е призната за собственик по давностно владение на недвижим имот, съставляващ
поземлен имот с идентификатор № * по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Варна, находящ се гр. Варна, район „*”, местност „*”, стар
идентификатор * и номер по предходен план *, с площ * кв.м., при граници: *, *,
*, * и *.
С нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давност № *г. на нотариус *, с район на действие
района на Районен съд-Варна, на основание постановление на нотариуса от
29.08.2012 год., издадено по обстоятелствена проверка, извършена по горното
нотариално дело, В.М.Д., е призната за собственик по давностно владение на поземлен
имот с идентификатор № *, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри
на град Варна, с административен адрес гр. Варна, район „*”, местност „*” –
селищно образувание, с площ * кв.м., стар идентификатор * и номер по предходен план
*, при граници: *, *, *, * и *, ведно с всички трайни насаждания в имота.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и представените по
нотариалното делото молба-декларация, инициирала производството по
обстоятелствена проверка, както и издаденото от Община Варна удостоверение №
АУ016379ВН/20.07.2012 год.
Видно от приложения на л. 58-59
от делото протокол за извършено трасиране, че по молба на В.Д. на 11.09.2012
год. и в нейно присъствие, правоспособно лице е трасирало и координирало
граничните точки на процесня имот.
От приложените на л. 121-123 от
делото фактури, се установява, че на 30.09.2009 год. В.Д. е закупила 20 броя
източни туи, на 05.03.2012 год. 5 броя източни туи и на 03.04.2012 год. 6 броя
овощни дръвчета.
С договор за дарение от
22.04.2013 год., оформен в нотариален акт № * год., на нотариус *, с район на
действие района на Районен съд – Варна, В.Д. е дарила на дъщеря си * процесния
имот. Представени по делото са и доказателства за предприети от последната
действия по присъединяване на имота към електроразпределителната мрежа и
сключен договор за физическа охрана със сигнално-охранителна дейност на същия,
а така също и писма и издадени заповеди от кмета на район „*”, Община Варна, по
повод установен незаконен строеж в процесния имот, изразяващо се в поставена
ограда.
Представени са и други писмени
доказателства, които като неотносими към предмета на спора, съдът не коментира.
По делото е изслушано
заключението по назначената съдебно-агрономическа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. От
същото се установява, че на север имотът граничи с черен път и синур обрасъл с
шипки, глог и други храсти, а останалите три страни са заградени с телена
ограда. В северната част на имота е поставен фургон и са засяти 19 броя трайни
насаждения, както следва: лешници храстовидни - 3 броя на възраст 15 години;
дюли храстовидни – 5 броя на възраст 15 години; бадем – 1 брой на възраст 15
години; слива – 1 брой на възраст 20 години; джанка – 1 броя на възраст 20
години; круша високостеблена – 1 брой на възраст 25 години; праскова – 1 брой
на възраст 2 години; кайсия – 1 брой на възраст 2 години; ябълка нискостеблена
– 2 броя на възраст 2 години; череши – 2 броя на възраст 2 години и райска
ябълка – 1 брой на възраст 2 години. Като цяло вещото лице определя
вегетативното състояние на овощните дървета на възраст 15-25 години като
незадоволително, поради неполагане на необходимите растително-защитни
мероприятия. В съдебно заседание вещото лице сочи, че наред с описаните овощни
дръвчета, в имота има засяти 20 броя туи.
За доказване на твърдяното от
всяка от страните давностно владение ангажирани по делото са гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите * и * – водени от ищците и * – воден
от ответницата.
В показанията си свидетелите на
ищците * и * излагат да знаят ищците да се имали място, находящи се м. „*”,
което според тях не е обработвано, като ищецът А. е съхранявал части за
автомобил в находящата се в същото барака, както и стари коли в двора, според
свидетеля *. И двамата свидетели сочат да знаят мястото от 2000 год., където са
водени от ищеца А., посещавали са същото редовно – свидетелят * 10 пъти месечно
в периода 2000 – 2005 год., а след това до 2011-2012 год. два пъти месечно;
свидетелят * – два-три пъти месечно, като последно е посетил имота през м.
септември 2012 год., когато приятел на ищеца бил в мястото с багер, за да го
подравни и когато е дошла полиция. След този момент не знае какво е станало с
мястото. Излагат в мястото да е нямало насаждения, освен шипкови храсти и една
стара круша. Нямало е декоративни храсти.
От своя страна свидетелят *,
също излага да знае мястото от 2000 год., в което е ходил със сина на
ответниците да поддържат старите овощни дръвчета и да сеят нови. Сочи мястото
да се обработва от В.Д.. В него имота излага де е имало стара барачка и да е
било оградено с мрежа и дървени колове. Свидетелят е посещавал мястото почти
всяка година. Сега твърди там да има фургон, прясно засяти насаждения.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предявенияте пъвоначален и
насрещен отрицателни установителни искове намират правното си основание в
нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на установителен иск за собственист е наличието на правен интерес
от търсената защита. Конкретният правен интерес се обуславя от естеството и
съдържанието на възникналия между страните спор. Когато наред с отричане на
правото на собственост на ищеца върху вещта, ответникът заявява и свои
собствени права върху нея, за ищеца е налице правен интерес от провеждане на установителен
иск, тъй като по този начин се смущава нормалното упражняване на правата му и
се поражда нужда от защита. От волята на ищеца зависи да избере обеме на защите
на правата си чрез предяваване на положителен или отрицателен установителен
иск, респективно ревандикационен иск, когато защитаваното право е било и
нарушено. Съгласно дадените с т. 1 от Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 год.
по т.д. № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС, указания, всяка страна, независимо от
процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на
които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и
други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си
интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от
правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава
правния си интерес, производството се прекратява. Въпросът за евентуалното
наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с
преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта
на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му.
В настоящия случай ищците Д. Д.А.
и Н.Б.А. обосновават правния си интерес от иска заявявайки свое накърнени
материални права – право на собственост върху процесния имот, което се оспорва
от ответницата, която същевременно заявява собствени права върху имота.
Наличието на правен спор между страните относно принадлежността на правото на
собственост върху имота се следва и от предприетото от В.Д. процесуално
поведение, насочено към отричане правата на ищците. При това положение и
съгласно дадените с цитираното по-горе тълкувателно решение указания ищците
следва да докажат фактите, обуславящи правния им интерес от търсената защита. В
случая * твърдят да се придобили права върху имота въз основа на изтекла в
тяхна полза придобивна давност, в резултат на осъществявано владение върху
вещта в периода от 2000 год. до 2012 год., за което са се снабдили с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Последният притежава обвързваща доказателствена сила
за третите лица и за съда като ги задължава да приемат,
че посоченото в акта лице е
собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на
нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод
на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на
противното с влязло в сила решение. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на
акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да
бъде собственик. Когато и двете страни в правния спор
легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни
или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при
оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка
страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното
удостоверено от нотариуса придобивно основание /така Тълкувателно решение № 11/21.03.2012 год. по
тълк.д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС/. В настоящия случай всяка от страните се
легитимира с констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК, поради което и дължи
доказване на правото си на собственост върху процесния имот.
Във фактическия състав на придобивната
давност като способ за придобиване правото на собственост, се включват два
елемента: владение - фактическо упражняване на съдържанието на вещното право и
определен срок от време, през който се упражнява фактическото съдържание на
вещното право, определен с нормата на чл. 79 ЗС. За да е налице първият признак на владението,
необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който позволява
на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Точно този
признак не владението ищците, които носят тежестта да го докажат чрез пълно и
главно доказване, не установиха. Напротив – от съвкупния анализ на събраните
писмени доказателства, заключението по изслушаната съдебно-агрономическа
експертиза и гласни доказателства, се установява, че фактическа власт върху
имота е имала ответницата Д.. В тази връзка, съдът не кредитира показанията на
водените от * свидетели, доколкото същите са в противоречие със събраните
писмени доказателства и заключението по изслушаната експертиза. Така и двамата
свидетели на ищците излага в имота да е нямало насаждения освен шипки и една
круша, което се опровергава от заключението на вещото лице, сочещо в имота да
има й други овощни дръвчета и то на възраст между 15-25 години. Нещо повече и
двамата сочат имотът да е посещаван единствено от ищеца Н.А., но не и от Диана А.,
което пък е в пряко противоречие от наведените от последната твърдения, че
процесният имот не представлява съпружеска имуществена общност и в този смисъл
е владян единствено от нея /така в депозираната молба от 14.01.2013 год./. При
тези фактически данни, съдът не може да формира положителен извод, че ищците са
установили фактическа власт върху имота от 2000 год., която изцяло да изключва
тази на всяко друго лице и в случая на ответницата Д., щом като последната
продължава да я упражнява, извършвайки действия по обработване на имота
посредством засаждане на нови овощни дръвчета и декоративни храсти, последното
установено от заключението на вещото лице, представените фактури за закупени
овошки и източни туи и показанията на свидетеля *. Поради горното, приемайки
недоказаният факт за неосъществен, настоящият състав приема, че ищците не биха
могли да се легитимират като собственици на имота на твърдяното придобивно
основание и при липса на установеност на защитимо право, засегнато от правния спор, съдът намира предявения иск за
недопустим поради липса на правен интерес от търсената защита, поради което и
производството по същия следва да бъде прекратено.
Ответницата по първоначалния иск
и ищца по насрещния, също обосновава правния си интерес от предявения иск,
твърдейки свои права върху процесния имот, придобити въз основа на давностно
вледение в периода от 1999 год. и до датата на извършеното в хода на настоящото
производство прехвърляне на имота. От показанията на водените от Д. свидетел,
съдът намира за установено, че същата към 2000 год. е упражнявала фактическа
власт върху имота, обработвала е същия, полагайки грижи за съществуващите овошки
/макар и недостатъчно ефективни с оглед заключението на вещото лице/,
засаждайки нови такива, както и декоративни храсти. Така изнесеното от свидетеля
се подкрепя и от изслушаното заключение по съдебно-агротехническата експертиза
и от изнесеното от вещото лице в съдебно заседание, а така също и от
неоспорените от насрещната страна писмени доказателства – три броя фактури.
Така установената материална легитимация на ищцата по насрещния иск и с оглед
представения констативен нотариален акт от * и процесуалното поведение на
последните, които оспорват правото на собственост на Д., разкриват интерес от
търсената защита. Предявеният насрещен отрицателен установителен иск е
процесуално допустим. Последното ангажира съда с произнасяне по същество на
повдигнатия пред него спор за собственост.
По предявения отрицателен
установителен иск в тежест на ответниците е да установя по безспорен начин, че
са собственици на процесния имот. Както съдът посочи по-горе такова доказване
последните не успяха да проведат, поради което и следва да се приеме, че * не
са собственици на процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор № * по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Варна, находящ се в гр. Варна, район „*”, местност „*”, с площ * кв.м., стар
идентификатор * и номер по предходен план *, при граници: *, *, *, * и *,
поради което и предявеният насрещен отрицателен установителен иск следва да
бъде уважен. На основание чл.
537, ал. 2 ГПК издадения в полза на Д.Д.А.
констативен нотариален акт следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и
предвид отправеното от ответницата искане, * следва да бъдат осъдени да
заплатят на В.М.Д. направените от последната разноски, възлизащи общо в размер
на 401.89 лева – заплатена държавна такса в размер на 291.89 лева, 103 лева
депозит за вещо лице и 7 лева държавна такса за съдебно удостоверение. В полза
на Д. не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение при липса на
представени доказателства за реално заплащане на уговореното с договора за
правна защита и съдействие № 47/12.08.2013 год. възнаграждение от 1000 лева /л.
47/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото В ЧАСТТА по
предявения от Д.Д.А., ЕГН ********** и Н.Б.А., ЕГН ********** *** срещу В.М.Д.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на
поземлен имот с идентификатор № * по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Варна, находящ се в гр. Варна, район „*”, местност „*”, с площ * кв.м., стар
идентификатор * и номер по предходен план *, при граници: ПИ №№ *, *, *,
* и *, на основание чл. 130 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.Д., ЕГН **********,***, че Д.Д.А., ЕГН ********** и Н.Б.А.,
ЕГН ********** ***, не е собственик на поземлен
имот с идентификатор № * по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, находящ се в
гр. Варна, район „*”, местност „*”, с площ * кв.м., стар идентификатор * и
номер по предходен план *, при граници: ПИ №№ *, *, *, * и *, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № * год. на нотариус
*, рег. № * на Нотариалната камара, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Д.А.,
ЕГН ********** и Н.Б.А., ЕГН ********** ***, да заплатят на В.М.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 401.89 лева /четиристотин и
един лев и осемдесет и девет стотинки/, представляваща направените по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: