Решение по дело №1760/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2642
Дата: 13 декември 2019 г.
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20197180701760
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 14 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 2642

 

град Пловдив, 13.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХI състав в открито заседание на четиринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесетата година,  в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ                                    

                                         СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

        

при секретаря Таня Костадинова и участието на прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно АД № 1760 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 Производството е по реда на глава XII от АПК, във връзка с чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ.

Делото е образувано по жалба на Н.Т.Т. с ЕГН ********** ***, против Решение № 3825 от 13.11.2018 г. на Районен съд Пловдив, Х граждански състав, постановено по адм. дело № 16964/2015 г. по описа на посочения съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалба на Т. срещу Заповед № 773/13.10.2015 г. на ВРИД Кмет на Община Брезово, с която на основание чл.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследници на М. Т. Ц. и наследници на С.Т.Ц. върху 681 кв.м. от новообразуван имот № 801.631 землище с.Сърнегор, община Брезово при граници Север: 801.347 – община Брезово временно стопанисва; Изток: 801.348 - Петър Николов Терзиев; Юг: 801.519 - полски път ОПФ Сърнегор; Запад: 801.525 – полски път ОПФ Сърнегор.

 С касационната жалба се претендира отмяна на решението на Районния съд и съответно отмяна на оспорената заповед, като се твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение поради несъобразяване от съда на доказателствата по делото, както и отказ да допусне събирането на допълнителни доказателства по искане на жалбоподателя. В жалбата, както и в допълнително постъпила молба – уточнение, чрез пълномощник на жалбоподателя адв. Р., се излагат съображения относно неправилно възстановяване правото на собственост на М. Ц., вместо на С. Ц., като се твърди, че двете лица са били собственици на различни имоти и поради това не могат да бъдат определяни като съсобственици по отношение на новообразувания процесен имот, а е следвало да се обособят два самостоятелни имота. Оспорва се начина на определяне на площта на новообразувания имот. Сочи се, че е следвало съдът да допусне нови доказателства с оглед преценка на обстоятелствата как точно е бил съставен новообразувания имот и как е определена площта му, като липсата на такова установяване се сочи да е съществено процесуално нарушение. Твърди се също така и нарушено право на защита на жалбоподателя Т., предвид отразеното нейно изявление в жалба от 07.07.2017 г., че се е явявала сама и по финансови причини не е могла да ангажира адвокат. Сочи се, че съдът е следвало да й даде указания, че може да й бъде назначен служебен адвокат.   В съдебно заседание жалбоподателят Т., редовно уведомена не се е явила и не е изпратила представител, като от пълномощника й е била депозирана молба, с която се поддържа касационната жалба и се прави искане за отмяна на решението на Районния съд с отмяна оспорваната заповед и връщане преписката на кмет на Община Брезово със задължителни указания да образува два отделни самостоятелни имота, или алтернативно - отмяна на решението и връщането му за произнасяне от нов състав на Районния съд. Претендират се направени разноски по делото по приложен списък.

Ответната по жалбата страна, Кмет на Община Брезово, редовно уведомен, не е изпратил представител в последното по делото заседание и не е взел становище по жалбата.  

Заинтересованите лица М.П., О.Ш., В.Ш., Д.Р., В.Р., С.Р., М.Ч., Н.Т. и В.Ц., редовно уведомени, не са взели становище по жалбата и не са се явили в съдебно заседание.

Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Вълев, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.  

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, във връзка с формулираните касационния основания по чл.209 от АПК, както и като взе предвид, че се разглежда жалба срещу повторно постановено решение по реда на чл.225 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение, районният съд e установил, че с протоколи на Общинска поземлена комисия Брезово е взето решение за признаване правото на  възстановяване на собственост върху земеделски земи на наследниците на С.Т.Ц. и М. Ц., като със заповед № ДС -24-3 от 13.07.2012 г. на Областния управител на област Пловдив  на основание чл.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е бил одобрен план на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включени в строителните граници на с.Сърнегор,  както и местности в землището на селото, заедно с регистър на новообразуваните имоти и таблица за изчисляване дължимото обезщетение за собствениците. Първоинстанционният съд е установил и че от представеното извлечение от регистър на новообразуваните имоти, имот с идентификатор 801.0631, ЕКАТТЕ 70593 с площ 681,33 кв.м. е със записани собственици М. Т. Ц. и С. Т. Ц.. В изпълнение на задължителните указания на Административен съд Пловдив, дадени по касационно административно дело № 3716/2017 г., Районният съд е събрал доказателства относно компетентността на издателя на оспорваната заповед и е установил от приетите Решение на Общински съвет Брезово № 750/18.09.2015 г., както и Заповед на Кмета на Община Брезово от 18.09.2015 г., че към датата на издаване на оспорената Заповед № 773/13.10.2015 г. и считано от 23.09.2015 г. нейният издател Е.К. е бил определен за временно изпълняващ длъжността Кмет на Община Брезово. На базата на доказателствата, които е събрал, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от лице с установена материална компетентност за това, както и че същата е законосъобразна, като за тези си изводи съдът е извършил проверка относно съответствието на заповедта с влезлия в сила план на новообразуваните имоти, като е приел, че обжалваната заповед съответства на приетия план на новообразуваните имоти и регистъра към него.

Настоящият съдебен състав намира, че така направените от страна на Районен съд Пловдив изводи са основани на правилна оценка на доказателствата по делото, както и на точен анализ на приложимите материално-правни разпоредби и при съобразяване на относимата съдебна практика, поради което и се явяват законосъобразни и се споделят и от касационния съд. В допълнение настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи, че е било изпълнено изискването на разпоредбата на чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ относно точното съдържание на оспорената заповед, като освен това, видно от материалите по делото, към заповедта е била приложена и скица на процесния имот, съгласно изричното изискване на посочената разпоредба.   

Първоинстанционният съд в решението си е дал отговор и на всички възражения, наведени в жалбата, с която е бил сезиран, като в тази насока настоящият съд споделя напълно изводите му и препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.221, ал.2 от АПК в посочената им част. Вярно е, че при определяне качеството на наследниците съдът е допуснал неточност, като неправилно е определил родствените връзки, коментирайки приложените удостоверения за наследници, но това само по себе си по никакъв начин не се отразява върху крайните изводи на съда.   

            Процесната заповед е издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ и съдържа всички изискуеми индивидуализиращи имота характеристики. Съгласно тези разпоредби възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Затова и в това производство предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот, с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. В случая конкретно по отношение на отразените собственици, което обстоятелство именно се оспорва от страна на жалбоподателя Т., в регистъра на имотите, съставляващ неразделна част от одобрения план за новообразуваните имоти, е изрично отразено за процесния имот, че собственици са наследниците на М. Ц. и наследниците на С. Ц.. Съгласно §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се одобрява от Областния управител. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“, разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез два централни ежедневника, и се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и кметството. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат да се подават пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването на заповедта в „Държавен вестник“.  По делото не са били ангажирани доказателства, че касационният жалбоподател, или друго заинтересовано лице е оспорило плана на новообразуваните имоти, поради което по отношение на предвиденото в него той е влязъл в сила. Заповедта, издадена по реда на §4, т.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да има друго съдържание, освен записванията в плана на новообразуваните имоти. Съгласно посочените като основание за издаване на процесната заповед разпоредби на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, кметът действа при условията на обвързана компетентност, като е длъжен да издаде заповед за възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, съответстваща на данните от влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Поради това и всички възражения на жалбоподателя по същество относно начина на определяне на новообразувания имот, определянето на неговата площ и посочването на собствениците му, не могат да стоят на разглеждане в производството по оспорване на тази заповед и правилно Районният съд е съсредоточил вниманието си при произнасяне на обжалваното решение по проверка на компетентността на издателя на заповедта, съответно законосъобразността на същата, включваща спазване изискванията по чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ относно нейното конкретно съдържание. Ето защо и всички възражения на жалбоподателя по повод на това, че съдът му е отказал събиране на доказателства и с това е допуснал съществено процесуално нарушение са неоснователни, доколкото съдът е събрал именно относимите за разрешаване на правния спор доказателства, като е съобразил и дадените му по-рано задължителни указания от Административен съд Пловдив. За жалбоподателя, след като не е съгласен с влезлия в сила плана на новообразуваните имоти, остава възможността да иска изменението му по реда на §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.       Неоснователни са възраженията и за допуснати съществени нарушения на процесуални правила във връзка с неползване от страна на жалбоподателя на правна помощ по реда на ЗПП. Видно е от материалите по делото, че в нито един момент от развитието на производството жалбоподателят Т. не е направила искане по реда на чл.95 от ГПК за предоставяне на правна помощ от съда, а в съдържанието на всяко изпратено съобщение до страните по делото, в отрязъка от съобщението, който е предназначен за тях, се съдържа изрично отразяване на разпоредбите на чл.95 от ГПК, чл.5 и чл.23 от ЗПП, поради което и твърденията на жалбоподателя, че не е било изпълнено задължението на съда да напъти страната за правна помощ и с това било засегнато правото й на защита, не отговаря на истината и е неоснователно. 

         С оглед на изложеното и предвид липсата на установеност на сочените касационни основания по чл.209, т.3 от АПК и като взе предвид, че решението на Районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, съдът счете, че същото следва да бъде оставено в сила на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК. Предвид това и претенцията за присъждане на разноски на жалбоподателя се явява неоснователна.

Ето защо и поради мотивите, изложени по - горе Пловдивският Административен съд - ХХI състав:

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 3825 от 13.11.2018 година, постановено по адм. дело № 16964/ 2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                             ЧЛЕНОВЕ: