О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260147 , 20.01.2021 г. гр. Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав в закрито заседание на двадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър
Муртев
като разгледа докладваното от младши
съдия Александър Муртев ч. гр. д.№ 2910 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 402, ал. 2,
във вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна частна жалба
от “Рени – А1” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Монтана, общ. Монтана, обл.
Монтана, ж.к. “Изгрев”, бл.2, вх.В, ет.1, ап.2, против Определение № 261361 от 06.10.2020г., постановено
по ч.гр.д. № 87/2020г. по описа на Районен съд – Бургас. С обжалваното
определение е оставено без уважение искането за отмяна на допуснатото
обезпечение с определение от 08.01.2020 г. по молба подадена от "Пиргос Агро" ООД, ЕИК *********.
Жалбоподателят счита, че
определението е незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че в определението на БРС
никъде не е указано, че запорите следва да се налагат постепенно, а не
едновременно, поради което ДСИ при РС – Монтана е наложил едновременно запор
върху всички банкови сметки на дружеството – жалбоподател в банка “ДСК” ЕАД и “Юробанк България” АД. Навежда
оплакване, че към момента и по двете сметки има запорирани суми, като по
сметката в “Юробанк България” АД запорираната сума към
25.06.2020г. възлиза на 11 665, 51 лева, представляваща цялата стойност на
запора, а по сметката в “Банка ДСК” ЕАД е запорирана
сума в размер на повече от 9 000, 00 лв. Навежда доводи, че с налагането
на запора върху банковата сметка в “Юробанк България” АД е изпълнена
обезпечителната заповед и всеки друг запор се явява прекомерен. Сочи, че
предвид наличието на запора на банковата сметка в “Юробанк България” АД е налице залог в пари по смисъла на чл.398, ал.2 от ГПК.
Релевира оплакване, че с
незаконосъобразния си отказ, БРС неправомерно потвърждава прекомерния запор и
нанася вреди върху дружеството като спира дейността му за неопределен срок.
Посочва, че е поискал от ДСИ – Монтана да вдигне запора върху банковата сметка
в “Банка ДСК” ЕАД, но оттам получил отговор, че запорът следва да бъде
вдигнат единствено с определение на съда, който е издал обезпечителната
заповед.
По изложените
съображения моли атакуваното определение на БРС да бъде отменено като
незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което да бъде отменен частично
наложения запор и да бъде постановено вдигане на запора върху банковата сметка
на дружеството в ТБ “Банка ДСК” ЕАД.
Ответника по жалбата –
"Пиргос
Агро" ООД с ЕИК *********, в представения отговор на
въззивната частна жалба, оспорва изцяло същата.
Като се запозна с приложените
към делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира частната жалба за допустима – като подадена в срок и от
легитимирана страна, съдържаща необходимите реквизити и насочена спрямо
определение, което подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
По
делото е представено удостоверение (на л.5 от
приложеното ч.т.д. № 220/2019г. на ОС -
Монтана), от което се установява, че пред Арбитражен съд –
Бургас при Сдружение “Правна помощ и
медиация” има образувано а.д. № 1/2019г.
със страни ищец “Пиргос Агро” ООД и ответник “Рени
– А1” ЕООД, с цена на иска 11399, 43 лв. и разноски в
размер на 2226 лв.
С Определение № 214/08.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 87/2020по описа на БРС е
допуснато обезпечение в полза на ищеца “Пиргос
Агро” ООД, ЕИК ********* на предявените осъдителни искове срещу
ответника “Рени – А1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Монтана, ж.к. “Изгрев”,
бл.2, вх. В, ап.2, да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер от
11399, 43 лв. представляваща дължима и незаплатена неустойка по договор от
27.01.2016г. и по договор от 24.02.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, чрез налагане на обезпечителна мярка “запор” върху наличните парични вземания по банковите сметки на
ответника “Рени –А1” ЕООД, ЕИК *********, в следните банки: УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, РАЙФАЙЗЕНБАНК, АЛИАНЦ БАНК, БАНКА ДСК,
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ (ПОЩЕНСКА БАНКА),
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА, ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, АСЕТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БАНК,
при последователно преминаване от банка в банка и от сметка в сметка, до
достигане на общия размер на вземането от 11399, 43лв.
От приложените по делото съобщения /л.19-22/ се установява, че по образуваното
изпълнително дело са наложени запори върху вземания по банковите сметки на
ответника в банки “Райфайзенбанк”,
банка ДСК и Юробанк, като съобщенията са изпратени на 31.01.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.
402, ал. 2 от ГПК обезпечението подлежи на отмяна, ако вече не съществува
причината, поради която е допуснато, или са налице условията по чл. 398, ал. 2
от ГПК. Или първото от визираните в чл. 402, ал. 2 от ГПК условия за отмяна на
допуснатото обезпечение е вече да не съществува причината, поради която
обезпечението е било допуснато. Отпадането на причината, обаче, трябва да е
несъмнено и окончателно. Такива
са случаите, когато възнамеряваният иск, за който обезпечителната мярка е била
допусната не е предявен в дадения от съда срок /чл.
390 от ГПК/, когато обезпеченият иск е отхвърлен като
неоснователен, както и когато производството по обезпечения иск е прекратено,
вследствие недопустимост на иска, било вследствие на оттегляне на иска или
отказ от него /чл.403, ал.1 от ГПК/
и е налице окончателен, влязъл в сила съдебен акт. В противен случай би се стигнало до обезсмисляне на обезпечителния
процес и до неоправдано засягане правата на ищеца по обезпечения иск. По делото
липсват данни
производството по обезпечения иск да е прекратено или приключило с влязло в
сила отхвърлително решение, поради което се явяват правилни и законосъобразни
съображенията на първоинстанционния съд за липса на материалноправните
предпоставки, допускащи отмяна на допуснатото обезпечение.
Несъстоятелни са наведени с
жалбата доводи за това, че със запорирането на паричните средства на
жалбоподателя по банковата му сметка в “Юробанк България” АД е налице залог в
пари по смисъла на чл.398, ал.2 от ГПК. Посочените парични средства са
запорирани от ДСИ – Монтана по повод допуснатото от БРС обезпечение на иска, а
не представляват едностранно учреден от страна на длъжника залог в полза на
кредитора по специалната сметка на съда по смисъла на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. С
оглед изложеното не може да се направи извод, че наложената обезпечителна мярка
е била заменена с парично обезпечение, въпреки несъразмерността й.
Неотносими към настоящето
производство са и доводите, че с
определението по чл. 389 от ГПК съдът не бил разпоредил изрично налагането на
запор върху банковите сметки на ответното дружество да става в режим на последователно преминаване от
банка в банка по реда на тяхното изброяване, от сметка в сметка, до покриване
на размера на посочената в обезпечителната заповед сума. С определението по чл.
389 от ГПК ясно е постановено, че обезпечителната мярка запор върху банкови
сметки се налага до общ размер от 11399,43 лв. Запорът на банкови сметки е уреден в чл. 507а, ал. 1 от ГПК - запор на банкова сметка ***о
изпълнителното дело - и е елемент от изпълнителното производство. Съгласно чл. 442а ал. 2 от ГПК по възражение на
длъжника и при установяване на несъразмерност съдебният изпълнител вдига
съответните обезпечителни мерки. Следователно доводите на жалбоподателя в тази
насока, на практика представляващи доводи за несъразмерност по смисъла на чл.
442а от ГПК, не може да бъдат предмет на разрешаване в настоящето производство.
За
пълнота на изложението следва да се спомене, че с чл. 442а от ГПК – ДВ, бр. 86/2017 година, е въведено изискване за
съразмерност на наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и
предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Длъжникът
разполага с възможност да направи възражение пред съдебния изпълнител при
несъразмерност между дълга и обезпечителните мерки или изпълнителните способи (
чл. 442а, ал. 2 от ГПК). При наложени от съдебния изпълнител обезпечения, които
са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело, е налице
незаконосъобразно принудително изпълнение (чл. 441, ал. 2 от ГПК – ДВ, бр.
86/2017 година), което е основание за ангажиране на отговорността на съдебния
изпълнител за вреди (чл. 441, ал. 1 от ГПК). Със Закона за изменение и
допълнение на ГПК, обн. ДВ, бр. 86/2017 година, не е предвидена изрична
възможност за длъжника да обжалва постановения по възражението му по чл. 442а, ал. 2 от ГПК отказ на съдебния
изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки, но последният по своята
същност представлява отказ за преустановяване на конкретен изпълнителен способ
– налице е отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение в
съответната част по смисъла на чл. 435, ал. 2, точка 6 от ГПК. Доколкото обаче
настоящото производство е образувано по молба за отмяна на вече допуснатото
обезпечение и се развива по реда на чл.402 и сл. от ГПК, то се
явява обоснован и съобразен с материалния закон изводът на първоинстанционния
съд, че съществува друг ред за защита на жалбоподателя, по който същият да
релевира възраженията си.
По изложените съображения
частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и направените правни
изводи, Бургаският окръжен съд,
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261361 от 06.10.2020г.
на РС – Бургас, постановено по гр. д. № 87 по описа на съда за 2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.