Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер………. 30.11.2018г.    гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 24.10.2018г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                     

                                                                   Председател:  ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                Членове:  ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                               ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                                                                                                  

И секретаря Диана Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1136 по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „М.“ АД против Решение №1372/20.12.2017г. по гр.дело №48/2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля предявеният от „М.“АД - гр. С.З.***, ЕИК ***, представлявано от Д.И.К., против „В.Б." ЕООД гр. С.З.ул.Райна Княгиня 3, ет.3, ап.6, ЕИК ****, представлявано от А.Б., и „Т.**" ООД, гр.С., р-н ****, ЕИК ****, представлявано от С.Т., иск по чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо „М.“ АД, гр. С.З.***, ЕИК ***, представлявано от Д.И.К., договор за продажба на моторни превозни средства от 20.10.2016 г., с който „В.Б." ЕООД, гр. С.З.ул.Райна Княгиня 3, ет.3, ап.6, ЕИК ****, представлявано от А.Б., е продало „Т.**" ООД, гр.С., р-н ****, ЕИК ****, представлявано от С.Т., лек автомобил Рено Еспейс, peг. № ***за сумата 675 лева; лек автомобил Ситроен Евазион peг. № ***за сумата 400 лева; товарен автомобил ВАЗ 21310, peг. № ***за сумата 900 лева; лек автомобил Фолксваген Пасат, peг. № ***за сумата 540 лева; лек автомобил Фолксваген Шаран, peг. № ***за сумата 720 лева и товарен автомобил Фолксваген Транспортер, per. № ***, като неоснователен.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявения иск.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемото дружество заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските пред настоящата инстанция.

Старозагорският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. С оглед направените с въззивната жалба възражения, спорен и подлежащ на разглеждане от настоящата инстанция е въпросът дали купувачът по атакуваната с иска по чл.135, ал.1 ЗЗД сделка „Т.**“ООД е знаел за увреждането, доколкото се касае за възмездна сделка. В съдебната практика се приема, че знанието за увреждането се изразява в знание на купувача, че продавачът има задължения към увредения кредитор.

Първоинстанционният съд е приел, че такова знание не се установява по делото, тъй като нямало пълни и преки доказателства, че законният представител на купувача „Т.**“ЕООД – С.В.Т., е имал достъп до счетоводната документация на продавача „В.Б.“ЕООД и конкретно – до счетоводните документи, удостоверяващи вземането на ищеца.

По делото се установява безспорно, че между страните по атакуваната сделка „В.Б.“ ЕООД  и „Т.**“ ЕООД са съществували трайни облигационни правоотношения по договор за счетоводно обслужване от 03.01.2013г., развили се в периода 2013-2016г. На основание сключен анекс към договора от 28.01.2016г., „Т.**“ЕООД е поело да води, освен ТРЗ и счетоводството на „В.Б.“ЕООД, както и входящата и изходяща поща.

Установява се също, че „Т.**“ЕООД, като изпълнител по посочения договор, е имало неудовлетворени парични вземания към „В.Б.“ЕООД, в размер на общо 16195 лв. Видно от представения по делото протокол за прихващане от 20.10.2016г., в същия, страните са обективирали съгласие за съществуването на посочените вземания на „Т.**“ЕООД, както и че, на свой ред, „В.Б.“ЕООД има вземания към „Т.**“ЕООД на обща стойност 15805 лв, от които 11220 лв по ф-ра *********/01.10.2016г. за матраци и инструменти и 4585 лв. за МПС. Двете дружества са се съгласили да бъде извършено прихващане между насрещните им задължения, вследствие на което е налице остатък от 390 лв. задължение на „В.Б.“ЕООД към „Т.**“ЕООД. Горепосочената сума от 4585 лв. е именно цената на 6 бр. МПС по атакувания договор за покупко-продажба на МПС от 20.10.2016г.

          Към датата на извършване на процесната сделка и на протокола за прихващане, управител и представляващ на купувача „Т.**“ЕООД е бил С.В.Т., който е бил на този пост от 14.06.2016г. до 26.10.2017г. Преди това, от 25.09.2009г. до 14.06.2016г., както и след 26.10.2017г. и до настоящия момент, управител на „Т.**“ЕООД е била Т.Н.Г.. Същата е разпитана като свидетел пред въззивната инстанция. Според показанията й, тя е съставител на фактурата, като, по това време, е била съдружник в „Т.**“ООД. Посочва, че е издала фактурата от името на „В.Б.“ ЕООД, но не е била запозната в детайли със ситуацията в дружеството, вкл. със задълженията на същото. Посочва, че не е заемала длъжност във „В.Б.“ ЕООД, а е извършвала външно счетоводно обслужване по договор и затова е съставила фактурата. Посочва, че „В.Б.“ ЕООД е имало много задължения към много фирми, но тя не е била наясно конкретно с цифрите. В списъка на кредиторите било и „М.“АД. Свидетелката посочва, че управителят по това време се занимавал с делата на дружеството. Относно записаното във фактурата за покупко-продажбата на МПС-тата относно извършено прихващане, свидетелката посочва, че това й е било казано от управителите на двете фирми и затова го е записала във фактурата. Под прихващане се имало предвид, че „Т.**“ има неплатени ф-ри за счетоводно обслужване и се прави прихващане. Според свидетелката, предмет на дейност на „Т.**“ООД е счетоводно обслужване на фирми, с които дружеството има договор, около 50 фирми. Дружеството се занимавало с обработване на счетоводни документи. Свидетелката не била запозната в детайли с дейността на фирмите, които „Т.**“ ООД обслужвало.

          Въз основа на събраните пред първата и настоящата инстанция доказателства, въззивният счита, че от същите се доказва знанието на купувача за увреждането, изразяващо се в знанието, че към момента на сделката, продавачът има задължения към „М.“АД. Независимо че св. Т.Н.Г. към датата на сделката не е била управител на купувача „Т.**“ ООД, а само съдружник, същата несъмнено е била запозната с финансово-икономическото положение на продавача „В.Б.“ ЕООД, тъй като последното е било обслужвано счетоводно от „Т.**“ ООД в периода 2013-2016г., през по-голямата част от който именно тя е била и управител. Без съмнение, след като задълженията на „В.Б.“ ЕООД към „М.“АД са именно от този период, „Т.**“ООД е имало достъп до счетоводните документи, свързани с тези вземания. Кой, ако не счетоводителят на едно дружество, е най-добре запознат с финансовия аспект на дейността му, респ. с активите и пасивите му, респ. със задълженията му, още повече, когато по отношение на „М.“АД са в такъв голям размер от над милион лева. Абсурдно е да се възприеме тезата на ответника, че управителят „Т.**“ЕООД, което по занятие се занимава със счетоводно обслужване на други търговци, не е бил запознат с подробностите във връзка със състоянието на клиентите си, съответно със задълженията им към техни кредитори и конкретно със съществуването на задълженията на продавача „В.Б.“ЕООД към „М.“АД. Факт е, че св. Т.Н.Г., която е била съдружник в „Т.**“ООД към датата на атакуваната сделка, а няколко месеца преди сделката, негов управител, е знаела, че „М.“АД е сред кредиторите на „В.Б.“ ЕООД, без значение дали е била запозната с точния размер на задължението. Ето защо, при положение, че тя очевидно е взела и индиректно участие при извършването на сделката, съставяйки на същата дата фактурата за сделката и дори подписвайки я от името на продавача, обективирайки върху фактурата изявление относно извършеното между двете дружество прихващане, без съмнение, както тя, като съдружник, така и управителя на дружеството купувач е знаел за задълженията на продавача. Нещо повече, очевидно е, че задълженията на „В.Б.“ ЕООД към „Т.**“ООД са били стари (от периода 2011-2016г.), което сочи, че дружеството явно е имало затруднения да ги погасява, а купувача по процесния договор „Т.**“ООД несъмнено е имал интерес от атакуваната сделка, за да получи все пак изпълнение по насрещните си вземания към „В.Б.“ ЕООД, чрез прихващане със задължението си за плащане на цената на 6-тте МПС-та, предвид наличието на други кредитори с много по-големи вземания, какъвто именно е ищеца. В цитираните от първоинстанционния съд решения на ВКС се приема, че юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи. В чл.135. , ал.1 ТЗ са посочени органите на ООД, а именно - общо събрание и управител (управители). Съгласно чл. 136, ал.1 ТЗ, общото събрание на ООД се състои от съдружниците. Следователно, като съдружник в „Т.**“ООД, Т.Н.Г. е лице от състава на орган на дружеството и знанието и за увреждането чрез атакуваната сделка следва да се счита за знание на самото дружество.

          Предвид изложеното, съдът намира за доказан по делото и субективния елемент на фактическия състав по чл.135, ал.2, вр. ал.1 ТЗ, а именно – знанието на третото лице приобретател за увреждането. Ето защо, предявеният от „М."АД, гр. С.З.***, ЕИК ***, представлявано от Д.И.К., против „В.Б." ЕООД гр. С.З.ул.****, ЕИК ****, представлявано от А.Б., и „Т.**" ООД, гр.С., р-н ****, ЕИК ****, представлявано от С.Т., иск по чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо „М." АД, гр. С.З.***, ЕИК ***, представлявано от Д.И.К., договор за продажба на моторни превозни средства от 20.10.2016 г., с който „В.Б." ЕООД, гр. С.З.ул.****, ЕИК ****, представлявано от А.Б., е продало „Т.**" ООД, гр.С., р-н ****, ЕИК ****, представлявано от С.Т., лек автомобил Рено Еспейс, per. № ***за сумата 675 лева; лек автомобил Ситроен Евазион per. № ***за сумата 400 лева; товарен автомобил ВАЗ 21310, per. № ***за сумата 900 лева; лек автомобил Фолксваген Пасат, per. № ***за сумата 540 лева; лек автомобил Фолксваген Шаран, per. № ***за сумата 720 лева и товарен автомобил Фолксваген Транспортер, per. № ***, се явява основателен и ще бъде уважен, като бъде посочената сделка бъде обявена за относително недействителна по отношение на ищеца. Тъй като районния съд е стигнал до противоположен извод, решението му следва да се отмени изцяло, вкл. в частта за разноските, като иска се уважи.

          Мотивиран от горното, съдът

 

                                                РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ Решение №1372/20.12.2017г. по гр.дело №48/2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля предявеният от „М."АД, гр. С.З.***, ЕИК ***, представлявано от Д.И.К., против „В.Б." ЕООД гр. С.З.ул.****, ЕИК ****, представлявано от А.Б., и „Т.**" ООД, гр.С., р-н ****, ЕИК ****, представлявано от С.Т., иск по чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо „М." АД, гр. С.З.***, ЕИК ***, представлявано от Д.И.К., договор за продажба на моторни превозни средства от 20.10.2016 г., с който „В.Б." ЕООД, гр. С.З.ул.****, ЕИК ****, представлявано от А.Б., е продало „Т.**" ООД, гр.С., р-н ****, ЕИК ****, представлявано от С.Т., лек автомобил Рено Еспейс, per. № ***за сумата 675 лева; лек автомобил Ситроен Евазион per. № ***за сумата 400 лева; товарен автомобил ВАЗ 21310, per. № ***за сумата 900 лева; лек автомобил Фолксваген Пасат, per. № ***за сумата 540 лева; лек автомобил Фолксваген Шаран, per. № ***за сумата 720 лева и товарен автомобил Фолксваген Транспортер, per. № ***, като неоснователен и с което е осъдено „М."АД, гр. С.З.***, ЕИК ***, представлявано от Д.И.К. да заплати на „Т.**" ООД, гр.С., р-н ****, ЕИК **** разноските по делото от 720 лв, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за относително недействителен по отношение на „М." АД, гр. С.З.***, ЕИК ***, представлявано от Д.И.К., договор за продажба на моторни превозни средства от 20.10.2016 г., с който „В.Б." ЕООД, гр. С.З.ул.****, ЕИК ****, представлявано от А.Б., е продало „Т.**" ООД, гр.С., р-н ****, ЕИК ****, представлявано от С.Т., лек автомобил Рено Еспейс, per. № ***за сумата 675 лева; лек автомобил Ситроен Евазион per. № ***за сумата 400 лева; товарен автомобил ВАЗ 21310, per. № ***за сумата 900 лева; лек автомобил Фолксваген Пасат, per. № ***за сумата 540 лева; лек автомобил Фолксваген Шаран, per. № ***за сумата 720 лева и товарен автомобил Фолксваген Транспортер, per. № ***.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                          

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                             1.

                                                                     

      

 

 

  2.