№ 218
гр. гр.Несебър, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20232150200732 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П. В. С., чрез пълномощник – адв. П., срещу
наказателно постановление № 23-0304-001202 от 02.10.2023г. на началник РУ в ОДМВР Бургас,
РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, са наложени наказания „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 4 месеца. Жалбоподателят счита, че НП противоречи на
материалния закон и е издадено в нарушение на процесуалните правила. С тези доводи моли
обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – началник РУ в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, заема
становище за неоснователност на жалбата. Отправя възражение за прекомерност на претенцията на
жалбоподателя за разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 24.08.2023г., около 09:20 часа, в к. к. „Слънчев бряг“, по главната алея в близост до
бензиностанция „******“ с посока на движение от гр. Свети Влас към гр. Несебър,
жалбоподателят управлявал мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ********. По същото време
полицейските служители – свидетелят Я. А. и Р. С. изпълнявали служебните си задължения по
охрана на обществения ред, като се намирали в служебен автомобил и извършвали обход на
района. Забелязали движението на управлявания от жалбоподателя мотор, като им направило
впечатление, че се движи по странен начин. Решили да спрат жалбоподателя за проверка, като
първоначално му подали сигнал със стоп-палка, на който той не спрял, а впоследствие го
последвали със служебния автомобил и му подали звуков и светлинен сигнал. Жалбоподателят се
1
обърнал, видял ги, но вместо да спре ускорил скоростта. Полицейският автомобил го последвал,
като жалбоподателят навлязъл в паркинга до бившата дискотека „Гранд Мулти Плейс“, от който
нямало изход. Това го принудило да спре. Полицейските служители – вкл. св. А. пристъпили към
проверка, като на място бил извикан и св. Д. – младши автоконтрольор в РУ Несебър. Водачът бил
тестван за употреба на наркотични вещества и апаратът отчел употреба на кокаин. Свидетелят Д.
възприел фактите, обяснени му от св. А. и Р. С. и на база тях съставил на жалбоподателя АУАН №
446242 от 24.08.2023г. за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено
процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: акт за установяване на административно нарушение № 446242 от 24.08.2023г.,
заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, показанията на
свидетелите А. и Д.. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Възражението на жалбоподателя, обективирано и в
текста на АУАН, че не му бил подаден сигнал, остава недоказано, като се оборва напълно от
показанията на свидетеля А., който е възприел, че жалбоподателят се обърнал към полицейския
автомобил, но въпреки това ускорил скоростта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни
постановления по силата на заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление в
тази му част са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
По материалната законосъобразност на НП съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.
103 ЗДвП. С цитираната норма на водачите е вменено задължение при подаден сигнал за спиране
от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място. От фактическа страна по делото
безспорно се установява, че на посочените в НП дата и час и на посоченото в постановлението
място жалбоподателят е управлявала процесното МПС – мотоциклет „Ямаха“, като при подаден от
полицейски автомобил светлинен и звуков сигнал не е спрял. Съгласно чл. 170, ал. 3, изр. 3 от
ЗДвП сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил. От чл. 207
от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата се установява, че сигнал за
спиране може да бъде подаден от движещ се полицейски автомобил чрез постоянно светещ или
мигащ надпис „Полиция - Спри!”. В случая на управлявания от жалбоподателя мотоциклет е
подаден както светлинен сигнал, така и звуков сигнал от служебния автомобил. Поради тази
причина съдът приема, че от полицейските служители е подаден сигнал, който е бил годен да
2
задължи жалбоподателят да спре (по арг. от цитираните по-горе норми). Лансираната от
жалбоподателя версия, че не е възприел сигнала, остава недоказана в процеса. Тези негови
твърдения се разколебават от обстоятелството, че от полицейските служители е бил подаден и
звуков сигнал, а и от възприетото от св. А. обстоятелство, че след сигнала управлявания от С.
мотоциклет увеличил скоростта си. Т.е. от поведението на жалбоподателя се установява, че той е
възприел подадения сигнал, но въпреки това се е опитал да избегне проверката. Ето защо не може
да се приеме, че липсва умисъл за извършеното нарушение. С поведението си водачът е
осъществил състава на нарушението на чл. 103 от ЗДвП. Същото е подведено под правилната
санкционна норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, според която се наказва лице, което откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
Не се установява и жалбоподателят да е наказан с друг акт за същото нарушение, тъй като
установената употреба на наркотични вещества касае друг вид деЯ.е, което е самостоятелно и не е
същото като това по чл. 103 от ЗДвП.
Относно размера на наказанието, което следва да се наложи, от значение е нормата на чл.
27, ал. 2 ЗАНН, в която е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състоЯ.е на нарушителя. Съдът намира, че обществената
опасност на извършеното нарушение не може да се определи като ниска. С. не е изпълнил
разпореждане на контролен орган, а впоследствие спрямо него е извършена проверка, като са
установени и други нарушения на ЗДвП, а проверката за употреба на наркотични вещества е
отчела положителен резултат за „кокаин“. Наред с това по делото са налице данни, че
жалбоподателят е възприел подадения сигнал, но въпреки това е ускорил и е опитал да избегне
проверка, като единствено попадането в паркинг без изход е осуетило намерението му. Наред с
това при развилото се „преследване“ жалбоподателят е създал опасност за участниците в
движението. Посочените обстоятелства следва да се отчетат като отегчаващи вината. При
наличието отегчаващи вината обстоятелства и като се отчете обществена опасност на извършеното
съдът намира, че кумулативно предвидените наказания правилно са определени над минималния
размер, предвиден в чл. 175, ал. 1 ЗДвП. Следва да се има предвид, че наказанията са определени
по-близо до минимума (за наказанието „глоба“) и около средния размер (за наказанието лишаване
от права), поради което не са в максимума, предвиден в чл. 175, ал. 1 ЗДвП и не следва да се
намаляват от съда. С така наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12
от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото. Тези наказания в най-пълна степен отговарят на обществената
опасност на извършеното нарушение.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0304-001202 от 02.10.2023г. на
началник РУ в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на П. В. С., ЕГН **********, с адрес в гр.
**********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП,
са наложени наказания „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
3
от 4 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4