Р Е
Ш Е Н И Е № …
гр.
К., 27.02.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Районен
съд-К., четвърти състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при
секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 238, по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба от С.Б.П., ЕГН**********,***, Е.Б.С., ЕГН **********, Р.П.Ю., ЕГН **********
и Д.П.Д., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: *** срещу А.Б.Л., ЕГН **********,***.
С
исковата си молба ищците твърдят, че на 14.07.2016 г. ответницата А.Б.Л. е сключила с Я.И.Н.договор за
аренда, съгласно който е предоставила подробно
описани 13 броя съсобствени между страните недвижими имоти под аренда за срок
от 5 години. Уговорено било арендно плащане в размер на 50 килограма пшеница от
декар или левовата им равностойност, като следвало да се извършва до 30.09.2016
г., на текущата година. От две години от сключването на договора ответницата не им е предоставила полагащата им
се част от арендното плащане, въпреки че са я поканили, но им отказвала, както
следва:
-на С.Б.П. сумата от 152,28
лева за стопанската 2016 г. и обезщетение за забава на плащането на тази сума
за периода 30.09.2016 г.- 20.04.2018 г. в размер на 23,98 лв., както и сумата
от 152,28 лева за стопанската 2017 г. и обезщетение за забава на плащането на
тази сума за периода 30.09.2017 г.- 20.04.2018 г. в размер на 8,57 лева;
-на Е.Б.С. сумата от 152,28
лева за стопанската 2016 г. и обезщетение за забава на плащането на тази сума
за периода 30.09.2016 г.- 20.04.2018 г. в размер на 23,98 лв., както и сумата
от 152,28 лева за стопанската 2017 г. и обезщетение за забава на плащането на
тази сума за периода 30.09.2017 г.- 20.04.2018 г. в размер на 8,57 лева;
-на Р.П.Ю. сумата от 152,28 лева за стопанската 2016 г. и
обезщетение за забава на плащането на тази сума за периода 30.09.2016 г.-
20.04.2018 г. в размер на 23,98 лв., както и сумата от 152,28 лева за
стопанската 2017 г. и обезщетение за забава на плащането на тази сума за
периода 30.09.2017 г.- 20.04.2018 г. в размер на 8,57 лева;
-на Д.П.Д. сумата от 152,28
лева за стопанската 2016 г. и обезщетение за забава на плащането на тази сума
за периода 30.09.2016 г.- 20.04.2018 г. в размер на 23,98 лв., както и сумата
от 152,28 лева за стопанската 2017 г. и обезщетение за забава на плащането на
тази сума за периода 30.09.2017 г.- 20.04.2018 г. в размер на 8,57 лева.
Ответникът оспорва
исковите претенции по основание и размер. Твърди, че не е получавала исковите
суми, поради което не ги дължи. Стопанските години, посочени в исковата молба
не били плодоносни и нямало реколта, а оттам и получени граждански плодове.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните се
явяват съсобственици на следните недвижими имоти, находящи се в землището на
село Г., община С., а именно:
1.Поземлен имот с
идентификатор 18133.28.6 в местност Г. с площ от 1047 кв.метра, с начин на
трайно ползване-нива, с номер по предходен план 028006.
2. Поземлен имот с
идентификатор 18133.28.30 в местност Г. с площ от 1170 кв.метра, с начин на
трайно ползване-нива, с номер по предходен план 028030.
3. Поземлен имот с
идентификатор 18133.28.74 в местност Б. бара с площ от 12 000 кв.метра, с начин
на трайно ползване-пасище, с номер по предходен план 028074.
4. Поземлен имот с
идентификатор 18133.29.7 в местност Л., с площ от 11 613 кв.метра, с начин на
трайно ползване-нива, с номер по предходен план 029007.
5. Поземлен имот с
идентификатор 18133.26.10 в местност Б.,
с площ от 5506 кв.метра, с начин на трайно ползване-нива, с номер по предходен
план 026010.
6. Поземлен имот с
идентификатор 18133.27.3 в местност Д.М., с площ от 2000 кв.метра, с начин на
трайно ползване-нива, с номер по предходен план 027003.
7. Поземлен имот с
идентификатор 18133.28.27 в местност В.Д., с площ от 11987 кв.метра, с начин на
трайно ползване-нива, с номер по предходен план 028027.
8. Поземлен имот с
идентификатор 18133.28.53 в местност Л., с площ от 6 501 кв.метра, с начин на
трайно ползване-нива, с номер по предходен план 028053.
9. Поземлен имот с
идентификатор 18133.28.67 в местност Ч., с площ от 6 000 кв.метра, с начин на
трайно ползване-нива, с номер по предходен план 028067.
10. Поземлен имот с
идентификатор 18133.30.19 в местност Д.Д., с площ от 3632 кв.метра, с начин на
трайно ползване-нива, с номер по предходен план 030019.
11. Поземлен имот с
идентификатор 18133.31.8 в местност В.,
с площ от 5 223 кв.метра, с начин на трайно ползване-нива, с номер по предходен
план 031008.
12. Поземлен имот с
идентификатор 18133.31.20 в местност П.,
с площ от 6 499 кв.метра, с начин на трайно ползване-нива, с номер по предходен
план 031020.
13. Поземлен имот с
идентификатор 18133.32.21 в местност Б.Р.,
с площ от 8 039 кв.метра, с начин на трайно ползване-нива, с номер по предходен
план 032021
Гореописаните
имоти били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследодателя им Р.С.К. с: Решение
№ПР17А/30.03.2000 г., Решение №ПР17/30.03.2000 г.-2 бр. и Решение
№У0252/12.05.1998 г. на ОСЗ-С.. Последният починал на 23.04.1975 г., като
оставил следните наследници: 1.Съпругата си Д.В.К., починала през 1984 г. и
оставила същите наследници.; 2. С.Р.С., починала през 2005 г. и оставила като
свои наследници С.М.Х.и Р.М.Л., който е починал през 2010 г. и е оставил за
свои наследници ответницата А.Б.Л. и синовете си П.Р.М. и С.Р.Л..; 3. Б.Р.С.,
починал през 2004 г. и оставил за свои
наследници ищците С.Б.П. и Е.Б.С.; 4. Б.Р.Д.., починала през 1999 г. и оставила
за свои наследници ищците Р.П.Ю. и Д.П.Д. и ищцата Р.Р.П., спрямо която
настоящото съдебно производство е прекратено. От имуществото, останало в
наследство от Р.С.К. те притежават, както следва: С.Б.П. – 3/24 идеални части; Е.Б.С.–
3/24 идеални части; Р.П.Ю.– 3/24 идеални
части и Д.П.Д.– 3/24 идеални части.
На
14.07.2016 г. ответницата А.Б.Л.
сключила с Я.И.Н.договор за аренда, съгласно който е предоставила описаните по-горе 13 броя
имоти под аренда за срок от 5 години. Уговорено е арендно плащане в размер на
50 килограма пшеница от декар, или левовата им равностойност. Уговорено е също
така, че арендното плащане се извършва до 30.09.2016 г. на текущата година. От две
години от сключването на договора ответницата не им е предоставила полагащата им
се част от арендното плащане, въпреки че са я поканили, но им отказвала.
Според заключението на
назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза (първоначална и
допълнителна), приета от съда, въз основа на данни от НСИ, за
стопанската 2015/2016 г. или за 2016 г., за твърда пшеница цената е 319,30 лв.
за тон, а за мека пшеница цената е 274,87 лв. за тон. Или средната цена на
пшеницата за 2016 г., е 297,09 лв. (двеста деветдесет и седем лева и девет
стотинки). По претенцията за дължимост за 81,217 декара, дадени под аренда за
2016 год., левовата равностойност на уговореното в т.3 от договора плащане (50
кг. за декар), при 0,29709 лв. за килограм, за 50 кг., се полага левово плащане
в пари за сумата от 14,85 лева. За 81,217 декара по силата на договора се
полага за стопанската година 2016 г., левова равностойност общо за всички
декари в размер на 1 206,44 лв. (хиляда двеста и шест лева и четиридесет и
четири стотинки). За дял от 3/24 –ти, дължимата сума за 2016 г., е в размер на
150,81 лв. (сто и петдесет лева и осемдесет и една стотинки).
За стопанската 2016/2017 г. или за 2017 г., за твърда
пшеница цената е 314,17 лв. за тон, а за мека пшеница цената е 284,47 лв. за
тон. Или средната цена на пшеницата за 2017 г., е 299,32 лв. (двеста деветдесет
и девет лева и тридесет и две стотинки). По претенцията за дължимост за 81,217
декара, дадени под аренда за 2016 год., левовата равностойност на уговореното в
т.3 от договора плащане (50 кг. за декар), при 0,2994 лв. за килограм, за 50
кг., се полага левово плащане в пари за сумата от 14,97 лева. За 81,217 декара
по силата на договора се полага за стопанската година 2016 г., левова
равностойност общо за всички декари в размер на 1 216,05 лв. (хиляда
двеста и шестнадесет лева и пет). За дял от 3/24 –ти, дължимата сума за 2017
г., е в размер на 152,01 лв. (сто и петдесет лева и една стотинка)
По приложените към делото
и с отговора на исковата молба приходни касови ордери, за които ответната
страна твърди, че са доказателство за изпълнено плащане за стопанската
2016/2017 г., са в размер на 174,00 лева.
Това са квитанции от приходни документи, а не отрязък от разходен касов ордер.
Така приложените документи регламентират плащане на 25.09.2017 г. не от страна
на арендатора към арендодателите, а обратно. При пъвоначалната проверка и след
многократно настояване от страна на експертизата други документи от
счетоводството на арендатора не се представят. В тази връзка се налага извода,
че счетоводството на арендатора не дава вярна и честна представа и не е водено
коректно. На експертизата не били предоставени от страна на арендатора други
документи, с изключение на приложени ПКО, видно от които е възможно по
безспорен начин да се установи, изпълнено ли е ефективно плащане в какъв размер
и на коя дата.
При средни цени
за пшеница по данни на НСИ и обработваема площ от 81,217 декара, за годините
2015/2016 г., претендираните лихви възлизат, както следва: за двете години
2015/2016 и 2016/2017 г., законната лихва за всеки един от ищците С.П., Е.С., Р.Ю.
и Д.Д. е общо по 32,37 лв., за всеки от наследниците, начислена върху главница
от 302,87 лв., за всеки от наследниците.
Към настоящия
момент, по делото липсват доказателства ответникът да е заплатил претендираните
с исковата молба припадащи се суми за получени граждански плодове от имотите,
под формата на аренда, нито дължимото обезщетение за забава.
При така
установената фактическа обстановка, районният съд възприе следните правни
съображения :
Предявени са
искове, с правно основание: чл.30, ал.3 от ЗС – главен и по чл.86, ал.1
от ЗЗД - акцесорен.
Правната
квалификация се извежда от обстоятелството, че претенцията има за предмет
вземане, произтичащо от извлечени от ответника доходи от общи имоти
чрез отдаването им под аренда в полза
на трето лице, а не от употребяването на имота за лични или семейни нужди. Доколкото
правната квалификация, посочена в исковата молба не обвързва съда, същият следва да приложи относимия материален
закон и да разгледа претенцията на действително заявеното правно основание, както в случая.
В тази насока са и мотивите, обективирани в Определение
№ 333 от 25.03.2004 г., на ВКС, постановено по ч.гр.д. № 94/2004 г., IV г. о.
Исковите
претенции се явяват допустими, а разгледани по същество и основателни.
Установено
е, че ответницата е сключила на 14.07.2016 г. договор за аренда на 13
бр.земеделски имоти, възстановени на общия наследодател на страните, с обща
площ от 81,190 лева, като е уговорено арендно плащане от 50 кг. на декар или
паричната им равностойност.
В случая
безспорно се доказа от представените писмени доказателства и от заключението на
ССчЕ, че арендаторът в резултат на постигнато споразумение с други арендатори,
за стопанската 2015/2016 г. е обработвал преобладаваща част от процесните
имоти, като няма данни за тях да е извършвал дължимо плащане на съсобствениците.
Представената по делото разписка, съгласно която ищцата С.П. е получила 340 лева
с отбелязване, че това е „взета рента за всички наследници“ е с дата 20.05.2016 г., като в нея изрично е
отбелязано, че това е плащане за 2015 г., а арендаторът е обработвал значително повече /около 2,5 пъти/ земи на общия наследодател на страните. Тъй
като плащането е извършено преди да започне стопанската 2015/2016 г., същото е
относимо за стопанската 2014/2015 година. След като арендаторът е обработвал
първоначално без договор по-голяма част от процесните имоти, той се е задължил по
договор да плати до 30.09.2016 г. по 50
лева на декар за 81,190 декара.
Арендаторът
се е задължил в договора да заплати в края на стопанската 2015/2016 г. аренда
за всичките 81,190 декара. Ответницита не
ангажира доказателство в подкрепа на оспорващите си твърдения, нито че цялото
следващо се по договора плащане, което тя лично е договорила да получи. Видно
от заключението на вещото лице, квитанцията към приходен касов ордер
регламентират плащане не от страна на ЗП
„Я.Н.“ към ответницата, а напротив, което установява, че квитанциите не
отразяват отразеното в тях, тъй като не е отразено в счетоводството на
арендатора, съгл. чл.182 ГПК.
В случая договорът за аренда е бил подписан за всички
земеделски земи, а не само за полагащата се идеална част на ответницата от тях,
при условията на чл.3,ал.4 от ЗОЗ в редакцията му, важима към момента на
сключването на договора. Арендното правоотношение е възникнало между
ответницата и арендатора, като останалите съсобственици нямат вземане срещу последния
за припадащата им се част от арендата, а арендодателят е длъжен да разпредели
полученото между останалите собственици, съобразно дяловете им на съсобственост.
Горното обуславя уважаване на исковите претенции по
основание и размер.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът счита, че ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищците съдебно - деловодните разноски, в размер на
1050,00 (хиляда и петдесет) лева, от които: 250 лева – платена държавна такса,
200 лева – депозит за вещо лице и 600 лева – платено адвокатско възнаграждение,
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Воден от
гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на осн.чл.30, ал.3 от ЗС, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД А.Б.Л., ЕГН **********,*** да заплати,
както следва:
-на С.Б.П. сумата от 152,28
лева за стопанската 2016 г. и обезщетение за забава на плащането на тази сума
за периода 30.09.2016 г.- 20.04.2018 г. в размер на 23,98 лв., както и сумата
от 152,28 лева за стопанската 2017 г. и обезщетение за забава на плащането на
тази сума за периода 30.09.2017 г.- 20.04.2018 г. в размер на 08,57 лева;
-на Е.Б.С. сумата от 152,28
лева за стопанската 2016 г. и обезщетение за забава на плащането на тази сума
за периода 30.09.2016 г.- 20.04.2018 г. в размер на 23,98 лв., както и сумата
от 152,28 лева за стопанската 2017 г. и обезщетение за забава на плащането на
тази сума за периода 30.09.2017 г.- 20.04.2018 г. в размер на 08,57 лева;
-на Р.П.Ю. сумата от 152,28
лева за стопанската 2016 г. и обезщетение за забава на плащането на тази сума
за периода 30.09.2016 г.- 20.04.2018 г. в размер на 23,98 лв., както и сумата
от 152,28 лева за стопанската 2017 г. и обезщетение за забава на плащането на
тази сума за периода 30.09.2017 г.- 20.04.2018 г. в размер на 08,57 лева;
-на Д.П.Д. сумата от 152,28
лева за стопанската 2016 г. и обезщетение за забава на плащането на тази сума
за периода 30.09.2016 г.- 20.04.2018 г. в размер на 23,98 лв., както и сумата
от 152,28 лева за стопанската 2017 г. и обезщетение за забава на плащането на
тази сума за периода 30.09.2017 г.- 20.04.2018 г. в размер на 08,57 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК, А.Б.Л., ЕГН **********,***, да заплати на С.Б.П., ЕГН**********,***, Е.Б.С., ЕГН **********,
Р.П.Ю., ЕГН ********** и Д.П.Д., ЕГН ********** съдебно - деловодните разноски, в общ размер
на 1050,00 (хиляда и петдесет) лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от
получаване на съобщенията
от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :