РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 59
гр. Търговище, 15.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20233500500054 по описа за 2023 година
С Разпореждане № 64 от 24.01.2023 г. по описа на Районен съд – Омуртаг,
постановено по ч.гр.д. № 16/23 г., съдът е отхвърлил заявлението на
„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Ирина Харалампиева Крайчева, действаща чрез Л. Ч. Х. -
юрисконсулт, със седалище и адрес на управление: {населено място}, с адрес
за призоваване: {населено място} против Л. А. А. с ЕГН **********, с
настоящ адрес: [населено място], за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, за сумите 166 лв., представляваща такси, съгласно чл. 5.5., 5.7 от
Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на
парични потребителкси кредити и Тарифа за таксите и комисионните на
физически лица; сумата от 100,80 лв., представляваща такса за разглеждане,
както и В ЧАСТТА, с която се иска присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение над сумата от 50 лв. до пълния предявен
размер от 180 лв., като неоснователно, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, във
вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП.
Недоволен от така постановеното разпореждане е останал заявителят,
който е депозирал жалба в срока по чл.275, ал.1 от ГПК. Атакува се
разпореждането, в частта, в която заявлението е отхвърлено за сумата 166 лв.,
представляваща такси, съгласно чл. 5.5., 5.7 от Общите условия на
„ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на парични потребителкси
1
кредити и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица и сумата от
100,80 лв., представляваща такса за разглеждане. В жалбата се излагат
твърдения за неправилност на съдебният акт, с искане за неговата отмяна.
Твърди се, че потребителят е информиран за условията по договора, чрез
предоставената му преддоговорна информация и е имал право да се откаже.
Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт, като вместо него се постанови
друг, с който да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение на
сумите по заявлението, ведно с разноските по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази
доводите на частния жалбоподател, счита, че подадената частна жалба е
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество приема същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първата инстанция е образувано по депозирано от на
„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ********* против Л. А. А. с ЕГН
**********, заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 600 лв. - главница, ведно със законната лихва
от 18.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 16,75
лв. - възнаградителна лихва за периода от 13.10.2021 г. до 01.01.2022 г.;
сумата от 44,31 лв. - лихва за забава за периода от 12.11.2021 г. до 29.12.2022
г.; сумата от 166 лв. - такси, съгласно чл. 5.5., 5.7. от Общите условия на
„ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски
кредити и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица; сумата от
100,80 лв. - такса за разглеждане; както и направените по делото разноски за
сумата от 25 лв. - държавна такса и за сумата от 180 лева - юрисконсултско
възнаграждение. Съдът е отхвърлил заявлението, в частта относно
претендираните такси от 166 лв. - такси, съгласно чл. 5.5., 5.7. от Общите
условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на парични
потребителски кредити и Тарифа за таксите и комисионните на физически
лица и такса за разглеждане от 100,80 лв., както и относно юрисконсултското
възнаграждение над сумата от 50 лв. до пълния предявен размер от 180 лв.
Изложил е мотиви, че претендираната такса в размер на 100.80 лв., е събрана
в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Така определената такса всъщност е клауза, за които
съществува обоснована вероятност, че е неравноправна и има за цел да
2
заобикалят императивните разпоредби на чл.19, чл.10, чл.22 и чл.30 от ЗПК.
Относно претендираната такса по чл. 5.5 ОУ, в размер на 166 лв., която
представлява по характера си такса за извънсъдебно събиране на вземането
съдът е изложил съображения, че тази такса не се съдържа нито в договора за
потребителски кредит, нито в стандартния европейски формуляр, независимо
от посоченото в чл. 11.3.1. от ОУ към договора, че „Тарифата за такси и
комисионни за физически лица“ е неразделна част от ОУ и договора за
кредит. Та е събрана в противоречие с императивните норми на чл. 5, ал. 1 и 2
ЗПК, както и на чл. 10а, ал. 4 ЗПК и по същество има характер на
допълнително обезщетение за забавено изпълнение в нарушение на нормата
на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК.
От правна страна, съдът приема следното: Частната жалба е неоснователна.
По силата на писмен договор за потребителски кредит № 34600 от 13.10.2021
г., сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД и Л. А. А., на ответницата е
предоставена сума в размер на 600 лв. със срок на погасяване 12 месеца.
Общата дължима сума по кредита е в размер на 741,18 лева, която следва да
бъде платена на 12 равни вноски от по 61,79 лева. В чл. 3.1. от договора е
посочен годишния лихвен процент - 12.27%, а в чл. 5.2. е посочен и годишния
процент на разходите (ГПР) по договора в размер на 49.90%. В чл. 5.1. от
договора за кредит, е предвидена еднократна такса за разглеждане в размер
на 100,80 лева, дължима в деня на подписване на договора за кредит,
финансира се от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с
дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. А в чл. 5.5. от
Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят се задължава в
случай на неизпълнение на задълженията си по договора точно и в срок, да
възстанови на „ЮтеКредит България“ виновно причинените разходи за
адимистративно обслужване, съгласно действащата Тарифа на „ЮтеКредит
България“, при стриктно съобразяване на реално извършените от ЮтеКредит
действия.
Съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за
потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира
присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от
целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
3
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и
интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за
изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането
се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована
вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е
възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които
произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към
заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
Предвидена еднократна такса за разглеждане в размер на 100,80 лева, видно
от представените Общи условия към договора за потребителски кредит, се
дължи с цел разглеждане на заявката за отпускане на кредита и оценка на
риска/кредитоспособността на заемателя. Това сочи, че таксата се дължи за
услуги свързани със сключването на договора и отпускането на
потребителския кредит. Съгласно чл.10 а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, което води до нелоялна търговска практика в
отклонение на изискването за добросъвестност. Тази такса оскъпява кредита,
позволявайки на кредитора да получи сигурно завишено плащане извън
главницата и лихвите по кредита и води до съществено неравновесие между
правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла
на чл.143 от ЗЗП., обстоятелство водещо до извод, че вземането се основава
на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за
това. Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в тази част на
основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, именно с мотива, че вземането се
основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована
вероятност за това.
По отношение на претендираната такса по чл. 5.5 ОУ, която представлява
такса за извънсъдебно събиране на вземането, противоречи на императивната
норма на чл. 5, ал. 1 и 2 ЗПК, съгласно която на потребителят следва, преди
да бъде обвързан с договора да му бъде предоставена цялата необходимата
информация, за да може да вземе информиран избор. Противоречи и на
нормата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, съгласно която при дължими по договора такси
видът, размерът и действието, за което те се събират, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. Съдържанието и
размера не е посочено нито в договора за потребителски кредит, нито в
4
стандартния европейски формуляр, независимо от посоченото в чл. 11.3.1. от
ОУ към договора, че „Тарифата за такси и комисионни за физически лица“ е
неразделна част от ОУ и договора за кредит. По същество представляват
допълнително обезщетение за забавено изпълнение в нарушение на нормата
на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. И по отношение на това вземане е
налице обоснована вероятност, че се основава на неравноправна кауза.
Доколкото вземанията, по отношение на които съдът е отказал издаване на
заповед за изпълнение произтичат от клаузи в договора, които противоречат
на закона и за които е налице обоснована вероятност, че са неравноправни,
отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона и частната
жалба против разпореждането следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на „ЮтеКредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя Ирина Харалампиева
Крайчева, действаща чрез Л. Ч. Х. - юрисконсулт, със седалище и адрес на
управление: [населено място], с адрес за призоваване: {НАСЕЛЕНО
МЯСТО}, против Л. А. А. с ЕГН **********, с настоящ адрес: {НАСЕЛЕНО
МЯСТО}, против Разпореждане № 64 от 24.01.2023 г. по описа на Районен
съд – Омуртаг, постановено по ч.гр.д. № 16/23 г., в ЧАСТТА, в която съдът е
отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за сумите 166 лв., представляваща такси, по чл. 5.5., 5.7 от Общите условия
на „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на парични потребителкси
кредити и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица, както и за
сумата от 100,80 лв., представляваща такса за разглеждане, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6