РЕШЕНИЕ
№690
гр.Хасково, 11.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и двадесет и първа година , в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова ............................................................................................ и в присъствието на прокурор...........……………………………………………………… като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 715 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.Д.С. ***, подадена чрез процесуален представител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000254 от 07.06.2021г. издадена от Началник група в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково(П. Д. П.).
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно-производствените правила. Нарушена била нормата на чл. 43, ал.5 от ЗАНН, тъй като на жалбоподателя не бил връчен препис от визирания в ЗПАМ АУАН. Това нарушение било съществено. Неспазването на закона опорочавало съставеният акт и водело до незаконосъобразност на ЗПАМ.
По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на оспорената заповед.
Ответникът – Началник група в РУ- Харманли при ОДМВР-Хасково(П. Д. П.), не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.06.2021г. мл. автоконтрольор при РУ - Харманли, към ОДМВР Хасково съставил по отношение на С.Д.С. Акт за установяване на административно нарушение сер АВ, с бл. №248990. В акта е посочено, че 06.06.2021г. в 00.15ч. ***, до кръстовището образувано с ***в посока към ***управлява собственият си лек автомобил Мерцедес С 320 ЦДИ, с рег. № *******. Отразено е, че при проверката водачът не е представил СУМПС и след направена справка в базата данни на МВР се е установило, че водачът С. е лишен от правото да управлява МПС по съдебен или административен ред. Актът бил предявен и връчен на адресата си на 06.06.2021г. без по него да бъдат отправени възражения.
На база така съставения АУАН Началник Група в РУ – Харманли, към ОДМВР-Хасково, издал по отношение на жалбоподателя С.Д.С. процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) с № 21-0271-000254 от 07.06.2021г., с която приложил ПАМ с правно основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 183 дни.
В разписка, представляваща неразделна част от към заповедта е отразено, че последната е връчена на адресата си на 01.07.2021г.
Жалбата срещу заповедта е била подадена от С.Д.С. на 15.07. 2021г. чрез куриерска служба, като била заведена с вх. 4724 от 19.07.2021г. при АдмС-Хасково.
По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед№1253з-479 от 16.11.2020г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за упълномощаване на определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП, между които са и Началниците на групи РУ в ОДМВР-Хасково, каквато длъжност заема и издателят на оспорената заповед. Следователно, към датата на издаване на обжалваната заповед, административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.
Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си, които са достатъчни по обем за да може да се извърши въз основа на тях преценка за материалната законосъобразност на обжалваният акт, като същите се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. В разпоредителната част на заповедта ясно са посочени регистрационните табели, свързани с МПС, чиято регистрация се прекратява и касаещи л.а. с рег. № Х4352КК, поради което не би могло да се стигне до неразбиране и объркване относно това, кое моторно превозно средство е предмет на оспорената заповед.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Обжалваният
административен акт е издаден на основание
нормата на чл.171 т.2а, б.“а“от ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към
датата на издаване на заповедта редакция прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или
по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посоченият вид – прекратяване на регистрация на п.п.с., като в конкретният случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено едно от тях, а именно управление на м.п.с. от собственик, чието СУМПС е отнето по съдебен или административен ред. Предпоставките за правилното прилагане на ПАМ в тази хипотеза са три – 1.заповедта да има за адресат собственика на МПС; 2. ППС да е било управлявано от собственика и 3. последния към датата на управлението да е с отнето по съдебен или административен ред свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Между страните не е спорно, а и се установява от приетата по делото
справка за прекратена регистрация, че собственик на процесното м.п.с Мерцедес С 320ЦДИ рег. № ******* е именно жалбоподателят.
Между страните не е спорно и че на
06.06.2021г. около 00.15ч. в гр.Харманли,
С.С.
е извършвал действия по управление на същия лек автомобил. Това обстоятелство се
установява и от приетият също без оспорване АУАН с бл. № 248990 от 06.06.2021г.
Посоченият АУАН е издаден от длъжностно лице, в кръга на правомощията му по закон, по установеният ред и форма. Следователно, в частта на установените от актосъставителя обстоятелства, материализира удостоверително изявление на издателя си, т.е отнася се до съществуването на факти възприети лично от длъжностно лице издател. Същият следователно е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти. Казано по друг начин това означава, че при неоспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, на цитираният АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите удостоверени в него, а именно че на посочената в него дата и място жалбоподателя е управлявал процесното моторно превозно средство, като към този момент свидетелството му за управление на МПС е било отнето. По делото е представено Наказателно постановление № 20-0271-000009 от 14.01.2020г. издадено от Началника на РУ Харманли към ОДМВР-Хасково, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. От справка на електронната страница на АдмС-Хасково, която е публично достъпна на ел.адрес на административният съд на https://haskovo.adms.justice.bg/bg/1975?from=30.11.2020&to=&actkindcode=&casenumber=937&caseyear=2020&casetype= и обявените на същата съдебни решения и тяхното съдържание представляват общоизвестен факт, ненуждаещ се от доказване по делото, се установява, че с неподлежащо на обжалване Решение от 30.11.2020г. постановено по АНД(К)№ 937/2020г. по описа на АдмС-Хасково е оставено в сила Решение № 86/07.08.2020г. постановено по а.н.д. № 171/2020г. на РС-Харманли, с което видно от мотивите на касационното решение е потвърдено именно НП № 20-0271-000009/14.01.2020г. издадено от ВПД Началника на РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково. Следователно към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство ЗППАМ спрямо оспорващия е било налице влязло в сила наказателно постановление, с което е бил лишен от право да управлява м.п.с. и което е било изпълнимо. Съгласно чл. 190, ал.2 от ЗДвП наказанието „Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от датата на изземването на свидетелството за управление. В горецитирания санкционен акт е обективирано , че СУМПС е иззето на 23.03.2021г. Следователно, в конкретният случай изтърпяването на наложеното административно наказание „Лишаване от право на управление на МПС“ е започнало от 23.03.2021г. и към 06.06.2021г., когато жалбоподателя е управлявал собствения си лек автомобил в гр. Харманли, същият все още го е търпял , респ. към последната дата същият все още е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред.
Гореизложеното води на извода, че административният орган е доказал обстоятелствата, изложени в оспореният акт и съставляващи
фактически основания за налагане на процесната ПАМ. При наличие на предпоставките на чл. 171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП,
административният орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да
приложи принудителна административна мярка от вида по посочената в същата
законова норма. Ето защо
законосъобразно с оспорената в настоящото производство заповед
административният орган е приложил процесната ПАМ.
Въпрос на преценка на административният орган е при наличие на установените в чл.171т.2а, б.“а“ от ЗДвП обстоятелства, за какъв срок следва да приложи преустановителната ПАМ, но същата следва да е в рамките на законоустановения такъв- от 6 месеца до 1 година и следва да е мотивирана, т.е. да са изложени конкретните обстоятелства даващи основание на органа да приложи ПАМ в определеният от него размер, в случай че прилаганият такъв е над законоустановеният минимум. В конкретният случай, административният орган не е съобразил точно това законово изискване и вместо да приложи мярката за срок от 6 месеца до 1 година е приложил същата за срок от 183 дни. В случая така определения размер на прилагане на ПАМ не противоречи на материалният закон и това е така, тъй като определения от органа срок попада в предвидените от нормата на чл. 171, 2а, б.“а“ ЗДвП рамки. Изчислен съгласно предварителното изпълнение на заповедта по силата на чл. 172, ал.6 от ЗДвП и съгласно правилата за броене на срокове предвидени в чл.62, ал.1 , вр. с чл.60, ал.3 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, най-краткият законово предвиден срок, в който същата може да бъде приложена, изтича в 24.00ч. на 07.12.2021г. При прилагане на принудителната мярка за срок от 183 дни, както е сторил административният орган и с оглед правилото на чл.60, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, този срок също изтича в 24.00ч. на 07.12.2021г.Следователно,органът е приложил мярката в законоустановените граници и то в най-благоприятният вариант за жалбоподателя.
Касателно възраженията в жалбата за неспазена
процедура при връчване на АУАН, следва да се посочи, че принудителните
административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. „Прекратяването на регистрацията на ППС“ не
съставлява санкция, т.е. административно наказание, а е
принудителна административна мярка, които се налагат за да се осигури безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В
този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВАС (Решение № 961 от
23.01.2018г. по адм. дело № 10633/2017г. на ВАС, Решение № 7401 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13506/2017 г., VII о.Решение № 3350 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. №
11848/2013 г., VII о и др.). Заповедите за прилагане на ПАМ имат самостоятелни
правни последици, различни от акта, с който се установява нарушение и от
санкционният акт с който се налага административно наказание, а и прилагането
на ПАМ предхожда дейността по налагане на административно наказание.
Следователно нормите на ЗАНН са
изцяло неприложими в случая, а оттук и дали в хода на административнонаказателното
производство е било допуснато нарушение от категорията на съществените,
респ. какъв е бил крайният изход на
спора по повод законосъобразността на издаденото въз основа на същия АУАН НП,
ако такъв е бил иницииран пред съда са ирелевантни за предмета на настоящото
производство въпроси.
Ето защо, оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, при спазване на съществените административнопроизводствени
правила, в съответствие с материалният закон и целта на същия следва да бъде потвърдена.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП , настоящото решение е
окончателно.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.Д.С. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000254 от 07.06.2021г. издадена от Началник група в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково(П. Д. П.).
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: