РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Севлиево, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20224230200004 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят П. А. К. от гр.***, е обжалвал наказателно постановление № 20-
0341-000674 от 13.01.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР *** РУ - Севлиево, с което за
извършено нарушение по чл.20, ал.2 и на осн. чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева, а за извършено нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 и на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 10.00 лева.В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
необосновано, в подкрепа на което се излагат подробно развити в нея съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – РУ МВР гр.Севлиево, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо административно-
наказателната преписка се отправя молба жалбата да бъде оставена без последствия, а
наложеното наказание да бъде потвърдено.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.П. А. К. бил правоспособен водач на МПС и притежавал лек автомобил
„Мерцедес 300Д“ с рег. № СА *** СН.На 03.12.2020 г. около 16.50 часа управлявал
посоченият по-горе лек автомобил като се движел по ул.“Опълченска“ в гр.Севлиево в
посока центъра на града.Заедно с него в автомобила бил баща му – свид.А.П. К..Зад тях по
същата улица се движел автомобил, управляван от свид.В.Н.Ж..Участъкът от улицата, по
който се движели бил в ремонт, като в близост до № 67 пътното платно било разкопано,
поради което имало неравност.Ниско долу, но обърнат настрани и по този начин
непозволяващ да бъде възприет нормално, бил поставен пътен знак А 23, сигнализиращ, че
1
пътят е в ремонт.Преминавайки през посочената неравност, между долната част на
автомобила, управляван от жалб.К. и земната маса настъпило съприкосновение / удар /.В
следствие на този удар се спукал картера на превозното средство, започнал теч на масло,
което било отчетено от контролните уреди и жалб.К. спрял.Непосредствено след него, през
разкопания участък преминал с автомобила си и свид.Ж., но тъй като превозното му
средство било по-високо проходимо не възникнал удар в следствие неравността на пътното
платно.Виждайки, че водачът на автомобила, движещ се пред него е получил авария,
свид.Ж. спрял до него, за да окаже помощ при нужда.Свид.К. бил афектиран от полученото
увреждане по автомобила му и помолил свид.Ж. да му даде телефона си, за да се обади в
полицейското управление.След това помолил свид.Ж. да му каже имената си, за да си ги
запише, в случай, че е необходимо да свидетелства за видяното от него.По повод постъпило
в дежурната част обаждане на мястото бил изпратен полицейски екип, в състава на който
били свид.Я. Ю. Д. и свид.П. Ц. А. – служители в РУ МВР – Севлиево.На същата дата –
03.12.2020 г. свид.Я. Ю. Д., в присъствието на свид.П. Ц. А., съставил против
жалбоподателя ПЛ. АНГ. К., АУАН серия GA, № 187377, за това, че на 03.12.2020 г., около
16.50 часа, в гр.Севлиево, по ул.“Опълченска“ 67 в посока за центъра на града, управлява
собствения си лек автомобил „Мерцедес 300Д“ с рег. № СА *** СН като при движение със
скорост несъобразена с пътните условия през разкопан участък от пътя в ремонт,
сигнализиран с пътен знак А 23 си спуква картера на автомобила.Настъпва ПТП с
материални щети.Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410+“ с фабр.номер ARSJ 0193, като уреда отчита 0 промила
алкохолВодача К. не носи и не може да представи контролен талон към СУМПС, с което
виновно е нарушил: 1. чл.20, ал.2 от ЗДвП – Водачът не избира скоростта на движение
съобразно атмосф.условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и
др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението.ПТП.ЗДвП и 2. чл.100, ал.1, т.1 – не носи контролния талон от свидетелството
за управление. От ЗДвП.При съставяне на АУАН и след запознаване със съдържанието му
жалбоподателят не е направил възражения.Възражения от страна на жалб.К. по повод
съставения му АУАН са направени от него в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.В същите
жалбоподателят е възразил срещу съставения му АУАН, като е счел, че не е управлявал
автомобила със скорост, несъобразена с пътните условия през разкопан участък от пътя в
ремонт.Твърди, че се движил със съобразена скорост, като пътният участък не бил
обозначен и сигнализиран по надлежния ред, че е в ремонт.На пътното платно не бил
поставен пътен знак съгласно нормативните изисквания, който да е видим за участниците в
движението.Това било констатирано и от пристигналите на място полицейски
служители.Неправилно актосъставителят в т.1 от акта приел, че е налице виновно
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.В заключение към административно-наказващият орган се
отправя молба да уважи възражението и разпореди прекратяване на административно-
наказателната преписка по съставения АУАН, в частта по т.1.Същевременно свид.Д.
съставил Протокол за ПТП № 1723691 от 03.12.2020 г.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
2
постановление на Началник сектор към ОД МВР ***, РУ Севлиево с № 20-0341-000674 от
13.01.2021 г.Същото е издадено против П. А. К. от гр.***, ул.“***” № 4, вх.В, ет.5, ап.9,
ЕГН **********.Административно-наказващият орган / АНО / изцяло е преповторил
фактическите констатации и правни изводи на актосъставителя.В заключение е приел, че
жалб.К.: 1. не избира скоростта на движение съобразно атмосф.условия, релефа, условията
на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението.ПТП, с което виновно е нарушил чл.20,
ал.2 от ЗДвП и 2. Не носи контролния талон от свидетелството за управление, с което
виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.За нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, АНО е
наложил на жалб.К. наказание по реда на чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП - глоба в размер
на 200.00 лева, а за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – наказание по реда на чл.183,
ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите Я. Ю. Д., П. Ц. А., А.П. К. и В.Н.Ж. и писмените доказателства – АУАН
серия GA, № 187377 от 03.12.2020 г.; Протокол за ПТП № 1723691 от 03.12.2020 г.; Справка
картон на водача; НП № 20-0341-000674 от 13.01.2021 г.; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи и Възражение от жалб.К..
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
10.12.2021 г.Жалбата е заведена в деловодството на РУ МВР Севлиево на 15.12.2021 г.,
тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.АУАН е
съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид
заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършени нарушения
на разпоредбите на: 1. чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП гласи следното: “Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП е
наложил на жалб.К. наказание глоба в размер от 200.00лева.Съгласно посочената
разпоредба: “Който поради движение с несъобразена скорост … причини пътнотранспортно
3
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление”.
Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП гласи следното: “Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП е
наложил на жалб.К. наказание глоба в размер от 10.00лева.Текста на същата гласи следното:
„Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: не носи определените документи - … контролен
талон ….”.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и с
процесуален представител.Последният поддържа жалбата и искането за отмяна на
обжалваното НП.В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че НП е незаконосъобразно и
необосновано в частта му за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, в подкрепа на
което се излагат няколко съображения.
По отношение на наложеното наказание по реда на чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП
В жалбата и в съдебно заседание се оспорва фактическата обстановка и се възразява
срещу вмененото нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.Твърди се, че
жалбоподателят е управлявал превозното средство със съобразена скорост, като пътният
участък не бил обозначен и сигнализиран по надлежния ред, че е в ремонт.На пътното
платно не бил поставен пътен знак съгласно нормативните изисквания, който да е видим за
участниците в движението.Тъй като по автомобила били причинени сериозни щети,
жалбоподателят лично сигнализирал на контролните органи и поискал да бъде изпратен
автопатрулен екип, който да извърши оглед и състави протокол на произшествието, за да
може да потърси правата си.Излага се също така твърдението, че дори да е имало поставен
пътен знак А 23, той не бил поставен отдясно на платното за движение, с лицевата си страна
срещу посоката на движение и по никакъв начин не е могъл да се възприеме от участниците
в движението.Въпреки, че били депозирани възражения срещу съставения АУАН, същите
не били взети предвид от АНО, а вместо това било издадено обжалваното НП.В заключение,
в съдебно заседание, от процесуалния представител на жалбоподателя се извежда извода, че
последният нито от обективна, нито от субективна страна е осъществил нарушението по
чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Съдът споделя доводите на жалбоподателя и процесуалния му представител по
следните съображения.Относно приложението на чл.20, ал.2 от ЗДвП, касаещо
несъобразената скорост, се изисква освен твърдението за несъобразена скорост,
констатиращият орган да е направил и посочил констатация за всички характеристики на
пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на
твърдението за несъобразена скорост.Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят
съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване.В конкретния случай не се касае за
виновно противоправно поведение на водача, тъй като от събраният доказателствен
материал не може да се направи никакъв извод относно скоростта, с която същият се е
4
движил в посоченият участък от пътя и съответно да бъде направена преценка доколко тя е
съобразена с пътнотранспортните особености, а именно с пътните условия.В с.з. по
безспорен и несъмнен начин се установи, че във въпросният участък от улицата са били
извършвани ремонтни дейности.Безспорно се установи също така, в това число и от
показанията на разпитаните полицейски служители, че пътният знак, който е трябвало да
сигнализира, че пътят е в ремонт не е бил поставен в съответствие с нормативните
изисквания за това, участъкът е бил неосветен, а произшествието е възникнало на
смрачаване, поради което е нямало как да бъде възприет от участниците в движението, за да
съобразят те скоростта си на движение, както и да предположат, че в участъка има
неравност, представляваща дупка.В административнонаказателния процес действа
презумпцията за невинност на лицето, посочено в съответния акт и нарушението следва да
бъде доказано по несъмнен начин, а не да се предполага извършването му.Тежестта на
доказване на извършеното нарушение лежи върху органа, който е издал наказателното
постановление.Той е длъжен да докаже, че е извършено административно нарушение и че е
извършено от конкретно лице.В процесният случай наказващият орган не е ангажирал
доказателства, установяващи твърдяното в наказателното постановление нарушение от
страна на жалбоподателя.
Съгласно нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.Съгласно параграф 30 от ДР
на ЗДвП “Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението
на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.В конкретния
случай е налице разминаване между обстоятелствената част, която е възприел АНО, а
именно, че в конкретния случай било налице движение с несъобразена скорост спрямо
пътните условия – разкопан участък от пътя в ремонт, сигнализиран с пътен знак, в
следствие на което е реализирал ПТП, а по надолу е възприел и отбелязал, че водачът не
избира скоростта си на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на
видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движение.Не става ясно дали АНО възприема, че
ПТП е настъпило и реализирано, от това, че водачът не е предвидил възможността на
посочената улица в гр.Севлиево, на пътна лента за движение, да се намира дупка с такива
размери, налична в следствие ремонт на пътя, който не е бил обозначен по съответният ред
или не е съобразил механично изброените и подробно визирани в нормата на чл.20, ал.2 от
ЗДвП други условия за избиране на скоростта на движение.В конкретният случай съдът е
затруднен да приеме какво точно е следвало да извърши водачът на МПС при избиране на
скоростта си на движение, т.е. с какво е следвало да се съобрази, защото наличието на
такава, като описаната дупка / разкопан участък от пътя / не би следвало да се отнесе към
изрично посочените в нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП случаи.
На следващо място настоящия съдебен състав намира за целесъобразно да посочи, че
5
съгласно чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Това е примерно изброяване на
факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за
движението.Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние
на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволява превозното средства да
бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при пътни условия и
ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване
на транспортно произшествие.
Съдът намира, че вменяваното на жалбоподателя ПТП не е в причинна връзка със
скоростта на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя.Съдът не споделя
изводите на актосъставителя и административнонаказващия орган, според които
жалбоподателят е бил длъжен при избиране скоростта си на движение да се съобрази с
наличието на голяма дупка на пътното платно, на неосветен участък и без ремонтните
дейности по пътя да са сигнализирани по предвидения нормативен ред.Сам по себе си този
изкоп действително е препятствие на пътното платно и представлява опасност за
движението.От друга страна обаче, закона е вменил в задължение на водачите да управляват
МПС с такава скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Безспорно
наличието на голяма дупка на пътното платно / по същество трудна и невъзможна за
възприемане в конкретната ситуация / следва да се приеме за непредвидимо обстоятелство,
не следва да бъде и не може да бъде съобразено изначално от водачите на ППС.Такава
възможност, респективно и задължение би възникнало за водача, ако опасността от
неравности по пътя, в т.ч. и големи дупки е била сигнализирана с предупредителен пътен
знак А12 "Неравности по платното за движение" или А23 за участък от пътя в ремонт.По
делото, както вече бе посочено по-горе, по безспорен и несъмнен начин се установи, че
въпросният пътен знак А 23 не е бил поставен в съответствие с нормативните изисквания,
намирал се е ниско долу, с лице обърнато към тротоара, при което при положение, че на
смрачаване въпросният участък не е бил осветен, то е нямало как да бъде възприет от
участниците в движението, за да предвидят те, че е възможно наличието на препятствие и да
съобразят скоростта си на движение.В тази ситуация за жалбоподателя са липсвали
обективни предпоставки, които да формират у него знание или поне предположение, че на
пътното платно ще има такава дупка.От изложеното става ясно, че жалбоподателя не само
не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, но и не е бил длъжен и не е
могъл да предвиди общественоопасните му последици, т.е. не е налице виновно поведение
от страна на жалбоподателя, в нито една от двете му форми - умисъл или непредпазливост,
което определя нарушението като несъставомерно поради липса на субективна страна.
Поради това съдът счита, че неправилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
6
С оглед на гореизложеното, в тази му част, издаденото наказателно постановление се
явява незаконосъобразно, поради което в същата следва да се отмени.
По отношение на наложеното наказание по реда на чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от
ЗДвП
В частта му, с която на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП на
жалбоподателя К. е наложено наказание глоба в размер на 10,00 лева за извършено
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, НП следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.По делото по безспорен начин се установява, че при извършената му
проверка той не е носил и не могъл да представи на служителите на МВР контролният талон
към свидетелството за управление на МПС, а твърдения за обратното жалбоподателят не
въвежда.Правилно е приложен материалния закон, а по отношение на това нарушение в
хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Поради това в тази му част постановлението следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото разноски.По
делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е
заплатено договорно възнаграждение в размер на 300.00 лева.С оглед изхода на делото, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 286.00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0341-000674 от 13.01.2021 г. на
Началник РУ към ОДМВР ***, РУ - Севлиево, в частта му, с която на П. А. К. от гр.***,
ул.“***” № 4, вх.В, ет.5, ап.9, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.20, ал.2 и на
основание чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200.00
/ двеста / лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0341-000674 от 13.01.2021 г. на
Началник РУ към ОДМВР ***, РУ - Севлиево, в частта му, с която на П. А. К. от гр.***,
ул.“***” № 4, вх.В, ет.5, ап.9, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1
и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер
на 10.00 / десет / лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР – *** да заплати на П. А. К. от гр.***, ул.“***” № 4, вх.В, ет.5,
ап.9, ЕГН **********, сумата от 286.00 /двеста осемдесет и шест/ лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.*** в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7