Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 08.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на осми април през две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........П.М..............................и
в присъствието на прокурора....................................................,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 418 по описа за 2014
г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл. 8 т. 4 във връзка с чл. 2 ал. 1 от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/.
Постъпила
е молба от ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - ЛОВЕЧ, представлявана от Директора Красимира
Катева, против К.Т.В., ЕГН **********,***, с искане за налагане на мярка по чл.
5 ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие – задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д.К.В.,
ЕГН **********, с настоящ адрес:*** 67 – ЦНСТ 2.
В молбата се посочва, че на 14.02.2014 г. в Дирекция “Социално подпомагане” - Ловеч е
получен сигнал с вх.№ ЗД-0402/0006/14.02.2014 г. за предоставяне на полицейска
закрила на детето Д.К.В..*** е снето обяснение от детето Д., което е избягало
от дома си в гр. Луковит, където живеело с баща си К.Т.В., защото той го биел и
му се карал. По информация на детето, същото се опитало да отиде при майка си в
с. Горни Дъбник, като хванало автобус за там, но по някое време след като
автобуса спрял, детето слязло, познало болницата в гр. Ловеч, където по-рано е
идвало на преглед с баща си, и тръгнало да търси полиция.
Изтъква
се, че във връзка с получения сигнал, служител от Отдел “Закрила на детето” –
гр. Ловеч провел разговор с малолетния Д., като с Протокол от 14.02.2014 г. е
установено, че в началото на седмицата /10.02.2014 г./ детето пристигнало с
баща си К. ***, за да подготви документи за пенсия на Д.. По данни на детето,
баща му К. го е ударил в двора на болницата в гр. Ловеч в понеделник
/10.02.2014 г./, защото “не диша правилно”. Детето съобщило, че баща му го е
ударил в корема и в гърба, при което по-късно решило да се прибере при майка си
С.Д.Т. ***.
Посочва
се, че при проведено социално проучване се установило, че майката С.Т. и бащата
К.В. са съжителствали на семейни начала около шест години. През 2008 г. се
разделили като Д. останал да живее при баща си. Впоследствие К.В. завел дело в
Районен съд-Луковит и съдът предоставил упражняването на родителските права по
отношение на детето Д. на него. Майката не изоставила детето и поддържала
нормални отношения с него, като в края на 2013 г. детето силно желаело да се
премести при майка си, а бащата декларирал, че не може да се справи с
поведението на сина си и желае той да бъде предаден на майката.
Твърди се, че на 14.02.2014 г. е проведена среща на мултидисциплинарния екип при работа в случаи
на деца, жертви на насилие или в риск от насилие, във връзка със сигнала.
Участниците в екипа били на мнение, че е необходимо да се внесе иск в Районен
съд-Ловеч по ЗЗДН, както и да се осигури сигурна и безопасна среда за детето Д.,
като се предприемат спешни мерки по чл. 33 ал. 1 от ППЗЗДт във връзка с чл. 4
ал. 1, т. 5 от ЗЗДт.
Въз основа на изложеното, Дирекция „Социално
подпомагане” – Ловеч, счита, че са налице данни за упражнено
физическо и психическо насилие от К.Т.В. по отношение на малолетния Д.К.В. по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, поради което моли да бъде постановена заповед за
защита срещу К.Т.В. по отношение на детето, като се наложи мярка по чл. 5 ал. 1,
т. 1 от ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие/.
В съдебно заседание молителят
Дирекция "СП" - Ловеч, се представлява от юрисконсулт Бойко Баев, който
поддържа молбата и моли да бъде уважена.
Ответникът К. Темунужков В., редовно призован, не се явява и не е
представил доказателства във връзка с изложените в молбата обстоятелства.
Процесуалният представител на детето – адвокат Жана Дойнова от ЛАК,
назначена на основание чл. 12 ал. 2 във връзка с чл. 8 т. 4 от ЗЗДН във връзка
с чл. 15 ал. 8 от ЗЗДт във връзка с чл. 25 ал. 1, изр. 1, предл. последно, ал.
3 и 4 и чл. 21 т. 3 от ЗПрП, счита, че следва да се уважи молбата.
От приложените по делото писмени доказателства, както и от доводите на страните,
всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
Молбата
за вземане на мярка за защита от домашно насилие по отношение на малолетното дете
Д.К.В., е подадена в съда с вх.№ 2181/10.03.2014 г., т.е. при спазване на предвидения
в чл. 10 ал. 1 от ЗЗДН едномесечен срок за подаването й от датата на сочения акт
на домашно насилие, при което същата се явява допустима.
Детето Д.К.В. е
роден на *** г., от майка С.Д.Т. и баща К.Т.В. /видно от приложеното заверено
копие от удостоверение за раждане-дубликат, издадено въз основа на Акт за
раждане № 0206/05.09.2003 г. на Община Луковит/.
На 14.02.2014
г. в Дирекция “Социално подпомагане” - Ловеч е получено уведомително писмо от
РУП-Ловеч с вх.№ ЗД-0402/0006/14.02.2014 г. за предоставяне на полицейска
закрила на детето Д.К.В., тъй като е останало без надзор в гр. Ловеч. От детето
е било снето обяснение на 14.02.2014 г. от ИДПС – А. Бояджиев, в което то е
обяснило, че живее с майка си С. ***. В началото на седмицата баща му К. *** да
го вземе от майка му, за да му направи документи за пенсия, защото имало астма.
Ходили в Ловеч в болницата, после се прибрали в Луковит, а на 14.02.2014 г.
детето обяснило, че излязло от махалата в Луковит, където живее с баща си,
избягало от него, защото го бие и му се кара. Обяснило също, че искало да отиде
при майка си в Горни Дъбник, поради което отишло при автобусите в Луковит,
помолило един чичко, който кара автобус, да го качи за Долни Дъбник и той се
съгласил, а когато спрял автобуса, детето обяснява, че слязло, защото си
помислило, че са стигнали. Огледало се и познало болницата в гр. Ловеч и тъй
като не познавало никой, тръгнало да търси полицията.
На същата
дата – 14.02.2014 г. /видно от приложения протокол/, е проведен разговор с
детето от служител в Отдел “Закрила на детето” при Д”СП”-Ловеч, при който то споделило,
че когато отишли с баща му в началото на седмицата /в понеделник на 10.02.2014
г./ в болницата в Ловеч, за подготвяне на документи за пенсията му, баща му го
ударил в корема и в гърба в двора на болницата, защото “не диша правилно”. След
този случай детето решило да се премести при майка си в Горни Дъбник.
Представена
е медицинска справка от 14.02.2014 г. за освидетелстване на детето от лекар при
ОД на МВР във връзка с полицейската закрила, като е установено, че по хода на
гръбначния стълб има белези от минали наранявания /по данни на детето от
нанесен побой от бащата/. В момента на освидетелстването детето било в добро
състояние и нямало оплаквания във връзка със здравословното състояние.
Представен е и Протокол от 14.02.2014 г. от работна среща на мултидисциплинарния екип по координационния механизъм за взаимодействие при работа в случай на деца, жертва на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция, във връзка с подадения сигнал с вх.№ ЗД-0402/0006 от 14.02.2014 г. относно малолетния Д.. Участниците в работната среща взели решение да се осигури сигурна и безопасна среда за детето, като се предприемат спешни мерки по чл. 33 ал. 1 от ППЗЗДт и чл. 4 ал. 1, т. 5 от ЗЗДт, както и да се внесе иск по ЗЗДН.
Със
Заповед № ЗД-ЗД10-006/14.02.2014 г. на Директора на Д”СП”-Ловеч, детето Д.К.В.
спешно е настанено временно в ЦНСТ-2 гр. Ловеч, за срок от една година и/или до
произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт.
Приложена
е декларация на К.Т.В. вх.№ ЗД-94КК/25.02.2014 г., с която желае детето му Д.
да отиде при майка си в с. Горни Дъбник, тъй като детето му не го искало.
При
проведеното по реда на чл. 15 ал. 1 от ЗЗДт изслушване на детето Д., то потвърди,
че когато са отивали на ТЕЛК с баща си, той го е ударил пред болницата в Ловеч,
като и друг път се е случвало да го удря.
При така
установената фактическа обстановка съдът е сезиран с молба за налагане на мярка
за защита от домашно насилие с правно основание чл. 8 т. 4 във връзка с чл. 2
ал. 1 във връзка с чл. 5 ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
От събраните доказателства
се установи, че на 10.02.2014 г., когато ответникът и детето му Д. отивали на
ТЕЛК в болницата в гр. Ловеч, ответникът е ударил детето си, защото то “не диша
правилно”. Установи се също при изслушването на детето, че баща му и друг път
го е удрял. В този смисъл са и констатациите в медицинската справка при
освидетелстването на детето, при което лекарят е установил белези по гръбначния
му стълб от минали наранявания, като по данни на детето, същите са от нанесен
побой от баща му.
Ответникът не
ангажира доказателства в своя защита във връзка с изложените в молбата
обстоятелства.
Предвид
установените по-горе факти, съдът намира, че спрямо детето Д.К.В. е осъществен
акт на физическо насилие от страна на ответника, негов баща, поради което
молбата на Дирекция “Социално подпомагане”-Ловеч за налагане на исканата мярка
за защита на детето по чл. 5 ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, следва да бъде уважена, като
се задължи извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на детето си Д.К.В..
Съгласно чл. 5 ал.
4 от ЗЗДН, на извършителя следва да бъде наложена и глоба в размер на 200.00
лева.
На основание чл. 15
ал. 2 от ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена Заповед за
защита на Д.К.В., в която извършителят се предупреди за последиците по чл. 21
ал. 3 от ЗЗДН от неизпълнението на заповедта - задържане от полицейския орган,
констатирал нарушението, и уведомяване незабавно органите на прокуратурата.
На основание чл. 11
ал. 2 от ЗЗДН във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса по
делото в размер на 25.00 лева по сметка на ЛРС.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА
К.Т.В., ЕГН **********,***, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д.К.В., ЕГН **********, с настоящ адрес:*** 67 – ЦНСТ
2.
НАЛАГА на К.Т.В.,
ЕГН **********,***, за извършеното по отношение на Д.К.В., ЕГН **********, с настоящ адрес:*** 67 – ЦНСТ
2, домашно насилие на 10.02.2014 г., глоба в размер на 200.00 лв. /двеста
лева/.
ОСЪЖДА К.Т.В., с горните данни, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 25.00 лв. /двадесет и пет лева/,
представляваща държавна такса по делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
Заповед за защита на Д.К.В., ЕГН **********, като
се предупреди К.Т.В. за последиците по
чл. 21 ал. 3 от ЗЗДН от неизпълнението на заповедта - задържане от полицейския
орган, констатирал нарушението, и уведомяване незабавно органите на
прокуратурата.
Препис от решението
и от заповедта да се връчат на страните и на РУ “Полиция” – гр. Луковит и РУ
“Полиция” – гр. Ловеч.
Решението подлежи на
обжалване пред Ловешкия окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: