Решение по дело №260/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 5

гр. Видин, 09.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

      Административен съд – Видин,

втори административен състав

в открито заседание на

Осемнадесети декември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

260

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Р.В.А. *** против Заповед №РД-02-364/15.08.2019г. на Кмета на Община Димово, с която е забранено ползването и достъпа на ползване на строеж „Едноетажна масивна сграда с масивна едноетажна пристройка към нея – ползващи се като магазин за хранителни стоки“, находяща се в УПИ ХIII-1214 в кв.9 по плана на с.Арчар, административен адрес с.Арчар, общ.Димово, обл.Видин, ул.“Дунав“ № 79, собственост на Януш Огнянов Радулов и Р. Валеиева А., ползващ се без да е въведен в експлоатация.

Твърди се от жалбоподателката, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон и административно-производствените правила. Твърди се, че не са установени всички заинтересовани лица, както и че строежът не е изграден от жалбоподателката, а преди повече от 30 години и си е бил в този вид. Твърди също, че строежът не е незаконен, тъй като са налице предпоставките да бъде приет за търпим строеж като административният орган не е събрал данни кога е построен обекта и от кого, както и че не подлежи на премахване по реда на чл.225 от ЗУТ.

Иска се от Съда да отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна и се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по делото - Кметът на Община Димово, редовно призован, представител не се е явил по делото и не е взето становище по жалбата.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на получен сигнал от ДНСК за проверка на посочени имоти, от Община Димово е извършена проверка на имот с административен адрес с.Арчар, ул. Дунав № 79 на място и по документи. Резултатите от проверката са оформени в Констативен акт № 2/19.07.2019г. Работната група е установила, че имотът е собственост на Януш Огнянов Радулов и Р.В.А., съгласно нотариален акт № 13, т. III, рег.№ 53851 дело № 282 от 20.10.2010г.. Установено е при проверката, че строежът е извършен от Р.А., като не се сочи годината на изграждане и се ползва от жалбоподателката като магазин за хранителни стоки. Строежът представлява едноетажна масивна сграда с размери 6,70м./6,00м. и височина 3,90м., с масивна едноетажна пристройка към нея с размери 5,06/6,00 м. с височина 3, 00 м., със ЗП 70,56 кв.м. Изготвена е скица на разположението на обекта в имота. Приложена е и скица на имота № 701/28.06.2019г.. Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателката. За строежа, който е пета категория, е установено, че се ползва без издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация, с което е била нарушена разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ. Предвид констатираното нарушение, в КА е посочено че същият се явява основание за започване на административно производство по реда на чл.178, ал.6 от ЗУТ за забрана ползването на строежа, освобождаване от имуществото му и прекъсване на захранването му с ел.енергия и вода.

Констативният акт е връчен на жалбоподателката на 26.07.2019г. В посочения в констативния акт срок от същата не са постъпили възражения, което обстоятелство е удостоверено с констативен протокол от 08.08.2019г..

Въз основа на Констативния акт от кмета на Община Димово е издадена обжалваната заповед, с която, като е приел, че така изграденият обект представлява строеж пета категория, че последният е напълно завършен и се ползва като магазин за хранителни стоки в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ – без да е въведен в експлоатация и при изложените по-горе фактически обстоятелства, на основание чл.178, ал.6 от ЗУТ във връзка с чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е забранено ползването и достъпа на ползване на посоченият строеж - „Едноетажна масивна сграда с масивна едноетажна пристройка към нея – ползващи се като магазин за хранителни стоки“, находяща се в УПИ ХIII-1214 в кв.9 по плана на с.Арчар, административен адрес с.Арчар, общ.Димово, обл.Видин, ул.“Дунав“ № 79, собственост на Януш Огнянов Радулов и Р. Валеиева А..

По делото жалбоподателката е представила едно удостоверение за търпимост № 12 на друга едноетажна масивна жилищна сграда, но не и удостоверение за търпимост на процесния строеж, както и невлязло в сила решение № 157 от 27.11.2019г. постановено по адм.д.№ 261/2019г. по описа на АС-Видин, с което е отменена заповедта на Кмета на Община Димово, издадена на основание чл.225а от ЗУТ и с която е наредено премахването на посоченият строеж, като незаконен и преписката е върната на Кмета за ново произнасяне със съответни указания.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която Съдът възприема като обективно и компетентно изготвена, се установява че въпросният обект представлява строеж по смисъла на ЗУТ, ползва се като магазин за хранителни стоки и затворен навес-кафене, че същият трябва да притежава съответните одобрени от общинската администрация проекти и да има издадено разрешение за строеж, но за него не са съставени актове и протоколи по време на строителството и не е въведен в експлоатация. Вещото лице посочва, че тъй като не може категорично да се каже кога е построена процесната сграда, не може да се приеме за търпим строеж, както и не може категорично да каже  дали представеното по делото удостоверение за търпимост № 12 касае и процесния имот.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорвания административен акт и в законоустановения 14-дневен срок за оспорването му.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. При нарушение на тази забрана, компетентният орган въз основа на констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите, съгласно ал. 6 от същата разпоредба.

Релевантните факти за издаването на заповед с такова съдържание се извеждат от тези два текста и те са: 1. Да е налице строеж, който да подлежи на приемане, а такива съгласно чл. 137, ал. 1 ЗУТ са всички строежи от първа до пета категория включително, 2. строежът да се ползва към датата на съставяне на констативния акт, 3. строежът да не е въведен в експлоатация, въз основа на издадено от ДНСК разрешение за ползване - за строежите от първа до трета категория и удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж - за строежите от четвърта и пета категория - чл. 177, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ.

В конкретния случай, тези относими факти са налице.

Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки..., както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със или без промяна на предназначението и съгласно направените констатации в съставения Констативен акт № 2/19.07.2019 г., обектът съответства на дадената в посочената разпоредба дефиниция за строеж.

В чл. 137 от ЗУТ са регламентирани категориите на строежите.

Като пета категория са определени следните строежи: б. "а"/ жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. м. или капацитет до 100 места за посетители; б. "б"/производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и др. с капацитет до 50 работни места; б. "в"/ строежи от допълващо застрояване, извън тези по шеста категория.

Жалбоподателката не оспорва, че процесната сграда се използва като магазин за хранителни стоки и че е пета категория. Не ангажира доказателства за строителни книжа, още по-малко за въвеждане в експлоатация на обекта.

Безспорно е установено, че процесният строеж представлява жилищна сграда, пета категория и не е въведен в експлоатация по законоустановения ред. В съответствие с изискването на чл. 35 от АПК, административният орган е изяснил релевантните факти и обстоятелства, във връзка с издаването на акт по чл. 178, ал. 6 от ЗУТ. Следва да бъде съобразено, че в тази хипотеза, административният акт се издава в условията на обвързана компетентност - когато констатира наличие на предпоставките по чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, административният орган е длъжен, на основание чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, да забрани, с мотивирана заповед, ползването на строежа и да разпореди неговото освобождаване, прекъсване на захранването му с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други.

След като процесният обект не е въведен в експлоатация към датата на проверката и към датата на издаване на оспорената заповед, волеизявлението на административния орган, с което се забранява достъпът и ползването на жилището е правилно и в съответствие с правилата, установени в материалния закон.

Съгласно чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, заповедите за забрана ползването на строежи от четвърта и пета категория се издават от кмета на общината, на територията на която е изпълнен строежът. В настоящия случай, заповедта за забрана на ползването и достъпа е издадена от кмета на Община Димово, на територията на която е изпълнен процесният строеж от пета категория. С оглед изложеното, Съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.

При преценка законосъобразността на заповедта, Съдът намира, че в производството по нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В случая КА е редовно съставен, подписан е от извършилите проверката, съобщен е по установения ред. Констативният акт е императивна процесуална предпоставка за законосъобразен фактически състав на крайния акт на процедурата по ЗУТ - заповедта за забрана на ползването на строеж, която в случая е изпълнена. Издаденият констативен акт е бил надлежно съобщен на жалбоподателката, която не е депозирала възражения срещу него.

Същият като официален свидетелстващ документ, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства, което не е сторено в настоящето производство.

Следва също така да се посочи, че строежът подлежи на въвеждане в експлоатация, тъй като е от пета категория.

Въпросът дали процесният строеж представлява законен строеж, както и търпим ли е той, е извън обсега на предмета по делото. Забраната по чл. 178, ал. 6 ЗУТ се налага тогава, когато строежът не е въведен в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ и този факт е релевантен при преценката на нейната законосъобразност. Забраната за ползване се налага именно с такава цел - да преустанови ползването на строеж, който не се ползва по предназначението си или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация, без значение законен ли е или не. Въпреки това е необходимо да се изясни, че търпимостта на строежа, в хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ или на § 16, ал. 1 ПРЗУТ, следва да бъде доказана, като тежестта за това е на оспорващия.

Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ § 16, ал. 1 ПР ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.

Съгласно пък § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.

И при двете хипотези строежите могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

По делото въпреки активността на жалбоподателката не се събраха безспорни доказателства кога е изграден въпросния строеж, за да се направи преценката дали същия се явява търпим, т.е. че е бил допустим по тогава действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа.

Предвид изложеното безспорно се налага извода, че процесният строеж се ползва без да е въведен в експлоатация, в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, която разпоредба повелява, че не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ, следователно атакуваната заповед е законосъобразна, като са изложени достатъчно мотиви, които обосновават законосъобразен извод за забрана ползването на процесната сграда, който извод се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.

Чл. 1, ал. 2 от ЗУТ урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели. Изискването за въвеждане в експлоатация на строителните обекти, преди да започне тяхното ползване е именно такова ограничение, предназначено да осигури сигурно, безопасно и безпрепятствено ползване на собствеността - от една страна, а от друга – да съобрази строителството с правила и нормативи, гарантиращи интереса на обществото.

Предвид изложеното, атакуваната заповед се явява правилна и законосъобразна, като постановена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.1 АПК Съдът

Р   Е   Ш   И:

ОТХЪРЛЯ жалбата на Р.В.А. *** против Заповед №РД-02-364/15.08.2019г. на Кмета на Община Димово, с която е забранено ползването и достъпа на ползване на строеж „Едноетажна масивна сграда с масивна едноетажна пристройка към нея – ползващи се като магазин за хранителни стоки“, находяща се в УПИ ХIII-1214 в кв.9 по плана на с.Арчар, административен адрес с.Арчар, общ.Димово, обл.Видин, ул.“Дунав“ № 79, собственост на Януш Огнянов Радулов и Р. Валеиева А., ползващ се без да е въведен в експлоатация.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: